Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 244
21.01.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание,
на шестнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. №
1907 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от В.С.А., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв. Ирена Славова – АК Ямбол, с която се обжалва Решение №
212 от 16.10.2019г., постановено по гр.д. № 447/2019г. по описа на Районен съд
– Айтос.
С обжалваното решение
районния съд е отхвърлил предявения от В.С.А. с ЕГН: **********, адрес: ***,
със съдебен адрес: град Ямбол, улица “Страхил Войвода” № 4, вх. Б, ет.1, срещу Я.Н.Н.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, иск за присъждане на родителските права над
детето Н.Я.Н., ЕГН: **********.
С обжалваното решение В. С. А. е осъдена на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
да заплати разноски в размер на 200 лв.
В жалбата се твърди, че
постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния
закон и необосновано, поради което се прави искане същото да бъде отменено и
постановено ново такова, с което предявеният иск да бъде уважен.
Релевира се оплакване,
че районния съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, поради което е допуснал грешки при формиране на своите
фактически и правни изводи. В тази връзка се сочи, че напълно е бил игнориран
факта, че бащата е този, който по всякакъв начин ограничава контактите на
майката с детето. Същевременно се навеждат доводи, че районния съд е обсъдил
само и единствено интереса на бащата, като е игнорирал изцяло доказателствата,
ангажирани от страна на майката. Излагат се подробни съображения от нуждата за
пререшаване на въпроса кому да бъде предоставени родителските права.
Твърди се, че майката
безспорно притежава морални и възпитателски качества, както и родителски
капацитет и възможност да предостави най-подходящи услови за отглеждане и
възпитаване на детето. Застъпва се становище, че в случай, че детето остане да
живее с бащата, то същото ще бъде принудено да се съобразява освен с родителите
на бащата – бабата и дядото, така и със семейството на брата на бащата. В тази
връзка се позовава на изготвената по делото ССЕ. Изтъква се, че майката
разполага с подкрепата на своя баща,
както и на своите две баби.
Акцентира се върху
обстоятелството, че майката не е напуснала и зарязала семейството и детето си,
като бащата е този, който е взел детето, след като е решил да се върне да живее
при родителите си, след което започнал да ограничава достъпа на майката до
детето. Осигурявал достъп само в двора на къщата, като тези ограничения
продължавали и понастоящем. Бабата по бащина линия също осуетила опита на
майката да се види с детето.
Застъпва се становище, че
свидетелските показания на майката на ответника не следва да бъдат кредитирани
предвид нейната изключителна заинтересованост. Сочи се, че същата страда от
загубата на своите деца и очевидно се опитва да компенсира това със своя внук.
Този факт се потвърждавал и от заявеното от нея в с.з. обръщение “гледам детето си”. Релевира се оплакване, че през цялото време същата
се изказвала негативно спрямо ищцата, с оглед на което не можело да се приеме,
че същата в ежедневието си има по-различно отношение, от това което демонстрира
по време на съдебния процес.
На следващо място се сочи,
че майката е напълно в силите си и възможностите си да осигури спокойно детство
на сина си, сочи се, че същата работи в града, получава трудово възнаграждение,
разполага и с финансовата подкрепа на баща си. За разлика от нея, бащата имал
нерегламентирано работно време, никога не се знаело кога ще се прибере от
работа, и тъй като бабата по бащина линия също работила до късно вечерта,
детето се налагало да прекарва повече време с дядо си. Излагат се подробни
аргументи, в подкрепа на тезата, че бащата
е по-пригодният и адекватен родител не е правилен, тъй като от събраните гласни
доказателствени средства се установява, че не той, а бабата е тази, който се
грижи пряко за детето, докато бащата изобщо не присъства в живота му.
Установено било безспорно,
че бабата е водеща фигура в отглеждането на детето, както и че същата диктувала
отношенията в дома на бащата, поради изключително властолюбивия си характер.
Последното било видно и от показания на св. Андреев.
Релевира се оплакване,
че съдът изобщо не отчел факта, че ищцата е намерила ново работно място, което
да й позволи да води и взема детето от детска градина, което било потвърдено и
от св. Андреев. Вместо това, районния съд коментирал единствено и само смяната
на няколко работни места от страна на майката, както и факта, че при подаване
на исковата молба, същата работила в ямболско село, за да заплаща издръжка за
детето.
В законоустановеният срок
е подаден отговор на въззивната жалба от ответника Я.Н., чрез адв. Здравко
Костов, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
ДСП – Бургас не е взела
становище по депозирана въззивна жалба.
В проведените пред
въззивната съдебна инстанция открити съдебни заседания процесуалните
представители на страните поддържат съответно жалбата или отговора, който са
подали.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирано лице и е допустима.
С обжалваното решение
Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 59, ал. 9, вр. чл.127, ал.2 и чл.143,
ал.2 от Семейния кодекс /СК/
В хода на въззивното
производство, въз основа на направените искания от страните и по свой почин
настоящият съд на осн. чл. 59,
ал. 6 от СК, вр. чл. 15 от ЗЗк.Д е постановил изслушване на родителите на детето,
изслушал е свидетелски показания на свидетелите Кичка Д.– близка на ищцата /без
родство със страните/ и Д.И.– съжителка на ответника /без родство със
страните/, постановил е изготвянето на три социални доклада, приел е заверени
копия от два предходно водени между страните съдебни производства по гр.д. №
192/2016г. по описа на РС – Айтос и гр.д. № 445/2019г. по описа
на РС – Айтос, както и справка от Сектор ПП при ОДМВР – Бургас за наложените
административни наказания на ответника.
Настоящият съд е сезиран
да се произнесе по иска на ищцата В.С.А., против ответника Я.Н.Н. за изменение
на определените с решение № 185 / 11.10.2017 г. по гр. д. № 445/ 2017 г. по
описа на АРС мерки относно упражняването на родителските права по отношение на
детето на страните Н.Я.Н., личните отношения с детето и неговата издръжка.
Поискано е упражняването на родителските права по отношение на детето Н.да бъде
предоставено на майката, като бъде определен режим на лични отношения на детето
с бащата Я.Н. и последният да бъде осъден да плаща месечна издръжка за детето
чрез майката в размер на 150 лева, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от датата на депозиране на исковата молба. В
исковата молба се твърди, че майката не е била уведомена за делото и е разбрала
за него едва в края на 2018г., като от този момент е започнала да търси контакт
с детето, но такъв й е бил указван от бащата. Ищцата твърди, че роднините на
ответника и той самият правят всички възможно, за да осуетят контактите й с
детето. Твърди се още, че в дома на бащата се злоупотребява системно с алкохол
от него и неговите родители, а детето се отглеждане в нездравословна среда. В
същото време, ищцата твърди, че в момента има постоянна работа и възможност да
полага грижи за детето Николай, поради което моли да й се предоставят родителските
права върху малолетното дете, като се определи подходящ режим на лични контакти
на бащата с детето. Представени са следните писмени доказателства – решение №
185/11.10.2017г. по гр.д. № 445/2017г. по описа на РС –
Айтос, удостоверение за настоящ адрес на ищцата, изпълнителен лист, издаден в
полза на ищцата, удостоверение за раждане на детето Н.Н., заверен препис от
жалба, депозирана срещу ответника до РП – Айтос.
В законоустановеният срок
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника Я.Н., в която заявява, че искът е допустим, но
неоснователен. Оспорва всички твърдения на ищцата като излага, че през 2016г.
тя е напуснала семейното жилище, без да му каже защо и къде отива като е
оставила невръстното дете на неговите грижи. След почти две години направила
опит да поднови контактите с детето. През това време ответника завел
гражданско дело за присъждане на
родителските права, което приключило с влязло в сила решение на РС - Айтос, с
което родителските права се присъждат на него. Ответникът твърди, че през
изминалите две години, ищцата не се съобразява с присъденият режим на лични
контакти, а идва в дома на ответника по удобно за нея време, като по този начин
нарушава и режима на детето. В отговора на исковата молба се излага, че
ответникът и родителите му са успели да създадат подходяща среда за отглеждане
и възпитание на детето. То е записано и посещава редовно детска градина, а
бащата има постоянна работа и успява да задоволи нуждите му. Във връзка с
изложеното моли иска да бъде отхвърлен. Представени са удостоверение
за настоящ и постоянен адрес на ответника, служебна бележка от ДГ “Здравец”, заверено копие от трудов договор.
В с.з. ищцата се явява
лично и с проц. си представител – адв. Ирена Славова, която поддържа наведените
с жалбата доводи. Моли депозираният иск за бъде уважен като й бъдат присъдени
направените разноски, ангажира доказателства.
В с.з. ответникът се
явява лично и с проц. си представител – адв. Костов. Ответникът поддържа
възраженията си, моли иска да бъде отхвърлен като му бъдат присъдени
направените разноски, ангажира доказателства.
ДСП-Айтос е представила
социален доклад, предоставя на съда да се произнесе по предявения иск въз
основа на сочени в доклада факти и обстоятелства.
По делото не е спорно,
че страните са рождени родители на детето Н.Н., род. на ***г., като родителите
не са имали сключен граждански брак, а са съжителствали на семейни начала за
времето от 2013-2015г. Първите 4-5 месеца от раждането на детето обитавали
апартамент, находящ се в гр.А., ул.“Ш.“. Впоследствие двамата се преместили да
живеят на в дома на бабата по майчина линия, находящ се в гр. Айтос, ул. “Средна гора” № 5. Не е спорно и е установено, че след окончателната
раздяла на родителите през м. март 2016г., ответникът се е върнал да живее в
дома на родителите си, а ответницата е взела
детето със себе си и е полагала грижи за него до м. август 2016г., когато грижи
за него започнал да полага ответника.
С влязлото в сила Решение
№ 185/11.10.2017 г. по гр. дело № 445/2017 г. на РС - Айтос, родителските права
по отношение на детето са предоставени на бащата Я.Н., като на майката В.А. е
определен режим на лични контакти с детето, при който срещите са всяка първа и трета
събота от месеца, за времето от 10.00 часа до 18.00 ч., както и един месец през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
Не е спорно между
страните, че този постановен от съда режим на лични контакти на майката с
детето не е бил изпълняван от страна на майката - ищцата, която в периода от м.
август 2016 г. до м. ноември 2018 г. не е имала срещи със сина си. Първата им
среща е осъществена в края на 2018г.
От приетите по делото пред
първата инстанция социални доклади, изготвени от ДСП - Айтос се установява, че
след раздялата между родителите на Николай, грижите по отглеждането и
възпитанието му са били поети от ответника, с подкрепата на неговите майка и
баща. Социалните работници от ДСП – Айтос са установили, че детето е подвижно,
усмихнато и общително, като посещавало *** група в ДГ “***” гр. Айтос. Установили също, че видът му бил чист и спретнат, като същото
било облечено подходящо за възрастта и сезона. При проведения с детето
разговор, същото заявило, че през свободното си време обича да рита топка,
гледа анимационни филми и играе на таблета си. Бабата по бащина линия
споделила, че научила детето да брои до 100, като същото познава повечето букви
и цифри. Относно майката е установено, че живее в гр.Айтос, заедно с баба си по
майчина линия, разполага с добри жилищно-битови
условия за отглеждането му. Същата заявила, че емоционалната връзка между нея и
детето не била прекъсната и същата посещавала детето в определените от съда дни
за лични контакти. Двамата родители заявили, че поддържат комуникация помежду
си единствено във връзка с въпроси, касаещи изпълнението на определения от съда
режим на лични отношения между майката и детето Николай.
Представени по делото са и
справки за актуално състояние на всички трудови договори от регистъра на НАП,
касаещи страните по делото, видно от които към датата на изготвянето им,
последните са трудово ангажирани.
Представен по делото е
трудов договор, сключен на 03.02.2017г. между “Техно-енерджи” и Я.Н., от който се установява, че ответникът заема длъжността “дограмаджия” и получава основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 500 лв.
Представено по делото е
допълнително споразумение № 13/04.07.2019г. към трудов
договор № 28/01.07.2019г.,
от което се установява, че ищцата изпълнява длъжността “полевъден
работник” при 8 часово работно време и получава трудово възнаграждение в размер на
1032,00 лв.
Приобщена по делото е
заверено копие на преписа на РУ – Айтос и телеграма № 17705/13.06.2017г.,
видно от която а 13.06.2017г. ищцата е била обявена за ОДИ по депозирана от
ответника молба. Същата е била установена на 16.06.2017г., като след проведени
беседи с ищцата е било установено, че същата доброволно е напуснала дома си, в
добро физическо здраве и не е упражняван физически или психически тормоз спрямо
нея от трети лица.
Изготвена е
съдебно-психологична експертиза на детето Николай, която не е била оспорена от
страните и е била приета по делото. От заключението на експерта се установява,
че у детето не се наблюдават поведенчески прояви свързани със синдром на
родителското отчуждение. Според експерта, детето Н.е запазило топлота и
емоционална привързаност със своята майка, въпреки отсъствието й от живота му
през последните две години. Детето я наблюдава открито, радва се на нейните
ласки и прегръдки, често търси с поглед одобрение и подкрепа.
Не са констатирани симптоми
на хроничен травматизъм в поведението на детето Н., като същото е отворено да
приеме внимание и грижи от значимите за него възрастни – неговите родители.
Установено е, че детето е с нормален за възрастта си интелект, като няма данни
за увреждане или проблеми, касаещи здравословното му благосъстояние. Има
стабилен социален опит, свързан с общуване с връстници в детската градина,
роднини и приятели на бащата, което му позволява да общува с майка си и нейните
родители открито и с очакване за взаимна любов и внимание. На следващо място
експертът застъпва становище, че детето Н.има емоционално топла връзка със
своята майка, което е резултат от базисна сигурност и привързаност през първата
година от живота на детето. Н.очаква майка му да го приласкае и да му даде
внимание и обич, както всяко дете в ранна възраст копнее да получи от своята
майка. Посочва, че от наблюдаваното поведение на детето към майката може да се заключи, че то не поставяно в
ситуации на конфликт на лоялност и не са му внушавани негативни оценки към
майката. Заключено е, че детето има потребност от пълноценно общуване със
своята майка, но същото понастоящем е във възраст, в която е от особено
значение сигурността и постоянството в средата. Във връзка с поставения въпрос
към експертизата въпрос “как би се
отразило отделянето на детето от познатата му семейна среда ще рефлектира върху
психичното му здраве, базисната сигурност и привързаност” е дадено становище, че детето притежава достатъчен ресурс за адаптиране, в
случай на ясни, последователни решения взети от родителите, но липсата на
чувствителност и у двамата родители да изговорят с детето важните за него и
бъдещето им въпроси го поставя в невъзможност да се ориентира за случващото се
и да го преживее. Съгласно експертизата, която съдът кредитира като обоснована
и всеобхватна, изготвена от лице със задълбочени познания в съответната област,
ищцата се намира в ситуация, която налага да промени собствения си живот, а
това препятства възможността й да поеме отговорност за грижата за посрещане на
нуждите на детето. Очертаните проблеми препятстват изпълнението на основна
нейна родителска функция – осигуряване на стабилност (осигуряване
на достатъчно стабилна семейна среда, за да може детето да изгради и поддържа
отношения на привързаност).
В с.з. вещото лице
поддържа заключението като категорично заявява, че бабата по бащина линия се
явява важен фактор за детето и очевидно се справя добре. Сочи, че детето не е
настроено против майка си, въпреки нейното отсъствие, което е основен принос на
бабата и бащата. Същото нито се дърпа, не страни, не я гледа с укор, като
заявява, че едно дете определено е в състояние да се държи така, в случай, че е
чувало лоши неща по адрес на майка си. Излага подробни съображение в подкрепа
на тезата, че понастоящем ищцата се намира в етап, в който има нужда да обърне
внимание на себе си, да получи подкрепа, за да си подреди живота, за да може за
в бъдеще да се превърне в ресурс за детето.
Разпитана пред първата
инстанция е св. Адрияна Тотева /приятелка на
ищцата/ се установява, че по време на отсъствието си от гр. Айтос, ищцата е живяла
в продължение на почти две години с друг мъж. Когато се прибрала в гр. Айтос, същата
разбрала, че е осъдена за издръжка и решила да замине за с. Калчево, където да
работи и да изкара пари, за да изплати натрупаните задължения. Ищцата споделяла
пред свидетелката, че има проблеми с майката на ответника и това е причината да
не желае да живее в Айтос и да посещава детето.
Разпитана пред първата
инстанция е св. Ралева /баба на
ищцата/ от чиито показания се установява, че ищцата работи като полевъд в
с.Пещерско в продължение повече от година. Посочва още, че в дома й, находящ се
на ул. *** се прави ремонт и това е жилището, в което възнамеряват да живеят,
щом ищцата вземе детето. Според изнесените от нея данни, ищцата разчита
финансово на баща си, който й изпраща пари, както последния направил и в
случая, когато се налагало да погаси задълженията си за издръжка.
Разпитана пред първата
инстанция е св. Н. /майка на ответника/, от която се
установява, че нито тя, нито синът й са възпрепятствали контактите на майката с
детето, като последната в период на около 2 години не го е потърсила. Никой от
тях не е знаел къде и с кого живее ищцата. Знаели само, че не се намира в гр.
Айтос. Срещите на ищцата с детето започнали да се случват през настоящата
календарна година. Ищцата не спазвала режима на контакти, като често
закъснявала от указания час, а друг път изобщо не идвала. Често ищцата идвала с
приятелки при детето, носела подаръци и бързала да си тръгне, след около час.
Разпитан пред първата
инстанция е св. С.А./баща на ищцата/, който свидетелства, че в периода 2016-2017г. никой от семейството не е
знаел местонахождението на ищцата, които данни се подкрепят и от изисканата от
съда преписа по издирването й, образувана в РУ – Айтос. Според свидетеля,
ищцата възнамерява да живее с детето в жилището на баба си по майчина линия,
която ще й помага при отглеждането на детето. Потвърждава, че е давал пари на
ищцата през последните две години, но отрича тези пари да са били, за да си
погаси задължението за издръжка.
Показанията на разпитаните
пред първата инстанция свидетели, преценени при условията на чл.172 от ГПК, с
оглед близките им отношения със страните по
делото се допълват взаимно и кореспондират на събраните по делото
доказателствени източници, поради което съдът ги кредитира и взема предвид при
изграждане на фактическите си и правни изводи.
С обжалваното решение,
първоинстанционния съд е отхвърлил предявения от ищцата иск за изменение в
режима на упражняване на родителски права, като е констатирал липсата на
новонастъпили обстоятелства, които да влошават положението на детето при
родителя, комуто са предоставени родителските права, както и такива, които биха
подобрили положението на същото, ако същите бъдат предоставени на ищцата.
Позовал се е на изготвената по делото и неоспорена от страните
съдебно-психологична експертиза, която е заключила, че са налице дефицити в
родителския й капацитет, свързан с невъзможността да оцени рационално
случващото се в нейния живот и последствията от това за детето й, както и че
изявените от нея желания да изгради истинско семейство не са обективирани с решения
и усилия това да се случи. В допълнение на това е отчел и решаващия мотив на
ищцата да се завърне в гр. Айтос не, за да полага грижи за детето, а за майка
си, след като не е виждала същото в един продължителен период от време. С оглед
на тези безспорно установени обстоятелства е отдал приоритет на родителския
потенциал на бащата, който с помощта на своето семейство е успял да осигури
сигурна и спокойна семейна среда за отглеждането на детето.
При настоящото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е въпросът за
предоставянето на родителските права и свързаните с него въпроси, касаещи
местоживеенето на детето, режима на лични отношения и определената издръжка за
детето. Спорни пред настоящия съд са обстоятелствата, дали ответникът и бабата по
бащина линия ограничава срещите на
ищцата с детето, както и дали същото се отглежда в нездравословна семейна
среда, свързана със злоупотреба на алкохол от страна на ответника и негативно
влияние от страна на бабата по майчина линия, посредством което детето се
манипулира по отношение образа на майка си.
На основание чл. 59,
ал. 6 от СК са изслушани и двамата родители на детето в съдебни заседания, проведено
на 27.01.2020 г. и 06.07.2020г.
Бащата Я.Н. сочи, че той
полага грижи за детето от 02.08.2016г. до настоящия момент, тъй като майка му
не го била търсила в продължение на две години и половина. Изявява желание да
продължи да се грижи за него. Посочва, че работи във фирма за дограма в гр.
Айтос, при редовна смяна на осем часов работен ден като почива в неделя и
понеделник. Поддържа отношения с ищцата само, когато последната изявява желание
да вземе детето. Сочи, че същата живеела при баба си в гр. Айтос отскоро, а пред
това живеела в гр. Ямбол и в гр. Бургас. Смята, че може да осигури на детето
всичко, от което има необходимост. Твърди, че същото посещава детска градина, а
за отглеждането му, съдействие получава от майка си и от баща си.
Майката В.А. изразява
становище, че е достатъчно способна да се грижи за сина си. Сочи, че при
срещите с детето, последното й е споделяло, че иска да живее с нея, но се е
страхувало да го направи, понеже баба му и дядо му му казвали, че ако си тръгне
няма да се чувстват добре и ще се разболеят. Разказва, че се грижила за детето
от раждането му до тригодишната му възраст. Ищцата потвърждава заявеното от
баща обстоятелство, че двамата са се разделили в края на 2016г., както и че
понастоящем детето живее при баща си. Заявява, че понастоящем се възползва от
определения от съда режим на лични отношения с детето.
Представени са два
социални доклада, изготвени от ДСП – Айтос, първият от които установява
идентични обстоятелства с тези установени в първата инстанция досежно полаганите
по отношение на детето грижи, социалните и битовите условия при които същото се
отглежда.
От вторият представен по
делото социален доклад, изготвен на 28.09.2020г. от ДСП – Айтос се установява,
че от три месеца детето Н.се отглежда в нова семейна среда от ответника и
неговата съжителка – св. И.. Социалните работници са констатирали, че същите
живеят в жилище под наем, находящо се в гр. Айтос, притежаващо всички
необходими битови и хигиенни условия за живот. При проведения разговор със св. И.,
последната е заявила, че подпомага бащата в грижите по детето Николай.
Споделила е още, че работи като продавач-консултант в магазин за облекло в гр.
Айтос и при необходимост може да напуска работното си място, за да взема детето
от детска градина, в случай, че трудовата заетост на бащата го възпрепятства.
Уточнява, че на горепосочения адрес отглежда и сина си И. на 7 год. възраст,
който е ученик във 2-ри клас. Уточнява, че синът й и Н.са си допаднали и бързо
са се сближили, заедно рисуват, играят, гледат телевизия.
Пред настоящата инстанция
са събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. Д./приятелка на ищцата/ и св. И. /съжителка на
ответника/.
От показанията на св. Д.се
установява, че познанството между страните датира от 2012г. като първоначално същите
обитавали дома на родителите на ответника. Свидетелката сочи, че три месеца
след като ищцата родила, същата с детето се преместили при майка й и баба й,
тъй като имала влошени взаимоотношения с бабата по майчина линия, която
проявявала по-голяма от нужната инициатива по отношение грижите към детето.
Когато детето било на три месеца, при тях се нанесъл и ответника, като останали
да живеят заедно до 2016г. Свидетелката сочи, че през м.август 2016г.
ответникът ги напуснал, след което отишъл при родителите си, а ищцата останала
с детето при баба си и майка си. След това същият продължил да вижда детето с
доброволното съгласие на ищцата, а през 2017г. същото останало да живее при
него. През същата година ищцата напуснала гр. Айтос. Посочва още, че при една
от срещите си с детето през лятото, същото споделило, че се е запознало с
новата си “кака”, за която предположили, че е приятелката на ответника. Посочва още, че
детето й споделило, че се вижда рядко с нейното дете на име на Ивко, което през
по-голямата част от времето прекарвало с баба си и дядо си. Свидетелката
заявява, че е запозната с това, че Н.страда от атопичен дерматит още от малък,
както и че същият се изразявал в хрема, обрив по тялото и вдигане на
температура. Във връзка с това заболяване майка му го водила до Стара Загора,
където й обяснили, че с времето детето ще го израсте и сиптомите да отшумят, а
хремата да си остане.
Преценени при условията на
чл.172 от ГПК, съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, в която
същата твърди, че ответникът е имал заболяване в продължение на шест месеца,
докато страните са живели в жилището на бабата по майчина линия, както и в
частта, в която се твърди, че детето е било задържано от бащата през 2017г., че
ищцата е била заплашвана от майката на ответника и е правила опити да го вземе
с помощта на майка си и на баща си, тъй като в тази им част същите не намират
опора в събрания по делото доказателствен материал. В останалата й част,
изнесените от свидетелката данни кореспондират с всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, касаят нейни лични възприятия, поради което
съдът ги цени като достоверни и отговарящи на обективната действителност.
От показанията на св. И.
се установява, че същата е майка на седемгодишно момче на име И.. Понастоящем
живее на семейни начала с ответника, като двамата обитават квартира в гр. Айтос
с месечен наем в размер на 250 лв. Посочва, че жилището се състои от три стаи и
кухня а двете деца се отглеждат в самостоятелна детска стая. Излага, че двамата
полагат взаимни усилия в отглеждането на двете деца, водят ги на градина и
училище и ги вземат обратно.
Свидетелката сочи, че работното
време на ответника е от 08.00ч. до 17.00ч., като рядко остава да работи до
по-късно, а самата тя е редовна смяна в гр. Айтос с работно време от 09.00ч. до
17.00ч.. Случвало се децата да посещават и бабите и дядовците си. Посочва, че
откакто се грижи за детето Н.в продължение на три месеца, същото не е
боледувало, не е имало кожни обриви, петна по тялото, освен хрема и ухапвания
от комари. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй като същите
са ясни, последователни и непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства – показанията на св. Д.и вторият изготвен по делото
социален доклад.
Съдът приема, че
фактическата обстановка е установено от първоинстанционния съд в нейната
пълнота и изводите на съда за напълно обосновани, изградени след обсъждане
поотделно и в тяхната връзка, на събраните по делото доказателства. С
оглед на това, съдът не споделя наведените с жалбата оплакване за превратно
тълкуване на доказателствата в полза на ответника, тъй като видно от мотивите
на постановеното решение, съдът е обсъдил гласните доказателства и е ценил като относими само тези от тях, които касаят
изясняването на правнорелевантните по делото факти. В допълнение на това е
изложил и подробни съображения, кои от събраните доказателства корелират
помежду си и защо кредитира едни за сметка на други.
В
допълнение на мотивите на първоинстанционния съд, с оглед наведените в жалбата
оплаквания и доводи, настоящия състав излага следните съображения:
Според Постановление № 1
от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило
своето значение, определените мерки по чл. 59,
ал. 2 СК могат да бъдат изменени по молба на единия от съпрузите или служебно, ако
обстоятелствата се изменят съществено, като от значение са както измененията,
засягащи обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно
решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или
променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Тези нови
обстоятелства могат да имат различна проявна форма /родителските,
възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят
децата, жилищните или битовите условия и др. /, но те следва да се отразяват на
положението на децата и на ефикасността на мерките. Към промените, засягащи
положението на детето, спадат: влошаване условията при родителя, на когото е
предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител;
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг
срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване
на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с
лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително;
повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към
промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се
изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в
течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето;
болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с
нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното
спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител
спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето,
за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето
след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са
предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни
начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето
и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на
детето. Съзнателното задържане на детето не съставлява основание за нови мерки
в полза на виновния за това положение родител.
Предвид на това, за да
се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59,
ал. 9 във връзка с чл. 172,
ал. 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са
съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните
отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да
се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават
положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или
биха се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на
другия родител.
Искът по чл.127,
ал.2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК може да се основава
само на твърдения за обстоятелства, настъпили след последното определяне на
мерки за упражняване на родителски права спрямо детето – т. е. след 07.10.2017
г. Ето защо сочените от ищцата твърдения за обстоятелства настъпили преди това
са несъотносими. Те са били относими и са взети предвид при предходното
определяне на мерки за упражняване на родителски права. Тези факти и
обстоятелства са без значение за изхода от настоящото дело и не следва да бъдат
обсъждани от съда. В този смисъл настоящият съд не следва да обсъжда и да взема
предвид приложените заверени копия на материали по гр. № 192/2016г. и гр. д. № 445/2015г. по описа на РС -
Айтос и други документи - част от доказателства по
предходно гледани дела между страните.
В процесния случай, по
отношение на възпитателските качества на родителите, тяхното желание за
отглеждане на детето, социалното обкръжение и жилищно-битовите и други
материални условия на живот настоящият състав намира, че двамата родители са
равнопоставени. От събраните по делото доказателства се установи, че никой от
тях не притежава преимуществено по-добър родителски капацитет,
същевременно и двамата заявяват желание да
упражняват родителски права по отношение на детето. Също така и
двамата живеят в жилища, където има необходимите условия за отглеждане на детето.
По отношение на привързаността на детето към родителите, следва да се посочи,
че същото е в много ниска възраст и не може да се определи от доказателствата
по делото към кого от двамата е по-привързано.
При преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за недоказани твърденията на
майката за настъпило изменение в релевантните обстоятелства, считано от момента
на приключване на устните състезания по гр. д. № 445/2017 г. на Айтоски
районен съд /което е станало на 07.10.2017г./, които да дадат основание за
промяна в установения режим на упражняване на родителски права спрямо детето Н.
Не се установи
твърдението на майката, че бащата по всякакъв начин ограничава контактите с
детето й. Данни в тази насока не могат да бъдат почерпени нито от изготвените
по делото социални доклади, нито от събраните в хода на производството гласни
доказателства. В противоречие с изложеното във въззивната жалба оплакване, в
с.з. от 06.07.2020г., в хода на постановеното лично изслушване на ищцата на
основание чл.59, ал.6 от СК, същата изрично е заявила, че не се препятства
възможността й да се вижда с детето, като същата изцяло се възползва от
определения й от първоинстанционния съд режим на лични отношения. Този факт се
потвърждава и от изнесеното от свид. Д./приятелка на
ищцата/, която заявява, че поне веднъж в месеца присъства при предаването на
детето на ищцата, като същевременно не споделя за каквото и да било
противопоставяне от страна на ответника. В подкрепа на горния извод се явява и
заключението по изготвената съдебно-психологична експертиза, която не е
установила данни за синдром на родителско отчуждение у детето по отношение на
майката. Поради недоказаността на тези твърдения, съдът няма основание да
приеме, че е налице дефицит досежно родителските и възпитателски качества на
ответника.
С преобладаващата част
от наведените с въззивната жалба доводи са защитава тезата за вредното влияние
върху личностното израстване и психиката на детето, при осъществяването на
преки грижи от страна на баба му по бащина линия- св. Н.. Видно от приетия по делото социален
доклад, изготвен от ДСП – Айтос на 10.11.2020г. /л.178 от
делото на БОС/ се установява, че на 13.10.2020г. същата е починала, който факт не се
оспорва от насрещната страна по делото. С оглед на това съдът намира за
ирелевантно да обсъжда тези оплаквания, като следва задълбочено да обсъди
именно констатираната промяна в местоживеенето и социалното обкръжение на
детето.
От изготвения от ДСП - Айтос
социален доклад от 28.09.2020г. /л.77 от
делото на БОС/ се установява, че от средата на 2020г., грижи за детето се полагат от
ответника и св. И., които живеят под наем в жилище в центъра на гр. Айтос, а
родителите на ответника и семейството на брат му Калин Н. живеят на друг адрес ***.
Разпитаната пред съда св. И., потвърждава така изнесената в социалния доклад
информация, като заявява, че двамата живеят заедно от три месеца на този адрес
и на същия отглежда и собственото си дете – момче на седем години. Сходната възраст на двете деца и отглеждането
им съвместно от ответника и св. И. в едно жилище, според настоящия състав по
никакъв начин не рефлектира негативно върху спокойствието и благополучието на
детето. Промяната в местоживеенето на детето и социалната обстановка, в която
се отглежда безспорно съставлява ново обстоятелство, което не е било налице към
момента на определяне режима на упражняване на личните отношения, но същото не
води до изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59,
ал. 9, във връзка с чл. 172,
ал. 2 от СК. За да е такова следва да се направи извод, че същото влошава положението
на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило
положението му ако родителските права се предоставят на другия родител. От
доказателствата по делото се установява, че св. И. е ангажирана активно да
помага при отглеждането на детето Н., запозната е с неговите потребности и
нужди, има опит в отглеждането на собственото си дете, което е на сходна
възраст и е от същия пол, поради което съдът счита, че същата изцяло може да
замести функцията, изпълнявана от бабата по бащина линия по подпомагане
ответника и осъществяване ежедневните грижи спрямо детето, което обстоятелство
е било предвид при постановяване на първоинстанционното решение. Същевременно няма доказателства, че исканата
от ищцата промяна би довела до подобряване на това положение. Такъв извод не
може да бъде направен от представения по делото социален доклад на ДСП Айтос,
тъй като същият възпроизвежда твърденията на ищцата, а от частта му за
задоволяване на жилищните нужди, той не установява по-добро положение от това,
при което се отглежда детето понастоящем.
Наведените в хода на
процеса твърдения от страна на процесуалния представител на въззивницата за отглеждане
на детето в нездравословна среда, свързана с употреба на алкохол не беше
доказано. От приложената справка, изготвена от Сектор ПП при ОДМВР – Бургас се
установява единствено, че за периода от 2014г. до 16.11.2020г., ответникът е
бил наказван по административен ред за четири административни нарушения, едно
от които е било за употреба на алкохол извършено преди 29.07.2015. - дата,
значително предхождаща образуването на исковия процес по гр. д. № 445/2017г. и постановеното по него Решение № 185 от 11.10.2017г. по описа на РС –
Айтос. Последното извършено от него административно нарушение е било наложено с
НП от дата 11.05.2018г., влязло в сила на 31.08.2018г. /видно от
извършена справка в о.с.з. на СУМПС на ответника/, като същото
се е изразявало в отказ от негова страна да бъде извършена проверка с
техническо средство. Този факт може да служи като индиция за употреба на
алкохол от страна на ответника, което поведение би било укоримо, но не
позволява на съда да направи категоричен извод, че на цитираната дата ответникът
е бил в пияно състояние, каквато теза пълномощника на въззивницата поддържа в
с.з. Същото не може да бъде зачетено и като обстоятелство, поставящо в опасност
здравето и живота на детето Н.й, тъй като в процеса нито са били въведени
твърдения, нито са били събрани доказателства, че по това време същото е било
пасажер в управлявания от въззиваемия автомобил.
По делото не се
установиха данни за неглижиране здравословното състояние на детето от страна на
ответника. Видно от изготвения по делото социален доклад от ДСП – Айтос на дата
22.10.2020г. /л.170 от делото на БОС/, детето е
водено на задължителните профилактични прегледи
и имунизации, първоначално от майката, а впоследствие и от бабата по
бащина линия, както и от бащата, като последните такива са били проведени на
18.06.2020г. и 04.09.2020г. По данни на посещаваната от детето ДГ “Здравец”, детето
има изградени хигиенни и културни навици, самообслужва се, храни се чисто, идва
на детска градина в спретнат външен вид. Извод в обратната насока не може да
бъде обоснован и с изнесените от св. Д.сведения за това, че при срещата им с
детето на 05.09.2020г. същото е имало хрема, както и че е имало пъпки, които
данни не сочат за наличие на сериозно заболяване. Заявеното от страна на
свидетелката, че детето не е било водено на лекар също не кореспондира на
представената от личния лекар на детето отговор, обективиран в приложения по
делото социален доклад, от който се установява, че същото е било прегледано и ваксинирано
на предходния ден, а именно на 04.09.2020г..
В мотивите на
постановеното първоинстанционно решение, съдът е обсъдил всички доказателства
относно правнорелевантните факти, касаещи мерките за упражняване на
родителските права и личните отношения между децата и родителите, като е отдал
значение на интересът на детето, за който е длъжен да следи служебно. Като е
оставил искането на ищцата за изменение на постановените мерки и присъждане на
родителските права върху детето на нея, съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение. При постановяване на решението е бил отчетен целия
комплекс от обстоятелства по материално и социално обгрижване на детето, като
са изложени мотиви по какъв начин същият се отразява на положението на детето и
на ефикасността на мерките.
Като краен извод следва
да се каже, че от събраните по делото доказателства се установява, че и двамата
родители проявяват желание да се грижат за детето и обективно и двамата
разполагат с възможности за това. И двамата могат да разчитат на помощта на
своите най-близки роднини. По делото не са ангажирани доказателства, водещи към
извод, че някой от двамата родители упражнява вредно влияние или има негативно
отношение към детето Н., нито пък че някой от тях целенасочено е поставил в опасност
неговото физическо или психическо здраве. Към настоящия момент, воден
единствено и само от интереса на детето, което е на 6 години, въззивният съд
намира, че фактическото състояние не следва да бъде променяно. Предвид на това
и доколкото не са установени други изменения на обстоятелствата, при които е постановено
Решение № 185/11.10.2017г. по гр.д. № 445/2017г.. по описа на РС - Айтос, то
искът по чл. 127, ал. 2 във връзка с
чл. 59, ал. 9 от СК е
неоснователен.
Като е стигнал до
идентични прави изводи Айтоският районен съд е постановил валидно, допустимо и
правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
С оглед изхода на делото
в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски пред
въззивния съд в размер на 300 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение,
които следва да се възложат в тежест на въззивницата.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 212/16.10.2019 г. постановено по гр. д. № 447/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Айтос.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Я.Н.Н., с ЕГН: ********** ***,
сумата от 300 лв., представляващи направените съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.