РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Ямбол, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Н. Ив. Кирков Административно наказателно
дело № 20232330200149 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Х. Д. Д. от гр.Ямбол
ЕГН:**********, подадена от адв. Ир.С.а-АК-Ямбол против наказателно постановление
№20-0813-002273/04.02.2021г издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Ямбол,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП , на осн.
чл.175,ал.3 от ЗДвП от с. з. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Твърди ,че наложеното наказание е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон ,поради
което се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат.Излага се ,че
събраните по делото доказателства по категоричен и недвусмислен начин установяват ,че
жалбоподателят не е управляван процесния автомобил, респективно и не е извършил
нарушението ,за което е подведено под отговорност.В тази връзка се иска наказателното
постановление да бъде отменено като се присъдят и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита ,че
събраните доказателства потвърждават нарушението,поради което моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
1
На 05.08.2020г. на жалбоподателя бил съставен АУАН ,затова че на 08.07.2020г. около
10.25 часа в гр.Ямбол на ул.“Търговска“ до № *** в посока сектор „Пътна полиция“
управлява ла.“Сеат Алхамбра“ с рама № *****, като МПС е с прекратена регистрация по
чл.143,ал.11 от ЗДвП, видно от ЗППАМ № 20-0813-000005/03.01.2020г. на сектор ПП при
ОД на МВР-Ямбол, връчена лично на 24.01.2020г.
В АУАН е посочено ,че по този начин жалбоподателя е нарушил чл.140 ,ал.1 от ЗДвП.
В последствие на 04.02.2021г. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Съдът разглеждайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства намира ,че
не се доказа извършването на описаното в атакуваното наказателно постановление
административно нарушение .
В случая на жалбоподателя е ангажирана административно-наказателната отговорност за
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба " По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.
По делото не се спори, че на инкриминираната дата процесния автомобил е бил с
прякратена регистрация по реда на чл.143,ал.11 от Здвп, за което жалбоподателя е бил
уведомен.
Спорен е въпросът дали жалбоподателят на посоченото място в АУАН и НП е
управлявал лекия автомобил, за да бъде прието ,че е извършил твърдяното нарушение.
Настоящият състав намира, че по делото не се представиха убедителни доказателства от
страна на административно-наказващия орган, върху когото лежи доказателствената
тежест,че жалбоподателя е управлявал автомобила по ул. „Търговска“ до № *** в посока
към сектор „Пътна полиция“.Видно от показанията на актосъставителя- свид.Д.К. той не е
очевидец на нарушението , а е съставил акта по разпореждане на преките му началници ,
като фактическата обстановка му е била възпроизведена от свид.К..В показанията си пред
настоящия съдебен състав свид.К. обаче не излага твърдения за това обстоятелство,
напротив сочи ,че жалбоподателят е управлявал автомобила в двора на КАТ ,
непосредствено преди контролно-техническия пункт, която място е различно от
посоченото в НП.
2
От друга страна по делото са разпитани свидетелите Д. и Х.в, от показанията на които се
установява ,че автомобила на жалбоподателя е бил превозен със специализиран транспорт
и паркиран на тротоара пред двора на КАТ-Ямбол, като на следващия ден свид.Д. е
помогнал на жалбоподателя да го „избута“ до пункта за регистрация.
При така установеното , настоящия съдебен състав намира ,че не се доказа в настоящото
производство на посочената дата и място в НП жалбоподателят да е управлявал лек
автомобил с прекратена регистрация и по този начин да е извършил нарушение на чл.140
,ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на
въззиваемата страна ,че в хода на воденото ДП е установено от прокурора ,че автомобила е
влязъл на собствен ход в двора на КАТ и това е описано в постановление за прекратяване
на наказателното производство.Тук следва да се посочи ,че този акт изразява само
вътрешното убеждение на прокурора и не е задължителен за съда, а и подлежи на
преценка за законосъобразност по друг ред.
Отделно от горното дори и хипотетично да се приеме ,че жалбоподателя е управлявал
превозното средство в двора на КАТ, то тези му действия не следва да се квалифицират
като нарушение на чл.140 ,ал.1 от ЗДвП, доколкото са извършени непосредствено пред
пункта за регистрация на МПС, и доколкото това е обичайния начин автомобила да влезе
във въпросния пункт.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна и атакуваното НП, като
неправилно, следва да се отмени.
При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. се явява основателно .
Съгласно чл.63д,ал.1, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
органа издал отменения акт.
За това съдът като взе предвид ,че възнаграждението е в предвидения минимален
размер на адвокатските възнаграждения ,съгласно Наредба № 1 от 09. 07.2004г.прие ,че
сумата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0813-002273/04.02.2021г издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол,с което на на Х. Д. Д. от
гр.Ямбол ЕГН:********** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП , на осн. чл.175,ал.3 от
ЗДвП от с. з. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на Х. Д. Д. от гр.Ямбол ЕГН:**********
сумата от 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4