№ 549
гр. Благоевград, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20231200500849 по описа за 2023 година
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН) във връзка с чл. 258 - 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). Образувано e по въззивна жалба на В. Р. М., ЕГН:
**********, с настоящ адрес в град С., ул. М.*, срещу Решение № 231 от
16.08.2023 г., постановено по гр. д. № 690/2023 г. по описа на РС - С., с което
е отхвърлена молбата на молителя въззивник за налагане на мерки за защита
от домашно насилие и последният е осъден да заплати съдебно-деловодни
разноски.
Във въззивната жалба се възразява, че решението на първоинстанционния съд
е неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и че
необосновано. В тази връзка се релевира, че съдът постановил решението при
предварително формирано вътрешно убеждение, както и че изложил
противоречиви и повърхностни мотиви. Възразява се, че неправилно били
кредитирани показанията на св. В., която не била пряк очевидец на проявения
акт на насилие, доколкото последната се намирала на такова място, от което
не би могла да възприеме ясно казаното от ответницата. Отделно се твърди,
че съдът пренебрегнал показанията на св. Н. К., от които се установявало, че
1
поведението на ответницата било агресивно, арогантно, същата многократно
манифестирала натрапчиво поведение спрямо сина си, като в процесния ден
посетила дома на молителя, където реализирала конфликт със свидетелката.
Излага, че на 19.06.2023 г. по безспорен начин се установило, че спрямо
молителя било упражнено домашно насилие, под формата на психическо
такова. В тази връзка се моли за отмяна на решението и издаване на заповед
за защита, с която Т. М. да бъде задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие, както и да приближава молителя и неговото жилището,
дворно място на по-малко от 20 метра. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна се е възползвала от правото си да подаде възражение по
реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, с което намира подадената жалба за допустима
и неоснователна, като релевира, че в нея не се съдържали нови
доказателствени искания, а се извършвало единствено анализ на събраните по
делото гласните доказателства. Намира решението за правилно, доколкото по
делото не били събрани доказателства, от които да се установявало, че на
процесната дата е било упражнено домашно насилие в някое от формите му,
посочени в чл. 2 ЗЗДД. Също претендира разноски.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа изложеното в жалбата, като излага, че в хода на производството по
безспорен начин се установило, че вербалното поведението на въззиваемата
страна съставлявало форма на психическо насилие, като след издаването на
заповедта за незабавна защита доверителя й живее по-спокойно. От своя
страна, пълномощникът на въззиваемата излага, че изразът “как не го видях
по-рано, за да се хвърля пред колата” не съставлява отправена към молителя
закана, която да предизвика у него страх или безпокойство, за да се
квалифицира като акт на домашно насилие, тъй като фразата не била
адресирана към въззивника. В хода на въззивното производство са изслушани
допълнително гласни доказателствени средства, а именно показанията на св.
С.А..
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за допустима и редовна,
подадена от лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното
решение, поради което по-надолу съдът следва да разгледа делото по
същество. С оглед на това за яснота следва да бъде отбелязано, че настоящото
2
производство е такова по спорна съдебна администрация, като веднъж
сезиран съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и
целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки
преценка въз основа на заложените в закона критерии. По отношение на
доказателствата и доказателствените искания не се прилагат процесуалните
преклузии на общия исков процес, като страните могат да сочат без
ограничение всякакви факти и доказателства. (ТР № 2 от 25.11.2020 г. на
ОСГК на ВКС). Ето защо съдът следва да постанови решение без да се води
от разпоредбата на чл. 269 ГПК, като има правомощие да установи в пълнота
относимите фактически положения, съответно на база на тях да направи
съответните правни изводи, като в настоящия казус те са следните:
С молба по реда на чл. 10, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН) В. М. е поискал защита от ответницата Т. В. М., ЕГН: **********,
като молителят изложил твърдение, че на 19.06.2023 г., към 17:30 ч., пред
неговата квартира в град С., улица М.* ответницата, негова майка, се
нахвърлила върху него с думите “спри В.е, ще те убия, следващия път ще се
хвърля пред твоята кола докато шофираш”. В тази връзка на основание чл.
18 ЗЗДН първоинстанционният съдебен състав издал заповед за незабавна
защита № 18/27.06.2023 г. срещу ответницата, но с атакувания в настоящата
инстанция съдебен акт отхвърлил молбата на В. М., приемайки, след
извършен пълен анализ на доказателствата по делото, че не било установено
Т. М. да е извършила акт на психическо насилие по отношение на молителя.
За да достигне до този извод съдът кредитирал показанията на св. В. и св. А.,
доколкото същите се основавали на непосредствените им възприятия, като
тези свидетели не сочели ответницата да е адресирала думите, описани в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, към молителя.
Настоящият съдебен състав намира, че така изложените фактически
постановки за процесния ден 19.06.2023 г. и направените въз основа на тях
правни изводи са законосъобразни и правилни. И тази съдебна инстанция
приема, че на 19.06.2023 г., около 17:00 часа, ответницата се намирала в
близост до квартирата на молителя, находяща се в град С., ул. М.*, очаквайки
го да се прибере. Докато разговаряла със св. М. А., по улицата преминал
автомобил, управляван от В. М., като в същия се намирала и св. Н. К., с която
молителят живеел на семейни начала. Ответницата се затичала към
автомобила на ищеца, казвайки “спри, спри, В.е”, но последният не спрял, а
3
продължил нагоре към улицата. След преминаването на превозното средство
св. М. А. и св. С.А. възприели Т. М. да казва: “как не го видях по-рано, за да
се хвърля пред колата”.
За да достигне до тези фактически изводи и този състав на съда кредитира
показанията на св. М. А., св. Д. В., св. Р. М. (сведенията на последния
свидетел са с производен характер), частично показанията на св. Н. К., както
и тези на св. С.А. (изслушана в настоящата инстанция). Изложеното от
свидетели А., А.а и В. досежно интересуващите процеса факти и
обстоятелства е безпротиворечиво, като същите споделят своите преки и
непосредствени впечатления от процесния ден (свидетелката В. се намирала
на около 50 метра от мястото, където ответницата се опитала да спре
автомобила на молителя, а св. А.и непосредствено пред него), като съдът не
намира основание да не кредитира и да подлага думите на тези свидетели под
съмнение. Още повече, че те намират частично опора в показанията на св. Н.
К., която също сочи на посочените ден и място ответницата да се е опитала да
спре автомобила, като съдът не кредитира нейните показания единствено в
частта им, в която се излага, че Т. М. изрекла думите “спри бе, Васко, ще те
убия, спри, ще те убия”. Това е така, защото такива данни не следват от нито
един друг доказателствен източник по делото, като следва да се отбележи, че
е логично съдът по този въпрос да се довери на думите на свидетели, които са
се намирали пред автомобила (св. А. и св. А.а), а не на този находящ се в
автомобила (св. К.), тъй като се очаква именно първите да са възприели по-
ясно думите на ответницата (още повече, както се посочи, показанията на
свидетелите А.и се подкрепят и от впечатленията на св. В., а при св. Н. К.
следва да се отчита възможната й заинтересованост, предвид на това, че
същата живее заедно с молителя). Че ответницата не е отправяла закана за
убийство към своя син се потвърждава изрично и от разпитаната в
настоящото производство свидетелка (С.А.), която в процесното време също
се е намирала на посочената сергия и възприела въззиваемата да изказва
съжаление, че не е видяла колата на сина й по-рано, за да може да се хвърли
пред нея, като този свидетел изрично конкретизира, че тези викове на Т. М. се
случили след отминаването на колата (стр. 3 от протокола от 10.10.23 г. - “а
тя с викове след колата с викове крещеше...” .) Доказателствената съвкупност
по делото, оформена от коментираните свидетелски показания в първата и
въззивната инстанция опровергават по категоричен начин ответницата да е
4
адресирала лично към молителя и намиращата се в колата св. Н. К. думите,
описани в молбата за защита, като напълно се опроверга въззиваемата да е
отправяла фрази, които да съставляват закана за убийство. Разпитаните
свидетели са единодушни в това, че Т. М. е искала да спре автомобила на
сина си, но тъй като не успяла изрекла процесната фраза, касаеща хвърляне
пред автомобила, възприета от св. А. и св. А.а, при това след отминаването на
молителя.
Ето защо е и правилен изводът на съда, че в случая не е налице хипотезата на
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Именно при наличието на събрани по реда на ГПК други
доказателства (гласни такива), съдът разглеждащ делото е длъжен да прецени
представената декларация и изложените в нея твърдения само след анализ на
събраните доказателства в тяхната съвкупност, който анализ в процесния
случай води до извода, че доказателствената сила на декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН е оборена. Изрично следва да бъде даден и отговор на
възраженията на въззивника, касаещи аналитичната дейност на съда при
преценката на доказателствата, като бъде посочено, че нито в представените
протоколи, нито в мотивите към решението са налице данни за възможна
предубеденост на първоинстанционния съд, като съдът е извършил пълен и
всеобхватен анализ на доказателствената маса, като е дал еднозначен отговор
защо кредитира едни доказателства за сметка на други.
Предвид на изложения доказателствен анализ и следващите се от него
фактически положения, Окръжен съд - Благоевград приема следното от
правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Тоест домашно насилие може да бъде установено
при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място -
осъществен от съответно лице противоправен и умишлен насилствен акт в
някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго
лице и установен по своето естество, време и място на извършване, на второ
място - наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена
5
връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. В процесния случай молителят е син на Т.
М. (чл. 3, т. 4 ЗЗДН), но установеното поведение на ответницата не попада
под хипотезата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, като същата не е
отправяла закана за убийство към своя син, а изреченият от нея израз “как не
го видях по-рано, за да се хвърля пред колата” първо, че не е насочен пряко
към молителя, второ, няма как да съставлява по своето естество акт на
психическо насилие. Само в допълнение следва да бъде отбелязано, че
конфликтните ситуации между ответницата и св. Н. К., за които говори
последната в своите показания, не са предмет на настоящото производство и
биха имали значение с оглед характеристичните данни на ответницата, ако по
делото бе установено, че същата действително е извършила акт на насилие
спрямо своя син.
При наличие на съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции, атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд -
С. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят
дължи заплащането на деловодните разноски, сторени от насрещната страна,
както и държавна такса в полза на Окръжен съд - Благоевград. Процесуалният
представител на въззиваемата страна представя както списък на разноските,
така и договор за правна помощ, от който е видно, че е заплатена в брой сума
в размер на 1 000 лева, като договорът има характер на разписка, поради което
следва да се приеме, че заплащането на тези разноски е действително сторено.
В тази връзка обаче в хода по същество пълномощникът на въззиваемата
изрично заяви (стр. 11 от протокола от ОСЗ на 10.10.2023 г.), че
представената сума включва и присъденият с първоинстанционното решение
адвокатски хонорар, който е в размер на 600 лева. Ето защо и предвид на това
изявление, в тежест на въззивника следва да остане сума в размер на остатъка
от общо посочената сума в списъка за разноски, а именно - 400 лева.
Поради гореизложеното, Първи въззивен граждански състав на ОС -
Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло РЕШЕНИЕ № 231/16.08.2023 г. по гр.д. № 690 по
описа за 2023 г. на РС - С. , с което е отхвърлена молбата на В. Р. М., ЕГН
6
********** от град С., ул. М.* срещу Т. В. М.а, ЕГН **********, с адрес в
град С., ул. “Н.” *** за налагане на мерки за защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН ********** от град С., ул. М.* на основание чл. 11,
ал. 3 ЗЗДН да ЗАПЛАТИ на Т. В. М.а, ЕГН **********, с адрес в град С., ул.
“Н.” *** сума в размер на 400 лева (четиристотин лева) - заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН ********** от град С., ул. М.* на основание чл. 11,
ал. 3 ЗЗДН да ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд - Благоевград държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и
петдесет стотинки).
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните процесуални
представители.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7