№ 3935
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 116096/10.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1567/19 г.
по описа на СРС, 68 състав, е отменена на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
заповед № 049/13.12.2018 г. на управителя на „А.К.Б.“ ЕООД, с която е
уволнен дисциплинарно Ю. Г. М., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ю. Г. М.
е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност „шофьор –
лекотоварен автомобил“ в „А.К.Б.“ ЕООД, и е отхвърлен искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на
6600 лв. за периода от 13.12.2018 г. до 13.06.2019 г. С решението „А.К.Б.“
ЕООД е осъден да заплати на Ю. Г. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 500 лв., представляваща част от платеното от ищеца възнаграждение за
един адвокат по делото, пропорционално на уважената част от исковете, както
и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 100
лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от исковете.
Подадена е въззивна жалба от „А.К.Б.“ ЕООД срещу решение №
1
116096/10.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1567/19 г. по описа на СРС, 68
състав, в частта, в която е отменена на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
заповед № 049/13.12.2018 г. на управителя на „А.К.Б.“ ЕООД, с която е
уволнен дисциплинарно Ю. Г. М., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ю. Г. М.
е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност „шофьор –
лекотоварен автомобил“ в „А.К.Б.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„А.К.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Ю. Г. М. сумата от 500 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „А.К.Б.“
ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е отхвърлено, и „А.К.Б.“ ЕООД е
осъдено да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 100 лв.
Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че фактическото действие на ищеца по
взимане на турбината от склада на ответното дружество не доказва само по
себе си липсата й в имуществото на ответното дружество, което е счетоводен
въпрос. Посочва, че този извод би бил верен, ако се претендира ангажиране
на имуществената отговорност на работника, а в случая работодателят е
ангажирал дисциплинарната му отговорност, доколкото извършеното от него
действие – взимане от склада на стока /турбина/, която не е заявена от клиент,
не е доставена на клиент, не е внесена паричната й равностойност или не е
върната турбината, представляват нарушение на трудовата дисциплина.
Счита, че посоченото нарушение е допустимо да се установи с всички
доказателствени средства, предвидени в ГПК. Поддържа, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно, на предвиденото в
КТ основание и при спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание. Твърди, че нарушението на трудовата дисциплин е „тежко“ според
критериите, посочени в чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, поради
което работодателят обосновано е наложил наказание „дисциплинарно
уволнение“. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
решението в обжалваната му част, и вместо това да постанови друго решение,
с което да отхвърли исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - Ю. Г. М. не е подал отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
2
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Ю. Г. М. твърди, че заповед № 049/13.12.2018 г. на управителя на
„А.К.Б.“ ЕООД, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, е незаконосъобразна. Поддържа, че не е извършил твърдяното
дисциплинарно нарушение, че не е спазена процедурата за издаването й,
предвидена в КТ, както и че не му е била предоставена възможност да се
запознае на какво основание е образувано дисциплинарно производство
срещу него, и въз основа на какви доказателства. Твърди, че заповедта
противоречи на разпоредбата на чл. 195 КТ, тъй като не съдържа мотиви за
издаването й. Иска се от съда да постанови решение, с което отмени заповед
№ 049/13.12.2018 г. на управителя на „А.К.Б.“ ЕООД, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, да го възстанови на заеманата преди
уволнението му длъжност „шофьор – лекотоварен автомобил“ в ответното
дружество, и да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 6600 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение, считано от 13.12.2018 г. до 13.06.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът – „А.К.Б.“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно
на предвиденото в КТ основание и при спазване на процедурата за налагане
на дисциплинарно наказание. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Не се спори между страните по делото, а и от трудов договор №
58/27.08.2014 г., сключен между „А.К.Б.“ ЕООД, като работодател, и Ю. Г.
М., като работник, се установява, че ищецът е бил назначен на длъжността
„шофьор – лекотоварен автомобил“ в ответното дружество, считано от
27.08.2014 г.
От длъжностната характеристика за длъжността „шофьор – лекотоварен
автомобил“ в „А.К.Б.“ ЕООД, връчена на ищеца на 27.08.2014 г., се
установява, че основните задължения на длъжността са: окомплектоване на
3
поръчки за клиенти, извършване на разнос по предварително изготвен график
и маршрут, събиране на плащания, възстановяване на суми по кредитни
известия, стриктно попълване на пътни листа, правене на предложения за
оптимизиране на маршрутите, следене за състоянието на служебния
автомобил и регулярното му техническо обслужване, представляване на
компанията пред съществуващи и нови клиенти, товарене и разтоварване на
стоките, ревизиране на стоките в склада, почистване на складовото
помещение.
От представената като доказателство по делото покана по чл. 193 КТ от
„А.К.Б.“ ЕООД до Ю. Г. М., връчена му на 11.12.2018 г., се установява, че
служителят е поканен в срок от два работни дни от връчването й да даде
писмени обяснения за взета на 23.11.2018 г. „турбина, принудително пълнене
с въздух GARRETT”, с артикулен номер TD S1201T oт склада на „А.К.Б.“
ЕООД, без да бъде отчетена.
На 11.12.2018 г. Ю. Г. М. е депозирал писмени обяснения пред
работодателя, в които е посочил, че няма спомен на 23.11.2018 г. „какви
адреси е карал“, както и че друг път са ставали грешки в склада, като се
оставя стока, която не отговаря на номера или е за клиент, който не е в района
му.
Със заповед № 049/13.12.2018 г., издадена от управителя на „А.К.Б.“
ЕООД, е прекратено трудовото правоотношение с Ю. Г. М., заемащ
длъжността „шофьор – лекотоварен автомобил“, на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ, като му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 190, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, считано от
получаване на заповедта – 13.12.2018 г.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 23.11.2018 г. Ю.
Г. М. е извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 187, ал. 1, т. 9
КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали
и суровини във връзка с неизпълнение на задължението на служителя по чл.
8, ал. 2, б. „d” oт трудов договор № 58/27.08.2014 г., изразяващо се в
задължението на служителя да пази грижливо имуществото, което му е
поверено или с което влиза в досег във връзка с изпълнението на
задълженията си, както и нарушение по чл. 29, т. 9 от Правилника за
вътрешния трудов ред на „А.К.Б.“ ЕООД от 01.11.2013 г. - увреждане
4
имуществото на работодателя и разпиляване на суровини, материали, енергия
и други средства, изразяващо се в това, че на 23.11.2018 г. Ю. Г. М. е взел от
склада на „А.К.Б.“ ЕООД 1 бр. артикул „турбина, принудително пълнене с
въздух GARRETT”, с артикулен номер TD S1201T, от мястото за разнос без
да има основание/поръчка на клиент за доставка. В заповедта е посочено, че
до 04.12.2018 г. служителят не е върнал в дружеството и не е представил
отчетен документ за доставката на артикула, нито е предоставил паричната
сума, равняваща се на паричната стойност на продажната цена на артикула, не
е върнал артикула в наличност в склада и не е удостоверил доставянето му на
лице, контрагент на дружеството, като по този начин е нанесъл имуществена
вреда на работодателя, изразяваща се в отнемане на артикул от владението на
работодателя без основание, което съставлява липса на имущество и
имуществена вреда за работодателя.
За установяване на обстоятелствата, свързани с твърдяното нарушение
на трудовата дисциплина от ищеца, както и времето, мястото и начина им на
извършване, във въззивното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Д.А. Ф..
От показанията на св. Ф., който работи в ответното дружество на
длъжността „управител“ на централния склад, се установява, че през 2018 г.
е постъпил сигнал, че се предлагат артикули от склада на цени, които не е
било възможно да бъдат реализирани. Посочва, че към този момент
събирането на стоки от склада се е извършвало с бележки, подобни на касови
бонове. Заявява, че съответният служител отива в склада с бележката, на
която пише кой е артикулът, къде се намира в склада, колко бройки му
трябват за съответната поръчка, след което той взима стоката от стелажа,
пакетира я и я предава на шофьора, който следва да я достави на клиента.
Разказва, че в случая от прегледа на записите на видеокамерите било
установено, че складовият работник М. обикаля в склада с една бележка, след
това отива до стелажа, взима турбо компресора и го предава на обособеното
за разнос място на шофьора Ю. М., който го взима, товари го в колата и
заминава с него. Посочва, че предаването на стоката между складовия
работник и шофьора е извършено в склада, както и че турбината не е върната.
Заявява, че на служителите им е известно, че са поставени камери за
видеонаблюдение в склада.
5
От неоспореното от страните заключение на СТЕ, прието във въззивното
производство, се установява, че върху приложената като веществено
доказателство по делото 1 бр. флаш памет се съдържа една директория с
наименование „Записи“, в която са записани 5 бр. видеофайлове:
„20181123_12;06;20.аvi”, „20181123_12;57;24.аvi”, „20181123_12;58;21.аvi”,
„20181123_13;19;45.аvi” и „20181123_13;20;16.аvi”. Видеозаписите са
създадени от три устройства /камери/, поставени в търговско помещение –
магазин/склад. В имената на файловете се съдържа дата и начален час на
видеозаписи във формат: „ггггммдд_чч;мм;сс.аvi”. Според заключението на
СТЕ липсват признаци за манипулация на съдържанието на предоставените за
изследване видеофайлове, като тайм кодът, който е вграден в изображенията,
не е прекъснат. При прегледа на видеозаписите е установено, че е налице
несъответствие в хронологията на записите с действията на лице № 1 от
камера 06 и лицето на записа от камера 16, а именно – разминаване в часа на
заснемане: на записа от камера 06 в 12:58:59 ч. лицето взима обекта от
стелаж, на записа на камера 16 лицето навлиза в кадър в 12:58:01 ч., в което
помещение оставя обекта. Според заключението на СТЕ това може да бъде
обяснено с несинхронизираното часово време между камерите /камера 06 и
камера 16/, което се настройва от потребителя на системата за
видеонаблюдение.
Според заключението на СТЕ видеофайл „20181123_12;06;20.аvi” е с
времетраене от 01:51 мин., заснет е от камера 06, която наблюдава
вътрешното пространство – помещение със стелажи със стоки върху тях, като
видеозаписът е заснет в интервала 12:06:20 ч. – 12:08:11 ч. на 23.11.2018 г. От
видеофайла е видно, че в 12:06:27 ч. от дясната страна в кадър навлиза лице,
условно обозначено като № 1, от видимо мъжки пол, къса коса, облечено в
тъмни на цвят дрехи със светли ленти по ръкавите и гърба на якето и обувки с
три бели ивици от страни. Лицето разглежда стоките по стелажите в 12:06:33
ч. излиза в дясно от кадър. В 12:06:39 ч. отново навлиза от дясно в кадър и
видимо разглежда стоките по стелажите. В 12:07:31 ч. кляка пред стелаж със
стоки, разположен от ляво и в дълбочина на кадъра, като се пресяга навътре
към рафта. В 12:08:03 ч. лицето се изправя и в 12:08:09 ч. излиза от ляво от
кадър. В дясната си ръка лицето държи обект – вероятно лист хартия.
Според заключението на СТЕ видеофайл „20181123_12;57;24.аvi” е с
времетраене от 00:53 мин., заснет е от камера 16, която наблюдава голямо
6
помещение със стелажи, рафтове със стоки върху тях и по пода, като според
данните за дата и час, видими в кадър, видеозаписът е заснет в интервала
12:57:24 ч. – 12:58:17 ч. на 23.11.2018 г. От видеофайла е видно, че в 12:58:01
ч. от дясната страна и в дълбочина на кадъра навлиза лице с външност,
наподобяваща на означеното като лице № 1, което носи един върху друг
обекти с правоъгълна форма – кутии, които поставя в голям контейнер/кашон,
разположен до стена в лявата част на кадъра.
Според заключението на СТЕ видеофайл „20181123_12;58;21.аvi” е с
времетраене от 00:50 мин., заснет е от камера 06, която наблюдава вътрешно
пространство – помещение със стелажи със стоки върху тях. Според данните
за дата и час, видими в кадър, видеозаписът е заснет в интервала 12:58:21 ч. –
12:58:11 ч. на дата – 23.11.2018 г. От видеофайла е видно, че в 12:58:41 ч. от
дясната страна в кадър навлиза лице с външност, наподобяваща на означеното
като лице № 1. То взима от рафта обект, който не може да бъде
идентифициран, след което се отдалечава от камерата, движейки се между
стелажите.
Според заключението на СТЕ видеофайл „20181123_13;19;45.аvi” е с
времетраене от 00:57 мин., заснет е от камера 16, която наблюдава вътрешно
пространство – голямо помещение със стелажи, рафтове със стоки върху тях и
по пода. Според данните за дата и час, видими в кадър, видеозаписът е заснет
в интервала 13:19:45 ч. – 13:20:42 ч. на дата – 23.11.2018 г. От видеофайла е
видно, че в 13:20:29 ч. от лявата страна на кадър навлиза лице, което е от
видимо мъжки пол, обозначено като лице № 2, облечен с тъмна на цвят горна
дреха, светъл на цвят панталон, тъмни на цвят обувки, носещ очила, с къса
чуплива коса. Лицето отива до голям контейнер/кашон, разположен до стена
в лявата част на кадъра, и изважда от там два обекта /кутии/ с правоъгълна
форма – по – големият е с основен тъмен цвят, а по – малкият е със светъл
цвят. След това се връща обратно, носейки двата обекта, и излиза от кадър в
13:20:38 ч.
Според заключението на СТЕ видеофайл „20181123_13;20;16.аvi” е с
времетраене от 00:28 мин., заснет е от камера 02, която наблюдава вътрешно
пространство – голямо помещение с преградно бюро, стелажи, рафтове със
стоки върху тях и по пода. Според данните за дата и час, видими в кадър,
видеозаписът е заснет в интервала 13:20:16 ч. – 13:20:44 ч. на дата 23.11.2018
7
г. От видеофайла е видно, че в кадър са заснети две лица от видимо мъжки
пол, които изчакват пред преграденото за клиенти бюро. В 13:20:17 ч. от
лявата страна на кадъра навлиза лице с външност, която наподобява на
обозначеното като лице № 2, насочва се към застаналия от лявата страна
клиент, здрависва се с него и в 13:20:31 ч. лицето отива към голям контейнер
/кашон/, разположен до стена в лявата част на кадъра, изважда от там два
обекта /кутии/ с правоъгълна форма – по – големият обект е с основен тъмен
цвят, а по – малкият – със светъл цвят. След това се връща обратно, носейки
двата обекта, и излиза от кадър в 13:20:42 ч. Клиентът, с който лице № 2 има
контакт, излиза в 13:20:40 ч.
Според заключението на СТЕ констатираното качество на
предоставените за изследване видеозаписи – ниво на компресия, ракурс на
заснемане, ниска осветеност правят невъзможно извличането на достатъчен
брой устойчиви и ясно различими елементи за идентификация /частни
признаци/ на лица. Извършването на идентификационно изследване на лице
№ 2, от файлове „20181123_13;19;45.avi“ и „20181123_13;20;16.аvi“ би могло
да бъде извършено по общи признаци, след представяне на изображения на
лицето, заснети при същия ракурс и положение на главата и сходни условия.
Изображенията на лице № 1 са негодни за лицево – идентификационно
изследване.
Според неоспореното от страните допълнително заключение на СТЕ,
прието във въззивното производство, изображенията на лице № 2 от
предоставените за изследване видеозаписи и фотоизображението на Ю. Г. М.
/сравнителен образец от заявление за издаване на БДС/ вероятно са
изображения на едно и също лице.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
8
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд намира
следното:
Твърденията в исковата молба за незаконност на уволнението, в чиито
рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, са свързани с това, че: ищецът не е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина; че издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискванията
на чл. 195, ал. 1 КТ; че процесната заповед е връчена на ищеца в нарушение
на разпоредбите на КТ; че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ по
отношение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.
Следователно, за да бъде законно уволнението на ищеца, въззивникът –
ответник в първоинстанционното производство следва да докаже, че е
спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; че при издаването на процесната
заповед са спазени разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ, както и че ищецът е
извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, което е
тежко по см. на КТ.
В случая, от събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. С
покана от 11.12.2018 г. работодателят е изискал от Ю. Г. М. в срок от два
работни дни от връчването на поканата да даде писмени обяснения за взетата
на 23.11.2018 г. „турбина, принудително пълнене с въздух GARRETT”, с
артикулен номер TD S1201T oт склада на „А.К.Б.“ ЕООД, без да бъде
отчетена. В поканата твърдяното нарушение на трудовата дисциплина е
надлежно индивидуализирано със съществените му признаци от обективна и
субективна страна, т. е. служителят е имал възможност да се запознае с
основанието за образуване на дисциплинарно производство срещу него и да
се защити. На 11.12.2018 г. Ю. Г. М. е депозирал писмени обяснения пред
работодателя, в които не е изложил обстоятелства, които да опровергават
фактическите твърдения, изложени в поканата, нито е представил отчетни
9
документи за извършена доставка на артикула. Ето защо, съдът счита, че
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е била спазена от работодателя.
На следващо място, съдът намира, че заповед № 049/13.12.2018 г.,
издадена от управителя на „А.К.Б.“ ЕООД, отговаря на формалните
изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ и съдържа съществените реквизити, визирани
в чл. 195, ал. 1 КТ – посочен е нарушителят, описано е твърдяното нарушение,
кога е извършено нарушението, посочено е наказанието, както и законовият
текст, въз основа на който се налага наказанието. Налице е и съответствие
между фактическите обстоятелства, описани в процесната заповед, и дадената
правна квалификация на дисциплинарното нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ
– увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на суровини и
материали и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – други тежки нарушения на трудовата
дисциплина. Процесната заповед е връчена лично на ищеца на 13.12.2018 г.,
което обстоятелство е удостоверено с подписа му, т. е. процедурата по
връчването на заповедта е спазена.
Спорен въпрос по делото е и дали ищецът е извършил твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, за което му е наложено дисциплинарно
наказание.
По делото не се спори, че ищецът е бил назначен на длъжността
„шофьор - лекотоварен автомобил“ в ответното дружество. Сред основните
задължения на посочената длъжност според длъжностната му характеристика
са окомплектоване на поръчки за клиенти, извършване на разнос по
предварително изготвен график и маршрут, събиране на плащания и др.
В процесната заповед е посочено, че ищецът е извършил дисциплинарно
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, представляващо увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, изразяващо се в
отнемане от владението на работодателя на 23.11.2018 г. чрез изнасянето от
склад на работодателя в гр. София, ул. „****, без да е направена и
изпълнявана поръчка към клиент, на 1 бр. артикул „турбина, принудително
пълнене с въздух GARRETT”, с артикулен номер TD S1201T, на стойност –
2003,00 лв., собственост на работодателя, която не е отчетена от служителя.
Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на събраните във
въззивното производство доказателства, допуснати на основание чл. 266, ал. 3
ГПК, а именно – показанията на св. Ф., основното и допълнителното
10
заключение на СТЕ, приложената като веществено доказателство по делото 1
бр. флаш памет, съдържаща 5 бр. видеофайлове: „20181123_12;06;20.аvi”,
„20181123_12;57;24.аvi”, „20181123_12;58;21.аvi”, „20181123_13;19;45.аvi” и
„20181123_13;20;16.аvi”, от видеозаписи от камери, поставени в процесния
склад, и основното и допълнителното заключение на СТЕ, се установява по
безспорен начин, че ищецът е извършил твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина. От показанията на св. Ф. се установява, че през 2018 г. е
постъпил сигнал в дружеството, че се предлагат артикули от склада на цени,
които са по – ниски от предлаганите от ответното дружество. Св. Ф. посочва,
че е извършил преглед на записите на видеокамерите от 23.11.2018 г. от
склада и от прегледа им се установило, че складовият работник М. обикаля с
бележка в склада, след което отива до стелажа, взима турбо компресора и го
предава на обособеното за разнос място на шофьора Ю. М., който го взима,
натоварва го в колата и тръгва с него. От показанията му се установява, че
предаването на стоката между складовия работник и шофьора се е извършва в
склада, както и че за артикула няма поръчка за доставка от склада.
Показанията на св. Ф. кореспондират със съдържанието на видеофайловете,
находящи се върху приложената като веществено доказателство по делото 1
бр. флаш памет, описано в основното заключение на СТЕ. В подкрепа на
показанията на св. Ф. е и допълнителното заключение на СТЕ, според което
изображенията на лице № 2 от предоставените за изследване видеозаписи и
фотоизображението на Ю. Г. М. /сравнителен образец от заявление за
издаване на БДС/ вероятно са изображения на едно и също лице.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че по делото е доказано по
безспорен начин, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина
по см. на чл. 187, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, съставляващо
увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
изразяващо се в отнемане от владението на работодателя на 23.11.2018 г. чрез
изнасянето от склад на работодателя в гр. София, ул. „****, без да е
направена и изпълнявана поръчка към клиент, на 1 бр. артикул „турбина,
принудително пълнене с въздух GARRETT”, с артикулен номер TD S1201T,
на стойност – 2003,00 лв., собственост на работодателя, която не е отчетена
от служителя. Тъй като артикулът е изнесен от склада и не е отчетена
доставка чрез представяне на стокова разписка или друг отчетен документ и
продажната цена на артикула, то липсата на артикула представлява
11
имуществена вреда за работодателя, причинена от ищеца, който е взел
артикула, изнесъл го е от склада и е установил фактическа власт върху него
без да има правно основание за това.
От субективна страна нарушението е извършено при умишлена форма на
вина, тъй като ищецът е съзнавал, че отнема чужда вещ от владението на
ответното дружество и се разпорежда с нея без основание.
Увреждането на имуществото на работодателя, изразяващо се в
намаляването му с 1 бр. артикул „турбина, принудително пълнене с въздух
GARRETT”, с артикулен номер TD S1201T, на стойност – 2003,00 лв.,
представлява и неизпълнение на задължението му по чл. 8, ал. 2, б. „d” oт
трудов договор № 58/27.08.2014 г. служителят да пази грижливо
имуществото, което му е поверено или с което влиза в досег във връзка с
изпълнение на задълженията си, както и нарушение по чл. 29, т. 9 от
Правилника за вътрешния трудов ред на „А.К.Б.“ ЕООД от 01.11.2014 г. –
увреждане на имуществото на работодатлея и разпиляване на средства,
материали, енергия и други средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.
Въззивният съд намира, че дисциплинарно – наказващият орган
законосъобразно е приел, че тежестта на нарушението е голяма, тъй като
служителят е отнел от владението на работодателя имущество на значителна
стойност, като по този начин му е причинил имуществена вреда, отчел е
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именнно – че
служителят се е възползвал от доверието на работодателя, дадено му при и по
повод на изпълнението на служебните му задължения, и че се касае за
неизпълнение на пряко задължение, произтичащо от трудовия договор на
служителя, както и безкритичното отношение на служителя към
нарушението, които обстоятелства в своята съвкупност обуславят налагането
на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид това, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ има
акцесорен характер и основателността му е обусловена и от основателността
12
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и с оглед отхвърлянето на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и искът по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ.
Поради разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 116096/10.06.2020 г., постановено по гр.
д. № 1567/19 г. по описа на СРС, 68 състав, в частта, в която са уважени
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, следва да бъде
отменено като неправилно, и вместо него следва да бъде постановено друго
решение, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В частта, в което е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, решение № 116096/10.06.2020 г., постановено по
гр. д. № 1567/19 г. по описа на СРС, 68 състав, е влязло в сила като
необжалвано.
Предвид изхода на спора решение № 116096/10.06.2020 г., постановено
по гр. д. № 1567/19 г. по описа на СРС, 68 състав, следва да бъде отменено
като неправилно и в частта, в която „А.К.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на Ю.
Г. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща част
от платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат по делото,
пропорционално на уважената част от исковете, както и в частта, в която
„А.К.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на СРС сумата от 100 лв., представляваща дължима държавна такса за
уважената част от исковете.
Tъй като в първоинстанционното производство ответното дружество не
е представило договор за правна защита и съдействие и доказателства за
направени разноски за адвокатско възнаграждение в това производство, то
правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно в тази му част.
Предвид изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на въззивника сумата от 650 лв., представляваща направени разноски във
въззивното производство /за държавна такса и за депозит за възнаграждение
на вещото лице по СТЕ/.
13
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 116096/10.06.2020 г., постановено по гр. д. №
1567/19 г. по описа на СРС, 68 състав, в частта, в която е отменена на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ заповед № 049/13.12.2018 г. на управителя на
„А.К.Б.“ ЕООД, с която е уволнен дисциплинарно Ю. Г. М., в частта, в която
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ю. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. ****, е възстановен на заеманата преди уволнението му
длъжност „шофьор – лекотоварен автомобил“ в „А.К.Б.“ ЕООД, в частта, в
която „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, с адрес: гр. София, район Сердика, ул.
„****, е осъден да заплати на Ю. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж. к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща
част от платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат по делото,
пропорционално на уважената част от исковете, както и в частта, в която
„А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, с адрес: гр. София, район Сердика, ул. „****, е
осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от
100 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от
исковете, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. ****, срещу „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Сердика, ул. „****, иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му,
извършено със заповед № 049/13.12.2018 г. на управителя на „А.К.Б.“ ЕООД,
с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание
чл. 190, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, и е прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, както и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до
уволнението му длъжност „шофьор – лекотоварен автомобил“ в „А.К.Б.“
ЕООД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ю. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, да
заплати на „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
14
гр. София, район Сердика, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
650 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1 – месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15