№ 1440
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110217797 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН,
въз основа на подадена жалба от И. Н. К. срещу електронен фиш (ЕФ) за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия „К”, № 7992667 на СДВР, а именно такова по чл.21, А.2, във
вр. с А.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с който на осн. чл.189,
А.4, във вр. с чл.182, А.4, във вр. с А.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 (сто лева) лв.
С жалбата се излага, че атакувания електронен фиш е незаконосъобразен,
неправилен, съставен неоснователно, като не ставало ясно същият собственик
или ползвател на МПС-то е, нямало данни, че той е управлявал МПС-то.
Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на сторените по делото разноски.
За жалбоподателят се явява процесуален представител, който поддържа
жалбата и по същество пледира за отмяна на електронния фиш и за
присъждане на разноски, съобразно списъка, който представя. В пледоарията
си по същество излага, че съгласно схемата на АПИ за участъка не важи
ограничение на скоростта от 60 км/ч, включително за процесната дата, на
следващо място жалбоподателят не бил собственик на МПС, а е получил
свидетелството за регистрация, като не му бил съставен ЕФ в качеството на
1
родител, а на собственик, като следвало наказващият орган да установи кой е
извършителя, което не е сторил.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирано е писмено становище от процесуален
представител на наказващия орган за прекратяване на производството, поради
образувано друго пред друг съдебен състав с предмет същия ЕФ. По което
има произнасяне в съдебно заседание, че е неоснователно.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „БМВ И3”, с ДК
№ ***** е М. И. К., а лице получило свидетелството за регистрация на същия
е И. Н. К.. Установява се от справка база данни за населението, че М. И. К. е
дъщеря на И. Н. К. и е родена на 01.10.2008 г.
Заснет е видеоклип на Автомагистрала Тракия, км 1+000, с посока на
движение от гр. София към с. Нови хан на 21.08.2023 г. в 14:05 часа от
автоматизирано техническо средство за измерена скорост 82 км/ч при
ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В - 26 за извън населено място.
Приложен е клипа, в който е посочено каква е засечената скорост с
техническото средство, както и идентификационния номер на уреда 11743ее.
В съставения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия „К“, №7992667, се
сочи, че на 21.08.2023 г. в 14:05 часа на Автомагистрала Тракия, км 1+000, с
посока на движение от гр. София към с. Нови хан е измерена скорост, след
приспаднат толеранс от 3% от 79 км/ч при ограничение от 60 км/ч, въведено
с пътен знак В - 26 за извъннаселено място, като е превишена скоростта с 19
км/ч на МПС лек автомобил „БМВ И 3”, с ДК № ***** със
собственик/ползвател И. Н. К., което нарушение е установено с
автоматизирано техническо № 11743ее.
Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип ARH CAM S1, за
което е издадено удостоверение №17.09.5126 за одобрен тип средство за
измерване на Български институт по метрология (БИМ), което е вписано под
№ 5126, с дата на вписване 07.09.2017 г., срок на валидност 10 години и
валидно до 07.09.2027 г., с производител ARH ZRT, Унгария. Установява се
от протокол №059-СГ-ИСИС/11.05.2023 г., че преносима система за контрол
2
на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1, фабричен №11743ее, отговаря на изискванията.
Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо
средство тип ARH CAM S1, фабричен №11743ее от 21.08. 2023 г. с място на
контрол Автомагистрала Тракия, 1 км, с посока на движение от гр. София към
с. Нови хан при ограничение на скоростта за извъннаселено място с пътен
знак В -26 от 60 км/ч за периода от 13:30 часа до 15:00 часа, с приложена
снимка за разположението на средството за измерване. Приложена е
ежедневна форма за отчет за 21.08.2023 г. за периода от 07:30 часа - 15:00 ч.
за наряд Д. Ч. с МПС рег. №*****.
Установява се от справка на Агенция „Пътна инфраструктура“ при
Областно пътно управление – София, с приложено копие от проект за
организацията на движението в процесния пътен участък за дата 21.08. 2023
г., че за същия е налице действащ и към момента проект за „Изменение на
постоянна организация на движението от км 0+000 до км 6+000 на АМ
Тракия“, като съгласно същият няма въведено с пътни знаци ограничение на
скоростта при км 1+000, дясно платно на АМ Тракия и съгласно ЗДвП
максимално разрешената скорост на движение е до 140 км/ч, както и при км
1+000 дясно платно на АМ Тракия за 21.08.2023 г. не е въвеждана временна
организация и безопасност на движението във връзка с дейности по
поддържане на магистралата.
Издаден бил електронен фиш серия „К“, №4817635 на 15.05.2021 г. за
нарушение, извършено на 27.04.2021 г. с правна квалификация чл.21, А.1 от
ЗДвП на И. Н. К., който след обжалване е потвърден от АССГ и влязъл в
законна сила на 23.02.2023 г.
Приложен е утвърден образец за електронен фиш, въз основа на Заповед
№8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като намира, че
справка на А „ПИ“ е в протИ.речие с изложеното в приложения клип за
засичане на скорост, в който е отбелязано, че допустимата скорост, както и в
протокола за използване на автоматизирано техническо средство фабричен
№11743ее от 21.08.2023 г. за място на контрол на Автомагистрала Тракия, км
1+000, с посока на движение от гр. София към с. Нови хан, е с ограничение
от 60 км/ч, въведено с пътен знак В - 26 за извън населено място. Поради
3
което кредитира справката на А „ПИ“ и схемата приложена към нея като
официален документ, удостоверяващ липса на ограничение с пътен знак на
скоростта за процесния пътен участък на посочената дата. Относно
останалите факти, а именно засечената скорост и мястото, където това е
станало, както и годността и сертифицирането на техническото средство,
съдът кредитира писмените доказателства.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и е в срок, тъй като е връчен на
02.12.2023 г. и жалбата е подадена чрез наказващия орган на 18.12.2023 г.,
като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, А.4 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен
фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който
следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на
когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това
що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”. Като в процесния фиш
се сочи и че техническото средство, с което е засечена скоростта е с номер №
11743ее. Предвид което не е налице анонимност на техническото средство
ARH CAM S1. Същото е преносимо.
Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената
от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.189, А.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на
издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен
издател не е процесуално нарушение.
4
Установява се, че ЕФ е издаден на 25.08.2023 г., поради което е спазена
разпоредбата на чл.34, А.1, II изречение от ЗАНН, а именно издаден е в
тримесечен срок от установяване на нарушението, за което се твърди, че е
осъществено на 21.08.2023 г.
Съгласно чл.21, А.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на
водача на ППС, категории „В“, е забранено да превишава 50 км/ч за населено
място, 90 км/ч за извъннаселено място, 140 км/ч за автомагистрала и 120 км/ч
за скоростен път.
В процесния електронен фиш е посочено нарушение по чл.21, А.2 от
ЗДвП, което е в съответствие с изложената фактическа обстановка, а именно,
че е налице превишение на скоростта за извъннаселено място въведена с
пътен знак В -26 от 60 км/ч.
Но от събраните по делото и кредитирани от съда писмени
доказателства, а именно справката на Агенция „Пътна инфраструктура“ при
Областно пътно управление – София, с приложено копие от проект за
организацията на движението в процесния пътен участък за дата 21.08.2023 г.
се установява, че за същия не е налице ограничение на скоростта с пътен знак
и максимално разрешената скорост за движение е по ЗДвП от 140 км/ч.
Установи се, че лек автомобил „БМВ И 3”, с ДК № *****, за което са налице
непротИ.речивите писмени доказателства, е управляван със 79 км/ч. Поради
което не е допуснато твърдяното административно нарушение с правна
квалификация чл.21, А.2 от ЗДвП, тъй като неговата скорост е в рамките на
разрешената за пътния участък по чл.21, А.1 от ЗДвП, предвид липсата на
ограничение на скоростта с поставен пътен знак на процесната дата и за
посоченото място.
Относно възражението, е автомобилът, за който е съставен процесния ЕФ
не е собственост на лицето, което е посочено в него и не е установено, че е
ползвател на същия следва да се посочи следното:
По безспорен начин от събраните и кредитирани писмени и гласни
доказателства се установява, че собственик на лек автомобил „БМВ И3”, с ДК
№ ***** е М. И. К., а лице получило свидетелството за регистрация на същия
е И. Н. К.. Установява се от справка база данни за населението, че М. И. К. е
дъщеря на И. Н. К. и е родена на 01.10.2008 г. Предвид което И. Н. К. като
получател на свидетелството за регистрация на МПС-то и предвид липсата на
5
данни за друго лице, което да ползва автомобила правилно е посочен като
ползвател на същия в качеството на родител на малолетния собственик, към
датата на посоченото нарушение на 13 г., която е негова дъщеря Миа И. К..
Но предвид факта, че не се установи управлението на процесното МПС в
нарушение на ограничение на скоростта по чл.21, А.2 от ЗДвП, каквато е
твърдяната правна квалификация в ЕФ, както и извън допустимата такава, то
процесния електронен фиш като незаконосъобразен следва да бъде отменен,
като не се обсъждат основанията за повторност на нарушението, предвид този
факт.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесния ЕФ,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, А.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, А.2, т.1, при интерес при интерес до 1000
лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, което се
претендира от жалбоподателя в размер на 400 лв. се явява в границите,
определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради което
следва да се възложат на жалбоподателя разноски в посочения размер за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото, още
повече, че не се прави и възражение за прекомерност, а и е в границите на
наредбата.
Воден от горното и на основание чл.63, А.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К”, № 7992667 на СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *****, да заплати на И. Н.
К., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Люлякова градина“№14, ет.2,
ап.3, сумата в размер на 400 (четиристотин лева) лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение.
6
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7