Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 31.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, X въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на тридесет и първи октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
мл. с. ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Таня Митова и в
присъствието на прокурора И. Аврамов, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 2153 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 17.09.2015 г. по
НОХД № 6880/2013 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 18-ти състав, е признал подс. И.Д.Я. за
виновен в извършване на престъпления по чл. 325, ал. 1 и по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на девет месеца, чието изпълнение е отложил за
срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и на наказание
„обществено порицание” – за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, а за
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК – на наказание „лишаване от свобода”, в
размер на десет месеца, чието изпълнение също е отложил за срок от три години,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Със същата присъда, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК, районният съд е наложил едно общо, най-тежко
наказание, а именно наказание „лишаване от свобода”, в размер на десет месеца,
чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, към което наказание, на основание чл. 23, ал. 2 от НК, е присъединил наказанието
„обществено порицание”. Също така, с присъдата първоинстанционният съд е осъдил подсъдимото
лице, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на държавата, по
сметка на СДВР, направените по делото разноски за експертизи, в размер на 80
лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС,
направените в съдебното производство разноски за възнаграждения на вещите лица,
в размер на 125 лева.
Недоволен от така постановената
присъда е останал упълномощения защитник на подс. Я. – адв. Д.П., САК, който, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба. В нея се твърди, че
присъдата е незаконосъобразна и необоснована, тъй като подсъдимото лице не е
извършило престъпленията, за които е предаден на съд. Излагат се твърдения, че
подсъдимият е бил бит от група лица, определени като „травестити”, които са го
блъснали във витрината и процесните мотори. Довод за това, според защитата, са
и установените от представеното по делото съдебно - медицинско удостоверение (СМУ)
телесни увреждания на подс. Я., както и свидетелските показания на всички разпитани
по делото свидетели, включително и на полицейските служители. Застъпва се
становище, че незаконосъобразността на първоинстанционния съдебен акт се състои
в извършеното изменение на обвинението с присъдата, по отношение на времето и
мястото на престъпленията, без наличие на такова, направено от представителя на
прокуратурата. Без да е формулирано изрично, от текста на въззивната жалба
еднопосочно се извежда желанието да се отмени първоинстанционната осъдителна
присъда и да се постанови нова, оправдателна.
С подадената въззивна жалба не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание на
23.06.2017 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или
свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени
и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, въззивният съд намери, че
присъствието му в съдебното заседание не е задължително.
В открито съдебно
заседание, защитникът на подсъдимия Я. – адв. Д.П., САК желае присъдата на СРС
да бъде отменена, а подзащитният ѝ да бъде признат за невинен по двете
повдигнати обвинения, за които е бил осъден от първоинстанционния съд. Излага
становище, че още с внесения обвинителен акт на подсъдимия са вменени едни и
същи действия, квалифицирани два пъти, като две отделни деяния. Застъпва се
тезата, че в хода на съдебното следствие пред СРС, нито един от разпитаните
свидетели не е потвърдил факта, че подсъдимият е извършил вменените му
инкриминирани деяния по хвърляне на пейка, чупене на витрина, бутане на мотори.
Като довод за изложеното твърдение пред настоящата инстанция е направено кратко
резюме на показанията на свидетелите К., В., Ш.и П.. Според защитата фактът, че
присъдата се обоснова единствено на изложеното от свидетелите в хода на
досъдебното производство, като са пренебрегнати, дадените от тях сведения лично
и непосредствено по време на разглеждане на делото пред съда, обосновава извод
за допуснато съществено нарушение при постановяване на присъдата и за
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Излагат се аргументи и за допуснато
от страна на първоинстанционния съд нарушение, изразяващо се в изменение на
обвинението по отношение на мястото и времето и на двете вменени на подсъдимия
престъпления, с постановяване на самата присъда. Според защитата е допуснато и
друго нарушение, налагащо връщане на
делото за ново разглеждане, доколкото със самата присъда и по-специално с нейния
втори диспозитив, съдът е приел, че подсъдимият е повредил или унищожил
неустановено с точност по делото имущество. С оглед изложените съображения, желае
се подсъдимият Я. да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения,
алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане на СРС.
Представителят
на СГП намира жалбата на подс. И.Я. за неоснователна, поради което предлага на съда
да я остави без уважение. Счита, че атакуваната присъда е правилна и
законосъобразна, като излага доводи, че първият съд правилно е преценил всички
събрани по делото доказателства, които по несъмнен начин установяват, че на
инкриминираната дата, подсъдимият е извършил хулигански действия, подробно
описани както в мотивите на присъдата, така и в обвинителния акт. Според
представителя на държавното обвинение, именно вследствие на тези хулигански
действия, от подсъдимия са причинени имуществени вреди и щети, изразяващи се в
повреждане и унищожаване на имуществото на пострадалото лице. Изразява
становище, противно на доводите на защитата, че съгласно теорията и практиката,
когато хулиганските действия покриват състава и на друго престъпление,
предвидено в НК, няма никаква пречка в идеална съвкупност да бъдат повдигнати
две отделни обвинения, както в настоящия случай е постъпила прокуратурата,
респективно СРС е произнесъл осъдителна присъда. С оглед изложеното, желае първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
В правото си на лична защита и
последна дума, подс. Я. желае да бъде оправдан. Твърди, че не е извършил
инкриминираните деяния, което се доказвало по безспорен начин и от събраните по
делото доказателства. Алтернативно прави искане делото да бъде върнато на СРС
за ново разглеждане.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения в
жалбата и във въззивното съдебно заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
протестирания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира,
че същият страда от съществен процесуален порок, по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 от НПК, който не може да бъде отстранен от въззивната инстанция, но е
отстраним при ново разглеждане на делото. Този порок се състои в съществено
нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, в стадия
„Действия на прокурора след завършване на разследването“, по-точно при
изготвянето на обвинителния акт. Допуснатото съществено процесуално нарушение е
довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, в частност на правото
му на защита. Констатирането на горното обстоятелство обуславя отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото на прокурора, за ново
разглеждане.
С
обвинителния акт срещу подс. И.Д.Я. са повдигнати обвинения за извършени от
него престъпления по
чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК, а именно за това, че :
1.
на 12.04.2012 г., около 00.30 ч., в гр. **********, в кафе - бирария „К.”, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – взел и
хвърлил пейка от заведението, счупил витрината на заведението, нанесъл удари с
юмруци по главата и тялото на свидетеля Н.К. и бутнал двата паркирани пред кафе
- бирария „К.” мотоциклета, собственост на Н.К., както и за това, че
2.
на 12.04.2012 г., около 00.30 часа, в гр. София, бул. „******” № 16, в кафе - бирария „К.”, противозаконно е
унищожил чужди движими вещи – счупил пейка от масивно дърво, на стойност 60
лева, стъклена витрина от единично стъкло, с размер 80/150 см., на стойност 42
лева и стъклена витрина от единично стъкло, с размер 150/200 см., на стойност
105 лева, или всичко на обща стойност 207.00 лева, собственост на Н.И.К. ;
противозаконно е повредил чужди движими вещи – мотоциклет, марка „Ямаха”, модел
„Фейзер”, с ДК № С ****, собственост на Н.И.К.,
като му нанесъл следните повреди – счупен преден спойлер, на стойност 120 лева,
подбитост на резервоара, на стойност 100 лева, скъсана кожа на седалката, на
стойност 80 лева и счупена странична капачка на двигателя, на стойност 10 лева,
като повредите по мотоциклета са на обща стойност 310 лева, и мотоциклет, марка
„Ямаха”, модел „Джог”, без ДК номер, собственост на Н.И.К., като му нанесъл
следните повреди – ожулване на десен страничен спойлер, на стойност 80 лева и
счупено дясно огледало за обратно виждане, на стойност 27 лева, като повредите
са на обща стойност 107 лева, а общата стойност на унищожените и повредени
вещи, собственост на Н.И.К., възлиза на 624 лева.
Така внесеният в СРС обвинителен акт,
според настоящия съдебен състав, не отговаря на изискванията за
законосъобразност, установени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2, като при
изготвянето му е допуснато съществено нарушение, изразяващо се липсата на фактическо
обвинение относно начина, времето и мястото на нанесените удари в главата и
тялото на пострадалия К. от страна на подс. Я.. Доколкото обвинителният акт
определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се
развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира
ясно обвинението от фактическа и от юридическа страна, то в конкретния случай допуснатата
празнота съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до
нарушаване правото на защита на подсъдимото лице.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт, описвайки фактически извършената от подсъдимия инкриминирана
деятелност, прокурорът посочва, че около 00.30 ч. на 12.04.2012 г., подс. Я. влязъл
в заведение, намиращо се в гр. София, бул. „******” № 16, кафе - бирария „К.”, като почнал да се
заяжда със св. Н.К. (управител на фирмата, стопанисваща процесното заведение) и
компанията му. В резултат на това, св. К. и негов приятел помолили подсъдимото
лице да напусне заведението. След въвеждане в процесната конфликтна ситуация,
прокурорът подробно е описал последвалите действия от страна на подсъдимото
лице, изразяващи се в чупене на вещи в бирарията и нанасяне на повреди на
паркирани пред заведението мотоциклети, собственост на св. К.. Продължил е
обстоятелствената част на обвинението, чрез изброяване стойността на всеки един
от повредените и счупени от страна на подсъдимия предмети. След така изложените
обстоятелства, прокурорът отново се е върнал към конкретния инцидент, като е
посочил, че подсъдимият след няколко минути отново е влязъл в заведението, при
което влизане счупил с юмрук две от витрините на бирарията. При така изложената
фактология на събитията, представителят на държавното обвинение е заключил, че
подс. Я. е осъществил с деянието си, от обективна и субективна страна, състава
на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на 12.04.2012 г., около 00.30 ч.,
в гр. София, бул. „******” № 16, в кафе -
бирария „К.”, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото
– взел и хвърлил пейка от заведението, счупил витрината на заведението, нанесъл
удари с юмруци по главата и тялото на свидетеля Н.К. и бутнал двата паркирани
пред кафе-бирария „К.” мотоциклета, собственост на Н.К..
Видно от изложението, прокурорът е описал
фактология на събитията, в която не е включил действия на подсъдимото лице,
изразяващи се осъществено от него физическо насилие спрямо св. К.. Независимо
от посоченото, в заключение, представителят на държавното обвинение е повдигнал
обвинение на подс. Я. за извършени от него непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
включващи и нанасянето на удари с юмруци по главата и тялото на св. К.. С оглед
така констатираното обстоятелство, въззивният съдебен състав установи, че е
допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт.
То се изразява в липсата на каквото и да е фактическо твърдения от страна на
представителя на прокуратурата, по отношение на включените в обвинението
нанесени удари в главата и тялото на св. К. от страна на подс. Я.. Предвид
констатираната непълнота на фактическото обвинение, не става ясно конкретно
какви действия е извършил подсъдимият, за да реализира престъплението, за което
е привлечен към наказателна отговорност. Посочено е, че подсъдимото лице е нанесъл
удари с юмруци в главата и тялото на пострадалия К., но без да е описано по
какъв точно начин същите са били реализирани, по кое точно време, при кое точно
влизане в заведението от страна на подсъдимия (при първото или при повторното),
къде точно са били нанесени процесните удари (отпред или вътре в заведението), какво
са причинили на пострадалото лице. При така изготвения обвинителен акт, с оглед
липсата в него на каквото и да е фактическо твърдение за нанесените от страна
на подс. Я. удари в главата и тялото на пострадалия св. К., както беше посочено
по-горе, по никакъв начин не става ясно точно какви именно действия е извършил
подсъдимият, за да реализира едно от престъплението, за което е предаден на съд.
Констатираната по-горе празнота във
фактическото обвинение е съществена, доколкото касае елемент от обективната страна
на деянието, което подлежи на доказване. Начинът на извършване на
престъплението е сред задължителните реквизити на обвинителния акт, както
според чл. 246, ал. 2 от НПК, така и съгласно т. 4. 2. от Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Според последното,
непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на
извършване на деянието съставлява основание за връщане на делото в предходната
процесуална фаза.
Процесуалният наказателен закон, в
чл. 246, ал. 2 посочва задължителните реквизити и изисквания към съдържанието
на обвинителния акт. Съгласно цитираната разпоредба, в обстоятелствената част
на обвинителния акт следва да бъдат очертани фактите, които обуславят
престъпната съставомерност на деянието, в което е обвинено съответното лице,
както и участието на последното в него. Това става чрез посочване на време,
място, изпълнително деяние, механизъм на извършване на деянието. Също така,
изрично е закрепено в чл. 55 от НПК правото на обвиняемия да научи в какво се
обвинява и въз основа на какви доказателства, за да участва пълноценно в наказателния
процес.
Неизпълнението на възложените от
закона задължения представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
защото препятства възможността на обвиняемия да разбере в извършването на каква
конкретно инкриминирана деятелност е обвинен и да узнае обвинението в неговата
цялост. Това води до ограничаване правото на защита на обвиняемия в
наказателното производство и съставлява основание за връщане на делото на прокурора.
Дотук изложеното сочи, че на досъдебното производство е допуснато съществено, но отстранимо процесуално нарушение, което, от една страна, е довело до ограничаване на процесуалното право на обвиняемия да му бъде предявено ясно и разбираемо обвинение в досъдебната фаза на процеса, а от друга страна – е нарушило съществено процесуалните права на подсъдимия и защитника му в наказателното производство, в неговата съдебна фаза, да разберат окончателното повдигнатото с внесения в СРС обвинителен акт обвинение и да организират адекватно своята защитата си по него.
Визираното нарушение не може да бъде
отстранено от съда, но може да се преодолее чрез връщане на делото на прокурора,
за изготвяне на обвинителен акт, съобразен с изискванията на чл. 246 от НПК, а
при преценка на органа на досъдебното производство – и чрез ново привличане. В
новия обвинителен акт (евентуално и постановление за привличане на обвиняем) трябва
да фигурират недвусмислени и конкретни твърдения, очертаващи претендираните за извършени
от подс. Я. непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, в частност засягащите телесния интегритет на
св. К.. Това е наложително, тъй като се поддържа към настоящия момент от
прокуратурата, че те са част от инкриминираната по делото деятелност, с която именно
подсъдимото лице се твърди, че е осъществило състава на престъплението хулиганство,
по смисъла на чл. 325 от НК.
Въззивният състав не може да не
отбележи, че констатираната от него празнота в обвинителния акт е
трябвало да бъде забелязана още от първоинстанционния съд, в подготвителния
етап за разглеждане на делото, на ниво съдия – докладчик, или най-късно преди
постановяване на присъдата. Още на първата инстанция, то е било основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебното
производство. Неотчитайки го, районният съд сам е допуснал отделно съществено
процесуално нарушение, като първоначално е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, вместо да констатира, в процедурата по чл. 248 от НПК, гореизложения порок на обвинителния акт и да прекрати съдебното
производство, а впоследствие го е и разгледал и приключил с акт по същество,
невъзползвайки се от възможността по чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК.
Законосъобразният подход е налагал прекратяване на съдебното производство още
от съдията - докладчик, на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал.
2, т. 3 от НПК и връщане на делото на прокурора за поправяне на обвинителния акт
с фактите в изложените по-горе насоки. Пропускът на съдията
– докладчик, а впоследствие и на съдебният състав, е рефлектирал в
изправянето на подсъдимия пред съда по негодно повдигнато обвинение. Допуснатото
на досъдебната фаза, а впоследствие и на съдебната такава, при
първоинстанционното разглеждане на делото, съществено процесуално нарушение,
може да бъде отстранено единствено и само чрез отмяна на първоинстанционната
присъда от въззивния съд и връщане на делото на прокурора.
С
оглед гореизложеното, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е неправилна
и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. При извършената
служебна проверка, на основание чл. 314 от НПК, съдът констатира изтъкнатите,
допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основания за отмяна
на присъдата на СРС и връщане на делото на СРП, за ново разглеждане.
Допуснатото
на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, което не е
констатирано от първоинстанционния съд, като по този начин е допуснато и от
съда такова, е основание, съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК,
за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
прокурора.
Настоящият
въззивен съдебен състав не отстрани допуснатото от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, тъй като е невъзможно по така внесения негоден
обвинителен акт, а именно неотговарящ на законовите изисквания на чл. 246, ал.
2 от НПК, да бъде постановен законосъобразен съдебен акт от въззивната
инстанция, с който тя да се произнесе по въпроса за виновността на подсъдимия
по повдигнатите му обвинения.
С
оглед горните съображения, безпредметно се явява изследването на въпросите,
предмет на въззивната проверка, касаещи по същество обвинението. Елемент от
същото е възможността на лицето да знае в какво се обвинява, тоест да е наясно
с фактите и правната квалификация, между които трябва да има съответствие.
Поради тази причина, съдебният състав не обсъжда другите наведени доводи във въззивната жалба, отнасящи
се до правилността на фактическите и доказателствени изводи на СРС и следващите
от тях правни изводи, които биха могли да бъдат разгледани в случай, че
въззивният съд се занимае с въпросите по съществото на делото, което на
настоящия етап от развитието на процеса, с оглед отмяната на
първоинстанционната присъда, както вече се посочи, е безпредметно.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 1, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2,
вр. ал. 3, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 17.09.2015
г., по НОХД № 6880/2013 г. на СРС – НО,
18-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане на прокурора, за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебната фаза, съобразно с мотивната част на настоящото
решение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.