Определение по дело №2236/2020 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                          №……………/…………….2020г., гр.Варна

 

Варненският административен съд, VІІ-ми касационен състав, в закрито

заседание, проведено на дванадесети октомври 2020г., в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                             ТАНЯ ДИМИТРОВА

                                                                             СТОЯН К.

  

като разгледа докладваното от съдия М.Желязкова, адм.дело № 2236/2020г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по жалбата на М.К.Т. ***, срещу чл.17, ал.1, т.2 и ал.2, чл.19, ал.1 /в титулната част на жалбата е посочена ал.2, но съгласно  съдържанието на жалбата и нейния петитум, предмет на същата е ал.1 на чл.19/ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Долни чифлик, приета с Решение № 264 по Протокол № 20 от 29.11.2016г /Наредбата/ и Приложение № 5 към чл.19, ал.1 от Наредбата, прието с Решение № 578 от 28.12.2017г. на Общински съвет – Долни чифлик.

След запознаване с изложените в жалбата възражения и направеното с нея искане, съдът намира същата за недопустима, по следните съображения:

Самият жалбоподател сочи и съдът след служебна справка установи, че по идентична жалба е образувано адм.д. № 925/2019г. По същото е постановено Решение №1212/17.06.2019г., с което производството по делото е било прекратено в частта, с която е оспорено Приложение № 5 към чл.19, ал.1 от Наредбата, а в останалата част жалбата е била уважена, като са отменени оспорените текстове - чл.17, ал.1, т.2 и ал.2, чл.19, ал.1 от Наредбата. След касационно оспорване, с Решение № 5373/05.05.2020г. по адм.д. № 10738/2019г. състав на ВАС е отменил Решение № 1212/17.06.2019г. по адм.д. № 925/2019г. на Адм.съд-Варна и е отхвърлил изцяло жалбата на М.К.Т., против цитираните текстове от посочения подзаконов нормативен акт. /Копие от цитираните актове и документи се прилагат за сведение към настоящото определение./

Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.2 от АПК последващото оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. Жалбоподателят обосновава своя интерес от ново оспорване, като твърди оспорване на друго правно основание – липса на произнасяне на 3-членният състав на ВАС по адм.д. № 10738/2019г. по цялостното му искане за съдебна защита и по всички възражения за отмяна на оспорените разпоредби.

Съдът намира, че горните твърдения не могат да се квалифицират като „друго правно основание“. При оспорването на подзаконов нормативен акт, респ. на отделни разпоредбиа от такъв акт, съдът в съответствие с правилото по чл.168, ал.1 от АПК, към което препраща чл.196 от АПК, е длъжен да извърши служебно проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава с основанията, посочени в жалбата, а съгласно чл.168, ал.2 от АПК съдът обявява нищожността на акта /каквото искане има и в настоящата жалба/, дори да липсва искане за това. Съобразно чл.193, ал.2 от АПК съдебното решение има действие по отношение на всички, независимо дали има установителен или конститутивен характер. Предвид това, разпоредбата на чл.187, ал.2 АПК, която ограничава повторното оспорване на подзаконовия нормативен акт на същото основание следва да се тълкува с оглед разпоредбите на чл.168, ал.1 и ал.2, вр. чл.196 от АПК. В резултат на това тълкуване се налага извода, че под “същото основание“ по смисъла на чл.187 ал.2 от АПК се има предвид същия предмет на оспорване. Както вече се посочи, в конкретния случай пред съда са били оспорени същите текстове на Наредбата, с идентични възражения Ако жалбоподателят е считал, че съдът не се е произнесъл по конкретни негови възражения в първата жалба, е разполагал с други процесуални възможности.

С оглед на изложеното, предвид разпоредбата на чл.187 ал.2 от АПК, която ограничава повторното оспорване на подзаконовия нормативен акт на същото основание, настоящата жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предходното оспорване на подзаконовия нормативен акт, приключило с влязло в сила съдебно решение е процесуална пречка за допустимост на производството по повторно оспорване на същия акт.

            Наличието на недопустима жалба обуславя недопустимост и на направеното с нея особено искане за спиране изпълнението на оспорените със същата разпоредби от Наредбата.

Предвид гореизложеното и съобразно нормата на чл.187, ал.2 от АПК, настоящата жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство да бъде прекратено на основание чл.159, ал.6 от АПК.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.К.Т. ***, срещу чл.17, ал.1, т.2 и ал.2, чл.19, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Долни чифлик, приета с Решение № 264 по Протокол № 20 от 29.11.2016г. и Приложение № 5 към чл.19, ал.1 от Наредбата, прието с Решение № 578 от 28.12.2017г. на Общински съвет – Долни чифлик; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2236/2020г. по описа на Адм. съд – Варна.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                     2.