Решение по дело №476/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Глава ХІ от АПК във вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба на Н. В. С., чрез адв.Х. със съдебен адрес: гр.Хасково, против ОД на МВР – Видин, представлявана от директора за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000.00 лв., изразяващи се в стрес, тревожност, безсъние от оставането му без работа в резултат от издадените АУАН№ 1137587/20.01.24 год., Заповед за ПАМ №24-0953-000022/20.01.24 година на мл.автоконтрольор в ПП към ОД на МВР Видин и Заповед за ПАМ№24-0953-000023/20.01.24 година на мл.автокотрольор в ПП към ОД на МВР Видин, иск за имуществени вреди в общ размер от 20 627.47лв. в резултат на прекратено трудово правоотношение за 3 месеца и 23 дни, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 20.01.2024 г. управлявал собствения си автомобил Мерцедес Е220 с рег.№[рег. номер] по път II-11 от с.Добри дол към с.Арчар, колата му поднесла и изгубил контрол, напуснал пътното платно и се обърнал в канавката. Дошъл патрул на сектор "ПП" при ОД на МВР – Видин, тестван е за алкохол и резултата е отрицателен. При теста за наркотици, същия дал положителен резултат за амфетамини. Заедно с полицаите отишъл до болницата и дал проба от кръв и урина. Задържан е въз основа на Заповед в РУ Видин за срок от 24 часа. Съставен му е АУАН№ 1137587/20.01.24 год. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Издадени са Заповед за ПАМ №24-0953-000022/20.01.24 година на мл.автоконтрольор в ПП към ОД на МВР Видин за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед за ПАМ№24-0953-000023/20.01.24 година на мл.автокотрольор в ПП към ОД на МВР Видин за прекратяване на регистрацията на автомобил Мерцедес Е220 с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца. Образувано е и ДП№ЗМ10/2024 год.по описа на ОД на МВР Видин за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. ДП е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство №265 от 06.06.24 година, тъй като от изготвената по делото токсикохимична експертиза не се установява наличие на наркотични вещества. На 17.04.24 година му е върнат автомобила от разследващия полицай по ДП, като в ИМ сочи, че регистрационните табели още не са му върнати. Твърди, че в средата на м.юни му е върнато СУМПС -14.06.24 година. С. работи като международен шофьор в австрийска фирма“Хамерле специалтранспор“ ООД, отнемането на СУМПС е било основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. Трудовото му възнаграждение преди прекратяване на договора е било 2800.00 евро или 5476.32 лева. Считано от 01.03.24 година е прекратено трудовото правоотношение. Започнал е отново работа на 24.06.24 година, бил е без работа 3 месеца и 23 дни. Загубите поради прекратеното му трудово правоотношение възлизат на 20 627.47 лв. Твърди, че вследствие на съставения му АУАН, образуваното ДП, отнемането на СУМПС и прекратената регистрация на собствения му автомобил е станал тревожен, имал е безсъние и поради факта, че си е загубил работата. Дълги месеци на терзания за него и семейството му.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява адв.Х., който поддържа исковата молба и изразява становище за уважаване на предявените искове. Представя и писмени бележки в същия смисъл.

Ответникът по иска – ОД на МВР - Видин, редовно призован не се явява представител и не са взели становище по исковата молба.

По делото е конституирана като контролираща страна на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ Окръжна прокуратура – Видин. Процесуалният и представител дава заключение, че исковете са неоснователни и недоказани. В случая не е налице незаконосъобразна заповед за извършване на действия от полицейските органи, която да е отменена. Касае се за правомерни действия от полицейските органи, които са действали съобразно съответните правила в подобни случаи, като са извършили съответната проверка, отнели са СУМПС и др. Това, че в последствие е прекратено наказателното производство не води до хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема че исковата молба е допустима. От фактическа страна приема за установено следното:

На 20.01.2024 г. С. управлявал собствения си автомобил Мерцедес Е220 с рег.№[рег. номер] по път II-11 от с.Добри дол към с.Арчар, колата му поднесла и изгубил контрол, напуснал пътното платно и се обърнал в канавката. Дошъл патрул на сектор "ПП" при ОД на МВР – Видин, тестван е за алкохол и резултата е отрицателен. При теста за наркотици, същия дал положителен резултат за Амфетамин. Заедно с полицаите отишъл до болницата и дал проба за наркотици от кръв и урина. Съставен му е АУАН№ 1137587/20.01.24 год. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Издадени са Заповед за ПАМ №24-0953-000022/20.01.24 година на мл.автоконтрольор в ПП към ОД на МВР Видин за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед за ПАМ№24-0953-000023/20.01.24 година на мл.автокотрольор в ПП към ОД на МВР Видин за прекратяване на регистрацията на автомобил Мерцедес Е220 с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца.

На същия ден на ищеца С. е била издадена и заповед за задържане на лице (стр. 4 от делото).

Двете Заповеди за ПАМ не са обжалвани по административен или по съдебен ред. Административнонаказателното производство по АУАН№ 1137587/20.01.24 год. е прекратено с резолюция с оглед чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, видно от справка за водач стр.56

На 01.03.2024 г. на ищеца е било прекратено трудовото правоотношение с "Хемерле-Специализиран транспорт" ООД. Основната заплата на С. е била 2800 евро, видно от представените по делото документи /тр.договор, заявление, фишове/. На 24.06.24 е бил сключен нов трудов договор с фирмата, след връщането на СУМПС.

По делото е разпитан в качеството на свидетел Д. П..Според показанията на свид.П.: С. С. са колеги и са от едно село. Знае, че са му правили тест за наркотици и същия е излязъл положителен. Цялото село му се е подигравало, Н. бил умислен, тъжен, плакал е доста често. Загрижен е бил, че не може да изхранва семейството си, защото е загубил работата си. Случвало се е да му звъни посред нощ, тъй като не можел да спи и искал да говорят за проблемите му. След като му върнали книжката и започнал отново работа, Н. пак станал същия усмихнат, весел и позитивен човек.

По делото е представено от ДП № 329/ 2019 г. по описа на РУ – Видин при ОД на МВР – Видин. От материалите на същото е видно, че е била изготвена съдебно-химическа експертиза, дала заключение за отрицателен резултат от наличието на наркотични вещества.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същия е допустим, разгледана по същество исковата молба срещу ОД на МВР Видин неоснователна и недоказана по следните съображения:

Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл. 4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Всъщност спорът по делото се свързва именно с наличието на тези два от кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия отговорността на държавата фактически състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и доколко същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни административни актове или административна дейност.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК изрично обуславя допустимостта на иска за вреди от предварителната отмяна на акта, от който се твърдят вредите. Предвид данните по делото това условие в случая не е изпълнено.

В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца тежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В рамките на исковото производство всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди че са настъпили и от които черпи за себе си изгодни правни последици.

На първо място следва да се посочи, че не е налице обжалван и отменен като незаконосъобразен административен акт. И Заповед за ПАМ №24-0953-000022/20.01.24 година на мл.автоконтрольор в ПП към ОД на МВР Видин за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед за ПАМ№24-0953-000023/20.01.24 година на мл.автокотрольор в ПП към ОД на МВР Видин за прекратяване на регистрацията на автомобил Мерцедес Е220 с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, не са обжалвани и са влезли в сила административни актове. Т. е. ищеца не е упражнил правото си на обжалване. И двете заповеди са издадени след отчитане на положителен резултат за наркотични вещества, установен с Драг Тест 5000. При това положение служителите на ОД на МВР са действали съгласно правомощията им по закон. В този смисъл, в посочената заповед за задържане полицейският орган е посочил часа, в който е ограничено свободното придвижване на лицето, а именно 14:46. Полицейският орган е спазил изискванията на чл. 13 от Инструкция 8121з- 78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, съгласно която " Срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване. ". Въпреки, че съгласно уточнението на ИМ от с.з. проведено на 29.10.24 год., вреди от заповедта за задържане не се търсят.

Не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ОД на МВР Видин по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следователно твърденията за вреда от горепосочените незаконосъобразни актове и действия на държавен орган – тревожност, безсъние, уронване на доброто име, като всички тези неприятни емоционални състояния съставляват неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове и действия, са недоказани.

Административните актове не са обжалвани, не са оттеглени от органа, който ги е издал и са влезли в сила административни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Както се посочи по-горе, недоказани са твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически болки и страдания, поради липса на причинна връзка между тях и незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразна административна дейност, тъй като към момента на издаване на двете заповеди, служителите са действали в съответствие с нормативните изисквания.

Свидетелските показания на приятеля и колега на ищеца, съдът разглежда в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, като същите също не навеждат на основателност и доказаност на предпоставките за уважаване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Действително, от приложената като доказателство химикотоксикологичната експертиза е доказано, че ищеца не е употребил наркотични вещества, но няма как да се уважи и искът за претърпени имуществени вреди в размерна 20 627.47 лева, тъй като от една страна не са налице отменени като незаконосъобразни административни актове, а от друга няма как да се приеме, че е налице и незаконосъобразна административна дейност на органите на МВР, тъй като те са действали в съответствие със законовите разпоредби, а именно при наличие на наркотични вещества, констатирано с техническо средство Драг Тест и при оспорване на резултата е бил отведен до ЦСМП за предоставяне на биологичен материал. В този смисъл и при наличие на необжалвани административни актове, влезли в сила и със стабилитет, искът за претърпени имуществени вреди също е недоказан по претендирания ред на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Именно в тази връзка са и дадените от съда указания.

Недоказани по делото са и твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, безсъние, терзания за него и семейството му.

Предвид на изложеното, при липса на каквато и да е причинно-следствена връзка между претендираните увреждания и липса на незаконосъобразни административни актове на държавни органи спрямо ищеца, както и недоказаност на твърдяните увреждания, претендираните от ищеца обезщетения са неоснователни.

Следва да се има предвид, че на обжалване подлежат фактическите действия, а не правни такива, а в случая действията се основават на административни актове, издадени въз основа на закона-ЗМВР и ЗДвП. Дори и прекратяването на административнонаказателното производство по АУАН№ 1137587/20.01.24 год. с резолюция е с оглед чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, видно от справка за водач стр.56 /гръб/.

За прецизност следва да се посочи, че административните актове не са оттеглени от органа, който ги е издал, нито са обжалвани с резултат незаконосъобразност на същите. А към момента, когато са били издадени и двете заповеди служителите на ОД на МВР Видин са действали в съответствие със законовите разпоредби и в съответствие с правомощията им по закон. Обстоятелството, че в последствие експертизата доказва липса на наркотични вещества в кръвта, по никакъв начин не превръща административна дейност на органите на реда в незаконосъобразна такава, нито прави незаконосъобразни влезли в сила стабилни административни актове, които по една или друга причина не са били обжалвани.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК изрично обуславя допустимостта на иска за вреди от предварителната отмяна на акта, от който се твърдят вредите. Предвид данните по делото това условие в случая не е изпълнено.

В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца тежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В рамките на исковото производство всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди че са настъпили и от които черпи за себе си изгодни правни последици.

В заключение следва да се посочи, че компетентността на административния съд се свежда до наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. А според чл. 2, ал. 1 от с. з. държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, но компетентен е гражданския съд. С оглед на всичко изложено по-горе, и анализ в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, предявената искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1, от ЗОДОВ срещу ОД на МВР Видин, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни актове на административен орган при ОДМВР – Видин, да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Н. В. С., чрез адв.Х. със съдебен адрес: гр.Хасково, против ОД на МВР – Видин, представлявана от директора за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000.00 лв., изразяващи се в стрес, тревожност, безсъние от оставането му без работа в резултат от издадените АУАН№ 1137587/20.01.24 год., Заповед за ПАМ №24-0953-000022/20.01.24 година на мл.автоконтрольор в ПП към ОД на МВР Видин и Заповед за ПАМ№24-0953-000023/20.01.24 година на мл.автокотрольор в ПП към ОД на МВР Видин, иск за имуществени вреди в общ размер от 20 627.47лв. в резултат на прекратено трудово правоотношение за 3 месеца и 23 дни, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Република България.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.