О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260020 11.08.2020
год. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд , гражданско отделение, на единадесети август
две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно частно гражданско дело № 1909 по описа за 2020 година на
Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано
по частна жалба на „Ай Тръст“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул.,,Витоша“№146(сграда А),ет.4, Бизнес център ,,България“, представлявано
от управителя Ива Шаламанова, чрез
юрисконсулт Весислав Генов, против Разпореждане №660 от 28.05.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№373/2020г. по описа на РС- Карнобат, с което е отхвърлено частично заявлението по
чл.410 от ГПК досежно сумата
от 213,48 лева- възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните на
12.10.2018г., сумата от 62,78 лева,
представляваща административни разноски за събиране на вземането, сумата над 50
лева- юрисконсултско възнаграждение, както и сумата над 28,63 лева- държавна
такса съобразно уважената част на искането.
В частната жалба се изтъкват съображения за неправилност и
необоснованост на съдебния акт в частта, в която е отхвърлено искането за
издаване на заповед за изпълнение относно претендиранато възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство.Посочва се, че в конкретния случай
било налице индивидуално договаряне, доколкото длъжникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си
по сключения договор за кредит, осигурявайки
поръчителство от трето, одобрено от ,,Кредисимо“ЕАД юридическо
лице.Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че на длъжника не било
предоставено правото на избор и възможност за индивидуално договаряне. Излага
се, че кредитополучателят попълнил заявление за отпускане на кредит от
разстояние на интернет страницата на ,,Кредисимо“ЕАД, с индивидуален
идентификационен номер 1147826. Отбелязва се, че на посочения в заявлението
електронен адрес били изпратени
Договор№1147826/12.10.2018г., ведно с Приложение към него, Общи условия
за предоставяне на кредита и Стандартен европейски формуляр. Подчертава се, че предоставянето на
поръчителство не представлявало
необходимо предварително условие за получаване на потребителски кредит, като разликата между
обезпечен и необезпечен кредит касаела само срока за разглеждането му. Макар да имал възможност да избере необезпечен кредит, длъжникът избрал при кандидатстването си за кредит, да
обезпечи изпълнението на задълженията си по договора, като осигури
поръчителство от трето, одобрено от кредитора юридическо лице.На второ място се
навеждат доводи, че неправилно
заповедният съд приел, че при изчисляването на годишния лихвен процент(ГПР) по
кредита следвало да бъде включено и дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство,тъй като в конкретния случай разходът на длъжника по Договора за поръчителство не притежавал
изброени в частната жалба характеристики по §1,т.1 от ДР на ЗПК. Изложени са и
съображения относно изискването по чл.16 от ЗПК,като се твърди, че в случая обезпечението не било свързано с оценка
платежоспособността на клиента и имало за цел бързина при разглеждане на
заявлението, а не неговото одобрение. Моли се за отмяна на
обжалваното разпореждане в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната
сума. Претендират се разноски.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от
правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт
и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния
жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление
по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение от
,,Ай Тръст“ЕООД срещу Н.М.Д., ЕГН **********, за следните суми, дължими по
договор за кредит№1147826, сключен на 12.10.2018г. между длъжника и
,,Кредисимо“ЕАД, в общ размер от 1707 лева, от които 1000 лева- главница; 62.78
лева- административни разноски; 213.48 лева.- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 256.70 лева- договорна лихва за периода от
13.10..2018г. до 20.11.2019г. и 175. лева- наказателна лихва за периода от
21.11.2018г. до 04.03.2020г.; законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
От страна на заявителя ,,Ай Тръст“ЕООД е представен Договор за
потребителски кредит№1147826/12.10.2018г.;
Приложение№1 към договор за потребителски кредит Общи условия; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити;
Договор за поръчителство/12.10.2018г.; Договор за предоставяне на поръчителство и Приложение №1 към Договор за
предоставяне на поръчителство.
Районен съд – Карнобат е издал в полза на кредитора ,,Ай Тръст“ЕООД
Заповед№211/28.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
за следните суми, дължими по договор за кредит сключен на 12.10.2018г. между
длъжника Н.М.Д. и ,,Кредисимо“ЕАД, от които: 1000 лева- главница; 256.70 лева-
договорна лихва; 175 лева- наказателна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 26.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата от 28.63 лева(двадесет и осем лева и
шестдесет и три стотинки)- държавна такса съобразно уважената част от искането.
С обжалваното разпореждане от
28.05.2020г., Карнобатският районен съд е отхвърлил частично заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД, против длъжника Н.М.Д. ГПК досежно сумата
от 213.48 лева- възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните на
12.10.2018г., сумата от 62.78 лева,
представляваща административни разноски за събиране на вземането, сумата над 50
лева- юрисконсултско възнаграждение, както и сумата на д 28.63 лева- държавна
такса съобразно уважената част на искането.
Районният съд е приел,че при
сключване на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне(още повече, че след служебна справка в ТР се установило, че ЮЛ-
поръчител се явявало свързано с кредитора лице).Съдът
е счел, че претендираното вземане се основава на неравноправна за потребителя
клауза(нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП) и на това основание оставил без уважение заявлението
за сумата от 213,48 лева претендирано възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Досежно сумата от 62,78 лева,
представляваща административни разноски
за събиране на вземането е приел, че
това задължение не е ясно за
какви разноски се отнася , както и дали реално са направени.Освен това е
оставил без уважение искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение над
сумата от 50 лева.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и
приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на
районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност
за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя
твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет
на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на
неравноправни клаузи.
В конкретния случай вземането
произтича от договор за потребителски кредит, сключен на 12.10.2018г. между
,,Кредисимо“ЕАД (заемодател) и Н.М.Д. (кредитополучател) за сумата от 1000 лева,
обезпечен чрез сключен на 12.10.2018г. договор за предоставяне на поръчителство(между
кредитополучателя Н.Д. и ,,Ай
Тръст“ЕООД- поръчител). Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно
с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по
договора за кредит, за което кредитополучателят дължал възнаграждение на поръчителя. Тъй като
задължението към заемодателя станало изискуемо, искане за плащане било
изпратено от заемодателя „Кредисимо“ до поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, който на
09.03.2020г. изплатил задълженията си и заплатил на заемодателя „Кредисимо“ всички задължения на заемателя
Д., с оглед на което претендира предявените със заявлението парични
суми.
Следователно, искането за издаване заповед за
изпълнение се основава на обезпечен с
договор за поръчителство сключен
между небанкова финансова институция и
физическо лице договор за кредит, по
който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно
да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.
Според индивидуализацията на
вземането “възнаграждение за поръчителство“
в размер на 213,48 лева , съдържаща се в т.9 от заявлението и изложението
в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай тест“
ЕООД за това, че по силата на договор за
поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на последния към третото лице-кредитор.Както правилно е забелязал
и отразил в разпореждането си районният
съд,претендираното със заявлението възнаграждение е в размер на 213,48 лева,
докато в договора за поръчителство е посочена сумата от 73,72 лева на месец за
целия период на договора, което след
изчисления води до размер на задължение от общо 958,36 лева за цялото
времетраене на договора.Изложеното е
достатъчно само на това основание заявлението в тази му част да бъде оставено
без уважение,тъй като тази сума/ „възнаграждение на поръчителя/ е близък до размера на кредита от 1000
лева;освен това, така претендираната в
заявлението сума от 213,48 лева не е достатъчно ясна и конкретизирана с оглед отразеното в договора
месечно възнаграждение за потребителя от 73,72 лева.
Неоснователно е твърдението на
частният жалбоподател- че потребителят по собствена воля избрал да обезпечи задължението си по
потребителския кредит чрез поръчителство,поради което не била налице
констатираната от първоинстанционния съд неравноправност за потребителя клауза.
Действително, от формулировката на клаузата на чл. 4,ал.1 от представения със заявлението Договор за
потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави
обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция.При внимателен прочит на всички текстове на
чл.4,ал.1-3 от същия процесен договор
следва, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване
на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит
в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за
кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.
Тоест, налице е неравноправно
третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в
полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на ЮЛ-поръчител,което
освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат
на доброволност при избора на обезпечение, дори напротив: от формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит
на парична сума, от която се нуждае, следва да подпише т.н.- „договор за
предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице-
поръчител.Освен всичко изложено се налага
и извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие
с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга- да
оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,съответна на
получените гаранции.
Несъстоятелни
са доводите на жалбоподателя- че на длъжника била предоставена финансова услуга
от разстояние и че същият направил
електронно изявление, че приема
условията по договора, като е имал възможност да се откаже от договора,
включително поръчителството от страна на ,,Ай
Тръст“ЕООД. Изразената воля от
кредитополучателя- да се обвърже с усвояването на сумата и плащането на вноски,не
могат да бъдат обсъждани като аргумент в полза на заявителя по чл.410 ГПК. Това
е така, тъй като правилата на договорната автономия и на обвързващата сила на
изразената воля са ограничени от общите
разпоредби за недействителност на правните сделки и в частност-от разпоредбите
на потребителското законодателство.Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и
това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според
чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.В конкретният
случай ситуацията е точно такава.Потребителят, с оглед голямото различие в сроковете за разглеждане
на обезпечени и необезпечени кредити , е
житейски оправдано и нормално да
предпочете обезпечения кредит, който обаче
се предлага с поръчителство от одобрено
от кредитодателя ЮЛ-поръчител-т.е. в случая
се установява наличие на клауза, която е съставена предварително и върху
съдържанието на която потребителя не би
могъл да влияе.
В тази връзка, макар всеки
един от договорите,представени на съда със заявлението по чл.410 ГПК, а именно:договорът
за кредит и договорът за поръчителство,
формално да представляват самостоятелни
договори,при внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между кредитора и поръчителя,което е видно
както от уговорката за сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя ЮЛ-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден,така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане
на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на
поръчителство/вж. стр.22 от ч.гр.д.№ 373/2020г. КРС/. Както правилно е приел и
районният съд,дългът по кредитното правоотношение с така уговорените акцесорни плащания следва да
се разглеждат като едно цяло,тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделим от основното
задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита.
С оглед въведените от жалбоподателя
доводи – че неправилно районният съд възприел, че в изчисляването на годишния
процент на разходите /“ГПР“/ следвало да
се включи и дължимо възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство, при което обаче ще се привиши стойността на максимално
допустимия размер на ГЛП, следва да се отбележи следното:
По смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК - "Общ
разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.“Както се изтъкна и по-горе при анализиране на чл.4,ал.1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, става ясно, че при сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, сроковете за
одобрение и за сключване на потребителски кредит са неколкократно по-кратки
.Изрично в чл.4,ал.1,изречение последно от кредитния договор е предвидено, че
при сключване на договор за поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“
ЮЛ-поръчител в отношенията между страните по кредитния договор се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.От изложеното
безспорно се налага извода- че разходът „възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и
е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение
представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК, макар
да не е бил отразен като такъв в „ГДП“
по процесния договор за кредит.
Освен
това от двата договора: договора за кредит и договора за поръчителство е видно,
че са сключени на една и съща дата/ 12.10.2018г./ , без да има данни за последователността им в темпорално
отношение, с оглед на което неоснователен се явява довода на жалбоподателя- че
договорът за поръчителство бил сключен след сключване на договора за кредит.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по
делото липсват доказателства "Ай Тръст"
ЕООД да е изпълнило задължението си към "Кредисимо" АД по сключения
помежду им договор в уверение на това, че задълженията на
кредитополучателя по сключения
договор за потребителски кредит са
погасени от поръчителя.Такива доказателства биха били единствено банкови платежни документи,каквито
по делото не са представени.
Жалбоподателят е насочил жалбата си
срещу обжалваното отхвърлително разпореждане на заповедния съд, без да са
изложени конкретни съображения досежно
неприсъждане на сумата от 62,78 лева , представляваща административни
разноски за събиране на вземането. Въззивният съд, действащ при условията на
пълен въззив при разглеждането на частни жалби, намира в тази част обжалваното
разпореждане за правилно, тъй като тази
сума действително е заявена в заявлението по чл.410 ГПК общо, без да е налице яснота и конкретизация
на вземането – за какво е то всъщност и дали реално такива разходи са
направени.
По изложените съображения настоящата инстанция намира
обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд за правилно, поради което
следва да бъде потвърдено,като с оглед изхода на спора на частния жалбоподател
не се дължи присъждане на разноски по настоящето дело.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 660 от 28.05.2020г. по гр.д.№
373/2020г. по описа на Районен съд-Карнобат.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.