№ 324
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Мариян Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601357 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 48, ал.2, вр.чл.44 от ЗЕЕЗА.
Постъпила е жалба от М. А. С., искано лице по ЧНД№3442/2020 год.
по описа на СГС, чрез защитника му адв.В. К., АК Благоевград, срещу
решение №260168 от 17.11.2020г. по същото дело. С решението е
постановено ПРЕДАВАНЕ на исканото лице М. А. С. на съдебните власти на
Република Гърция въз основа на Европейска Заповед за арест издадена от
прокуратура към Апелативен съд Солун -Република Гърция на основание на
Решение № 1864/2017 на Едночленния апелативен съд в Солун. Съдът е взел
мярка за неотклонение “Задържане под стража “спрямо исканото лице. В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
решение. Твърди се, че Решението е постановено от незаконен съдебен
състав, проявил предварителна предубеденост и липса на безпристрастност,
както и при съществени нарушения на процесуалните правила, в
противоречие с материалноправния закон, и при липса на мотиви. Съдът бил
взел предварително решение за допускане на изпълнение на Европейската
заповед за арест, за предаване на С. на гръцките власти, както и за
1
постановяване на мярка за неотклонение задържане под стража. Съдът
служебно поискал от прокурора да събере спешно доказателства за наличието
на висящи наказателни производства спрямо С., с оглед да обоснове липсата
на такава пречка за незабавното му предаване на искащата държава.
Вземането на предварително решение преди събиране на доказателствата по
делото, както и произнасянето на страните по предмета на делото,
накърнявало правото на защита и водело до незаконосъобразен процес, от
предубеден съдебен състав, което представлявало нарушение на едно от
установените основни човешки права, съгласно чл. 6 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) - правото на
справедлив съдебен процес, проведен от независим и безпристрастен съд.
Твърди се, че проведеното съдебно заседание на 17 ноември 2020 г.,
било в нарушение на установеното правило в чл. 48, ал. 3 от ЗЕЕЗА. С. бил
задържан от полицията - чрез измамно призоваване в ГД „НП“ на МВР на 17
септември 2020 г. Решението на съда, не било постановено в 60-дневен срок,
който изтекъл на 16 ноември 2020 г. , т.е. извън законовия срок и следва да
бъде обявено за невалидно. Наред с това били налице всички четири условия,
съгласно които съдът можел да откаже изпълнение на Европейската заповед
за арест, по чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА. С. не бил уведомяван за провеждането на
съдебен процес, нито лично, нито по какъвто и да е друг начин. Не му било
връчвано по никакъв начин постановеното съдебно решение, нито му е
оказано правото на обжалване. От делото бил известен постоянния му адрес в
Република България, но не било извършвано надлежно връчване на никакви
съдебни книжа от съдебните органи на Солун.
Процесната ЕЗА по форма и съдържание не отговаряла на изискванията
на чл. 37,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА, тъй като в нея не се посочвала степента на
участие на исканото лице в инкриминираното деяние. Била издадена в
нарушение на императивните разпоредби на закона, тъй като в нея не било
посочено за кое престъпление се иска предаването на С., съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Не било посочено и за кое
престъпление, изключващо двойната наказуемост, „съставлява престъпление
и по законодателството на Република България“, съгласно чл. 36, ал. 2 от
ЗЕЕЗА. Нарушени били и императивните изисквания за форма и съдържание,
тъй като в процесната ЕЗА не били посочени обстоятелствата по чл. 37, ал. 1,
2
т. 4 (относно характера на престъплението) и по т. 5 - нито едно
обстоятелство.
С взетото решение, според защитника, се нарушавали и още два от
основните човешки права, установен в КЗПЧОС - забрана за изтезания и
нечовешко наказание и правото на свобода, а с процесната Европейска
заповед за арест се целяла привидна екстрадиция. Принципът на особеността
при международното сътрудничество по наказателни дела забранявала
предаване на едно лице чрез трансфер, изготвяне при предаване или по друг
начин, с което се цели прикриване на екстрадиция. В настоящия случай се
твърдяло постановяване на „неотменимо“ решение - осъдителна присъда, като
се прави искане С. да бъде предаден за изпълнение на присъда - изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“.
Иска се отмяна на Решението постановено по НЧД № 3442 / 2020 г., от
съдебно заседание на 17 ноември 2020 г. и отказ за изпълнение на
Европейската заповед за арест, а алтернативно, да се върне делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, с оглед на безпристрастно и обективно
решаване за предоставеното искане на СГП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът счита, че не са
налице предпоставки за предаване на исканото лице на гръцките власти,
поради наличието на всички основания по чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА да се откаже
изпълнение на Европейска заповед за арест.
Исканото лице твърди, че не желае да бъде предавано на съдебните
власти на Република Гърция и моли обжалваното решение да се отмени.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Смята,
че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен акт-
потвърден.
Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата,
съображенията, развити устно в съдебно заседание, постъпилата Европейска
заповед за арест, материалите по делото и извърши проверка в рамките на
правомощията си по чл.48 от ЗЕЕЗА, намира, че жалбата е процесуално
допустима , а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
3
Обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд приема, че
е налице съществен порок при изготвяне на мотивите, който се приравнява на
пълна липса на такива. Решението не е мотивирано, като съдът си е позволил
да посочи фрагментарно наличието според него на някой от условията за
допускане изпълнение на процесната европейска заповед за арест, без да
изложи каквито и да било съображения относно воденото в издаващата
държава наказателно производство и без да обсъди което и да е от
възраженията на защитника. Спестяването на процесуални усилия за
мотивиране на решението е довело до съществено противоречие в тях. На
първата страница в мотивите съдът е приел, че деянието следва да се
квалифицира като престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК, а на втората, че обстоятелствата изложени в т.2, б.“д“от ЕЗА
„дават основание престъплението да се квалифицира като „трафик на хора“,
което „може да се установи служебно от българския съд в рамките на
настоящото производство“. Това създава пречка да се разбере извършил ли е
изобщо съдът преценка за наличие на условията на чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА. Не
може да се приеме, че в мотивите има изложени обосновани правни
съображения, нито в тях е посочено въз основа на кои „обстоятелства“ е
извършена преценката на съда. В крайна сметка, може да се предположи, че
за съда, „отразените обстоятелства“ сочат на две различни престъпления,
въпреки, че исканото лице е осъдено за едно. В хода на съдебните прения
защитникът е обсъдил подробно квалификацията на деянието, обръщайки
внимание и на момента на неговото извършване-11.05.2015г., към която дата
в българския наказателен кодекс не е съществувала нормата на чл.281, ал.2, за
която съдът е приел, че съответства на престъплението. Поради липсата на
каквито и да било мотиви в подкрепа на изложените съждения, е невъзможно
да се прецени по какъв начин съдът е стигнал до изводите, които е
обективирал по същество. Незаконосъобразно са игнорирани доводите на
страните, без да бъде обсъдено нито едно възражение на защитника и без да
бъде формулирана нито една конкретна и обоснована констатация за наличие
на основания за предаване на исканото лице и респективно за наличие на
такива за отказ. Това е последица от неизпълнение на съда на процесуалното
си задължения да мотивира постановения акт. Този начин на процедиране
4
представлява грубо нарушение на визираният в чл.14, ал.1 от НПК принцип.
Материализираното в обжалваното решение може и да е взето по вътрешно
убеждение, но последното в никакъв случай, с оглед начина на изготвяне на
мотивите, не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Пренебрегвайки процесуалните си задължения и
игнорирайки без каквито и да било съображения доводите на страните, съдът
е постановил немотивирано решение. Допуснатото процесуално нарушение е
особено съществено и налага на собствено основание отмяна на атакуваният
съдебен акт. Приложените към него мотиви имат съществен недостатък,
който фактически води до липса на такива. Въззивният съд не може да обсъди
въпросите по същество на производството, тъй като в резултат на
незаконосъобразната дейност на първоинстанционния съд, липсва мотивирано
решение на първата инстанция. Произнасянето по същество от въззивния съд
би довело до разглеждане на делото в една инстанция, което е процесуално
недопустимо.
Въз основа на изложеното, Софийският апелативен съд, в настоящия
съдебен състав намира, че обжалваната решение е незаконосъобразна и
следва да се отмени. Същото е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Последните са отстраними само от
първата инстанция, с оглед на което след отмяна на присъдата делото следва
да се върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав. При новото разглеждане следва да се съобрази начина по който ще се
проведе съдебното следствие без да се пренебрегват процесуалните норми и
становищата на страните, като в хода му се изчерпят всички способи за
събиране на доказателства, след което събраните такива да бъдат подложени
на обстоен анализ, какъвто практически в мотивите към обжалваното
решение липсва. Само тогава би могло да се изпълни задължението по чл.13,
ал.1 от НПК и решението на съда би могло да бъде взето съгласно визираният
в чл.14, ал.1 от НПК принцип.
Констатираните съществени процесуални нарушения не могат
да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при
новото разглеждане на делото, тъй като са свързани с правилното
приложение на процесуалния закон. С оглед на това решението следва
да се отмени изцяло, което прави безпредметно обсъждането по
5
същество на оплакванията изложени в жалбата на исканото лице.
Взетата мярка за неотклонение“Задържане под стража “спрямо
исканото лице, следва да бъде изменена в „Подписка“, която мярка би
обезпечила участието му в производството по изпълнение на
Европейската заповед за арест.
Мотивиран така и на основание чл.48, ал.2 от ЗЕЕЗА и чл.66
от ЗЕЕЗА, вр.чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2, вр.ал.1, т.2 от НПК,
Софийският апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260168 от 17.11.2020г. постановено
по ЧНД№3442/2020 год по описа на СГС.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане
от друг съдебен състав.
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на М. А. С. с ЕГН
********** мярка за неотклонение от “Задържане под стража “в
„Подписка“.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6