№ 251
гр. Бургас , 24.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260368/25.02.2021г., постановено от
Районен съд– Бургас по гр.д. № 1128/2020г. С това решение съдът е приел за установено на
основание чл.9 от ЗПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.422 от ГПК, че К. Г. М., ЕГН: ********** от
гр. Б, ж.к. **, бл.**, ет.**, ап.** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: ********* сумата от
2 383,34 лева – главница по договор за кредит „Експресо“ № ***, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението на 12.08.2019г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 3130/16.08.2019г. по ч.гр.д. №
6784/2019г. по описа на Районен съд- Бургас и е отхвърлил иска за разликата над 2 383,34
лева до пълния предявен размер от 3 154,55 лева. С решението съдът е отхвърлил иска на
„Банка ДСК“ ЕАД да се приеме за установено по отношение на К. Г. М., че същата дължи
следните суми по договор за кредит „Експресо“ № ***, а именно: 367,46 лева – договорна
лихва за периода от 28.03.2017г. до 28.07.2019г.; 530,40 лева – обезщетение за забава за
периода от 28.03.2017г. до 28.07.2019г.; 13,14 лева – обезщетение за забава за периода от
28.07.2019г. до 12.08.2019г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №
3130/16.08.2019г. по ч.гр.д. № 6784/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
Подадена е въззивна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД против решение №
260368/25.02.2021г. в отхвърлителната част. Въззивната страна твърди, че решението е
неправилно и излага подробни съображения по отношение дължимата такса за одобрение
на кредит и недействителността на договора за кредит. Жалбоподателят иска от съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи напълно предявените
1
искове.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Папазова,
която пледира за уважаване на жалбата и отмяна на решението. Юрисконсулт Папазова
прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – К. Г. М. не представя писмен отговор.
В съдебно заседание М. се представлява от особен представител – адвокат А. от БАК,
който пледира за отхвърляне на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 13.08.2019г. „Експресбанк“ АД подава заявление по чл.417 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за следните суми:
3 154,55 лева, представляващи главница по договор за кредит „Експресо“ № ***;
367,46 лева – договорна лихва за периода от 28.03.2017г. до 28.07.2019г.;
530,40 лева – обезщетение за забава за периода от 28.03.2017г. до 28.07.2019г.;
13,14 лева – обезщетение за забава за периода от 28.07.2019г. до 12.08.2019г.
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на заявлението банката посочва, че вземането й произтича
от договор за кредит „Експресо“ № *** с падеж на последната вноска - 28.07.2019г. и
въпреки продължителното просрочие банката не се е възползвала от правото си да обяви
дълга за предсрочно изискуем. Към заявлението е представено извлечение от счетоводните
книги о чл.417, т.2 от ГПК; договор за кредит „Експресо – Смарт/карта“ № *** със срок на
договора 28.07.2019г. и приложение № 1 – погасителен план.
Районен съд – Бургас издава заповед № 3130/19.08.2019г, с която разпорежда на
длъжника К.М. да заплати поисканите суми, ведно с разноските в заповедното производство,
представляващи държавна такса в размер на 81,31 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.2 и ал.5 от ГПК и
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. „Експресбанк“ АД
предявява иска и на длъжника е назначен особен представител.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна оспорва получаването на кредита и
прави възражение за необявена предсрочна изискуемост.
В хода на първоинстанционното производство като ищец е конституирана „Банка
ДСК“ АД – правоприемник на „Експресбанк“ АД. Приета е съдебно-счетоводна експертиза,
която дава заключение, че сумата по кредита е постъпила по сметката на ответната страна и
претендираните суми са дължими. Въз основа на събраните по делото доказателства
2
районният съд постановява решение, с което приема за установено, че К.М. дължи на
„Банка ДСК“ АД само главница в размер на 2 383,34 лева, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението на 12.08.2019г. до окончателното й изплащане и е
отхвърлил иска за разликата над 2 383,34 лева до пълния предявен размер от 3 154,55 лева.
С това решението съдът е отхвърлил иска на „Банка ДСК“ АД да се приеме за установено
по отношение на К. Г. М., че същата дължи договорна лихва за периода от 28.03.2017г. до
28.07.2019г. в размер на 367,46 лева; обезщетение за забава за периода от 28.03.2017г. до
28.07.2019г. в размер на 530,40 лева и обезщетение за забава за периода от 28.07.2019г. до
12.08.2019г. в размер на 13,14 лева. За да постанови това решение, съдът приема, че
еднократната такса за одобрение на кредита в размер на 128,25 лева е недължима, тъй като
е уговорена с неравноправна клауза (чл.5, ал.1 от договора) по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Недължими според районния съд са договорната лихва за периода от 28.03.2017г. до
28.07.2019г., обезщетението за забава за периода от 28.03.2017г. до 28.07.2019г. и
обезщетението за забава за периода от 28.07.2019г. до 12.08.2019г., тъй като не е изпълнено
изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит да урежда на
разбираем език лихвения процент по кредита.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 128, 25 лева,
представляваща еднократна такса за одобрение на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от Закона за потребителския кредит преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от потребителя, и ако е
необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Правилото на чл.8 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (Директивата), задължава кредитните институции да извършат
оценка на кредитоспособността на потребителя. На това основание държавите-членки
гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена,
когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната
база данни. В съображение 26 от преамбюла на Директива се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
3
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин…
кредиторите следва да имат отговорността да проверяват кредитоспособността на всеки
отделен потребител. Целта на това задължението за оценка на кредитополучателя е да се
насърчи отговорното поведение на кредитора и да се предотврати опасността да предоставя
кредити на некредитоспособни потребители (Решения от 18 декември 2014 г. по дело C-
449/13, т. 43 и от 6 юни 2019 г. по дело С-58/18, т. 40). Изложените съображения
обосновават извод, че клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора за кредит, в който е
инкорпорирано задължението за заплащане на такса „одобрение“ е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като изисква плащане на услуга, която е вменена в задължение
на кредитодателя. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна,
въведени в жалбата.
Решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска на „Банка ДСК“ АД да се
признае за установена дължимостта на договорната лихва и обезщетенията за забава, е
неправилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
урежда на разбираем език лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Когато се
прилагат различни лихвени проценти, информацията се предоставя за всеки един от тях. В
конкретния случай в чл.8 от договора е уговорен номинален фиксиран лихвен процент в
размер на 9,3% на година за целия срок на договора. Наказателните надбавки са уредени в
чл.9. Те са 6 пункта над номиналния лихвен процент по чл.8 или общо лихвеният процент
върху просрочените погасителни вноски е в размер на 15,3%. Цитираните текстове показват,
че в конкретния случай лихвените проценти са уговорени ясно, недвусмислено и на
разбираем език, поради което не е нарушена нормата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Като е
достигнал до извод в противоположен смисъл, районният съд е постановил неправилно
решение, което трябва да бъде отменено в тази част. Вместо това, съдът трябва да разпореди
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: 367,46 лева –
договорна лихва за периода от 28.03.2017г. до 28.07.2019г.; 530,40 лева – обезщетение за
забава за периода от 28.03.2017г. до 28.07.2019г. и 13,14 лева – обезщетение за забава за
периода от 28.07.2019г. до 12.08.2019г.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260368/25.02.2021г., постановено от Районен съд– Бургас по
гр.д. № 1128/ 2020г. в частта, в която е отхвърлен иска на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********
да се приеме за установено по отношение на К. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Б, ж.к. **,
бл.**, ет.**, ап.**, че последната дължи следните суми по договор за кредит „Експресо –
4
Смарт/карта“ № ***: 367,46 лева – договорна лихва за периода от 28.03.2017г. до
28.07.2019г.; 530,40 лева – обезщетение за забава за периода от 28.03.2017г. до 28.07.2019г. и
13,14 лева – обезщетение за забава за периода от 28.07.2019г. до 12.08.2019г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Б,
ж.к. **, бл.**, ет.**, ап.**, че същата дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: ********* следните
суми по договор за кредит „Експресо – Смарт/карта“ № ***: 367,46 лева – договорна лихва
за периода от 28.03.2017г. до 28.07.2019г.; 530,40 лева – обезщетение за забава за периода от
28.03.2017г. до 28.07.2019г. и 13,14 лева – обезщетение за забава за периода от 28.07.2019г.
до 12.08.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260368/25.02.2021г., постановено от Районен съд–
Бургас по гр.д. № 1128/ 2020г. в останалата част.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5