№ 56
гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Теодора Св. И.а
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223100600090 по описа за 2022 година
Производството по делото пред въззивния съд е образувано по протест на ВРП срещу
присъдата на ВРС -5-ти състав ,постановена на 16.11.21година по НОХД № 2823/2021г., с която
подс. К. Т. СЛ. е бил признат за виновен за престъпление по чл.296 ал.1 от НК ,извършено на
07.07.21 година в гр.Варна ,поради което и на основание чл.54 ал. 1 от НК и му е наложено
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1500,00 /хиляда лева/ лв.
В протеста се навеждат оплаквания за неправилност на така постановения съдебен акт –
явна несправедливост на наложеното наказание ,което макар е наложено в пределите ,предвидени
в закона за извършеното престъпление ,не съответствало на степента на обществената опасност на
деянието и дееца,както и на целите по чл.36 от НК .Иска се от въззивния съд да измени присъдата
и да наложи по- тежко наказание и частност лишаване от свобода,към минималния размер на
предвиденото в закона лишаване от свобода,което да бъде изтърпяно ефективно .
Пред въззивния съд е подадена и жалба от упълномощения защитник на подс. адв.Е.И. –от
САК,в която се твърдят съществени нарушения на процесуални правила,нарушение на правото на
защита на подс.,нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание,като моли съдът да отмени така постановената присъда ,да признае подс. за невиновен и
алтернативно да намали така определеното наказание ,което се явява завишено и
несправедливо.Мотиви към същата липсват .
В допълнителното изложение към протеста се навеждат доводи за увеличаване на така
наложената наказание с оглед съдебното минало и специфичните характерови особености и
отношение на подс. към свид.Я. .Твърди се ,че по- тежкото наказание би могло да изпълни целите
на индивидуалната и генералната превенция.
В съдебно заседание жалбоподателят-подс.К.С. редовно призован, явява се
лично.Отказва се от защитата си в първоинстанционния съд и не желае назначаване на служебен
защитник.Поддържа жалбата на адвоката си ,подадена срещу решението на първата инстанция.
По съществото на делото представителят на ВОП :Поддържа протеста и
1
допълнителните съображения към него . Счита, че в рамките на първоинстанционното
производство съдът е отчел множество обстоятелства като смекчаващи ,а според прокурора в
голямата си степен същите са отегчаващи .Моли за уважаване на протеста,което следвало от
всички обстоятелства и доказателства събрани по делото.
Жалбоподателят С. : Желае налагане на по- леко наказание –глоба ,по преценка на съда .
В последната си дума жалбоподателят : Съжалява за случилото се ,и за причинените
неприятности на свид.Я. .Заявява ,че понастоящем нещата са спокойни и че извършеното от него е
моментно ,за което съжалява.
Въззивният съд като взе предвид всички събрани по делото доказателства и в пределите
на служебната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие за установено следното от фактическа
страна:
Св.Т.И.Я. и подс.К. Т. СЛ. живели на съпружески начала в периода 2011 - 2019
година. От връзката им на 23.09.2013 г. била родена дъщеря им М.К. С.а, която подс.С.
припознал по предвидения законов ред като своя дъщеря. Макар ,че не живеели заедно
двамата поддържали връзка,а подс.С. имал редовни контакти с дъщеря си и помагал за
отглеждането й финансово и чрез полагане на грижи.
В началото на 2021 година подс.С. започнал да тормози и заплашва Я., стигало се до
скандали и физическо насилие при срещите им, което се случвало особено след употреба на
алкохол от страна на подсъдимия.Поради това и Я. подала молба до Районен съд Варна за
постановяване на мерки за нейна защита по Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/ и
било образувано гражданско дело № 9475/21 г. по описа на Районен съд Варна.
Била издадена Заповед за незабавна защита по ЗЗДН № 63/30.06.2021 г. по гр.дело
№ 9475/2021 г. по описа на Районен съд Варна , с която са постановени мерки за закрила
на основание чл.18 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:
задължава К. Т. СЛ. да се въздържа от домашно насилие спрямо Т.И.Я.,
на осн. чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН забранява на К. Т. СЛ. да
приближава Т.И.Я., обитаваното от нея жилище, представляващо ап.10, находящ се в
гр.Варна ул. Н.Ц. ** ет.3, жилището по постоянния адрес, където живеят родителите
й, находящо се на адрес: гр.Варна ул.М."14, ет.4, ап.11, местоработата - фризьорски
салон, находящ се в гр.Варна, ул.С." , ОУ “**********“-гр.Варна, където учи детето
М.К. С.а във времето, когато молителката я води и я взима от училище на по-малко от
100 (сто) метра.
Посочено е, че на основание чл.18 ал.1 във вр. с чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН заповедта
подлежи на незабавно изпълнение.
Указано е на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта, като
заповедта на основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника, а заверен препис от заповедта да се връчи на страните и да се
изпрати служебно на РУП на МВР по местоживеене на извършителя и на пострадалото
лице.
Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или
отказ на съда.
Предупреден е К. Т. СЛ., че съгласно чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта
констатирано от полицейските органи, същия ще бъде задържан и незабавно ще бъде
уведомена прокуратурата.
Съгласно разпореденото в заповедта копие от нея е изпратено служебно на Четвърто
РУ при ОД на МВР Варна.
На полицейските служители от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна свидетелите Т.П.
и М.Ц. било възложено да запознаят подс.С. със заповедта за незабавна защита и да
изпълнят необходимите действия при тази процедура - съставяне на протокол за
2
предупреждение да не нарушава заповедта.
На 06.07.2021 г. в 13:30 часа полицейските служители намерили подс.С. в
кв.Аспарухово. Била му предоставена заповедта и той се запознал с нейното съдържание,
което било документирано с изписване лично от него на ръкописен текст „Запознах се
лично" и полагане на подпис върху заповедта/л.35 от ДП/,който факт не се оспорва от
въззивния жалбоподател
От полицейски инспектор Т.П. в присъствието на другия полицейски служител като
свидетел М.Ц. на 06.07.2021 г. в 13:30 часа бил изготвен протокол за предупреждение на
К. Т. СЛ. да не нарушава заповедта/л.33 от ДП/. В протокола е отбелязано, че
предупреденият се запознал със съдържанието на протокола и фигурира негов подпис.
Въпреки че бил запознат със Заповед за незабавна защита по ЗЗДН № 63/30.06.20121
г. по гр.дело № 9475/2021 г. по описа на Районен съд Варна подсъдимият К. Т. СЛ. не
изпълнил същата и посетил местоработата на Т.И.Я..
На 07.07.2021 г. около 15:40 часа в дежурната част на Четвърто РУ при ОД на МВР
Варна е получен сигнал от К.К., че К. Т. СЛ. е нарушил заповед за незабавна защита и е
посетил адреса в гр.Варна, ул.С. № 25.
На място бил изпратен полицейски автопатрул, състоящ се от полицейски служители
- свидетелите Т.М.Б. и А.К.. Полицейските служители посетили адреса в гр.Варна, ул.С. №
25 - фризьорски салон, където работела Т.И.Я.. При пристигането на адреса установили на
входната врата на фризьорския салон подс.К.С., вътре в салона била св.Я..
Полицейските служители свалили самоличността на подс.С. и го уведомили, че
нарушава заповедта за незабавна защита, той им казал, че отишъл да си вземе телефона.
Полицаите отвели подс.С. в полицейското управление.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че С. е осъждан и
то многократно .
От служебно изисканата справка и получен отговор с писмо рег.№ УРИ 442000‐
16587/25.10.21 г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна с извлечения от
дневник за получени и предадени сигнали в ОДЧ при 04 РУ-Варна е установено , че
сигналът е бил подаден от К.К. - колежка на Тихомира Я..
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е установена по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства:
- гласни доказателствени средства - свидетелски показания на Тихомира Я., Диана
Ганчева, Галина Георгиева, Теодор Бакърджиев, А.К., Т.П. и Мирослав Цанков,
- писмени доказателствени средства: Заповед за незабавна защита по ЗЗДН №
63/30.06.20121 г. по гр.дело № 9475/2021 г. по описа на Районен съд Варна; докладна
записка от Т.Проданов полицай Четвърто РУ; протокол за предупреждение от 06.07.2021 г.
13:30 часа, изготвен от полицейски инспектор Т.П.; писмо рег.№ 10582р-1589/12.07.2021
г. от Районен център 112-Варна; протокол за полицейско предупреждение от
07.07.2021 г.; заповед за задържане на лице от 07.07.2021 г. за 24 часа от 15:45 часа;
докладни записки от 07.07.2021 г.; свидетелство за съдимост, съдебно удостоверение; писмо
рег.№ УРИ 442000-16587/25.10.21 г. на началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна с
извлечения от дневник за получени и предадени сигнали, събрани в досъдебното
производство и в съдебно заседание.
Съдът правилно и обосновано е кредитирал изцяло показанията на свидетелите,
дадени в съдебно заседание, тъй като същите са свързани, непротиворечиви и подкрепящи
се от останалите писмени доказателства по делото , кредитирани безусловно и от
настоящата инстанция.
3
Съдът правилно не е кредитирал обясненията на подс.С., че е прочел съдържанието
на заповедта за незабавна защита и протокола за предупреждение, защото в заповедта е
наличен ръкописно изписан него текст, че се е запознал и върху нея и протокола фигурира
негов подпис, което сочи запознаване с текста на един документ, преди да се положи
подпис под него и който в голяма степен ограничава правата му.
При преценката на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14
от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът правилно е приел, че подсъдимият-
въззивник К. Т. СЛ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.296 ал.1 от НК за това, че на 07.07.2021 г. около 15.00 часа в гр. Варна
влязъл във фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ул. „С." № 25, където в момента е
работела Т.И.Я., с което не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед за
незабавна защита № 63/30.06.2021 г., постановена по гр.д. № 20213110109475 по описа на
Районен съд - Варна, 30-и състав, с която К. Т. СЛ. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Т.И.Я. и му е забранено да се приближава на по-
малко от 100 м разстояние до Т.И.Я., включително и до обитаваното от нея жилище,
представляващо ап. 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Н.Ц." № **, ет. 3, жилището по
постоянния адрес на Я., където живеят родителите , находящо се на адрес гр. Варна, ул. „М."
№ 14, ет. 4, ап. 11, местоработата - фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ул. „С." № 25
и ОУ „**********" - гр. Варна, където учи детето М.К. С.а във времето, когато Я. я води и
взема от училище.
Посочената правна квалификация не се оспорва от страните по делото и е правилна.
Касае се за престъпление по Глава 8,раздел 3 от НК престъпление против
правосъдието ,като настоящия съдебен състав установи,че не е следвало съдът да посочва на
страната свид.Я. правото и да участва като частни обвинител и граждански ищец.Такава
страна е недопустима в този процес и при тази правна квалификация и правилно адв.С.
Христова /л.26 от НОХД /е отказала конституиране на страна.
Съдът правилно е отчел и причините за извършване на деянието са незачитане на
правовия ред в Република България и в частност обществените отношения, които осигуряват
нормалното функциониране на правосъдието в Република България от една страна, а от
друга неспазване на правните и морални норми, регламентирани в Закона за защита срещу
домашното насилие.
За да определи вида и размера на наказанието на глоба в размер на 1500 съдът е взел
предвид следното:
Жалбоподателят като субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано
физическо лице.
От актуалната справка за съдимост на С. е установено , че той има наложени
наказания по 8 броя наказателни дела от общ характер.Отчел е и то правилно ,че за първите
седем от тях деянията са извършени до 2005 година, наказанието по последното от тях и
изтърпяно на 01.03.2014 г. Оттогава в продължение на повече от 5 години не е имал
извършено престъпление. Последното му деяние е от 20.10.2019 г. по чл.131 ал.1 т.122
вр.чл.130 ал.1 от НК, за което със споразумение по НОХД № 2154/2021 г., влязло в сила на
05.07.2021 г. е приел да изтърпи наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1
и чл.42а ал.2 т.2 от НК за срок от 10 месеца. Това действително говори за една по-висока
степен на обществена опасност на дееца, но е единственото отегчаващо вината
обстоятелство.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът правилно е приел безспорно
доказаното от всички свидетели обстоятелства за изключителна привързаност на подс. С.
към дъщеря му М.К. С.а, полагането на всички възможни от негова страна усилия от
физически, душевен и финансов характер за детето, включително и след раздялата им с
4
майката на детето. С. работи. Съдът правилно е отчел и факта, че деянието е извършено от
С. на рождения му ден, когато е навършвал 50 години и факта, че на този ден не е с дъщеря
си и с нейната майка се е отразил неблагоприятно върху психическото му състояние и е
допринесъл за това той да посети местоработата на св.Я. и да наруши съответната забрана
като това е довело до скандал между тях.
Съдът е отчел ,че оттогава до настоящия момент ,отношенията са нормални ,разумни
,без конфликтни и в интерес на детето е постигнат добър баланс.
При преценка на тези обстоятелства, и най вече отчитайки интересите на детето
съдът правилно е преценил, че наказанието не следва да е в минимален размер, но да се
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства в законоопределения размер.
В разпоредбата на чл.296 ал.1 от НК като наказание за това деяние е предвидено
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Съдът правилно е
преценил, че съответно на тежестта на престъплението и на целите на наказанието, с оглед
запазване на позитивната връзка между детето и бащата, ще бъде наказание глоба. В текста
не е предвиден минимален размер на глобата.При определянето и е подходил от общата
разпоредба на чл.47 ал.1 от НК, че същата не може да бъде по-малка от 100 лева и воден от
принципа за справедливост на наложеното наказание и за съответствие на степента на
обществената опасност на деянието е наложил на жалбоп.С. наказание глоба в размер на
1500 лева.
Законодателят в разпоредбата на чл.36 от НК предвижда, че наказанието се налага с
цел да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави; да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. Съдът правилно е счел, че с така определеното наказание с оглед личността на
дееца ще бъдат постигнати в максимална степен целите на наказанието.
Въззивният съд обсъди и доводите на ВРП в протеста и счете същите за
неоснователни.
Основният акцент в него се поставя на съдимостта на лицето ,а не на целите на този
текст – да обезпечи сигурност на отношенията по повод проявено домашно насилие и най-
вече да осигури спокойствие на отношенията с детето и бившите съжители или съпрузи.
Като краен резултат посочената цел е доказано постигната ,а поисканото от
прокурора по-тежко наказание би довело само до обратен негативен резултат и по
отношение на детето и по отношение на свид.Я..
Поради изложеното и съдът отхвърли доводите в протеста и потвърди така
постановения съдебен акт.
При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха
констатирани основания за отмяна или изменение е на съдебния акт.
Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ВРС, постановена по НОХД № 2823/2021 година на ВРС
.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като се съобщи на страните ,че е
изготвено.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6