Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3648/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба и уточняваща молба от 30.10.2019 г. на А.П.Ф. с ЕГН *** ***, чрез упълномощения
адвокат Д. Д. ***, с която срещу П.С.И. с ЕГН *** и И.И.У.
ЕГН ***,***, е предявен иск за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 5 400 лв. /пет хиляди и
четиристотин лева/ - по 2 700 лв. от всяка една от тях, представляваща
дължима наемна цена – по 150 лв. месечно (за период от 36 месеца), считано от
04.12.2017 г. за първата ответница, и считано от 06.03.2018 г. за втората
ответница, за ползване на жилището на ищеца, находящо се в гр. Д., ж.к. ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Според
изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание от
упълномощения адвокат, ищецът е собственик на процесния имот, като от
04.12.2017 г. между последния и първата ответница възникнало наемно
правоотношение. Считано от 06.03.2018 г. е налице договор за наем със същия имот и с втората
ответница.
А.П.Ф. твърди, че уговореният наем е в размер на 150
лв. месечно, като всяка една от ответниците следва да заплаща сумата по равно –
по 75 лв. Освен това наемателят следва да заплащат и консумативните разходи,
свързани с използваните В и К услуги.
Сочи
се, че И.И.У. на 03.06.2019 г. е навършила пълнолетие,
като ответниците съжителстват с още едно дете С. И. У. (син на първата
ответница и брат на втората), което към настоящият момент е все още
непълнолетен.
Претенцията
на ищците е насочена единствено и само към пълнолетните двама обитаващи
семейното жилище, което е била
изключителна собственост на бащата на И. и бивш съпруг на П., който по силата на договор за издръжка и
гледане е прехвърлил собствеността на ищеца в настоящия иск.
На основание на чл. 131, ал. 1 от ГПК препис от исковата молба и от приложенията към нея са изпратени на ответниците, които чрез упълномощения адвокат М.В. ***, са
представили отговор на исковата молба. Според този отговор предявените искове
са изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени.
П.С.И.
и И.И.У. считат предявеният иск за недопустим, тъй като между страните не
е имало „никакви познанства, никакви договорни отношения за сключване на
договор за наем”. Ответниците настояват, че липсват всякакви предпоставки за
съглашение между страните, включително и за
претендираното наемно правоотношение. Липсата
на познанство между страните е достатъчно доказателство, което удостоверява, че
между страните не е имало никога сключено наемно правоотношение, за такова.
Това е посочено в сключения договор за прехвърляне на недвижимия имот – т. 2 от
нотариалния акт, където е обективирана разпоредителната сделка, т.е.
прехвърлянето на имота от И. У.в полза на
ищеца А.Ф..
Добричкият районен
съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Правото си
на собственост върху процесния имот ищецът основава на нотариален акт *** на
нотариус с ***. Според посочения документ лицето И.Й.У.прехвърля на А.П.Ф.
правото на собственост върху недвижимия
имот, представляващ апартамент № *** срещу задължението на приобретателя
да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя.
Не спори
между страните, че И.Й.У.и ответницата П.С.У. са бивши съпрузи бракът, между
които (сключен на *** г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при О.гр.
Д.) e прекратен с развод, поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на
съпрузите. В тази насока по делото е представено, във вид на заверен препис, решение
№ 4 от 27.09.2010 г. по гр. дело № 3998/2010 г. по описа на Добрички районен
съд, влязло в сила на 27.09.2010 г.
По силата на
посоченото решение, с което е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, след прекратяване на брака децата на съпрузите И.И.У.
с ЕГН *** и С. И. У. с ЕГН *** ще живеят
при своята майка П.С.У. на адрес: ***, като родителските права по отношение на
децата са предоставени за упражняване на майката П.С.У., а на бащата И.Й.У.е
предоставен режим на лични отношения с двете деца.
Бащата И.Й.У.е
определено да заплаща в полза на децата
си И.И.У. и С. И. У.,
чрез тяхната майка и законен представител П.С.У. месечна издръжка в
размер на 60 лева за всяко от децата, дължима до 10-то число на месеца, начиная
от датата на влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва за
забава за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законови пречки за нейното изменяване или прекратяване.
Според
същото решение семейното жилище, находящо се в гр. Д., ***, собственост на
съпруга И.Й.У., е предоставено за ползване на съпругата П.С.У. до навършване на
осемнадесет годишна възраст на детето С. И. У..
От
изложеното по-горе се налага извода, че считано от 27.09.2010 г. процесният
апартамент е предоставен за ползване на първата ответница, въз основа на
постановеното между страните бракоразводно решение, в което липсва определен наем
по чл. 57, ал. 1 от СК, както и договореност ползването да е безвъзмездно.
Не е спорно
по делото, че в процесния период 27.09.2010 г. - 04.12.2017 г., уточнен от
ищеца в проведеното на 16 ноември 2018 г. съдебно заседание, П.С.У. и двете
непълнолетни деца са живели в апартамента.
По делото са
представени два броя покани от А.Ф., адресирани и получени съответно от П.С.У.
и И.И.У. на 10.12.2018 г. С посочените покани ищецът
отправя искане до ответниците да му заплащат месечна наемна цена за ползването на
процесния недвижим имот в размер на по 50 лв. от всяка една от тях. Съгласно
същите покани дължимата сума от И.И.У. е в размер на
450 лв., начислена за периода от 06.03.2018 г. до 30.11.2018 г. (девет наемни
вноски от по 50 лв. всяка).
Установено е
по делото, че по силата на решение № 290/08.03.2019 г. по гр. дело № 210/2018
г. Добричкият районен съд е осъдил П.С.И. да заплати на И.Й.У.сумата от 1 4917
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения на И. У.недвижим имот – жилище, апартамент ***,
на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за периода 10.01.2015 г. – 04.12.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 10.01.2018 г. до окончателното
изплащане. Районният съд е отхвърлил иска за горницата над 1 491,67 лева
до 3 706,60 лева и за периода 27.09.2010 г. – 09.01.2015 г., като погасен
по давност и за горницата над 3 706,60 лева до 4 350 като
неоснователен.
С окончателно
и неподлежащо на обжалване решение № 167 от 03.07.2019 г. по в. гр. дело №
288/2019 г. Добричкият окръжен съд е потвърдил
посоченото по-горе първоинстанционно решение в
частта, с която П.С.И. е осъдена да заплати на И.Й.У.сумата в размер от
1 227,07 лв., представляваща наем по член 57, ал. 2 от СК за ползваната от
нея въз основа на утвърденото с решение № 4 от 27.09.2010 г. на Добричкия
районен съд по гр. дело № 3998/2010 г. споразумение по член 51, ал. 1 от СК
жилищна площ от собствения му апартамент № 23 в град Д., *** – семейно жилище –
в периода 10.01.2015 г. – 04.12.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на искането - 10.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
Въззивният съд е отменил решението в останалата му
осъдителна част за горницата над 1 227,07 лева до 1 491,67 лева, като
вместо това е отхвърлил искането на И.Й.У.за осъждането на П.С.И. с ЕГН *** да
му заплати наем по член 57,ал.2 от СК за ползваната от нея въз основа на
утвърденото с решение № 4 от 27.09.2010 г. на Добричкия районен съд по гр. дело
№ 3998/2010 г. споразумение по член 51, ал.1 от СК жилищна площ от собствения
му апартамент № 23 в град Д., *** – семейно жилище – за периода 10.01.2015г. –
04.12.2017 г. за горницата над 1 227,07 лева до 1 491,67 лева поради
погасяване на вземането за нея въз основа на съдебно прихващане със следните
насрещни парични вземания по член 59, ал. 1 от ЗЗД от платени суми по
задължения на И. Й. У. за ремонт на общи части в етажната собственост: в размер
от 50 лева, платен разход за измазване на входа в 2014 г.; в размер от 95 лева;
платен разход за ремонт на покрив през месец ІV.2013 г. в размер от 10 лева,
платен разход за подмяна на осветление;
в размер от 19,60 лева, платен разход за подмяна на механизъм за асансьор през
2017 г.; в размер от 10 лева, платен разход за полагане на гранитогрес
пред входа в 2017 г. и в размер от 80 лева, платен разход за подмяна на дограма
през 2017 г.
Добричкият
окръжен съд е отхвърлил възражението на П.С.И. с ЕГН *** за прихващане с
насрещни вземания по член 59,ал.1 от ЗЗД от заплатени такси за асансьор за
2013,2014,2015 и 2016 г. в общ размер от 209,28 лева и заплатена такса за
асансьор за 2017 г. в размер от 33,84
лева.
Към
доказателствения материал по делото е приобщено и депозираното от вещото лице инж.
Н.В. заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. Според това
заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно е
кредитирано от Съда, дължимият наем за ползването на процесния период през
различните години е както следва:
· За 2018 г. пазарният наем за целия имот е в
размер на 890 лв.;
· За
2019 г. пазарният наем за целия имот е в размер на 1 164 лв.;
· Към м. септември 2020 г. пазарният наем за
целия имот е в размер на 824 лв.
Съгласно чл.
57, ал. 1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно
отношение. Предмет на иска по чл. 57, ал. 2 изр. 1 СК е определяне на размера
на наема с решението за развод, като законодателят е възприел принципа на възмездност на гражданските правоотношения, доколкото не е
уговорено друго, съобразно общия принцип на свободата на договарянето. Всяка от
страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за
развод, включително, с което е утвърдено споразумение по чл. 49, ал. 4 ГПК и
споразумение при развод по взаимно съгласие по чл. 51 СК.
Както се
приема в практиката на Върховната инстанция, съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на
развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда, а ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Постановената мярка
относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна
администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича
материални субективни права със сила на пресъдено
нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни
права. Във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище по
силата на съдебното решение по чл. 56 от СК възниква наемно отношение – чл. 57
ал. 1 СК. Страни по него са собственикът на имота – в качеството на наемодател
и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването - в качеството на
наемател, като произнасянето по чл. 56 от СК в съдебното решение замества
съгласието на наемодателя.
Доколкото
този акт на съдебна администрация от една страна ограничава правомощията на
собственика да ползва лично вещта си, а от друга страна е противопоставен
обществен интерес от по-висш порядък - гарантиране правото на жилище на
непълнолетните родени от брака деца като израз на изразената с чл. 2 т. 4 от СК
особена закрила на децата е предвидено, че в случаите на предоставено ползване
на съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие
родени от брака деца, наемното правоотношение се учредява за определен срок –
докато се упражняват тези права, когато семейното жилище е съсобствено
на бившите съпрузи или е собственост на неупражняващия родителските права
съпруг, съответно - за срок до една година, когато семейното жилище е
собственост на близки на неупражняващия родителските права съпруг.
Доколкото
наемното правоотношение по дефиниция е възмездно, с решението по чл. 56 СК
съдът следва да определи и размерът на наема за периода на ползването – чл. 57,
ал. 2, изр. 1 СК. Тъй като се касае за акт на съдебна администрация и като се
има предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 3 СК, пропускът това да бъде
сторено може да бъде отстранен въз основа на последващо предявен самостоятелен
иск. Наемното правоотношение възниква с влизането в сила на бракоразводното
решение, от който момент се дължи и заплащането на наемната цена.
Безспорно е
по делото, че жилището се ползва от ищцата и непълнолетното дете, както и че по
силата на закона между страните ще възникне наемно отношение по повод семейното
жилище, като ползващият съпруг дължи наем на неползващия. Предвид разпоредбата
на чл. 57 ал. 2 изр. второ не се дължи наем за ползваната от ненавършилите
пълнолетие деца жилищна площ, като при определяне размера на наема, който не се
дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака,
съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна
площ“ – чл. 57 от СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни
помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. В този
смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички
помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално
предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно
задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на
наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака,
следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на
жилището.
Предвид
изложените съображения следва да се приеме, че наемното правоотношение възниква
с влизането в сила на бракоразводното решение, от който момент се дължи и
заплащането на наемната цена, като същата може да бъде определена и в отделно
от бракоразводното исково производство. По силата
на бракоразводното решение, с което семейното жилище е предоставено за ползване
на единия бивш съпруг, между него и другия бивш съпруг се поражда облигационно
правоотношение, аналогично на това
по договор за наем. Именно поради това, аналогично на отношенията между
страните по договор за наем, обстоятелството, дали наемателят е ползвал
предоставения му от наемодателя имот през периода на договора, е без значение
относно дължимостта на наема.
В конкретния
случай ползването е предоставено до навършване на осемнадесетгодишна възраст от
детето С. И. У., и не се твърди, нито се установява то юридически, а не
фактически, да е прекратено по общо съгласие на страните. Заплащането на наем
се дължи пряко на основание на бракоразводното решение и е без значение, дали
ответницата се е възползвала от предоставеното й ползване на жилището.
Съгласно чл.
57, ал. 2, изр. 2 от СК, не се дължи наем за ползваната от ненавършилите
пълнолетие деца жилищна площ. Видно от решението по брачно дело № 3998/2010 г.,
към датата на постановяването му и двете деца на страните са били непълнолетни.
С
бракоразводното решение обаче, освен, че на ответницата П.С.И. й е предоставено
ползването на семейното жилище, на нея е предоставено и упражняването на
родителските права, като местоживеенето на децата е определено при нея на
адреса на семейното жилище. Предоставянето на ползването на семейното жилище е
обвързано с осигуряването на жилище за ненавършилите пълнолетие деца, поради
което ползването от страна на родителя, упражняващ родителските права, следва
да се разглежда като ползване и от децата. С решение № 627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г.,
IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато семейното
жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата
съпрузи, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се
намалява на половина.
През
процесния период от 04.12.2017 г. до 16.09.2020 г. /датата, на която е даден
ход на устните състезания по делото/ жилището се е ползвало от ответницата и от
едно от децата им – С. И. У., ненавършило пълнолетие. Същевременно в жилището
след навършване на пълнолетие – 06.03.2018 г. до м. октомври 2019 г. /в тази
насока е молбата на ответниците от 06.07.2020 г., с която се уточнява отговор
на исковата молба/ е живяла и дъщерята на бившите съпрузи И.И.У..
Ето защо, пазарният наем следва да бъде разделен на 3, като в тази връзка следва
да се отчете ползваната от двете деца – С. И. У. и И.И.У.
жилищна площ.
По отношение
на тази площ следва само да се допълни, че константата практика на ВКС приема,
че следва да се дели на брой обитатели, а не според площта на личните им
помещения /например спалня или детска стая/, защото помещенията в едно жилище
са функционално свързани в едно неделимо цяло, поради което всеки един обитател
ползва дробна част от цялото, а не реална част.
При това
положение дължимият от ответницата П.С.И. наем за 2018 г. е в размер на 296,67
лв. (посочената сума е получена след като пазарният наем, за целия имот в
размер на 890 лв. е разделен на 3). Дължимият наем за 2019 г., изчислен по посочения
по-горе начин, възлиза на 388 лв.
По отношение
на заявената претенция от 01.01.2020 г. до 16.09.2020 г. (датата, на която е
даден ход на устните състезания по делото) дължимият от П.С.И. наем е в размер
на 274,67 лв. – според в.л. към м. септември 2020 г. дължимият наем за целия
имот е 824 лв., а 1/3 от тази сума се равнява на 274,67 лв. Настоящият
състав приема, че дължимият наем следва да се изчисли към датата на устните
състезания, съобразно правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК, доколкото исковата
претенция е заявена и за „бъдещ период”, т.е. след датата на завеждане на
исковата молба.
Съобразно
изложеното предявеният от П.С.И. иск е основателен и доказан до размера от
959,34 лв., представляваща дължим наем за процесния имот за периода от 04.12.2017
г. до 16.09.2020 г., като за горницата до 2 700 лв. исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
По отношение
на предявения иск срещу ответницата И.И.У. за
заплащане на сумата от 2 700 лв., представляваща
дължима наемна цена – по 150 лв. месечно, считано от 06.03.2018 г. за ползване
на жилището на ищеца, находящо се в гр. Д., ж.к. ***:
Както бе посочено по-горе до навършване пълнолетие на роденото от брака
дете, същото не дължи наем за ползваната от него жилищна площ – чл. 57, ал. 2,
изр. 2 от СК. Т.е. по аргумент за противното след навършване на пълнолетие от И.И.У. – на 06.03.2018 г., същата на общо основание дължи
наем за ползваната от нея жилищна площ, съобразно броя на обитателите на процесния
имот за изследвания период от време.
Не се спори между страните, че за времето от 06.03.2018 г. до м. октомври
2019 г. втората ответница е живяла в процесния имот, като след този период И.И.У. заживяла в гр. В., като студент. В тази насока са и
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на посочения от ответниците свидетел И.С. И..
Дължимата наемна цена за 2018 г. за целия имот е в размер на 890 лв., от
която ответницата следва да заплати 222,51 лв. (890:12 /броя на месеците
в годината/ х9 /девет месеца – периодът от началото на м. март 2018 г. до
30.09.2018 г./ :3 /припадащата се част на ответницата от общото задължение).
Дължимата наемна цена за 2019 г. – до 01.10.2019 г., е в размер на 291
лв. (сумата е изчислена по посочения по-горе начин).
Предвид изложеното исковата
претенция е основателна до размера на 513,51 лв., за горницата до 2 700
лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение
на искането за присъждане на законни лихви от подаване на исковата молба, същото
е основателно, начиная от 09.10.2019 г. – датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
По отношение
възражението на ответниците за нищожност и унищожаемост
на договора, по силата на който ищецът се легитимира като собственик на
процесния имот, същото е неоснователно. Правният интерес от установяването на
определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус е
недопустимо ответниците да искат прогласяване нищожността на посочения договор,
доколкото същите са трети лица и за тях не съществува правен интерес от
търсената от тях защита, т.е. от
установяване на обстоятелството, че не валидна и действителна облигационна
връзка между ищеца и неговия праводател И. Й. У..
С оглед гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.С.И. с ЕГН *** *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.П.Ф. с ЕГН *** *** сумата от 959,34 лв. /деветстотин петдесет и девет лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща дължима
наемна цена, считано от 04.12.2017 г. до
16.09.2020 г., за ползване на жилището на ищеца, находящо се в гр. Добрич, ж.к.
***, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горница от 959,34
лв. до 2 700 лв.
ОСЪЖДА И.И.У.
ЕГН *** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Ф. с ЕГН *** *** сумата от 513,51 лв. /петстотин и тринадесет лева и петдесет и
една стотинки/, представляваща дължима
наемна цена, считано от 06.03.2018 г. до
16.09.2020 г., за ползване на жилището на ищеца, находящо се в гр. Добрич, ж.к.
***, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горница от 513,51
лв. до 2 700 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: