Решение по дело №437/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 121/13.03.2024г., постановено по АНД № 370/2023г., с което състав на Районен съд Велико Търново е отменил Наказателно постановление № ***/4000/Р8-681/05.12.2022г., издадено от директора на „Национално ТОЛ управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на В. П. П. с [ЕГН] за извършено нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание същата законова норма, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв. и АПИ е осъдена да заплати на В. П. разноски по делото пред ВТРС, в размер на 500,00 лева.

Така постановеното Решение е обжалвано от директора на Национално ТОЛ управление – специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, действащ чрез упълномощения юрисконсулт. В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че съдът неправилно е приел недоказано извършването на деянието от санкционираното лице, доколкото констатациите в АУАН не са били оборени до издаването на НП, нито в хода на съдебното производство. Поради това намира за доказано авторството на нарушението, като развива и доводи за валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на наказателното постановление, издадено при безспорна установеност от обективна страна на санкционираното деяние. По тези съображения ПП моли касационната инстанция за отмяна на решението на РС и постановяване на такова по същество, с което да потвърди НП. Претендира се и присъждане на разноски, а при условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – В. П. П., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя всички мотиви на съда като счита, че фактическата обстановка е вярно установена, отговаря на доказателствата по делото и въз основа на нея са направени правилни правни изводи. Намира, че оплакванията в касационната жалба не намират опора в материалите по делото и закона, дори само недоказаността на авторството на нарушението, която правилно е установена от съда, е достатъчно основание за отмяна на НП. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218, ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 12.06.2022г. в 07:23 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе – Дунав мост, е пристигнало пътно превозно средство влекач „МАН ТГХ 18.440 4х2 БЛС“, рег. № [рег. номер], с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав - над 12 тона, оси 5, управлявано от ответника по касация. След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че ППС попада в категорията, за което е дължима, но незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 08.06.2022г., в 07:13 часа, на Малки чифлик, път I-4, отсечка 133+194 е засечено с контролно устройство с идентификатор №40291. За посоченото нарушение бил генериран доказателствен запис в системата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението E0EB4E96C2F07828E053021F160A25F5. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което на В. П. П. е съставен АУAН №BG12062022/4000/P8-681/12.06.2022 г., в който водачът отбелязал, че няма възражения, като такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадено и обжалваното пред районния съд НП № BG12062022/4000/Р8-681/05.12.2022г., с което на В. П. П. на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че именно В. П. е управлявал процесното ППС на посочената в АУАН и НП дата. Посочил е, че в случая както актосъставителят и свидетелите по акта /поради обективна невъзможност/, така и административнонаказващият орган не са установили действителния автор на административното нарушение, което е основание за отмяна на наказателното постановление поради недоказано авторство на нарушението. Изтъкнал е, че в ЗДвП и ЗП са налице изрични разпоредби, в които недвусмислено е посочено чия е отговорността в случай, че е налице невъзможност да бъде установен водачът към момента на деянието, респективно от кого се дължи заплащането на съответната тол такса – по аргумент на изложеното в чл.187а от ЗДвП и чл.10б, ал.3 от ЗП – собственикът или ползвателя на пътното превозно средство. В този смисъл е посочил, че според представената справка за нарушението, процесният влекач с рег. № [рег. номер] е собственост на „Суифт 1“ ЕООД, за което наказващият орган е имал данни. Отбелязал е, че дори и да се приеме, че водач на ППС е бил именно жалбоподателят, административнонаказващият орган не е представил нито едно доказателство, което да сочи и то категорично за виновно поведение на Паскалов, а че не се касае за техническа грешка /при валидни маршрутни карти за ППС за преминаване през сегмента на системата на АПИ/ или технически проблем при отчитането, несвързани със самия жалбоподател. Предвид така изложеното, съдът е намерил, че обвинението за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП спрямо жалбоподателя Паскалов не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което издаденото наказателно постановление подлежи на отмяна.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното Решение за валидно, допустимо и правилно. По делото не е доказано авторството на санкционираното нарушение. Същото е установено няколко дни след извършването му, с оглед на което не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното ППС на датата на проверката /на 12.06.2022г./ е същият, който го е извършил /на 08.06.2022г./. От събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства не се установява самоличността на водача, който е управлявал МПС в момента на твърдяното нарушение – на 08.06.2022 г. в 07:13 часа. В тежест на административнонаказващия орган е да представи доказателства за законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление. Тези доказателства следва да установят всички елементи на състава на административното нарушение. В конкретния случай след като адресат на административнонаказателната отговорност е водачът на товарния автомобил, то това обстоятелство е следвало да бъде надлежно установено преди издаване на наказателното постановление. Липсата на подадено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение не може да бъде тълкувано като признание на нарушението, тъй като липсва законова презумпция за това. Подаването на възражение е право на лицето и фактът на неупражняване на това право не представлява нарушение, признание или потвърждение на фактите, описани в документа. Поради изложеното липсата на възражение срещу акта за установяване на административно нарушение не може да служи за доказателство за извършителя на административно нарушение. Липсата на представени доказателства от оспорващия наказателното постановление относно автора на нарушението не може да бъде прието за доказателство за авторство на деянието поради липсата на законова презумпция в този смисъл. След като безспорно товарния автомобил се е движил, то подлежащи на установяване факти са вида на товарния автомобил, движението по път, изискващ заплащането на пътни такси, водача и вида на заплащане на пътни такси. В конкретния случай не е установено кой е управлявал товарния автомобил на 08.06.2022 г. и следователно не е доказано авторството на деянието. Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП в случай на установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му или от вписания в свидетелството за регистрация на ППС ползвател, какъвто безспорно не е В. П..

Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответника по касация в настоящото производство не се претендират, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121/13.03.2024г., постановено по АНД № 370/2023г. по описа на РС – Велико Търново.

Решението е окончателно.