№ 238
гр. Благоевград , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
А. Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от А. Трионджиев Въззивно гражданско дело №
20201200501431 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Инициирано е въз основа
на въззивна жалба, подадена от Г. Н. Ч. срещу Решение № 1356 от 24.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 870/2019 г. по описа на Районен съд – С.. С оспорения съдебен акт е
отхвърлен като неоснователен предявеният осъдителен иск от Г. Н. Ч. срещу ЗДР. АЛ. П. за
връщане на сумата от 2000 лева, с която сума според ищеца ответникът неоснователно се е
обогатил, тъй като я е получил на неосъществено основание.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, според които
първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че не е съществувало валидно
правоотношение, по повод на което да е извършено плащането. Настоява се решението да
бъде отменено и да се постанови ново, с което исковата претенция да се уважи. Посочено е
също така, че ищцовата страна своевременно е оспорила авторството на приет като писмено
доказателство по делото документ, представляващ заявление до Община С., но съдебният
състав не се е произнесъл по това оспорване и не е открил процедура по чл. 193 от ГПК. В
тази връзка е направено искане пред въззивния съд за откриване на производство по чл. 193
от ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, като не е депозиран
отговор.
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, което има интерес от нея
1
и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Също така към жалбата е
приложен и документ, удостоверяващ внасяне на дължимата се държавна такса по сметка на
окръжния съд.
С насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание въззивният съд е
уважил искането на жалбоподателя за откриване на процедура по чл. 193 от ГПК относно
оспорване автентичността на частен документ - Заявление вх. № 94-С-974 от 05.06.2015 г.
Поради това е назначена съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на следния въпрос: подписът върху Заявление вх. № 94-С-974 от 05.06.2015 г.,
положен в края на същото срещу думите „с уважение“, изписан ли е от лицето Н.Г. Ч., което
лице е посочено като заявител в началото на документа?
В хода на въззивното производство е изслушана съдебно-почеркова експертиза, като
не са направени други доказателствени искания от страните.
В проведеното пред Окръжен съд – Благоевград открито съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Смукова, заявява, че поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Въззиваемата страна, посредством адвокат С.,
твърди, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и иска първоинстанционния
съдебен акт да бъде потвърден.
Окръжен съд – Благоевград приема, че въззивната жалба е неоснователна. За да
стигне до този извод, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. № 870 от 2019 г. по описа на Районен съд – С. е инициирано
въз основа на искова молба, предявена от Г. Н. Ч., ЕГН ********** против ЗДР. АЛ. П., ЕГН
**********. Ищецът твърди, че баща му е собственик на земеделски имот в землището на с.
Л. и към края на 2014 г. баща му имал желание да кандидатства пред Държавен фонд
“Земеделие” за финансиране на проект за изграждане на къща за гости. Поддържа тезата, че
той /ищеца/ е организирал кандидатстването пред фонда и изграждането на къщата за гости.
Заявява, че се е свързал с ответника, който е архитект, в резултат на което са се уговорили
ответната страна да изработи проекта, като първо е следвало да бъде изготвен и представен
представи идеен проект с визуализация на къщата и едва след одобрение от възложителя на
проекта да се сключи договор за проектиране. Твърди се, че по ищецът е заплатил на
ответника предварително сумата от 2000 лева за изработването на идейния проект с
визуализация, а така също и че в двумесечен срок бащата на ищеца е следвало да сключат
писмен договор за проектиране с архитект З.П.. Навеждат се доводи, че посредством
“Изипей” на 07.04.2015 г. Г. Н. Ч. е заплатил на ЗДР. АЛ. П. сумата от 2000 лева. Според
ищеца насрещната страна, след изтичане на двумесечен срок от плащане на сумата, не е
изготвила идейния проект, каквато била уговорката и не се е стигнало до сключване на
писмен договор за проектиране. Сочи се, че писмената форма на договора за изработване на
идеен проект е условие за неговата действителност В обобщение на всичко изложено се
твърди, ответникът е получил от ищеца сума от 2000 лева на неосъществено основание и
2
поради се това настоява за връщането й.
В отговора на исковата молба се сочи, че ищецът, след като е посетила офиса на
ответника, е харесала проект за къща за гости и че двете страни са постигнали съгласие за
изготвяне на визуализация на къщата. Пояснява се, че понеже ищецът бил препоръчан като
клиент от приятел на ответника, последният му се е доверил и е започнал да върши
работата по договора за проектиране, а писменият договор следвало да се подпише по-
късно. Сочи се, че възнаграждението, което възложителят трябвало да плати, възлизало на
четири хиляди лева, от които две хиляди били предплатени. Според ответната страна в срок
до два месеца след срещата проектът бил готов във всичките му части и бил предаден на
бащата на ищеца, който го внесъл за одобрение в Община С.. Твърди се, че от Техническа
служба на Община С. проектът бил върнат, защото трябвало да се съгласува със съответните
органи. Ответникът заявява, че след това преустановил работа по този проект, понеже не му
била заплатена цялата сума. Въпреки това през февруари 2016 г. му било изпратено
нотариално заверено пълномощно да придвижи проекта пред Община С., но отказал заради
неизплатеното възнаграждение. Според ответната страна тя е изправен участник в
материалните отношения, тъй като изпълнила всички свои ангажименти.
Между страните по делото не е спорно, че ищецът Г. Н. Ч. е син на Н.Г. Ч., като
последният е собственик на УПИ V (пети) в кв. 5 по плана на с. Л., общ. С.. Не е спорен и
фактът, че именно в този парцел ищецът Г. Н. Ч. и Н.Г. Ч. имали намерение да изградят
къща за кости със средства, отпуснати по проект от ДФ “Земеделие”, като за
кандидатстването било необходимо представяне на одобрен проект за изграждане на
къщата.
Не е спорно и обстоятелството, че през 2015 г. ищецът се свързал с ответника и му
поръчал изработването на такъв проект.
От приложената по делото като писмено доказателство Служебна бележка изх. №
********** от 13.03.2018 г., издадена от „Изипей“ АД, е видно, че на 07.04.2015 г. Н.Г. Ч. е
наредил паричен превод от 2000 лева в полза на ЗДР. АЛ. П.. Ответникът по делото не
оспорва това, напротив, изрично потвърждава, че е получил сумата от 2000 лева.
Ответникът изработил проект за къща за гости, като същият бил изработен през 2015
г. във всичките му части, включително проекти по част “Кострукция”, част “Електро”, част
”ВиК”, част “Пожарна безопасност”, част ”Енергийна ефективност” и “План за безопасност
и здраве”. Това се удостоверява от представения по делото проект, съдържащ всички
изброени по-горе части. От показанията на разпитаната пред първа инстанция свидетелка
Е.К. се установява, че наистина такъв проект е изготвен и че тя е проектирала част “ВиК”.
На 05.06.2015 г., посредством заявление до Главния архитект на Община С. с вх. №
24-С-974, в което е посочено, че е подадено от Н. Ч., на основание чл. 143, чл. 144 и чл. 148
от ЗУТ било поискано да бъдат съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и да бъде
3
издадено разрешение за строителство на къща за гости в УПИ V в кв. 5 на с. Л.. Към
заявлението били приложени и три копия от инвестиционен проект. Препис заявлението е
приобщен по делото като писмено доказателство.
По повод на това заявление въззивният съд е допуснал производство по чл. 193 от
ГПК, тъй като жалбоподателят е бил оспорил неговата автентичност още пред
първостепенния съдебен състав, но последният е пропуснал да се произнесе по така
направеното оспорване. Поради това пред окръжния съд е изслушана съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице В. Д. Ст. – експерт криминалист. В заключението на
експерта е отразено, че „подписът, положен за „с уважение“ в Заявление от Н.Г. Ч. с вх. №
94-С974 от 05.06.2015 г., подадено до Община С., не е на Н.Г. Ч., ЕГН *, а е изписан от
някой друг“. От съдържанието на експертизата и от приложените към нея приложения е
видно, че експертът е събрал сравнителен материал и че след подробен анализ на подписите
от сравнителния материал и от оспорения документ е установено, че заявлението не е
подписано от Н.Г. Ч.. В експертизата са изложени подробно мотивите на вещото лице, въз
основа на които е стигнало да крайния извод. Съдебно-почерковата експертиза не е
оспорена от страните по делото. Заключението по нея е мотивирано и обосновано, като със
същото е даден отговор на поставения въпрос. Именно поради тези съображения същото
следва да бъде ценено като обективно и правилно отразяващо установените от вещото лице
факти. От изложеното се налага извод, че Заявление с вх. № 94-С-974 от 05.06.2015 г.,
подадено до Община С., не е подписано от Н.Г. Ч. и поради това този частен документ
следва да бъде признат за неистински /неавтентичен/.
На 01.07.2015 г. се е провело заседание на Общински експертен съвет по Устройство
на територията към Община С.. който разгледал заявлението с приложените към него
документи и с Решение № 3 по Протокол № 6 от същата дата приел проекта със забележка за
съгласуване с РЗИ – Благоевград. Това обстоятелство се установява от приетия като писмено
доказателство препис от Протокол № 6 на Общински експертен съвет по Устройство на
територията към Община С., в който изрично е отразено, че проектът е приет и че същият
отговаря на съществените изисквания към строежите, но следва да се съгласува с РЗИ -
Благоевград.
На 13.08.2015 г., М.П., заемаща длъжност главен специалист “ТО” в Община С.,
изготвила писмо с изх. № 94-С-974 до Н. Ч.. С писмото Н. Ч. бил уведомен за резултата от
решение на Общинския експертен съвет и му било указано, че за издаване на разрешение за
строеж е необходимо да се представят предварителни договори за присъединяване от “У.”
ЕООД – С., “ЧЕЗ Разпределение България” АД, а така също и че документацията трябва да
се съгласува с РЗИ - Благоевград.
В кориците на делото не се съдържат доказателства, удостоверяващи дали писмо с
изх. № 94-С-974 е връчено на неговия адресат. От показанията на свидетелката М.П.,
разпитана пред първа инстанция, обаче, се установява, че писмото е получено от Н. Ч..
4
Свидетелката П., заемаща длъжност главен специалист “ТО” в Община С., посочва, че след
изпращане на писмото в общината е дошъл възрастен мъж, който е носил същото писмо със
себе си и се е поинтересувал до какъв етап са стигнали нещата във връзка с проекта и че му
било обяснено какво следва да се направи, за да се стигне до издаване на разрешение за
строеж. Свидетелката пояснява, че тя не познава Н. Ч., но нейна колежка й е обяснила, че
човекът, който се интересува, е именно Н. Ч.. Допълва, че в началото на 2016 г. проектите
били оттеглени и предадени на арх. А. П. – син на ответника П., за да се придвижат
предварителните договори с “У.” ЕООД /дружество, отговарящо за водоснабдяване и
канализация/ и „ЧЕЗ Разпределение“, но оттеглянето не било оформено писмено.
Пред районния съд като свидетел е разпитана и Е.К. - проектант по част „ВиК“ от
процесния проект. От показанията й става ясно, че проектът бил представен пред оператора
за съгласуване на предварителен проект за присъединяване към водоснабдителната и
канализационната мрежа и че такъв договор е бил подписан от страна на представител на
“У.” ЕООД. Свидетелката разказва за случай, когато видяла бащата на ищеца и му казала, че
все още не са си платили изготвения проект, а последният отговорил, че ще говори за това
със сина си.
По делото са представени и приети като писмени доказателства два броя
пълномощни, подписите върху които са нотариално заверени. От съдържанието на първото
от тях става ясно, че на 08.02.2016 г. Н. Ч. упълномощил сина си Г.Ч. да го представлява
пред Община С., ЧЕЗ, “ВиК С.”, РИОКОЗ и други държавни и общински учреждения във
връзка с процедирането и одобряването на инвестиционен проект “Къща за гости с
винарна”, която следвало да изгради в УПИ V, кв.5 на с. Л., общ. С.. Упълномощеното лице
/ищец пред първа инстанция, понастоящем жалбоподател/ било овластено да подписва,
подава и получава всички необходими документи, като извършва от името на
упълномощителя всички правни и фактически действия относно правата, предоставени му с
това пълномощно. Подписът върху пълномощното, положен от Н. Ч., е нотариално заверен
от нотариус К.М.. От съдържанието на второ пълномощно се установява, че на 17.02.2016 г.
пълномощникът Г.Ч. е преупълномощил ответника З.П. с правата, които са били
предоставени от неговия баща, а именно - да представлява Н. Ч. пред Община С., ЧЕЗ,
“ВиК С.”, РИОКОЗ и други държавни учреждения във връзка с процедирането и
одобряването на инвестиционен проект “Къща за гости с винарна”, която следвало да
изгради в УПИ V, кв.5 на с. Л., общ. С., както и с правата да подава, получава и подписва
всички необходими документи, като извършва всички правни и фактически действия
относно правата, предоставени от упълномощителя на упълномощеното лице.
По делото е приложена и препис от Преписка № 1063 от 2019 г. на РП – С., от чиито
материали е видно, че е отказано образуване на досъдебно производство, тъй като
отношенията между Г.Ч. и З.П. имат гражданско правен характер.
За да бъде уважен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, ищецът трябва
5
да докаже, че ответникът е получил от него нещо на основание, което страните са очаквали
да се реализира, но впоследствие основанието е останало неосъществено.
Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, според които по вина на
ответника проектът не бил изготвен, респективно – не се стигнало до подписване на писмен
договор.
От доказателствата по делото се налага извод, че страните по настоящия спор са били
обвързани от валидно облигационно отношение, породено по повод сключен между тях
договор за изработка /договор за проектиране на къща за гости/. Съществуването на това
материално правоотношение се установява на първо място от твърденията и на двете
страни. Всяка от тях признава, че е била постигната договорка за изработване на проект.
Този проект, заедно с всичките му съставни части, е представен като доказателство по
настоящото дело. По повод на така сключения договор е заплатена и сумата от 2000 лева,
която представлява половината от договорената между страните цена.
От представеното като писмено доказателство Решение № 3 по Протокол № 6 от
01.07.2015 г. се установява, че Общински експертен съвет по Устройство на територията
към Община С. е разгледала процесния проект, същият е приет, тъй като отговаря на
съществените изисквания към строежите и е посочено, че следва да се съгласува с РЗИ -
Благоевград. Това означава, че проектът към 01.07.2015 г. е съществувал и е бил внесен за
одобрение в общината. Този извод не се променя дори и от обстоятелството, че Заявление с
вх. № 94-С974 от 05.06.2015 г., посредством което проектът е внесен за одобрение, не е
подписано от Н. Ч. – лице, посочено като негов автор. В тази връзка следва да се отбележи,
че Н. Ч. /баща на ищеца, понастоящем жалбоподател/ и собственик на земята, върху която е
следвало да се изгради постройката, е бил надлежно уведомен за решението на Общински
експертен съвет по Устройство на територията към Община С., а така също и за
необходимостта от представяне на предварителни договори за присъединяване от “У.”
ЕООД – С. и “ЧЕЗ Разпределение България” АД, а така също и че документацията трябва да
бъде съгласувана с РЗИ - Благоевград. Действително, не е приложено като доказателство
обратна разписка, от която да е видно, че писмо с изх. № 94-С-974 е връчено на адресата.
Фактът, че писмото е стигнало до своя адресат, се установява от показанията на
свидетелката М.П., които настоящият съдебен състав приема за логични, последователни и
непротиворечащи с останалия доказателствен материал, поради което на същите следва да
се даде вяра.
От значение е и това, че в началото на 2016 г. жалбоподателят Г.Ч., действащ като
пълномощник на своя баща Н. Ч., е упълномощил З.П. да го представлява пред Община С.,
ЧЕЗ, “ВиК С.”, РИОКОЗ и други държавни учреждения във връзка с процедирането и
одобряването на инвестиционен проект “Къща за гости с винарна”, която следва да се
изгради в УПИ V, кв.5 на с. Л., общ. С., както и с правата да подава, получава и подписва
всички необходими документи, като извършва всички правни и фактически действия
6
относно правата, предоставени от упълномощителя на упълномощеното лице. Именно чрез
издаването на това пълномощно ищецът е признал, че има изготвен инвестиционен проект,
чието одобряване предстои.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, според което не е сключен валиден
договор за проектиране, тъй като същият не бил в писмена форма, каквото е изискването на
чл. 160, ал. 2 от ЗУТ. Действително, в чл. 160, ал. 1 от ЗУТ е разписано, че участници в
процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът,
физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият
ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване, а съгласно
чл. 160, ал. 1 от ЗУТ взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с
писмени договори. Съгласно преобладаващата съдебна практика, обаче, договорът за
изработка, какъвто е и процесният договор за проектиране, е неформален и писмената
форма не е условие за неговата действителност, а е от значение само за доказването му. В
този смисъл са Определение № 617 от 2.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 571/2020 г., I т. о., ТК,
Решение № 97 от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г., II т. о., ТК, а така също и
Решение № 2316 от 22.10.2019 г. на САС по т. д. № 142/2019 г. Само за пълнота може да с
отбележи, че тъй като цената на въпросния договор за проектиране е под 5000 лева, за
доказване съществуването на същия са допустими и свидетелски показания /по аргумент от
чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК/.
Горното налага извод, че оспореното съдебно решение е правилно, поради същото
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция въззиваемата страна има право
да й бъдат възстановени сторените от нея съдебни разноски пред окръжния съд. От
доказателствата по делото е видно, че З.П. е заплатил в брой на адвокат И.С. хонорар в
размер на 300 лева, а така също е внесъл и депозит в размер на 180 лева, необходим за
изплащане възнаграждение на вещо лице. Предвид това жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати да въззиваемия сумата от 480 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1356 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д. №
870/2019 г. по описа на Районен съд – С..
ПРИЗНАВА за неистински следния документ - Заявление от Н.Г. Ч. с вх. № 94-С-974
от 05.06.2015 г., подадено до Община С. и го изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА Г. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на ЗДР. АЛ. П., ЕГН **********
сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ - сторени съдебни разноски във
7
въззивното производство.
Решението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8