Решение по дело №375/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. Х. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], **** чрез адвокат Х. Р. от Адвокатска колегия - [област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000204 от 28.05.2024 година, издадена от Р. К. В. на длъжност: командир отделение към ОДМВР- Перник, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.2А, б.“Б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена принудителна административна мярка, а именно „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“.

Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, несъобразяване с материалните разпоредби на закона, както и че същата е необоснована. По същество излага доводи в посока на това, че оспорената заповед е издадена при неспазване на изискването на чл.35 от АПК, тъй като не са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а така също и възраженията които са направени. Твърди, че описаната обстановка не отговаря на действителната, като излага други факти, подробно описани в жалбата. На следващо място се навяват доводи, че погрешно възприетата фактическа обстановка от страна на административния орган е довела и до неправилно прилагане на материалния закон. В жалбата жалбоподателят счита, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, а така също и че при издаването и е нарушен принципът за съразмерност, предвидени в чл.6 от АПК. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика. С тези мотиви иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 12.12.2024 година съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адвокат А. Д. от Адвокатска колегия – [област], която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена, респективно оспорената заповед, с която е наложена процесната принудителна административна мярка да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага и списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Р. К. В. - командир отделение към ОДМВР - Перник, сектор „Пътна полиция“ редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт З. В., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да остави без уважение същата, респективно да потвърди като правилна и законосъобразна издадената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Перник, в настоящият съдебен състав след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1151607 от 28.05.2024 година, съставен от Д. П. Г. на длъжност: мл. автоконтрольор при ОДМВР - Перник, сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля очевидец Р. К. В. е установено, че Р. Х. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], **** в качеството си на водач в [населено място] на [улица]в посока от [улица]към [улица]управлява собствения си лек автомобил Ф. Т. с рег. № [рег. номер], като до бл.10, при участък от пътя в ремонт се качва върху куп от скална маса. При извършена проверка за употреба на алкохол в 21:35 часа с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер [Наименование], уредът е отчел 2,19 промила. На водача е издаден талон за изследване № ****. Деянието е квалифицирано от административния орган като виновно нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда /лист 12/.

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: СУМПС [номер], СРМПС № ****и два броя регистрационни табели с № [рег. номер].

Съставеният АУАН е връчен на нарушителя, който го е подписал без възражения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000204 от 28.05.2024 година по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Р. К. В. на длъжност командир отделение към ОДМВР - Перник, сектор „Пътна полиция“ на основание чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“, тъй като Р. Х. А. с [ЕГН], в качеството си на водач управлява собствения си лек автомобил под въздействието на 2,19 промила алкохол в кръвта, с което е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.05.2024 годна /лист 13/.

С представената по делото административна преписка е приложен: талон за изследване № **** от 28.05.2024 година /лист 14/; мотивирана резолюция № ****[рег. номер] от 17.06.2024 година.

В хода на съдебното производство от страна на ответника по делото като доказателства са представени и приети справка за нарушител/водач /лист 32/ и справка в централна база – КАТ за ПС настояща и бивша собственост /лист 35/. От страна на настоящият съдебен състав бе изискана информация за това, дали в ЦСМП - [населено място] в амбулаторния журнал е вписано, че лицето Р. Х. А. е дало биологична проба, като във връзка с това е получено Писмо с вх. № **** от 25.09.2024 година, от което става ясно, че същият не е посетил медицинския център /лист 44/. От страна на съда също така бе изискана информация от Районна прокуратура - Перник във връзка с досъдебно производство № **** от 2024 година и в частност, дали е налице изготвена експертиза за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Във връзка с това е депозирано Писмо с вх. № **** от 27.09.2024 година, ведно с изготвената експертиза, според която концентрацията на алкохол след представена кръвна проба на лицето Р. Х. А. с [ЕГН] е 3,34 промила /лист 47/.

По делото, с цел доказване компетентността на административния орган е представена Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година, издадена на основание чл.43, ал.4, във вр. с ал.1 и ал.3, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи /лист 29/; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година, издадена на основание чл.165, чл.186, ал.1, чл.189, ал.1 и ал.5 и ал.12 от Закона за движение по пътищата, чл.37, ал.1, б. „б“, чл.39, ал.2А и чл.47, ал.2, във вр. с ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.13 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона за Министерство на вътрешните работи /лист 30/; Служебна бележка с изх. № 313р-13747 от 26.07.2024 година /лист 28/.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетеля Ц. Р. И. – български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Същият заявява, че на процесната дата 28.05.2024 година се е намирал на „*** и видял как отсреща полицията спира жалбоподателя. В последствие в показанията си свидетеля твърди, че не е видял жалбоподателя да управлява моторното превозно средство, а същият е бил на метър от колата. Когато полицаите са пристигнали водачът се е намирал извън колата, която е била с изключен двигател. Свидетелят заявява, че не е видял моментът, в който автомобилът е бил паркиран, а го е видял след като същият е бил в спряло положение. Твърди, че случаят се е развил между девет и десет часа вечерта. Така дадени свидетелските показания, настоящият съдебен състав не ги кредитира, тъй като същите от една страна са противоречиви, доколкото първоначално свидетелят е заявил, че жалбоподателят е бил спрян от полицията, а впоследствие поддържа теза, че не се е намирал в колата и че същата е била с изключен двигател, когато полицейските служители са пристигнали, а от друга страна противоречат на събраните по делото писмени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетеля Д. П. Г. – българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Същият заявява, че на 28.05.2024 година с негов колега са били в района, тъй като са се осъществявали ремонтни дейности по пътната инфраструктура и голям брой от шофьорите са нарушавали правилата за движение по пътищата. Твърди, че докато са извършвали проверка на друг автомобил са видели как лекият автомобил на жалбоподателя се е качил буквално на куп от пясък, чуло се триене, шум и форсиране на гуми, след което са се насочили директно натам. Посочва, че самият автомобил е бил заседнал на купа пясък и се клател, като този куп пясък бил отчасти на платното за движение, а в друга част на тротоара. Заявява, че лично той е дал указания на настоящия жалбоподател да изгаси двигателя на автомобила, след което му поискал ключовете с цел предотвратяване на по-нататъшни неприятни сюжети. Поканил го да слезе от автомобила и му била направена проба с дрегер. Не са били взети сведения от трети лица и в автомобила не е имало друг човек. Сочи, че синът на свидетеля е дошъл на по-късен етап. Така дадени свидетелските показания съдът ги кредитира изцяло като последователни, направени на базата на лични впечатления и съответстващи на събрания писмен доказателствен материал.

Пред настоящата съдебна инстанция е извършен разпит на свидетеля Д. Р. А. - българин, български гражданин, неосъждан, син на жалбоподателя. Свидетелят заявява, че на 28.05.2024 година около осем и половина часа се е прибрал от П. *** с автомобила на баща си, който е оставил в [жк] срещу [улица]. Паркирал процесният автомобил - „***“ с рег. № [рег. номер] на тротоара, пред един насип от пясък, тъй като там се извършвали ремонтни дейности на пътя и не могло да се минава по тази улица, трябвало да се заобикаля целия квартал. След като е оставил автомобила там, взел личния си автомобил и отишъл до центъра на града, след което негов приятел го върнал отново в [жк] за да прибере автомобила на баща си. Когато се върнал обратно видял, че баща му е бил до автомобила, като имало полицаи, в това число и разследващи и пътна помощ, които му казали, че баща му е шофирал под въздействието на алкохол и автомобилът следва да бъде отнет. Заявява, че двигателят на автомобила е бил изключен, тъй като ключовете от автомобила били в него. Предвид наличието на ремонтни дейности на зададения от страна на настоящият съдебен състав въпрос, свързан с наличието на пътни знаци във връзка с временната организация на движението, свидетелят отговори, че е спрял преди пътните знаци, без да създава проблеми точно срещу един насип от пясък, където имало изкопана дупка, а самата дупка била заградена и имало един контейнер. Имало е ограничение на скоростта, пешеходни пътеки. Така дадени свидетелските показания настоящият съдебен състав не ги кредитира, тъй като са пристрастни и противоречат на събрания по делото доказателствен материал, в това число и снимков такъв.

В хода на съдебното производство на основание чл.174 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК бе осъществена очна ставка между свидетеля Д. Р. А. и свидетеля на ответника - Д. П. Г., от която се констатира разминаване в показанията на свидетеля Д. Р. А. и отговорите на въпросите, зададени му по време на очната ставка, доколкото същият първоначално заявява, че автомобилът е спрян преди знаците, а по време на очната ставка заяви, че е спрял автомобилът след тези знаци. Това е допълнително основание, което мотивира съда да не кредитира така дадените показания от свидетеля Д. Р. А..

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000204 от 28.05.2024 година, издадена от Р. К. В. на длъжност: командир отделение към ОДМВР - Перник е връчена на жалбоподателя на 28.05.2024 година. Жалбата срещу заповедта е депозирана пред Административен съд - Перник на 12.06.2024 година, но от пощенското клеймо се установява, че същата е подадена на 10.06.2024 година, което означава, че е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат на който е жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2А, 4, т.5, буква „а“, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителя на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година, издадена от директора на ОД на МВР- Перник за определяне на длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР- Перник /лист 29/. Сред тези лица са и посочените в т. 1.8 - командири на отделения, каквато длъжност е заемал и издателя на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, което се доказва и от представената по делото Служебна бележка с УРИ № 313Р-13747 от 26.07.2024 година /лист 28/. По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и липсва основание за отмяната и по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в установената от закона писмена форма и изисквания за съдържание по чл.59, ал.2 от АПК. Също така в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, които обезпечават правото на защита на жалбоподателя, респективно да се осъществи съдебен контрол за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на процесния акт по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

При издаване на оспорения индивидуален административен акт съдът констатира, че от страна на административния орган са спазени процесуалните правила, поради което счита, че не е налице основание по чл.146, т.3 от АПК за нейната отмяна.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/ или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до 1 година.

Обжалваната ПАМ е приложена на основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, като в случая не е спорно, че процесното моторно превозно средство – „****г“ с рег. № [рег. номер] е собственост именно на жалбоподателя, което се доказва и от представената по делото Справка в централна база – КАТ за ПС настояща и бивша собственост /лист 35/. Видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на собствено МПС след употреба на алкохол, като нарушението е [жк], ал.3, т.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства, включително и от гласните такива, се приема по безспорен начин, че към датата на издаване на атакуваната заповед са налице основания за налагане на мярката, тъй като по надлежен ред е установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено след извършена проверка с техническо средство, което е отчело 2,19 промила. Управлението на МПС се доказва и от показанията на свидетеля Д. П. Г., които съдът кредитира. За пълнота съдът следва да отбележи, че защитната теза изложена в жалбата напълно се разминава с наведените в съдебното производство твърдения. Следва да се има предвид, че по делото като доказателство е приложен протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол № 251 от 31.05.2024 година, от която още веднъж се потвърждават по категоричен начин изводите за наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, в случая експертизата установява 3,34 промила. При това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, в която разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за срок от 6 месеца до 1 година.

Въз основа на изложеното по делото е безспорно установено и доказано, че на 28.05.2024 година, около 21:32 часа в [населено място], [улица]Р. Х. А. е управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което съгласно чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП е основание за прилагане на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ по отношение на собственика. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ. Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й – осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

Приложената принудителна административна мярка е съобразена с целта, преследва от закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия жалбоподател. Оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на съразмерност заложен в чл.6, ал.1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случая трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, която означава, че същата е постановена в съответствие с чл.6, ал.5 от АПК.

С оглед на изложеното не се констатира при издаване на заповедта, с която е приложена процесната принудителна административна мярка да са налице отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

Депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореният индивидуален административен акт са бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОД на МВР- Перник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Х. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], **** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000204 от 28.05.2024 година, издадена от Р. К. В. на длъжност: командир отделение към ОДМВР - Перник, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.2А, б.“Б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена принудителна административна мярка, а именно „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р. Х. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ****да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.