Р Е
Ш Е Н И Е №14
Гр.
Габрово, 27.03.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Габрово в
открито съдебно заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
при
секретаря ………………….., като разгледа докладваното от съдия Цонков административно дело № 10/2017 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145-178 от Административно процесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по жалба от
“*****” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ж.к.”Митко
Палаузов” № 21, подадена чрез Б.П. – Управител и представляващ дружеството,
против Решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
процедура BG05M9OP001-1.003- „Ново работно място 2015“ на МТСП, Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“
2014 – 2020, № РД 05-120 от
23.12.2016 г. С жалбата се прави искане да бъде обявено за нищожно,
алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното Решение,
съответно преписката да бъде върната на административния орган за издаване на
акт за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и да бъдат присъдени
направените в производството по делото разноски.
Сочи се , че с Решение № РД05-52 от 09.05.2016
г. на Ръководителя на УО на ОП РЧР, проектът на „*****“ ЕООД гр. Севлиево е
одобрен за финнасиране с 98 точки и едва шест месеца по късно е издадено
обжалваното решение, с което се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова
помощ на дружеството поради свързаност на същото с други организации, с които
се твърди, че „*****“ЕООД образува“едно и също предприятие“ по смисъла на чл.2,
§ 2 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013година.
Считат , че обжалваното решение е издадено на
първо място при липса на правно основание, т.к. към момента на издаване на
оспореното решение посоченото като
такова – разпоредбата на чл. 26, т.3 от Постановление № 107/10.05.2004 г. е
отменена, както и цялото постановление и не съществува в правния мир. На
следващо място се сочи, че решението е подписано от некомпетентен орган, тъй
като не е подписано от титуляра на УО, като се излагат подробни съображения в
тази насока, най вече, че същият неможе да делегира или възлага правомощията си
на други лица и органи.
По същество сочат, че в случая не е налице и
цитираната в обжалваното решение като фактическо основание „свързаност“ на
дружеството с други организации, с които се твърди, че „*****“ ЕООД образува
„едно и също предприятие“по смисъла на чл.2, § 2 от Регламент /ЕС/ 1407/2013
година, тъй като дружеството жалбоподател не поддържа нито едно от
взаимоотношенията и не попада в нито една от изрично посочените хипотези на
букви „а“ – „г“, посредством които взаимоотношения едно или няколкодруги
предприятия се разглеждат като едно и също предприятие, а освен това
управителят на дружеството е в трудовоправни отношения с „*****“ ЕООД, като
собственик на капитала е друго физическо лице, при което назначеният по трудов
договор управител няма контролни правомощия относно управлението на
дружеството, не упражнява каквато и да е търговска дейност, поради което неможе
да се приеме, че той извършва като физическо лице икономическа дейност и
образува „едно и също предприятие“ с останалите две- „*****“ АД и „*****“ ЕООД.
По тази причина липсвала каквато и да е свързаност между дружеството
жалбоподател и останалите посочени две дружества, чрез физическото лице Б.П. –
управител на „*****“ ЕООД гр.Севлиево. В тази насока се псочат опраделенията по
смисъла на регламента, Насоките за кандидатстване и на УО, също и запитвания,
относно понятията „предприятие“, „едно и също предприятие“ по смисъла на
Регламент /ЕС/ 1407/2013 година, от които било видно, че при наличие на
физическо лице управител на дружество, в което не е собственик и същевременно е
собственик на друго дружество, ставало ясно, че липсвала твърдяната свързаност
между тези дружества.
В съдебно заседание и в представена по делото
писмена защита от процесуалния представител на дружеството жалбоподател, тези
доводи се доразвиват, като се поддържат твърденията изложени в
жалбата и се сочат допълнителни аргументи в насока, че обжалваният акт е
незаконосъобразен, с искане да бъде отменен. В проведеното на 28.02.2017 г. съдебно
заседание, процесуалният представител на дружеството жалбоподател, претендира
присъждането на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответната по
жалбата страна Изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, чрез
процесуалния си представител Д.Д. – държавен експерт с юридическа
правоспособност в съдебно заседание и в представен по делото отговор
на жалбата от Л.С. – Ръководител на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 в МТСП оспорва същата като неоснователна и излага
подробни съображения в тази насока. Счита, че в случая
действително се касае за „свързани предприятия“ по смисъла на чл.2, § 2 от
Регламент /ЕС/ № 1407/2013 година, поради което и обжалваното решение е
плравилно и законосъобразно, а жалбата неоснователна. Сочи се също и че са
неоснователни изложените твърдения за липсата на материална компетентност на
лицето подписало оспореното решение, с което се отказва
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на дружеството жалбоподател, излагайки
съображения в тази посока. Претендира присъждането на разноски- юрисконсултско
възнаграждение. Жалбата срещу
обжалваното Решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по процедура BG05M9OP001-1.003-
„Ново работно място 2015“ на МТСП, Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020, № РД 05-120 от 23.12.2016 г. на Главна
дирекция “Европейски фондове, международни програми и проекти” /ГД ЕФМП/, е
подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Същата е подадена от надлежна страна
и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество същата е неоснователна. От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Жалбата е
депозирана срещу Решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по процедура BG05M9OP001-1.003-
„Ново работно място 2015“ на МТСП, Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020, № РД 05-120 от 23.12.2016 г. на Главна
дирекция “Европейски фондове, международни програми и проекти”. Със Заповед № РД-01-567 от 26.06.2015 г. на
Заместник-Главен директор на Главна дирекция „ЕФМПП“ и за ръководител на УО на
ОП „Развитие на човешките ресурси“ при МТСП е одобрена документацията за
провеждане на процедура по подбор на проекти с един краен срок на
кандидатстване BG05M9OP001-1.003- „Ново работно място
2015“, одобрени са насоките за кандидаттстване, договор включващ съответните
клаузи, документи за информация и е открита процедура за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проекти с един срок за
кандидатстване BG05M9OP001-1.003- „Ново работно място
2015“ на МТСП, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, по приоритетна ос 1 „Подобряване
достъпа до заетост и качеството на работните места“. По цитираната програма
дружеството жалбоподател е участвало с проектно предложение BG05M9OP001-1.003-1431,
по което е одобрено за финансиране с Решение № РД05-52 от 09.05.2016 г.След
извършена проверка относно съответствието с правилата за държавни/минимални
помощи по смисъла на Регламент /ЕС/ № 1407/2013 година и проверка за определяне
на категорията предприятие в сответствие счл.3 и чл.4 от ЗМСП и становище по
процедура BG05M9OP001-1.003 „Ново работно място 2015“ на ОП РЧР, е установено, че
дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД, се явява свързано предприятие с „*****“
АД Севлиево и „*****“ ЕООД гр. Севлиево. За констатираното обстоятелство, а
именно, че „*****“ ЕООД Севлиево, „*****“ АД Севлиево и „*****“ ЕООД Севлиево
„образува едно и също предприятие“ по смисъла на чл.2, параграф 2 от Регламент (ЕС)
1407/2013 година, с писмо изх. № 67512 от 28.09.2016 г./л.140/ от ръководителя
на УО е уведомен лично Б.П. в качеството му на управител на „*****“ ЕООД
Севлиево. Със същото писмо е посочена и предоставената минимална помощ (de minimis) за
последните три бюджетни години на отделните дружества, при което е установено,
че при предоставяне на исканата безвъзмездна финансова помощ на „*****“ ЕООД, последното
ще надхвърли максимално допустимия размер на помощта de
minimis, който може да получи съгласно правилата на Регламент
(ЕС) 1407/2013 година, съгласно който
общият размер на пжомощта неможе да надхвърля 200 000 EUR /евро/
(391 166 лева по официалния курс на БНБ), за период от три поредни бюджетни
години. Сочи се също че при калкулация на сумите предоставени на другите две
организации, образуващи „едно и също предприятие“ с *****“ ЕООД, с помощта,
която би се предоставила на същото за изпълнение на проект BG05M9OP001-1.003-1431
„Създаване на заетост и разкриване на нови работни мяста в ***** ЕООД“ (191
000.00 лева), се получава сума в размер на 418 820.71 лева, с което тази сума
надхвърля с 27 645.71 лева максимално допустимия праг на помощта de minimis,
който дружеството може да получи съобразно правилата на Регламент (ЕС)
1407/2013 година, поради което ще бъде издадено от УО решение за отказ за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на основание чл. 26, т.3 от ПМС №
107/10.05.2014 г. До този извод УО е стигнал след извършена допълнителна
проверка относно приложимостта на чл. 3 и 4 на Регламент 1407/2013 година,
извършвана преди подписването на всеки договор, при което е установено, че Б.П.,
освен че е управител на „*****“ ЕООД и като такъв е вписан по предвидения
законов ред в търговския регистър /в случая представеният трудов договор за
заемане на длъжността управител на дружеството жалбоподател е ирелевантен/, е
собственик и на „*****“ ЕООД - Севлиево, ЕИК ********* и съответно мажоритарен
акционер притежаващ 99% от акциите на „*****“ АД – Севлиево, ЕИК *********,
като свързаността на трите дружества се осъществява именно чрез управителя на „*****“
ЕООД Б.И.П., като физическо лице. В
отговор на посоченото писмо, в представен писмен отговор до ръководителя на УО
от страна на дружеството – писмо изх. № 151/30.09.2016 г./л.144/ и повторно
такова изх. № 165 от 26.10.2016 г./л.148/
е изложено становище, че дружеството не попада в нито една от хипотезите
на чл. 2, параграф 2, букви „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) 1407/2013 година, тъй
като не поддържа нито един вид от посочените
в тези хипотези взаимоотношения и по тази причина посочените в писмото
предприятия не образуват „едно и също предприятие“ по смисъла на цитираната
разпоредба от регламента, поради което считат писмото за немотивирано и
незаконосъобразно и молят за предсотавяне на поисканата безвъзмездна финансова
помощ. В повторното такова се сочи, че управителя на дружеството Б.П. е такъв
на трудов договор, екземпляр от който е приложен, ведно с препис от
длъжностната характеристика на управителя и устава на дружеството и не може да
се приеме, че същият като физическо лице извършва икономическа дейност, което
също сочи, че не попада в хипотезите посочени в чл. 2 от Регламента. Независимо
от становището на дружеството, след като е обсъдил възраженията на дружеството,
от страна на УО е последвало издаването на Решение № РД05-120 от 23.12.2016
г./л.164/ на ръководителя на УО, на основание чл. 26, т.3 от ПМС 107/10.05.2014
г., Решение № РД05-52/09.05.2016 г. на
УО и Заповед № РД01-311/25.05.2016 г. на министъра на МТСП, на „*****“ ЕООД
Севлиево, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по
процедура BG05M9OP001-1.003 „Ново работно място 2015“, както и на други
организации одобрени за финансиране с
Решение № РД05-52/09.05.2016 г. на ръководителя на УО на ОП РЧР. Недоволно от
така постановения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, дружеството
е обжалвало решението на УО в предвидения от закона срок и същото е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
С оглед
посочените фактически констатации, съдът след като се съобрази с изискванията
на чл.168, ал.1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства,
провери законосъобразността на обжалваните административни актове на всички
основания съгласно чл.146 от АПК, при което от правна страна приема следното: Обжалваното
решение е издадено от компетентен за целта орган, с оглед приложените по делото
доказателства относно възложени компетенции на подписалия обжалваното решение
със Заповед № РД01-311/25.05.2016 г. и Заповед № ЧР2-2047/30.11.2016 г. за
ползване на платен годишен отпуск от ръководителя на УО, поради което
изложените в жалбата аргументи за липсата на материална компетентност на лицето
подписало обжалваното решение, са неоснователни. Същото е издадено в
предписаната от закона форма, като съдържа фактически и правни основания съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. В
частност като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 26, т.3 от ПМС
107/10.05.2004 г. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед разпоредбата
на § 4 от ПМС № 162 от 05.07.2016 г. за
определяне на детайлите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
програмите, финансирани от Европейските Структурни и Инвестиционни фондове, започналите
и недовършени административни производства по предоставяне на такава помощ, се
довършват по досегашния ред, тоест по реда на ПМС № 107/2014 г., поради което се
явява неоснователно твърдението, че решението е издадено при липса на валидно
правно основание, тъй като към момента на издаване на решението ПМС
107/10.05.2004 г., съответно цитирания в същия чл.26, т.3, са отменени и в сила
е бил ЗУСЕСИФ. Съгласно същия чл.26, т.3 от цитираното постановление „Ръководителят на управляващия орган издава
мотивирано решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
когато: преди момента на сключването на договора или издаването на заповедта за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се установи надхвърляне на прага
на допустимите държавни/минимални помощи, извън случаите по чл. 21, ал. 5“, каквото превишение
съгласно чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1407/2013 г. относно помощта de minimis е
установено
при извършената проверка относно приложението на чл. 2 и 3 от същия регламент. Същата редакция има и § 10, ал. 1
ЗУСЕСИФ, а именно, че започналите и недовършени до влизане в
сила на този закон
производства се довършват по досегашния ред. Наред с горното решението
е издадено и в съответствие с материално правните разпоредби на закона.
Легалното определение на понятието
„едно и също предприятие“ се съдържа в
разпоредбата на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1407/2013 година. Съгласно
същата тази разпоредба от Регламента „За целите на настоящия регламент „едно и също
предприятие" означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне
един вид от следните взаимоотношения:
а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на
акционерите или съдружниците в друго предприятие; б) дадено предприятие има право да назначава или
отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или
надзорния орган на друго предприятие; в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо
влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това
предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;
г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго
предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите
акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на
акционерите или съдружниците в това предприятие. Предприятия, поддържащи едно от
взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви „а“ до „г“ посредством едно или няколко други предприятия, също се
разглеждат като едно и също предприятие.
Същите
тези критерии относно опредлението за „свързани предприятия“ са залегнали в чл.
4, ал.5 от ЗМСП, като в ал. 7 от същата разпоредба се сочи, че такива са и „предприятия, които осъществяват чрез едно или
повече други предприятия или чрез лице по ал. 4 някое от отношенията по ал. 5,
се смятат за свързани предприятия, с изключение на случаите, когато лицата са
висши училища или изследователски центрове“.
Също така съгласно рецитал
4 от Преамбюла на Регламента „Предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в
Договора, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния
му статут и начина, по който той се финансира, а съгласно рецитал 6 от Преамбюла Съдът на Европейския съюз е постановил, че
всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи
субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие.
В преамбюла на регламента също се сочи, че с оглед на правната сигурност и за да се намали
административната тежест, регламента следва да съдържа изчерпателен списък с ясни критерии за
определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща
държава членка трябва да се разглеждат като едно и също предприятие, при което от ясно посочените критерии за определяне на
„свързани предприятия" в определението за малки и средни предприятия (МСП)
в Препоръка
2003/361/ЕО на Комисията – рецитал 8 и в приложение I към
Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията, същата е избрала /определила/ тези, които са подходящи за целите на регламент 1407/2013г. и тези
критерии са известни на публичните
органи,
при което като се има предвид приложното поле на Регламент 1407/2013, следва да се прилагат както за МСП, така и за
големите предприятия.
Освен това от съдържанието
на Преамбюла става ясно, че тези критерии следва да гарантират, че група от свързани
предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането
на правилото de minimis, но че предприятия, които нямат друга връзка
помежду си, с изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ
публичен орган или органи, не се третират като свързани помежду си, от което може да се
направи извод, че в случая се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от
един и същ публичен орган или органи, които могат да разполагат със
самостоятелно правомощие за вземане на решения.
С оглед посоченото в
преамбюла относно постановеното от Съдът на Европейския съюз, че „всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един
и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие“, следва да се има предвид, че с преамбюла се
дава общата насока относно тълкуването на понятието „едно и също предприятие“,
но конкретните критерии и хипотези, кога това е налице, са изведени именно в
разпоредбата на чл.2, параграф 2 от Регламента със своите четири
хипотези, както стана на въпрос. От изложените в решението мотиви и посочени фактически
основания става ясно, че по отношение на „*****“ ЕООД е установена свързаност с
„*****“ АД и „*****“ ЕООД, с които организации „*****“ ЕООД образува едно и
също предприятие по смисъла на чл.2, § 2 от Регламент 1407/2013, като
свързаността е установена чрез управителя Б.П. на основание именно чл.2,
параграф 2, буква „г“ от Регламента, което основание за наличие на „свързаност“
е залегнало и в цитираната вече разпоредба на чл. 4, ал.7 от ЗМСП. Както се вече
бе упоменато, съгласно същата разпоредба на чл.2, параграф 2, б. „г“ от
Регламента, „дадено
предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира
самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници
в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в
това предприятие” образува едно и също предприятие. В случая са налице именно
такива правни отношения между цитираните в решението три дружества и по точно
за визирания контрол на едно от предприятията спрямо друго, които се
осъществяват именно чрез физическото лице Б.П.- Управител на „*****“ЕООД. Това
е така, тъй като физическото лице Б.П., като притежател на акции в „*****“ АД –
Севлиево и мажоритарен собственик на капитала и управител на „*****“ ЕООД -
Севлиево, където безспорно дейността му е икономическа, тъй като освен
притежател на акции и дялове е председател съответно на Съвета на дриекторите в
едното дружество и Управител в другото, осъществява и оперативното ръководство
и управление на дейността на двете дружества, тоест дейността му действително е
икономическа такава. По отношение на „*****“ ЕООД също следва да се приеме, че П.
осъществява икономическа дейност, тоест действа като икономически субект-
предприятие, независимо от факта, че същият не е собственик на капитала и няма
правата да назначава или освобождава членове на управителния орган на
дружеството, което управлява без да е негов собственик, но като управител на
дружеството вписан по реда наТърговския закон, същият има всички права и
задължение по отношение управлението на дружеството, включително и относно
икономическата му дейност. В тази насока е и тълкуването на ЕК, на управляващия
орган – последният сочи в тази връзка единствено
критериите залегнали в чл.2, параграф 2, б. „а“-„г“ от Регламент 1407/2013, за
които стана на въпрос, както и насоките за кандидатстване по по
процедура BG05M9OP001-1.003 „Ново работно място 2015“ на МТСП, Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“
2014 – 2020. В същата посока е и практиката на Съда на ЕС, според чието
тълкувание притежаването на акции и дялове от дружества, само по себеси не е
достатъчно за да характеризира дадена дейност на притежателя на тези акции като
спопанска, подробни аргументи в която насока са изложени и в представената по
делото писмена защита от процесуалния представител на дружеството жалбоподател,
включително практика на съдът на ЕС, но както вече стана на въпрос, в случая
освен притежател на акции и дялове в две от дружествата, управителят на „*****“
ЕООД е и председател на съвета на директорите в едното от дружествата и
управител на другото дружество и управлява тези дружества във всяка една насока.
Това е така, независимо от факта, че между посочените
три дружества, за които УО приема, че е налице свързаност по смисъла на чл.2,
параграф 2 от Регламента, липсва каквато и да било капиталова свързаност, както
се сочи в представената писмена защита. В случая именно чрез физическото лице Б.П.
се установяват правоотношения, които именно водят до контрол в преките
отношения между посочените предприятия и с оглед на които отношения се осъществява именно фактическите състав
упоменат в чл. 2, § 2, б. „г" на
Регламент (EC) No 1407/2013
на Комисията от 18 декември 201З година относно прилагането на членове 107 и
108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis („Регламента"). До този
извод се стига и от легалните определения на понятията „икономическа дейност“ и
„предприятие“, по смисъла на регламент 1407/2013. Както по горе бе посочено,
съгласно редакцията на рецитал 4 от Преамбюла на Регламента „Предприятие по смисъла
на правилата на конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, упражняващ
стопанска дейност – такава безспорно в случая е налице по отношение на Б.П.,
независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира“, тоест
предприятие по смисъла на Регламента може да бъде всяко физическо или
юридическо лице, което упражнява стопанска дейност /икономическа/, а
„икономическа дейност е всяка дейност, която се състои от предлагането на стоки
и услуги на пазара“- такава дейност също е налице по отношение и на трите
предприятия, които са под прякото оперативно управление на Б.П.. По тази
причина в случая са налице именно една от характеристиките посочени в чл.2,
параграф 2 от Регламента- тази по б.“г“, която определя физическото лице Б.П.
като вписан по реда на ТЗ управител на „*****“ ЕООД - представения трудов
договор е ирелевантен в случая, като лице /предприятие/ осъществяващо
икономическа дейност по смисъла на Регламента, от което следва извода и следва
да се приеме, че трите дружества са свързани предприятия по смисъла на същия
този регламент. С оглед казаното основателни се явяват изложените в отговора на
жалбата от страна на процесуалния представител на УО твърдения, че дейността,
която Б.П. извършва като собственик на капитала в „*****“ ЕООД – Севлиево и
като член на Съвета на директорите и мажоритарен акционер в „*****“ АД – Севлиево,
е именно икономическа по смисъла на регламента и че това се потвърждава и от
собствените му действия в административното производство /същите са такива на
оперативно управление/, поради което попада в хипотезата на б.“г“ от параграф
2, чл.2 от Регламента и съответно цитираните по горе три предприятия се явяват
свързани по смисъла на същия.
С оглед изложеното, от събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод, че в случая дружеството
жалбоподател попада именно в цитираната в мотивите на решението хипотеза на
посочената разпоредба от Регламента – чл. 2, параграф 2, б.“г“, съгласно която
УО е приел, че по смисъла на същата дружеството жалбоподател съставлява „едно и
също предприятие“ с останалите посочени две организации, по която причина
надвишава прага на допустимата помощ, съгласно правилото de minimis. Това е
така и с оглед посоченната по горе разпоредба на рецитал 6 от Преамбюла на
Регламента, съгласно който „Съдът на Европейския съюз е постановил, че всички
субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект,
следва да се разглеждат като едно и също предприятие“. По така изложените
съображения, настоящият състав на АС Габрово намира жалбата на “*****” ЕООД гр.Севлиево, с която е
оспорено Решение за отказ за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M9OP001-1.003- „Ново работно място
2015“ на МТСП, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020,
№ РД 05-120 от 23.12.2016 г. за неоснователна, по която причина
същата следва да бъде отхвърлена като такава, а обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. С оглед
този изход на делото, неоснователно
се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Хр.Б., за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, общо в размер на 6 100 лева, от които 4 400
лева изплатено адвокатско възнаграждение, явяващо се
минималното такова с оглед материалниая интерес и 1 700 лева заплатена държавна
такса, поради което такива не следва да бъдат присъдени на дружеството
жалбоподател. В тази връзка основателно се явява искането на процесуалния
ппредставител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, каквито на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал.3 от АПК
следва да бъдат присъдени на МТСП.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал.2,
пр. последно, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд
Габрово,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “*****” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ж.к.”Митко Палаузов” № 21, ЕИК
81704546, срещу Решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по процедура BG05M9OP001-1.003
„Ново работно място 2015“ на МТСП, Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020, № РД 05-120 от 23.12.2016 г., като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА “*****” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ж.к.”Митко Палаузов” № 21, ЕИК 81704546, представлявано от Б.И.П. да заплати на Министерството
на труда и социалната политика- гр.София, ул.“Триадица“ № 2, ЕИК ********* сума в размер на 100/сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за оказана правна помощ.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен Административен съд на Република България в 14 дневен
срок от съобщението по реда на Глава дванадесета от АПК, чрез Административен
съд Габрово.
На
основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: