Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 183 22.12.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в
публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 254 по описа за
2021, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на Х. Б. Х. от
гр. Р., чрез адв. С. М. от АК – Русе, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2861 от
07.10.2021 год., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Русе. В жалбата и по
същество се твърди, че оспорената
заповед е издадена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Жалбоподателят сочи, че административният орган
е допуснал нарушение на нормите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 35 и чл. 44 от АПК. Излага подробни доводи, че в конкретния случай не е налице обществен
превоз на пътници, а се касае за споделено пътуване, поради което и не са
налице материалноправните предпоставки на чл. 106а от ЗАвтП за прилагане на
ПАМ. Иска съдът да отмени оспорената
заповед
Ответникът по жалбата - Директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, в писмено становище,
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди оспорената
заповед като законосъобразна.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като
направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 07.10.2021 год. служители на РПУ
– Разград спрели за проверка в близост до гр. Цар Калоян управлявания от
оспорващия лек автомобил „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ” с регистрационен № ** **** ** негова собственост.
Полицейският служител инспектор Т. Р. – разузнавач VI ст. в сектор „КП” снел саморъчно написани обяснения от пет лица
пътували в автомобила, които посочили,
че пътуват от България за Австрия и са се
уговорили с оспорващия да му заплатят по 70 евро за превоза след като
пристигнат в Австрия. Оспорващият също написал саморъчни обяснения,
в които посочил, че превозва 7 човека,
но не е вземал пари от пътуващите, а по пътя щял да им вземе за зареждане на
автомобила по 50 евро.
Във връзка с установеното по разпореждане на директора на РД „АА” –
Русе на място пристигнал св. К. Ц. – старши инспектор в РД „АА” – Русе, който
се запознал с дадените от пътниците обяснения. Констатирал, че автомобилът е
от категория М1 8 + 1 място за водача.
От оспорващия като водач на автомобила не му бил предоставен лиценз на
Общността за извършване превоз на пътници. Въз основа на снетите писмени
обяснения от пътуващите в автомобила приел, че оспорващият извършва
международен обществен превоз на пътници
без да притежава заверено копие на лиценз на Общността за превоз на
пътници, с което е нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. За така установеното нарушение св. Ц. съставил срещу
оспорващия Акт за установяване на административно нарушение сер. А-2021 №
295117 от 07.10.2021 год., в която била описана горната фактическата
обстановка, посочени имената на превозваните пътници и нарушената правна
норма. Актът бил предявен на оспорващия, който го подписал без възражение.
Въз основа на съставения АУАН, дадените писмени обяснения и направената справка в информационните
масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, при която се
установило, че за процесния автомобил няма издадено заверено копие към лиценз на Общността, Директорът на РД „Автомобилна администрация”
– Русе издал оспорваната заповед. С нея наложил две принудителни
административни мерки, както следва: на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
„а” от ЗАвтП временно спиране от
движение на МПС – „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ”, категория М1, с регистрационен №
** **** **, собственост на оспорващия, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и на основание чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП временно отнемане на Свидетелството за
управление на МПС № ********* на оспорващия
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Като
фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е посочил, че на 07.10.2021 год. Х. е извършил
международен обществен превоз на 7 /седем/ броя пътници срещу заплащане от
България за Австрия със собствения си лек автомобил „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ”
с регистрационен № ** **** **, съгласно
обясненията на пътниците К. К. К. с ЕГН **********
и Д. Й. И. с ЕГН **********, които заявили,
че са се разбрали с водача да му платят по 70 евро при пристигане, и че и преди
са използвали същия транспорт срещу същата сума. От направената справка било
установено, че общественият превоз на пътници е извършен без за автомобила да
има издадено заверено копие към лиценз на Общността. Заповедта е връчена на
оспорващия на 08.10.2021 год., а жалбата срещу нея е подадена на 14.10.2021
год.
В
хода на съдебното производство като свидетел бе разпитан К. Ц. – служител на РД
„АА” – Русе, съставил акта за установяване на нарушението. Показанията му
потвърждават фактическата обстановка,
описана в оспорената заповед. Той заяви, че на посочената в заповедта дата, във
връзка с постъпил в РД „АА“- Русе сигнал от страна на полицейски служители на
РУ на МВР - Разград за извършване на нерегламентиран международен обществен
превоз на пътници бил изпратен на място, за да установи нарушението. При
пристигането му на мястото – точно на отбивката на рибарника до гр. Цар Калоян,
установил, че полицейските служители били спрели бус от категория М1 8 + 1
места с прикачено ремарке категория О2. Полицейските служители вече били снели
обяснения от пътниците, пътуващи в буса, които му предоставили. Водачът не
представил заверено копие на лиценз на Общността за международен превоз на
пътници, а след направена справка се установило, че такъв няма издаден за този
автомобил. Актът бил съставен на територията на полицейския участък в гр. Цар
Калоян в присъствието на двама свидетели - полицаи от гр. Цар Калоян. Към него
били приложени и снетите от полицейските служители писмени обяснения на
пътниците.
С
оглед на така установените по делото факти, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата,
като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и
срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП, е процесуално допустима.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.
1 от ЗАвтП и представената по делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 год. на
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ .
Същата
е издадена в установената от закона писмена форма съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК
и съдържа установените в закона реквизити. Мотивирана е съобразно изискването
на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП – в нея са изложени фактическите основания,
обуславящи издаването ѝ и
доказателствата, които ги потвърждават с позоваване на АУАН и дадените писмени
обяснения.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същата е издадена след като са изяснени всички обстоятелства от
значение за случая и са събрани всички необходими доказателства. Жалбоподателят
Х. не е оспорил отразените в АУАН констатации. В последствие не е предявил
никакви възражения пред административният орган. Фактическите основания за издаване на акта са
изведени от акт за установяване на
административно нарушените, съставен срещу оспорващия от компетентен държавен
орган, съгласно чл. 92, ал. 1, изречение 1 от ЗАвтП, в кръга на службата му,
съгласно чл. 91, ал. 3 и ал. 4 от ЗАвтП по установения от закона ред и форма; писмени обяснения от пътуващите в МПС лица,
събрани от полицейски служители, при извършване на действия по установяване и
пресичане извършването на престъпления и други правонарушения – една от
основните дейности на органите на МВР,
както и след извършена служебна проверка в информационните масиви на ИА
„Автомобилна администрация” за издадените лицензии и разрешения.
Неоснователно
е твърдението на оспорващия, че оспорената заповед е издадена при допуснато
нарушение на чл. 44, ал. 2 от АПК.
Такова нарушение би имало, ако приложените към преписката обяснения от
пътуващите лица бяха дадени пред административния орган или св. Ц. и не бяха
приподписани от тях. В случая обаче тези
саморъчни обяснения са дадени пред
полицейски орган, при изпълнение на служебните му задължения, подписани
са от лицата дали писмените обяснения и са приподписани от полицейския орган. Следва
да се отбележи, че съгласно чл. 39, ал. 1 АПК, релевантните
за предмета на административното производство факти и обстоятелства органът
установява чрез всички доказателствени средства, които не са забранени със
закон, в т.ч. чрез сведения, дадени пред друг държавен орган. Не съществува
законова забрана сведенията, дадени пред полицейски орган, да бъдат приобщени
към административната преписка и използвани от административния орган като
годно доказателствено средство. Наред с това с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от АПК няма пречка в
административното производство по издаване на оспорената заповед да се ползват
доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на друг закон, в
случая ЗАНН. В този смисъл са и Решение
№ 4094 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2016 г., VII о., Решение №
15040 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2013 г., VII о., Решение № 3018
от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г., VII о., Решение № 11382 от
5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8810/2009 г., 5-членен с-в,
Ето
защо съдът счита, че при издаване на оспорената заповед не са нарушени
разпоредбите на чл. 7, чл. 9 , ал. 1 и 2 и чл. 44, ал. 2 от АПК, противно на
твърденията на оспорващия.
По
отношение на материалната законосъобразност
на оспорената заповед съдът намира следното:
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон.
Според
чл. 7, ал. 1, изречение второ от ЗАвтП За всяко моторно превозно средство, с
което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават
съответно заверено копие на лиценза на Общността или
удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство
Според
легалните определения дадени в § 1, т. 1, т. 2 и т. 14 от ДР на ЗАвтП "Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, "Превоз на пътници" е дейност на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно
средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, а "международен
превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през
държавна граница.
От
анализа на тези разпоредби следва изводът, че международния превоз на пътници е
вид обществен превоз на пътници, за извършването на който се изисква лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,
а за МПС, с което се извършва превозът, трябва да има издадено съответно заверено копие на лиценза на Общността
С чл. 106, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗАвтП е
предвидено, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителна административна марка временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността.
Според
чл. 106, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП
временно се отнема свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или без да има
заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година;
От
анализа на тези норми следва, че извършването на международен превоз на пътници, който по своето естество е ѝ
обществен превоз, с МПС, което няма
заверено копие към лиценза на Общността, е основание за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗАвтП „временно спиране от движение на МПС”, с което
се извършва превоза и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП за временно
отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача, който извършва превоза, като и в двете хипотези
срокът на мярката е до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година
/ 12 месеца/
В
настоящият случай съдът намира, че по
безспорен и несъмнен начин, е доказано, че на 07.10.2021 год. към момента на проверката от контролните
органи оспорващият Х. е извършвал услуга по извършване на превоз на седем
пътника от Република България за Република Австрия със собственият си автомобил
„Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ”, категория М1, с
регистрационен № ** **** **, срещу уговорено заплащане от 70 евро на
пътник, т.е. извършвал е обществен превоз на пътници под формата на
международен превоз на пътници. Към момента на проверката и към датата на
издаване на оспорената заповед за процесният автомобил не е имало издадено
заверено копие към лиценз на Общността
Тези
обстоятелства се установяват от
приложените към административната преписка АУАН сер.
А-2021 № 295117 от 07.10.2021 год.,
обясненията на лицата К. К., Д. Й., А. А., М. Р., Д. Х., която пътувала
с двете си деца
и от събраните по делото гласни доказателства.
Следва
да се има предвид, че Актът за установяване на административното нарушение е
съставен от компетентен държавен орган в кръга на службата му, който по
аргумент от чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като официален свидетелстващ документ, се
ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и
обстоятелства до доказване на противното. Установените в него факти се
потвърждават от събраните по делото
писмени доказателства, които не бяха оспорени по предвидения в закона
ред. Доказателствената тежест за оборване на изложените в АУАН обстоятелства
тежи върху оспорващия. В този смисъл са
и Решение № 11062 от 20.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2012 г., VII о.,
Решение № 7026 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2014 г., VII о.,
Решение № 4894 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2016 г., VII о.,
Решение № 9322 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15486/2018 г., VII о.,
Решение № 9099 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2017 г., VII о.
В
случая към преписката е приложено и саморъчно обяснения от оспорващия, в което
той по същество не отрича извършването на превоза. Твърди само, че при извършване на процесния превоз не е взел
пари, а е щял да взема пари – 50 евро по време на пътуването за зареждане с бензин. В жалбата си твърди, че се касаело до споделено
пътуване.
С
оглед на саморъчните обяснения, дадени
от превозваните лица съдът намира за
безспорно установено, че в случая е налице уговорена цена за услугата превоз в
размер на 70 евро от България до Австрия, а не до уговорка разходите за гориво,
за такси за преминаване през мостове и винетни такси да се поделят между пътуващите
и оспорващия в това число. Ненапразно в обясненията си К. и Й. сочат, че са се разбрали с оспорващия
за пътуването да заплатят по 70 евро, при пристигането в Австрия, А. пък сочи,
че се е разбрал за превоза да заплати 70 евро при пристигането и че не е
получавал билет за превоза, а Р. сочи, че с оспорващия се е разбрала да откара
нея, дъщеря ѝ и децата до Австрия и за услугата да заплатят по 70 евро на
човек. Ето защо така уговореният превоз не може да бъде квалифициран като
споделено пътуване
Неоснователно
и недоказано е твърдението, че не се касае до международен превоз, с оглед на
легалното определение но тава понятие, тъй като той бил спрян за проверка в
България. Безспорно е установено, че оспорващият е извършвал международен
обществен превоз на пътници по маршрута Република България – Република Австрия
– гр. Виена срещу заплащане, а и оспорващият не отрича, че е пътувал за
Австрия.
Неоснователно
и недоказано е твърдението на оспорващия, че в настоящия случай едва ли не е
пътувал инцидентно до Австрия, за да си купи автомобил. От саморъчните му
обяснения е видно, че той често пътува в
чужбина именно за закупуване на автомобили, при което превозва и хора, както на отиване, така и на връщане.
В този смисъл са и обясненията на Д. Й., К. К. и А. А.
Ето
защо съдът счита, че изложените в АУАН и в оспорената заповед фактически
обстоятелства не са оборени от оспорващия.
След
като фактическите основания, посочени в разпоредбите на чл. чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. „а” и т. 4, б. „б” са безспорно
установени и са били налице към момента на издаване на оспорената заповед, с която са наложени
предвидените в тях ПАМ, то заповедта е материално законосъобразна.
Съдът
счита също, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. За да е
налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил
предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за
който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на
съразмерност при издаване на оспорения акт. Общественият превоз на пътници в
това число и международния превоз е дейност с повишен риск за живота и здравето
на хората, което обуславя подробната ѝ регламентация в ЗАвтП и
подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Съгласно чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Мерките по чл. 106а, ал. 1 от
ЗАвтП са именно такива.
В
конкретния случай административният орган прилага ПАМ в условията на обвързана
компетентност, с оглед императивния характер на приложената правна норма и
определеният в оспорената заповед срок за действие на ПАМ, съответства на
предвидения в закона - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година. Чрез това законодателно решение
интензивността на държавната принуда се поставя в зависимост от поведението на
нейния адресат. Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението – в случая да
снабди процесното МПС със заверено копие към лиценз на Общността, толкова
по-скоро ще се преустанови действието на мярката, съответно нейните
неблагоприятни последици. С оглед писмените обяснения на оспорващия и
превозваните от него лица, той по същество извършва международен превоз на
пътници. Превозваните от него пътници са от три области – Разград, Търговище и
Шумен и не за първи път ползват тази
услуга срещу заплащане / виж обясненията на К., Й., А./ Самият той сочи, че често пътува до Република Австрия, обикновено
тръгва в четвъртък и се връща в неделя и често с него пътуват хора. За това в
негов интерес е максимално бързо да отстрани нарушението. Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципът на
съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.
Предвид
изложеното оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията
по чл. 146 от АПК за нейната отмяна.
Мотивиран
така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Х. Б. Х.
от гр. Р. , срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № РД-14-2861 от 07.10.2021 год., издадена от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – Русе
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, чрез Административен
съд Разград в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
Съдия:
/п/