М О Т И В И
Към присъда по
НОХД № 823/2018 г. по описа на КрлРС
По отношение
на подсъдимата Г.Д.Ш. са повдигнати обвинения и е внесен обвинителен акт за
това, че на 23.08.2016 г. в гр. К., обл. П., е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по
чл.325 ал.1 от НК и за това, че на 23.08.2016 г. в
гр. К., обл. П. е причинила на длъжностно лице по
повод изпълнение на службата, а именно на Д.Н. У., ЕГН ********** ***, служител
на „*******“ ЕАД с ЕИК *******, на длъжност „продавач
консултант“ в офис в гр. К., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
лицето и евентуално кръвонасядане по лицето, което е
причинило болка без разстройство на здравето- престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предл.1-во във вр. с чл.130 ал.2 от НК.
Р.п.К.
представлявана в с.з. от прокурора Братоев поддържа внесения обвинителен акт по
отношение на повдигнатото обвинение по чл.131 ал.1 т.1 предл.1-во във вр. с чл.130 ал.2 от НК.
Счита вината на подсъдимата за безспорно и категорично доказана. Оттегля
обвинението по чл.325 ал.1 от НК. Пледира подсъдимата да бъде освободена от
наказателна отговорност и ѝ бъде наложено административно наказание по
реда на чл.78а от НК- глоба в минимален размер от
1000 лв.
Подсъдимата Ш., лично, се възползва от правото си да не дава
обяснения. По същество заявява, че поддържа становището на защитника си,
считайки случилото се за неприятна ситуация.
Защитникът на подсъдимата излага доводи за малозначителност
на деянието, квалифицирано по чл.325 ал.1 от НК, като пледира за същото да се
приложи хипотезата на чл.9 от НК. Излага становище при условията на
евентуалност за прилагане на чл.1 от УБДХ с оглед
незначителната обществена опасност на деянието, квалифицирано като престъпление
по чл.325 ал.1 от НК. По отношение на обвинението по чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.2 от НК не оспорва наличието на
съприкосновение от страна на подсъдимата по отношение на пострадалата. Взема
становище за приложение на чл.78а от НК с налагане на
глоба в минимален размер.
По делото не е направено искане от пострадалата за конституиране в
качеството на частен обвинител и не е предявен граждански иск.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г.Д.Ш., ЕГН ********** е родена на *** ***. ****,****. Има завършено *****
образование. ***,****. Към момента отглежда второто си дете. Има постоянен
адрес ***. Пребивава във В., ** St ********, ********. Неосъждана е.
Пострадалата Д.Н. У., ЕГН
********** е родена на *** ***.
****,****. Има завършено
****образование. Омъжена е. Работи като ********. Има постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Неосъждана е.
Към 23.08.2016 г. св. У. работила като продавач- консултант в „*******“ ЕАД в офис на дружеството в гр. К.,
ул.“П.С.“ №*. Съгласно длъжностната ѝ характеристика, свидетелката
следвало да обслужва клиенти на „Б.“ в търговските офиси на компанията и да
осъществява продажби и услуги на продукти. Същата имала непосредствени
задължения, свързани с ежедневно консултиране и обслужване на клиентите, като
демонстриране на услуги и пакети на компанията, оказване на съдействие при
попълване на необходимите документи от клиентите за желаните услуги и
обработване на предоставените услуги. Съгласно сключения на 20.07.2016 г.
срочен трудов договор между свидетелката и дружество било уговорено заплащане
на основно месечно възнаграждение. Т.е. на свидетелката било възложено срещу
заплащане изпълнението на работа, свързана с управлението на чуждо
имущество в юридическо лице, съгласно
чл.93 т.1 б.“б“ от НК.
В същия офис работила и колежката на У.- св. К.И.. На 23.08.2016 г. в офиса
в гр. К. дошла св. В.Н., която поискала от св. И. информация, свързана със
забавено предоставяне на телевизор, който следвало да ѝ се осигури от
„Б.“ въз основа на сключен преди около два месеца договор. В.Н. била придружена от дъщеря си- подс. Г.Ш.. В отговор на въпроса на Н., св. И. обяснила на
Н., че има проблем, свързан с доставката на телевизора. Този отговор обаче
предизвикал раздразнение у Н. и нейната дъщеря. Св. И. се опитала да се свърже
с оператор, за да постави проблема на клиента, но това продължило дълго време,
което изнервило допълнително Н. и нейната дъщеря, която била в напреднала
бременност.
През това време св. У. се намесила в разговора на колежката си с двете
клиенти, като се опитала да обясни, че забавянето на стоката не зависило от
служителите в офиса, тъй като телевизора се изпращал от централен склад в С..
При това св. Н. заявила, че служители в офиса били длъжни да организират
нещата, за да се случат по- бързо. Св. У. обяснила на св. Н., че по силата на
сключения договор телевизора следвало да се достави в 30- дневен срок от
сключването и нямало начин как това да се случи по- бързо. Тогава подс. Ш. се обърнала към св. У., казвайки ѝ да не се
меси в разговора между майка ѝ и св. И., както и че не е компетентна да
го прави. Последвали отправени от Ш. обиди към св. У.. Тогава последната
отговорила на Ш., че това отношение към нея не може да продължи, а в случай на
претенции следва да се обадят на оператор, както и да напуснат офиса. Ш. се
обърнала към У. и я попитала „коя е тя, за да я гони от офиса“, след което ѝ
заявила, че ще влезе зад бюрото на свидетелката и последната ще пострада. У.
ѝ отговорила, че няма право да направи това, след което подс. Ш. ѝ отговорила, че може да прави каквото си
поиска. При това подс. Ш. хванал с една ръка ризата
на У., а с другата ѝ ударила шамар по
бузата.
За случилото се св. У. уведомила управителката на магазина, която работила
в друг офиса, а последната ѝ казала да натисне паник-
бутона, с което ще извика служителите от охранителната фирма, отговаряща за
охраната на магазина, което У. направила. На място пристигнал Г.Г.- служител в „*****“, който обаче не заварил св. Н. и подс. Ш., които междувременно напуснали офиса.
Свидетел на случилото се била св. И..
Според от заключенията изготвените по делото съдебно-медицинската и
допълнителна съдебно- медицинска експертизи в резултат на шамара, ударен от на
пострадалата ѝ е била причинена контузия на лицето и евентуално кръвонасядане по лицето, представляващо лека телесна
повреда, които по отделно и по съвкупност са причинили на пострадалата болка,
без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания били причинени
от действието на твърд тъп предмет от удар с или върху такъв и е възможно да
възникнат при удар с шамар по лицето. Вещото лице е заявило в съдебно
заседание, че е напълно възможно да не останат следи по бузата на пострадалата,
ако не са били разкъсани кръвоносни съдове на мястото на удара. Ако ударът с по- малка сила, то би могло да не се получи
и зачервяване на мястото на нанасянето му. В допълнение, вещото лице е заявило,
че при напреднала бременност е напълно възможно бременната жена да е силно
раздразнителна.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелките
Д. У., К.И. и Х. И.. Показанията на свидетелките Д. У. и К.И. съдът кредитира с доверие като
последователни, взаимно непротиворечиви, добросъвестно депозирани и пряко относими към предмета на доказване по делото. От тях ясно и
категорично се установяват действията на подс. Ш. във
връзка с нанесената от нея телесна повреда на св. У., както и отправените към
последната обидни думи преди това. Въпреки изминалия не малък период от време
двете свидетелки имат добър и ясен спомен за обстоятелствата от процесния случай, и депозират подробни и конкретни
показания в тази насока. Показанията на свидетелките са необорени от
останалите, събрани по делото доказателства. Подс. Ш.
се е възползвала от правото си да не дава обяснения, а нейната майка- св. Н. се
е възползвала от правото си по чл.119 от НПК да не дава показания, които биха
увредили интересите на нейната дъщеря. Съдът кредитира с доверие и показанията
на св. Х. И., които установяват единствено добрите характеристични данни на
подсъдимата.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва заключенията на изготвената
съдебно- медицинска и допълнителна съдебно- медицинска експертизи, тъй като са
изготвени от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания от областта
на медицината, което е отговорило обективно, ясно и точно на поставените му
въпроси, а дадените заключения касаят пряко обстоятелствата от предмета на
доказване и са безпротиворечеви помежду си и взаимнодопълващи се. Съдебно- медицинската и допълнителната
съдебно- медицинска експертизи на пострадалата У. установяват вида и характера
на причиненото ѝ увреждане, както и механизма на причиняването му.
Установено е, че на същата на инкриминираната дата е причинена контузия на
лицето и евентуално кръвонасядане по лицето,
представляващо лека телесна повреда, които по отделно и по съвкупност са
причинили на пострадалата болка, без разстройство на здравето. Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар
с или върху такъв и е възможно да възникнат при удар с шамар по лицето. Вещото
лице е заявило, че е напълно възможно да не останат следи по бузата на пострадалата,
ако не са били разкъсани кръвоносни съдове на мястото на удара. Ако ударът с
по- малка сила, то би могло да не се получи и зачервяване на мястото на
нанасянето му.
Писмените доказателства- справка от „*******“
ЕАД, писмо относно липса на система за видеонаблюдение,
копие от трудов договор, копие от длъжностна характеристика, справка за
съдимост и характеристична справка, справки АИС- БДС,
епикриза от унивеситетска
болница „Н.“ в легализиран превод, съдът ползва при постановяване на присъдата,
тъй като са събрани по реда и във формата, изискуема от НПК, както и пряко
касаят обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Същите установяват
съдебното минало на подсъдимата, характеристичните ѝ данни.
При така
установената и приета фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществила чрез нанасяне на удар с ръка в лицето на
пострадалата, както съдът е приел в изложената от него фактическа обстановка.
Пряка и непосредствена последица от посоченото действие на подсъдимата е
причиненото телесно увреждание- евентуално кръвонасядане по лицето, което е причинило на пострадалата
болка, без разстройство на здравето, които се квалифицират като лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Налице е причинно- следствена връзка
между поведението на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат, а именно
установените травматични увреждания.
Деянието е
извършено виновно от подсъдимата, при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимата е осъществила действие, което е от естество да предизвикат по отношение на
пострадалата предвидените в закона общественоопасни
последици. Подсъдимата е съзнавал, че нанася удар по лицето на пострадалата и е
предвиждала, че от него ще настъпи увреждане, като е целяла настъпването именно
на този резултат.
Налице е в случая и квалифициращият признак- причиняване на телесна повреда
на длъжностно лице, визиран в чл.131 ал.1 т.1 от НК. Безспорно в случая
пострадалата е имала качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“
от НК. Видно от доказателствата по делото, същата е имала непосредствени
задължения, свързани с ежедневно консултиране и обслужване на клиентите, като демонстриране на услуги и пакети на
компанията, оказване на съдействие при попълване на необходимите документи от
клиентите за желаните услуги и обработване на предоставените услуги, приемане и
заприхождаване в касата на парите, получени от
клиенти, издава фактури и касови
Съгласно сключения на 20.07.2016 г. срочен трудов договор между
свидетелката и дружество било уговорено заплащане на основно месечно
възнаграждение. Т.е. на свидетелката било възложено срещу заплащане
изпълнението на работа, свързана с пазене и управлението на чуждо имущество в
юридическо лице, съгласно чл.93 т.1 б.“б“ от НК.
Поради
изложеното съдът призна подсъдимата Ш. за виновна в извършване на
престъплението по чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.2 от НК, за което ѝ е повдигнато обвинение.
По отношение
престъплението по чл.325 ал.1 от НК, съгласно посочената разпоредбата „Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство
с лишаване от свобода до две години или с пробация,
както и с обществено порицание“. Установи се по делото, че подсъдимата преди
нанасяне на процесната телесна повреда се е скарала с
пострадалата по повод непредоставяне на стока от страна на дружеството на
нейната майка, като е казала на св. У., че няма право да се меси в разговора на
майка ѝ- св. Н. със св. И., която я е обслужвала, тъй като е
некомпетентна и отправила обидни думи към нея. При така установените факти,
съдът намира, че посочените по- горе действия на подсъдимата не представляват
изискуемото по чл.325 ал.1 от НК непристойно действие, с което да се нарушава
грубо обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото. Степента на
обществена опасност на тези действия на подсъдимата се явява незначителна, тъй
като скарването със служителката на дружеството и употребените спрямо нея
обидни думи съставлява деятелност с по- нисък интензитет от обичайния за
престъплението по чл.325 от НК. При определяне на обществената опасност на
деянието съдът отчете добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на
подсъдимата и факта, че същата е била бременна и със завишена от състоянието си
раздразнителност, като същата е била предизвикана от неизпълнението на
сключения между нейната майка и дружеството договор, както и от намеса на
другата служителка в разговора между св. Н. и св. И..
Незначителната
обществена опасност на хулиганската проява от страна на подсъдимата обосновава
приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, съгласно която „не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна“. Поради изложеното подс.
Ш. следва да бъде оправдана за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК,
поради малозначителност на деянието. Поради
изложеното, съдът оправда на основание чл.304 от НПК подсъдимата Ш. по
повдигнатото ѝ обвинение за това да е извършила престъпление по чл.325
ал.1 от НК. Гореописаното поведение на подсъдимата обаче съдът преценява като
извършена от нейна страна „непристойна проява“ по смисъла на чл.1 от УБДХ, като счете извършеното за нарушение на чл.1 ал.1 от УБДХ, за това, че на 23.08.2016 г. в гр. К., обл. П. е извършила непристойна проява, изразяваща се в
скарване и употреба на обидни думи на публично място, с което е нарушила
обществения ред и спокойствие.
Определяйки
вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимата, съдът
взе предвид, че за престъплението по чл.131 ал.1 т.1 вр.
чл.130 ал.2 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до
една година или пробация. Подсъдимата е неосъждана,
не е освобождавана от наказателна отговорност до момента по реда на чл.78а от НК и от извършеното от нея престъпление по чл.131
ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.2 от НК не са настъпили
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване по делото. Ето защо, съдът
намира, че са налице императивните предпоставки на чл.78а
от НК за освобождаване на посочените подсъдимата от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на
това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Определяйки размера на
наказанието, съдът отчете добрите характеристични данни на подсъдимата, чистото
ѝ съдебно минало, нанесеният само един удар, при това с незначителна сила
/при установената по делото липса на следи от него/, както незначителните
вредни последици от този удар върху здравословното състояние на пострадалата. С
оглед на това, съдът намира, че на подсъдимата Ш. следва да се наложи
административно наказание глоба в минималния законов размер от 1000 лв.
По отношение
вида и размера на наказанието по УБДХ, съдът взе
предвид, че за нарушение на чл.1 от УБДХ е предвидено
налагането на административно наказание глоба от 100 до 500 лв. или задържане до 15 денонощия в структурно звено на
Министерството на вътрешните работи. При определяне размера на наказанието,
съдът отчете семейното и имотно състояние на подсъдимата, която отглежда двете
си деца и не работи, както и добрите ѝ характеристични данни, поради
което наложи на подсъдимата наказание по УБДХ глоба в
минимален размер от 100 лв.
Така
определените по вид и размер наказания съдът намира съответни на извършеното от
подсъдимата и достатъчни, за да въздейства предупредително и превъзпитателно
спрямо нея.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и
предвид установената вина на подсъдимата, съдът остави в нейна тежест и
направените по делото разноски, като същата следва да заплати по сметка на ОД на МВР- П.
направените по делото разноски от досъдебното производство, представляващи
изплатени възнаграждения на вещи лица, изготвили експертизи по делото в размер
на 283,36 /двеста осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ лева и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС
направените по делото разноски за три броя съдебно- медицински експертизи,
пътни разноски на вещо лице и изплатени пътни разноски на свидетел в размер
общо в размер на 410,01 /четиристотин и десет лева и една стотинки/ лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ