РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Велико Търново, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Данаилов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Търговско дело №
20224100900080 по описа за 2022 година
Ищецът „Ю Б.“ АД гр.София, чрез пълномощника си адвокат Х. И. твърди в исковата
си молба, че на 27.07.2018г. бил сключен договор за банков кредит, продукт „Бизнес
oборудване" № BL64053 от 27.07.2018г. между „Ю. Б." АД, от една страна и „А." ЕООД,
ЕИК ..., „С. С." ЕООД, ЕИК ..... „Л. И С. И." ЕООД, ЕИК ...., М. Т. М., ЕГН **********, Д. З.
Т., ЕГН ********** и Д. Т. М., ЕГН **********, от друга, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателите сума в размер на BGN 152 000,00 /сто петдесет и две
хиляди лева/. Към договора за банков кредит, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ"
№BL64053 от 27.07.2018г. е сключен съответно АНЕКС № 1 от 28.01.2020г. и АНЕКС № 2
от 23.04.2021 г., представляващи неразделна част от договора. Съгласно чл. 8а от договор за
банков кредит, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от 27.07.2018г., „С. С."
ЕООД, ЕИК ..., „Л. И С. И." ЕООД, ЕИК ..., М. Т. М., ЕГН **********, Д. З. Т., ЕГН
********** и Д. Т. М., ЕГН **********, са се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя „А." ЕООД, ЕИК ..., за задълженията му относно погасяване на кредита.
Задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно от чл. 2, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал.
2 от АНЕКС № 2 от 23.04.2021 г от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС
ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от 27.07.2018г. Съгласно чл. 4, ал. 1 за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката преференциална лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен
процет плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 0.50 % /нула цяло и петдесет
стотни/ процентни пункта, но не по ниска от 2.9 % /две цяло и девет десети процента/.
Съгласно чл.5 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,
както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата от кредитополучателя лихва се
увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие за главница в размер на 10
пункта. По силата на чл. 6 ал. 1 от договора за банков кредит, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ
заплаща на банката такса одобрение в размер на 0.75 % върху размера на кредита, но не по-
малко от 200 лв. или равностойността им във валутата посочена в чл. 1, платима еднократно
при отрикване на заемната сметка по кредита. Кредитополучателят е поел задължение да
1
отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по настоящия договор
и за пълния размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение на договора в
съгласие с чл. 25 от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ"
№BL64053 от 27.07.2018г. в това число и разходите по трансформацията на кредита в
изцяло изискуем преди крайният му срок, като в съгласие с чл. 11 от договора е поел
задължение да поеме изцяло разноските, свързани с организиране и провеждане на
принудителното изпълнение по сделката. Съгласно чл. 23 от договор за банков кредит,
продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от 27.07.2018г. кредитополучателя се
задължава, преди ползване на кредита да сключи имуществена застраховка за обезпечението
по кредита и да представи в банката застрахователна полица, прехвърлена в нейна полза, на
стойност, посочена от банката, съгласно която ипотекираните имоти и заложеите вещи са
застраховани в полза на банката, като при погиването или повреждането им, банката има
право да се удовлетвори предпочитателно от застрахователната сума.
Длъжниците не изпълнили договорните си задължения, произтичащи от чл. 2, ал. 3
във връзка с чл. 4, ал. 2 от АНЕКС № 2 от 23.04.2021 г. от договор за банков кредит, продукт
„БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от 27.07.2018г. за заплащане на дължимите
погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 26, подт. Г) и чл. 27, подт. В) от договор за
банков кредит, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ" № BL64053 от 21.05.2021г. и чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, при допуснато просрочие на погасителна вноска по
кредита, а именно вноска с падеж 28.07.2021г., банката обявява цялото задължение за
предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Длъжниците са
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с
Покана-уведомление на с peг. №1807, том. 1, №113 на нотариус Й. Ц., връчена на
19.08.2021г., Покана-уведомление на с peг. №1807, том. 1, №113 на нотариус Й. Ц., връчена
на 19.08.2021г., Покана-уведомление на ЧСИ В. Г., връчена на 20.10.2021г., Покана-
уведомление на ЧСИ В. Г., връчена на 20.10.2021г., Покана-уведомление на ЧСИ В. Г.,
връчена на 20.10.2021 г., Покана-уведомление на ЧСИ В. Г., връчена на 05.10.2021г.,
Покана-уведомление на ЧСИ В. Г., връчена на 02.11.2021г. На 17.12.2021г. „Юробанк
България" АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на
изпълнителен лист, за което са заплатени съответно 2330,59 лв. (две хиляди триста и
тридесет лева и петдесет и девет стотинки) - платена държавна такса, както и 2733,53 лв.
/две хиляди седемстотин тридесет и три лева и петдесет и три стотинки/ - адвокатско
възнаграждение, и по което е образувано ч.гр.д. № 432/2021 г., по описа на РАЙОНЕН СЪД
ЕЛЕНА. По подаденото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.01.2022г., както и изпълнителен
лист от 14.01.2021г., по описа на РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА, срещу Кредитополучателите. Въз
основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 13.01.2022г. както и изпълнителен лист от 14.01.2022г., по описа на
РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА срещу длъжниците е образувано изпълнително дело номер 1485 от
2021г., по описа на ЧСИ В. Г.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, А." ЕООД, ЕИК ..., „С. С."
ЕООД, ЕИК ..., „Л. И С. И." ЕООД, ЕИК ..., М. Т. М., ЕГН **********, Д. З. Т., ЕГН
********** и Д. Т. М., ЕГН **********, са възразили писмено срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците „А."
ЕООД, ЕИК ., седалище. и адрес на управление: С. Р. ОБЛ. З., ОБЩ. В. Т., KB. С. Д.,
представлявано от Д. З. Т. в качеството й на управител, „С. С." ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: С. К., ОБЛ. Л, ОБЩ. В Т, УЛ. Х А, представлявано от Д. З.
Т. в качеството й на управител „ Л И С И" ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: С. К., ОБЛ. Л., ОБЩ. В. Т., УЛ. Х. А., представлявано от Д. З. Т. в качеството й
на управител, М. Т. М., ЕГН **********, с адрес ГР. Г. О., ОБЩ. Г.О., ОБЛ. В. Т., УЛ. Б..,
2
ВХ. А, ЕТ. 4, АП. 10, Д. З. Т., ЕГН **********, С. К., ОБЛ. Л., ОБЩ. В. Т., УЛ. Х. А.. и Д.
Т. М. , ЕГН **********, ГР. Г. О., ОБЩ. Г. О., ОБЛ. В. Т., УЛ. О., ВХ. ., ЕТ. ., АП. . че
същите имат задължение към "Ю. Б." АД, ЕИК: *********, произтичащо от ДОГОВОР ЗА
БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ" №BL 64053 от 21.05.2021г.,
присъдено със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГТК от 13.01.2022г., както и изпълнителен лист от 14.01.2021 г. по ч.гр.д. 432/2021г.,
по описа на РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА в общ размер на 116 529,35 лв. (сто и шестнадесет
хиляди петстотин двадесет и девет лева и тридесет и пет стотинки) от които главница: 109
173,80 лв. (сто и девет хиляди сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва за редовен кредит от 21.07.2021 г. до 19.08.2021 г. в размер
на 505,98 лв. /петстотин и пет лева и деветдесет и осем стотинки/; мораторна лихва в размер
на 4661,76 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и един лева и седемдесет и шест
стотинки/ за период от 21.07.2021г. до 14.12.2021г.; 60,00 лв. /шестдесет лева/ - такси за
период от 10.06.2021 г. до 14.12.2021г., застраховки в размер на 1463,01 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и три лева и една стотинки/ за период от 29.06.2021г. до
14.12.2021г., 664.80 лв. разноски по кредит за периода 09.08.2021г. – 14.12.2021г., както и
реализираните в хода на ч.гр.д. № 432/2021 г., по описа на РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА
съдебно-деловодни разноски в размер на както следва: съответно 2330,59 лв. (две хиляди
триста и тридесет лева и петдесет и девет стотинки) - платена държавна такса, както и
2733,53 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и три лева и петдесет и три стотинки/ -
адвокатско възнаграждение.
Ответниците „А.“ ЕООД, с. Р., „С. С.“ ЕООД с.К., „Л. и С. И.“ ЕООД с.К., Д. З. Т., Д.
Т. М. и М. Т. М., чрез процесуалния си представител адвокат А. Ч., в отговора си оспорват
иска. Ответникът „А.“ ЕООД отрича да е получавал сумата 150000 лв. по договор за банков
кредит от 27.07.2018г. Ответниците твърдят, че никой от тях не бил страна по договора за
банков кредит, тъй като никой от тях не го е подписвал, като оспорват истинността на
договора. Твърдят, че не са уведомявани за предсрочната изискуемост на кредита, нямало
данни по какъв начин са изчислени лихвите и периода. Считат за нищожни клаузите в
договора за банков кредит относно лихвения процент, наказателния лихвен процент,
таксите, разноските и застраховките, както и автоматична наказателна надбавка за
просрочие за главница в размер на 10 пункта по чл.5 от договора – счита същите за
неравноправни клаузи. Лихвите нарушавали чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Молят съда да
отхвърли иска и да им присъди разноски.
Ищецът в допънителна искова молба заявява, че ще се ползва от оспорения от
ответниците документ – договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване“ № BL64053
от 27.02.2018г. Посочва, че банката е обявила цялото задължение по кредита за предсрочно
изискуемо, поради просрочие на вноски с падеж 21.05.2021. и вноска с падеж 21.06.2021г. –
неизпълнение на задължение по чл.2, ал.3 вр. чл.4, ал.2 от Анекс №2 от 23.04.2021г. към
договора за банков кредит от 27.07.2018г. Дори и ответниците да не са уведомени с
приложените по делото покани, ищецът счита, че с връчването им на преписа от исковата
молба това се е случило. Твърди, че пролижената справка по чл.366 от ГПК отразявала
начислените, погасените и дължимите суми по кредита. Счита разпоредбите на ЗЗП за
неприложими по двустранната търговска сделка, сключена от търговец. Лихвите по
договора били уговорени в чл.4 и чл.5 от договора.
Ответниците в допълнителния отговор поддържат твърденията и възраженията си от
първоначалния отговор. Прави и възражение за изтекла погасителна давност спрямо
поръчителите по договора за кредит.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено и прави следните правни изводи:
3
Със заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 432/2021г. на РС Елена е разпоредено
длъжниците „АГРОКРАФТ" ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление: С.
Р., ОБЛ. З., ОБЩ. В. Т., KB. С. Д., представлявано от Д. З. Т. в качеството й на управител,
„С. С." ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: С. К., ОБЛ. Л., ОБЩ. ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, УЛ. Х. А., представлявано от Д. З. Т. в качеството й на управител „ Л.И С. И."
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: С. К., ОБЛ. Л., ОБЩ. В. Т., УЛ. Х. А.,
пр.едставлявано от Д. З. Т. в качеството й на управител, М. Т. М., ЕГН **********, с адрес
ГР. Г. О, ОБЩ. Г. О., ОБЛ. В. Т., УЛ. Б. .., ВХ.. ЕТ.. АП. . Д. З. Т., ЕГН **********, С. К.,
ОБЛ. Л., ОБЩ. В. Т., УЛ. Х. А. и Д. Т. М. , ЕГН **********, ГР. Г. О., ОБЩ. Г. О., ОБЛ. В.
Т., УЛ. О., ВХ. . ЕТ.., АП. ., че същите имат задължение към "Юробанк България" АД, ЕИК:
.., произтичащо от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ"
№BL 64053 от 21.05.2021г., присъдено със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГТК от 13.01.2022г., както и изпълнителен лист от
14.01.2021 г. по ч.гр.д. 432/2021г., по описа на РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА в общ размер на 116
529,35 лв. (сто и шестнадесет хиляди петстотин двадесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки) от които главница: 109 173,80 лв. (сто и девет хиляди сто седемдесет и три лева и
осемдесет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2021г.
до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит от
21.07.2021 г. до 19.08.2021 г. в размер на 505,98 лв. /петстотин и пет лева и деветдесет и
осем стотинки/; мораторна лихва в размер на 4661,76 лв. /четири хиляди шестстотин
шестдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ за период от 21.07.2021г. до
14.12.2021г.; 60,00 лв. /шестдесет лева/ - такси за период от 10.06.2021 г. до 14.12.2021г.,
застраховки в размер на 1463,01 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и една
стотинки/ за период от 29.06.2021г. до 14.12.2021г., 664.80 лв. разноски по кредит за периода
09.08.2021г. – 14.12.2021г., както и реализираните в хода на ч.гр.д. № 432/2021 г., по описа
на РАЙОНЕН СЪД ЕЛЕНА съдебно-деловодни разноски.
След постъпили възражения от длъжниците, съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
По делото е представен ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС
ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от 27.07.2018г., сключен между „Ю. Б." АД, от една страна и
„А." ЕООД, ЕИК .. „С. С." ЕООД, ЕИК .., като кредитополучател и „Л. И С. И." ЕООД, ЕИК
.., М. Т. М., ЕГН **********, Д. З. Т., ЕГН ********** и Д. Т. М., ЕГН **********, като
съдлъжници - от друга, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
сума в размер на 152000.00 лева.
Съгласно чл. 8а и 8б от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ"
№BL64053 от 27.07.2018г., „С. С." ЕООД, ЕИК .., „Л. И С. И." ЕООД, ЕИК .. М. Т. М., ЕГН
**********, Д. З. Т., ЕГН ********** и Д. Т. М., ЕГН **********, са се задължили да
отговарят солидарно с кредитополучателя „А." ЕООД, ЕИК .., за задълженията му относно
погасяване на кредита.
Към договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от
27.07.2018г. е сключен съответно АНЕКС № 1 от 28.01.2020г. и АНЕКС № 2 от 23.04.2021
г., представляващи неразделна част от договора. Крайният срок за издължаване е уговорен
да бъде 23.09.2023г., като задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно от чл. 4,
ал. 2 от АНЕКС № 2 от 23.04.2021 г. от договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС
ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от 27.07.2018г. – кредитът се погасява на равни месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план.
4
Поради неплащане на 2 вноски за главници и на 1 вноска за лихва, банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем към 28.07.2021г. Това
изявление на банката е връчено на кредитополучателя „А.“ ЕООД с нотариална покана на
19.08.2021г., връчена на негов пълномощник. Същата покана-уведомление до съдлъжниците
„С. С.“ ЕООД с. К., „Л. И С. И.“ ЕООД с.К., Д. З. Т., Д. Т. М. и М. Т. М., са връчени чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ.
Длъжникът Д. З. Т. е майка на длъжниците Д. Т. М. и М. Т. М., които са братя –
видно от представените удостоверения за семейно положение, съпруг и деца.
Според заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-икономическа
експертиза, сумата от 152000 лв. е постъпила по разплащателна сметка на „А.“ ЕООД по
силата на договора за банков кредит от 27.07.2018г. Направените от длъжниците вноски са
10 в размер на 42826.20 лв. Неплатените суми, разпределени по пера са: 109173.80 лв.
главница със законна лихва от 17.12.2021г., 505.98 лв. договорна лихва за редовен кредит от
21.07.2021г. до 18.09.2021г., 4661,76 лв. мораторна лихва за период от 21.07.2021г. до
14.12.2021г.; 60,00 лв. такси за период от 10.06.2021 г. до 14.12.2021г., 1463,01 лв.
застраховки за период от 29.06.2021г. до 14.12.2021г., 664.80 лв. разноски по кредит за
периода 09.08.2021г. – 14.12.2021г. Същите суми са с настъпил падеж. Първото просрочие
по кредита е датата на първата вноска по погасителния план – 21.07.2019г., а последното
плащане – на 20.10.2021г.
Предвид така установените факти по делото, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан.
Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит между него и ответниците, предоставянето на
уговорената сума от банката и нейното усвояване от кредитополучателя, както и
упражняването на правото си да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем.
Банката е изпълнила задължението си за предаване на паричните средства по
договора за банков кредит, като сумата от 152000 лв. е постъпила по разплащателна сметка
на „АГРОКРАФТ“ ЕООД по силата на договора за банков кредит от 27.07.2018г.
Предвид оспорването от страна на ответниците на истинността на договора за кредит
и заявлението на ищеца, че ще се ползва от него, по реда на чл.194 от ГПК беше открито
производство по оспорване на истинността и вчастност – автентичността на ДОГОВОР ЗА
БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от 27.07.2018г. Тъй като
самите ответници оспорват да са подписвали договора за кредит, то те следваше да докажат,
че документът е неистински. Представените по делото доказателства от ответниците обаче,
не установяват твърденията им, че документът не е подписан от лицата, които са посочени в
него. Противно на това, от представените доказателства от ищеца по делото – заявление за
вписване на договор за залог, с нотариална заверка на подписа на Д. З. Т. с управител на
„А.“ ЕООД, и приложение 1, както и декларация от същото лице с нотариална заверка на
подписа от 08.08.2018г., се установява, че Д. Т. като управител на „А.“ ЕООД е описала там
вече подписаният от нея договор с данни за кредитора и длъжниците по него. Поради това и
5
съдът следва да постанови с решението си, че заявеното оспорване на документа от
отвецниците не е доказано.
Правото на банката да обяви целия размер на кредита за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на вече падежирали вноски е законоустановено в разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Ищецът законосъобразно е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, поради неплащане на 2 вноски за главници и 1 за лихви, което е
връчено чрез нотариална на кредитополучателя и чрез покана-уведомление до
съдлъжниците по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Съдебният изпълнител е приложил точно
нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като е издирил постоянния и настоящ
адрес на адресатите, включително и е предприел връчване на предоставените му книжа и по
месторабота, местослужене или мястото на осъществяване на стопанската дейност на
адресата.
В чл. 4 ал.2, изр. последно от анекс №1/27.07.2018г., страните изрично са уговорили,
че неполучаването на екземпляр от погасителния план не освобождава длъжниците от
задълженията им за плащане на погасителните вноски по кредита, в определените срокове и
размер. При така установените факти, в тежест на ответника е да установи при условията на
насрещно доказване, че между страните има изготвен друг погасителен план и/или да
докаже друг, уговорен от страните различен размер на погасителните вноски, както и
различна дата за настъпването на техния падеж. Поради това и съдът не споделя
възраженията на ответниците в отговора им, нямало данни по какъв начин са изчислени
лихвите и периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ, при уговорка към договор е
допустимо между търговци към размера на редовната главница да се прибавяне просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва. Това представлява
анатоцизъм, който е изрично уговорен от страните по делото, които са търговци и
разпоредбата на чл.10, ал. 3 от ЗЗД не намира приложение в процесния случай, като
възраженията на ответниците, че лихвите по договора били уговорени и в противоречие със
ЗПК, са неоснователни.
Ответникът и кредитополучател „А.“ ЕООД е търговец и няма качество „потребител“
и не може да се ползва от предоставената от ЗЗП защита, респективно по отношение на него
не следва да се обсъжда дали в договора се съдържат клаузи, които имат неравноправен
спрямо кредитополучателите характер. В този смисъл е трайно установената и
непротиворечива практика на ВКС. Физическо лице – съдлъжник по договор за банков
кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на защитата
на ЗПП, в т.ч. на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. ВКС приема, че обезпечението
на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително, когато последното е
съдлъжник или поръчител, не може да се приеме като дадено за цели извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
6
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като участие в неговото управление или
мажоритарно участие в същото.
Видно от процесния договор, ответниците Д. З. Т., Д. Т. М. и М. Т. М. са подписали
договора като съдлъжници. След справка в търговския регистър е видно, че към датата на
подписване на договора за кредит, Д. З. Т. е съдружник и управител на дружеството-
кредитополучател, а другите съдлъжници-физически лица, са нейни деца. При тези факти и
съобразявайки практиката на ВКС, съдът приема, че придобиването на качеството на
солидарен длъжник към банката от физическите лица-съдлъжници е осъществено с оглед
тесните й професионални връзки с дружество-кредитополучател, поради което не може да се
приеме, че задължаването им като физически лица е извършено за цели, извън всяка
търговска дейност или професия. Въпреки, че обезпечаването на кредита е направено от Д.
З. Т., Д. Т. М. и М. Т. М. в качеството им на съдлъжници и физически лица,
те нямат качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП и не се ползват
със защитата по глава шеста от ЗЗП - „Неравноправни клаузи в потребителските договор“,
поради което възражението им на наличие на неравноправна клауза в договора, е
неоснователно.
Възраженията на ответниците направени в допълнителния отговор, че имат качество на
поръчители на кредитополучателя и че задължението им спрямо кредитора е погасено
поради неспазен срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД, е неоснователно.
Каква правна фигура ще избере при подписване на договора за банков кредит третото
задължено лице - солидарен длъжник или поръчител, зависи от волята на страните, като и
двете правни фигури намират уредба в ЗЗД и Общите условия към процесния договор.
Според чл.8б от договора за банков кредит от 27.07.2018г., както и от анексите към него,
съдлъжниците „С. С.“ ЕООД, „Л.И С. И.Т“ ЕООД, Д. З. Т., Д. Т. М. и М. Т. М. са се
задължили спрямо банката-кредитор като солидарни длъжници, а не на поръчители – поели
са задължение за обезпечение на лично задължение, а не задължение да отговарят за
изпълнението на задължението от кредитополучателя. А щом ответниците нямат качество
на поръчители, не намира приложение и нормата на чл. 147 ал.1 ЗЗД и възражението за
изтекъл срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, е неоснователно.
Когато едно лице желае да обезпечи изпълнението на чужд дълг, то има право да
избере по какъв начин да го направи- като поръчител, като солидарен длъжник, чиято
отговорност е уговорена с договора или като встъпи в чужд дълг по реда на чл. 101 ЗЗД, в
който случай също възниква солидарна отговорност. Поемането на задължение за чужд дълг
не означава автоматично, че е налице поръчителство. В настоящия случай, източник на
солидарната отговорност е договора за банков кредит, с който съдлъжниците са се
задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащането на всички дължими
към банката суми и техните отношения се уреждат по правилата на чл. 121- 127 ЗЗД,
уреждащи солидарните задължения. По своята същност солидарната отговорност е вид
лично обезпечение, тъй като позволява на кредитора да се обърне срещу повече от един
длъжник за една и съща престация, с което се гарантира интересът му, че ще бъде
7
удовлетворен.
Поръчителството е също лично обезпечение, тъй като поръчителят отговаря за чужд
дълг. Съгласно нормата на чл. 141, ал. 1 от ЗЗД договорът за поръчителство е основание за
възникване на солидарна отговорност между поръчителя и главния длъжник, но между
поръчителството и солидарната отговорност са налице съществени различия.
Поръчителството е договор, различен от юридическия факт, пораждащ главното
задължение, докато солидарността по принцип възниква от един и същ юридически факт.
Отговорността на поръчителя е акцесорна, тъй като той отговаря за чужд дълг и е
обусловена от неговия обем, докато отговорността на солидарния длъжник е самостоятелна.
Поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на главния дълг, докато
солидарния длъжник само за собственото си виновно поведение. Погасяването по давност
на главния дълг освобождава поръчителят от задължението му, докато погасяването по
давност на едно от солидарните задължения не погасява другите. Липсата на качество на
поръчители на съдъжниците-ответницици изключва приложението на чл. 147 ал.1 ЗЗД,
предвиждащ ограничение във времето, през което поръчителя остава задължен към
кредитора след падежа на главното задължение.
Следователно предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като
се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответниците за сумите:
109173,80 лв. /сто и девет хиляди сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит от 21.07.2021 г. до
19.08.2021 г. в размер на 505,98 лв. /петстотин и пет лева и деветдесет и осем стотинки/;
мораторна лихва в размер на 4661,76 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и един лева
и седемдесет и шест стотинки/ за период от 21.07.2021г. до 14.12.2021г.; 60,00 лв. /шестдесет
лева/ - такси за период от 10.06.2021 г. до 14.12.2021г., застраховки в размер на 1463,01 лв.
/хиляда четиристотин шестдесет и три лева и една стотинки/ за период от 29.06.2021г. до
14.12.2021г., 664.80 лв. разноски по кредит за периода 09.08.2021г. – 14.12.2021г.,
произтичащо от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ"
№BL64053 от 27.07.2018г., АНЕКС № 1 от 28.01.2020г. и АНЕКС № 2 от 23.04.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 432/2021г. на Районен съд Елена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца заплащането на сумата
от 2830.59 лева за разноски по настоящото дело, съобразно приложения за това списък по
чл.80 от ГПК
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело и сумата, за която е
предявен иска, съдът следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата 5064.12 лева,
представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 432/2021г. на Районен съд Елена.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194, ал.3 от ГПК, като неоснователен и недоказан,
предявеният от „А " ЕООД , ЕИК .., седалище и адрес на управление: с. Р.., обл. З.., общ. В.
Т., кв. С. д., представлявано от Д. З. Т. в качеството й на управител, „С. С." ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: с. К., обл. Л., общ. В. Т., ул. Х. А. представлявано от Д.
З. Т. в качеството й на управител „ Л. И С. И." ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: с. К., обл. Л., общ. В. Т., ул. Х. А., представлявано от Д. З. Т. в качеството й на
управител, М. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр. Г. О., общ. Г. О., обл. Велико Търново, ул.
Б.., вх. ., ет. ., ап. ., Д. З. Т., ЕГН **********, с. К., обл. Л., общ. В. Т., ул. Х.А. и Д. Т. М. ,
ЕГН **********, гр. Г. О., общ. Г. Ор., обл. В.Т., ул. О., вх. ., ет. ., ап. . инцидентен
установителен иск, че ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС
ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от 27.07.2018г. е НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ документ,
тъй като подписите за кредитополучател и съдлъжници не са положени от лицата, които се
сочат за техни автори.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че „А.Т" ЕООД, ЕИК .,
седалище и адрес на управление: с. Р., обл. З., общ. В. Т., кв. С. д., представлявано от Д. З. Т.
в качеството й на управител, „С. С." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
с. К. обл. Л., общ. Велико Търново, ул. .Х А..., представлявано от Д. З. Т. в качеството й на
управител „Л. И С. И." ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: с. К., обл. Л.,
общ. В. Т., ул. Х. А., представлявано от Д. З. Т. в качеството й на управител, М. Т. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Г. О., общ. Г. О., обл. Велико Търново, ул. Б.., вх. ., ет.., ап. ., Д. З. Т.,
ЕГН **********, с. К., обл. Л., общ. В Т, ул. Х. А. и Д. Т. М., ЕГН **********, гр. ГО, общ.
ГО Т, ул. О , вх. , ет. , ап. , дължат солидарно на "Ю Б " АД, ЕИК: ... представляван по
пълномощие от адвокат Х. И., съдебен адрес в гр.С. ул. „Т. у.“ №., ет.., по ДОГОВОР ЗА
БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ОБОРУДВАНЕ" №BL64053 от 27.07.2018г., Анекс
№1/28.01.2020г. и Анекс № 2/23.04.2021г., сумите: 109173,80 лв. /сто и девет хиляди сто
седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 505.98
лв. /петстотин и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ договорна лихва за редовен кредит
от 21.07.2021 г. до 19.08.2021 г.; 4661,76 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и един
лева и седемдесет и шест стотинки/ мораторна лихва за период от 21.07.2021г. до
14.12.2021г.; 60,00 лв. /шестдесет лева/ - такси за период от 10.06.2021 г. до 14.12.2021г.,
1463,01 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и една стотинки/ застраховки за
период от 29.06.2021г. до 14.12.2021г., и 664.80 лв. разноски по кредит за периода
09.08.2021г. – 14.12.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
432/2021г. на Районен съд Елена.
ОСЪЖДА „А." ЕООД, ЕИК., седалище и адрес на управление: с. Р., обл. З., общ.
Велико Търново, кв. С. д. представлявано от Д. З. Т. в качеството й на управител, „С.С."
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. К., обл. Л., общ. ВТ ул. ХА,
представлявано от Д. З. Т. в качеството й на управител „Л. И С. И." ЕООД, ЕИК ..., със
9
седалище и адрес на управление: с. К., обл. Л., общ. В. Т., ул. ХА, представлявано от Д. З. Т.
в качеството й на управител, М. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр. ГО, общ. ГО, обл. ВТ,
ул. Б., вх. а, ет. 4, ап. 10, Д. З. Т., ЕГН **********, с. К., обл. Л., общ. ВТ, ул. ХА и Д. Т. М. ,
ЕГН **********, гр. ГО, общ. ГО обл. ВТ, ул. О вх. , ет., ап. , да заплати на "Ю Б" АД,
ЕИ..., представляван по пълномощие от адвокат Х. И., съдебен адрес в гр.С., ул. „Т. у.“ №..,
сумата от 2830.59 лв. /две хиляди осемстотин и тридесет лева и петдесет и девет стотинки/,
разноски по настоящото дело, както и сумата 5064.12 лв. /пет хиляди и шестдесет и четири
лева и дванадесет стотинки/, разноски по ч.гр.д. № 432/2021г. на Районен съд Елена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
10