№ 1300
гр. Варна, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Ирена Н. Петкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502023 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. № 17725/14.07.2023г. подадена от Община Вълчи
дол срещу решение № 119/27.06.2023г. постановено по гр.д.№ 7/2023г. по описа на РС-
Девня, с което са уважени предявените от М. Т. С. против въззивника искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на М. Т. С., ЕГН ********** извършено със Заповед № 1245/08.12.2022г. на Кмета на
Община Вълчи дол на основание „съкращаване на щата“ считано от връчване на заповедта
на 08.12.2022г. И Е ОТМЕНЕНО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЕН
е М. Т. С., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност "Огняр " в Община
Вълчи дол, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; ОСЪДЕНА е Община Вълчи дол, Булстат
********* да заплати на М. Т. С. сумата от 5461,96 лева - обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 08.12.2022г. до 07.06.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 05.01.2023г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и
Община Вълчи дол е ОСЪДЕНА да заплати на М. Т. С. съдебно-деловодни разноски в
размер на 1600 лева, както и държавна такса и разноски по уважените искове в полза на
Районен съд-Девня в размер на 418,48 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въззивникът – Община Вълчи дол оспорва решението с твърдения за неправилност
на формираните от съда крайни изводи за основателност на предявените искове.
1
Счита, че съдът е направил обосновани заключения, че заповедта за уволнение не
страда от пороци въпреки допуснатата грешка при изписване на фактическото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – промяна в длъжностното
разписание съгласно решение № 708 от протокол № 33/21.12.2021г. на Общ.С-Вълчи дол.
Посочва, че щатното разписание, съгласно цитираното решение, изобщо не е било
действащо към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца – 08.12.2022г., тъй като същото е било отменено с последващо
приетото щатно разписание от 22.06.2022г. Поддържа изложеното в писмения отговор
становище, че актуалното към датата на уволнението на ищеца щатно разписание е това
прието с Решение № 916 по Протокол № 45/31.10.2022г. на Общ.С –Вълчи дол, действащо
считано от 01.11.2022г., в което единствената щатна бройка за длъжността „огняр“ не
съществува, което е дало основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
поради съкращаване на щата.
Посочва за правилен извода на съда за неоснователност на възражението на ищеца за
неспазване на процедурата за искане на разрешение от Инспекция по труда – Варна, предвид
трудоустрояването му. Сочи, че работодателят е съобразил разпоредбите на чл.333, ал.1 от
КТ за закрила преди уволнение като е изискал и получил от Инспекцията по труда
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Излага, че работодателят не е имал задължение да извършва подбор доколкото е
съкратена единствената щатна бройка за длъжността „Огняр“ заемана от ищеца. Поддържа,
че съкращаването на щата е реално, а за извършваната от ищеца дейност след уволнението
му, не е назначен нов работник. Позовава се на съдебната практика на ВКС, според която
съкращаването на щата е реално дори, когато част от трудовата функция на премахната
длъжност е преминала към една или няколко други длъжности, но не съставлява тяхната
основна дейност, а е прибавена към съществуващите преди това трудови функции. В този
смисъл излага, че основните трудови задължения на назначения в деня на уволнението на
ищеца служител Н. А. В. са коренно различни от тези на ищеца по съкратената длъжност
„огняр“, а именно да следи за състоянието на сградата и съоръженията в нея и при
необходимост да извършва ремонтни дейности и поддръжка в помещенията, като по този
повод той е имал достъп и до котелното помещение в сградата. Твърди, че са налице
качествени и количествени същностни различия в трудовите функции за двете длъжности
„огняр“ заемана от ищеца до съкращаването й и за длъжността „работник поддръжка“ заета
от В..
Като обусловени от изхода по главния иск за незаконност на уволнението се оспорват
като неоснователни и кумулативно съединените с него – иск за възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и иск за заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Моли обжалваното
решение да бъде отменено изцяло, а предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
2
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. Т. С..
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
РС-Девня е бил сезиран с предявени от М. Т. С. против Община Вълчи дол обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за
признаване за незаконно на уволнението на ищеца обективирано в Заповед №
1245/08.12.2022г. на Кмета на Община Вълчи дол, с която е прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата; за
възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност „огняр” и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 5461,96 лева обезщетение за оставане без
работа вследствие незаконното уволнение за период от 08.12.2022г. до 07.06.2023г., ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 05.01.2023г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът М. С. твърди, че в периода от 27.12.2017г. до 08.12.2022г. е бил в трудово
правоотношение с Община Вълчи дол по силата на трудов договор и е заемал длъжността
„огняр“. Излага, че трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед №
1245/08.12.2022г. на Кмета на Общината на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ,
считано от датата на връчване същата.
Оспорва законността на уволнението си, като твърди, че не е налице реално
съкращаване на щата за заематана от него длъжност, тъй като макар щатът за „огняр“ да е
премахнат от щатното разписание, трудовите функции за длъжността фактически са
запазени и се изпълняват от друго лице. Позовава се на нарушение от страна на
работодателя на добросъвестно упражняване на права, уреден в чл.8, ал.1 от КТ.
Посочва, че в основанието за издаване на заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение е посочено длъжностно разписание в сила от 21.01.2022г., по която обаче
неговата длъжност „огняр“ продължава да съществува. Твърди, че не е спазена процедурата
по чл.329 от КТ за провеждане на подбор измежду лицата заемащи същата или сходна
длъжност, както и тази по чл.344, ал.3 от КТ за поискване и получаване на разрешение от
Инспекцията по труда за уволнението му, предвид на това че е трудоустроен.
Моли за отмяна на заповедта за уволенение, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – Община Вълчи
дол, с който оспорва предявените искове, считайки ги за неоснователни.
Посочва, че в заповедта за уволнение е допусната техническа грешка при
посочването на решението на ОбС, с което е прието новото щатно разписание, като
3
правилното е щатното разписание действащо считано от 01.11.2022г., прието с Решение №
916 по протокол № 45 от заседанието на ОбС Вълчи дол от 31.10.2022г. Излага, че в новото
щатно разписание длъжността заемана от ищеца „Огняр“ е съкратена реално и тъй като е
била само една не се е налагало да бъде извършвана процедура по чл.329 от КТ за подбор
измежду служителите.
Оспорва, че преди издаване на заповедта не е спазена процедурата по чл.333 от КТ
като посочва, че за ищеца е поискано и получено съгласие от Инспекция по труда-Варна за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Счита, че уволнението на ищеца е
законосъобразно, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, а и видно от представеният трудов договор №
702/27.10.2017г. ищецът М. Т. С. е бил назначен на длъжност „Огняр“ в дирекция „Битови и
комунални дейности“ при Община Вълчи дол. Представено е и удостоверение № 7034-
469/28.07.2014г. за професионално обучение на М. С. за „Оператор на парни и водогрейни
съоръжения, Експлоатация на същите, Машинист на котли с високо налягане – втора
степен“
Съгласно характеристиката на длъжността „Огняр“ заемана от ищеца, същият следва
да познава устройството и принципите на парните котли, съоръженията към тях и
спомагателните повърхности за нагряване; Да познава принципа на действие на контролно
измервателните прибори и правилата на действието им; Да има знания отнасящи се го
експлоатацията на парния котел; Да познава свойствата на въздуха, водата, водната пара и
материалите използвани в паро-котелната техника и начините на осигуряване на
необходимата тяга; Да участва в приемането на нови производствени мощности и
оборудване за експлоатация след проведено ремонт или монтаж; Да познава процеса на
горене при различните видове горива; да анализира авариите и да предлага мероприятия за
ликвидирането им; Да владее начините за подготвяне и пускане на парните котли след
монтаж, регулиране или почистване; Да извършва допълнително възложени му
административно-технически процедури, както и дейност по връчване на призовки.
Посочени са и отговорностите за заеманата длъжност – да отговаря за монтажа,
експлоатацията, ремонта и обслужването на парните котли; Да нови отговорност за
настъпилите вреди от престой поради технически и организационни причини свързани с
ранотата на парните котли; Да отговаря за безопасността на труда и противопожарната
безопасност на парните котли. Посочено е, че длъжността е на пряко подчинение на
ръководителя на дейност „БКС“.
Със заповед № 1245/08.12.2022г. на Кмета на Община Вълчи дол, на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение с М.
4
Т. С.. Заповедта е обоснована с влязло в сила решение № 708 от протокол № 33 от
21.12.2021г. от заседание на ОбС Вълчи дол и длъжностно разписание в сила от
21.01.2022г. и проведена процедура по чл.329, ал.1 от КТ с протокол от 25.01.2022г.
С Решение № 916 обективирано в протокол № 45/31.10.2022г. на Общинсия съвет
гр.Вълчи дол е одобрена нова обща численост и структура на Общинската администрация -
Вълчи дол считано от 01.11.2022г. Видно от приложеното длъжностно разписание в сила от
01.11.2022г. на дейност „Битово и комунално стопанство“ /л.64/, числеността на щатовете е
общо 28 и не включва позицията „Огняр“.
Видно от длъжностно разписание в сила от 22.06.2022г. на дейност „Битово и
комунално стопанство“ /л.65/, числеността на щатовете е общо 33 и включва 1 щат зает от
длъжността „Огняр“. Същият един щат за длъжността „Огняр“ е съществувала и към
длъжностното разписание в сила от 21.01.2022г. /л.66/.
С искане, изх.№ РД-3200-164/01.12.2022г. Кметът на Община Вълчи дол е сезирал
„Инспекция по труда“-гр.Варна за даване на разрешение или отказ за уволнение на
служителя М. Т. С. на основание съкращване на щата на основание чл.333, ал.1, т.2 от КТ с
приложено към него Експертно решение № 1372/08.11.2022г.на ТЕЛК комисия при МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД издадено на лицето М. Т. С., с което му е призната 50% трайно
намалена работоспособност.
С писмо изх.№ 22094320/02.12.2022г. на директора на ИД „Главна инспекция по
труда“ /л.78/ във връзка с посоченото искане от 01.12.2022г., Община Вълчи дол е
уведомена, че на основание чл.333, ал.1 от КТ се дава предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с М. Т. С. на длъжност „Огняр“ – трудоустроен
работник по чл.333, ал.1, т.2 от КТ.
По делото е представен трудов договор № 1246/08.12.2022г. сключен между Община
Вълчи дол, представлявана от кмета в качеството на работодател и Н. А. В. в качеството на
работник. Длъжността, за която е сключен трудовият договор е „Работник поддръжка“ с
дейност „БКС“ с код по НКПД 93120008 с място на работа гр.Вълчи дол. Представено е
удостоверение № 11555-5/16.01.2023г. за професионално обучение на Н. А. В. за „Оператор
на парни и водогрейни съоръжения, Експлоатация на същите, Машинист на котли с високо
налягане – втора степен“.
Представена е длъжностната характеристика за длъжността „Работник поддръжка“,
според която основните задължения включват: Постоянно следене на състоянието на
сградата и помещенията с цел да не се допуска застрашаване здравето на служителите; Да се
уведомява кмета на Общината при възникнала необходимост от ремонт или във връзка с
поддръжката на сградата и помещенията в случай на невъзможност сам да извърши ремонта
или да отстрани повредата; Да изпълнява и други задачи свързани с длъжността, поставени
от прекия ръководител или от ръководството на общината. При изпълнение на задачите
следва да следи за качеството на извършваната работа и да не допуска разхищаване на
материали, поверени инструмени и имущество. Длъжността е на пряко подчинение на
ръководителя на дейност „БКС“. Посочено е също, че в ежедневната си работа служителят
5
заемащ длъжността работник-поддръжка следва да е във връзка с останалите работници и
служители от Общинската администрация – Вълчи дол и с лицата ползващи услугите на
басейна, бара и ски влека.
По делото е проведена ССчЕ, поддържана в съдебно заседание от вещото лице
Радослав Станчев даваща заключение за размера на последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец /м.06.2022г./ в размер на 931,50 лева.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Я.Р.М. и Н. А. В..
Свидетелката М. посочва, че познава М. С., който работел в Община Вълчи дол и се
занимавал с парното, бил призовкар и изпълнявал някой административни задачи свързани с
принтера. След неговото уволнение парното продължило да работи и се поддържало от
служител на име Н.. Посочва, че е присъствала на ситуация, когато Н. казал на охраната на
общината, че слиза да види какво става с котела.
Разпитан свидетелят Н. В. посочва, че работи в сградата на Община Вълчи дол и се
заминава с поддръжката на врати, прозорци, радиатори и други, както и с поддръжката на
парното на общината, което се изразявало в подмяна на радиаторите и подмяна на кранчета
и тръбички. В случай на теч, за да се отремонтират тези елементи трябвало да се изпусне
водата от радиаторите и след като се поправи да се пусне отново. Излага, че е приел
ключовете за парното от М., а в началото на месец декември започнал курс за огняр.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на
тях петитум обуславят извод за предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на
уволнението на ищеца за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност както и за заплащане на обезщетение за врмето, през което е останал без работа в
следствие на уволнението, в случая от 08.12.2022г. до 07.06.2023г.
Съдът намира производството по предявените искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ за процесуално допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на
05.01.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете за отмяна на
уволнение се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение, което в настоящия случай е станало със заповед от 08.12.2023г. Молбата за
отмяна на уволението е подадена в срок, поради което съдът дължи формиране на изводи
досежно нейната законосъобразност.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1,
предл.2 от КТ поради съкращаване на щата със заповед на кмета на Община Вълчи дол №
1245/08.12.2022г.
Наведените в исковата молба твърдения са за наличие на няколко самостоятелни
основания за незаконосъобразност на уволнението на ищеца: Поради несъответствие между
6
изложените в заповедта фактически основания за уволнението /Решение № 708 по протокол
№ 33/21.12.2021г. на ОС-Вълчи дол и одобреното с него щатно разписание в сила от
21.01.2022г./ и действителните факти, породили правото на работодателя да уволни
служителя /одобреното ново щатното разписание в сила от 01.11.2022г./; Поради нарушение
на задължения на работдателя по чл.333 от КТ във връзка със закрилата на работника при
трудоуствояване; Поради липса на проведен подбор по чл.329 от КТ; Поради липса на
реално съкращаване на щата и издаване на заповедта в нарушение на разпоредбата на чл.8,
ал.1 от КТ, т.е при злоупотреба с работодателска власт предвид липсата на реално
съкращаване на щата.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по наведените от ищеца основания за
незаконосъобразност на уволнението му, като е приел, че заповедта е издадена от
компетентен орган – Кмета на Община Вълчи дол, в изпълнение на правомощията му на
ръководител на общинската администрация и орган по назначаването и освобождаването на
служителите в нея /чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА/.
Прието е също така, че посоченото в мотивната част на оспорената заповед основание
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - Решение № 708 по протокол №
33/21.12.2021г. на ОС-Вълчи дол и одобреното въз основа на него щатното разписание в
сила от 21.01.2022г. е неправилно предвид на това, че считано от 01.11.2022г. за
администрацията в Община Вълчи дол е било действащо ново щатно разписание, в което
именно е съкратена длъжността на ищеца „Огняр“. Счетено е обаче, че се касае за
техническа грешка допусната при оформянето на заповедта, която не се е отразила на
правото на защита на работника, доколкото същият е разбирал, че уволнението му е на
основание съкращване на щата, срещу законосъобразността на което е могъл да се защити
позовавайки се на действащото към момента на издаване на заповедта щатно разписание.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че работодателят е спазил
процеурата по чл.333, ал.1, т.2 от КТ за искане и получаване от Инспекция по труда на
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в
качеството му на трудоустроен работник. От доказателствата по делото е видно, че на
01.12.2022г. Кметът на Община Вълчи дол е сезирал „Инспекция по труда“ - гр.Варна за
даване на разрешение или отказ за уволнение на служителя М. Т. С. на основание
съкращаване на щата, като към искането е приложено експертно решение на ТЕЛК комисия
при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД удостоверяващо трайно намалена работоспособност /50%/
на лицето М. Т. С.. В отговор на запитването, на 02.12.2022г. Община Вълчи дол е
уведомена от директора на ИД „Главна инспекция по труда“, че се дава предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Т. С. на длъжност „Огняр“
в качеството му на трудоустроен работник или служител по чл.333, ал.1, т.2 от КТ. На това
основание възраженията за нарушена от работодателя предварителна закрила е
неоснователно.
По възражението на ищеца за липса на проведен подбор по чл.329 от КТ е прието, че
с одобряването на новото щатно разписание в сила от 01.11.2022г. е съкратена единствената
7
щатна бройка на длъжността „Огняр“. Горното е дало основание за извода, че когато се
съкращава съществуващата само една щатна бройка за съответната длъжност, за
работодателя не съществува задължение да проведе подбор. Изводът за липса на задължение
за работодателя да проведе подбор е правилен, доколкото трудовата функция на длъжността
„огняр“ е дотолкова специфична, че не би могло да става дума за тъждество или съществено
сходство между нея и други от посочените длъжности в длъжностното разписание на
дейността „Битово и комунално стопанство“, като например шофьор, работник поддръжка,
багерист, технически организатор, електромонтьор, чистач и др. Още повече, че в случая
ищецът макар да твърди да има, не посочва кои са лицата, които са заемали същата или
сходна длъжност, за да е било необходимо между него и тях да бъде извършен подбор.
Настоящият съдебен състав споделя изложените по-горе мотиви за неоснователност
по посочените основания за незаконосъобразност на уволнението на ищеца и ги намира за
правилни и законосъобразни, съответстващи на трайно установената съдебна практика по
тези въпроси. Същите не са предмет на оспорване и във въззивната жалба, поради което и на
основание чл.269 от ГПК не попадат в обхвата на въззивната проверка.
Въззивникът Община Вълчи дол в жалбата си оспорва твърденията на ищеца за липса
на реално съкращаване на щата, които са приети за основателни в обжалваното решение.
Именно изводите на първоинстанционния съд за липса на реално съкращване на щата,
обусловили и крайното решение за незаконосъобразност на уволнението на ищеца, са
предмет на проверка по настоящото въззивно обжалване.
Съкращаването на щата е правомощие на работодателя, осигуряващо му възможност
законосъобразно да намали числеността на работниците/служителите, тогава когато
трудовата фунция на съответен работник по една или друга причина вече не обслужва
неговата дейност или запазвайки общата численост на персонала да закрие щатна бройка за
определена длъжност и да открие ново щатно място за служител с различна трудова
функция. Във втората хипотеза, реално съкращване на щата може да е налице при запазване
и дори при увеличаване на бройки по щатното разписание /така Решение № 66/28.03.2013г.
по гр.д.№ 332/2012г. на ВКС/. Какво да бъде щатното разписание при работодателя, колко
души да изпълняват съответна трудова дейност, какви задължения да включва съответната
трудова функция, както и дали към тези задължения да се прибавят и нови, различни от вече
съществуващите за нея, е суверенна преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен
контрол.
Съдебната практика на ВКС /Решение № 168/10.06.2014г. по гр.д.№ 5342/2013г. на
ВКС; Решение № 498/13.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1561/2021г. на ВКС; Решение №
153/24.07.2017г. по гр.д.№ 4092/2016г. на ВКС; Определение № 745/30.10.2017г. по гр.д.№
1129/2017г. на ВКС; Определение № 448/02.06.2022г. по гр.д.№ 2995/2021г. на ВКС/ трайно
и непротиворечиво приема, че предпоставките на чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ за реално
съкращаване на щата са налице не само при съкращване на щата поради преустановяване на
съответната дейност и при отпадане на трудовите функции за длъжността, но и при т.нар.
„трансформиране“ на длъжности, при които трудовата функция на съкратената длъжност се
8
запазва и прехвърля към друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, а
така също и когато функциите на съкратената длъжност се преразпределят между други
длъжности с различни трудови фунции.
Водещият критерий в случая не е наименованието на длъжността, а трудовите
функции заложени в нея. Когато в задълженията на съществуваща или новоотрита длъжност
бъдат включени изцяло или частично трудови функции на друга длъжност /съкратена,
закрита/, но съдържанието и включва и съществено нови и различни трудови функции, то
тогава е налице реално съкращаване на щата. Фиктивно съкращаване на щата е налице,
когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата фукция в същия
обем и вид на права и задължения и се изпълнява аналогично от длъжност, но с друго
наименование /така Решение № 334/19.12.2013г. на ВКС по гр.д.№ 1241/2012г. на ВКС.
Установява се при съпоставка на актуалното щатно разписание в сила от 01.11.2022г.
с предишното такова в сила от 22.06.2022г., че считано от 01.11.2022г. е извършено
намаляване на общия щат на дейността „БКС“ при Община Вълчи дол с 5 броя /от 33 на 28
щата/, като е намален щатът за длъжностите технически сътрудник и общ работник,
съкратен е щатът за длъжността „Огняр“ и е увеличен с 1 бройка щатът за длъжността
„работник поддръжка“ /т.е станали са два/. За тази втора щатна бройка за длъжността
„работник поддръжка“ е сключен трудов договор на 08.12.2022г. с лицето Н. А. В..
Твърденията на ищеца са, че изпълняваните от него трудови функции, след прекратяване на
трудовото му правоотношение, се изпълняват фактически от новоназначения служител В., с
което обосновава възраженията си за липса на реално съкращаване на щата.
В случая работодателят е съкратил щата на длъжността „Огняр“, изпълнявана от
ищеца считано от 01.11.2022г.
От доказателствата по делото се установява, че трудовата дейност по обслужване на
парното /котелното помещение/ в сградата на Община Вълчи дол не е закрита /свидетелката
М. посочва, че парното продължило да работи и след прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца/. Горното налага да се извърши изследване дали изпълнението на
трудовата функция на огняра е възложено на друга длъжност, в случая на длъжността
заетата от лицето Н. В. и дали същата представлява основното й съдържание или е
допълваща към други съществено различаващи се трудови функции на длъжността
„работник поддръжка“.
Преценката дали е налице реално, а не фиктивно съкращение на щата е винаги
конкретна и във всеки отделен случай предпоставя съпоставяне между трудовите функции
на съкратената длъжност /заемана от ищеца/ и тази, за която ищецът твърди, че се
осъществяват трудови функции от друг работник несъществено отличаващи се от тези на
заеманата от него длъжност.
Видно от разписаните основни задължения и отговорности в представената
длъжностна характеристика на длъжността „работник поддръжка“, същите макар да са част
от дейностите в отдел „Битово и комунално стопанство“, са ориентирани изцяло в дейности
по поддръжка и ремонт на сградите, помещенията и съоръженията в тях, включително
9
поддръжка на съоръженията басейн, бар и ски влек, както и комуникация със служителите
на общинската администрация и изпълнение на други задачи свързани с длъжността
поставени от прекия ръководител и ръководството на общината. В този смисъл е и
изложеното в показанията на свидетеля Н. В. назначен на длъжността „работник
поддръжка“ след уволнението на ищеца. Същият посочва, че работата му се изразява в
поддръжка на врати, прозорци, радиатори в Общината, като при необходимост от ремонт на
кранчета и тръбички по радиаторите на парното, изпуска водата от тях, извършва ремонта, а
след това напълва отново системата. Излага, че осигуреният му достъп до парното в
сградата на Община Вълчи дол е във връзка с задълженията му да поддържа в изправност
съоръженията в помещенията, в това число и парното. Т.е трудовите функции на служителя
заемащ длъжността „работник поддръжка“ са съществено различаващи се от трудовите
функции, които са били възложени на ищеца в длъжността му на „Огняр“ и не е налице и
най-малко тъждество между тях.
Анализирани в цялост, доказателствата по делото не установяват по безспорен начин,
че на лицето Н. В. са възложени трудови функции свързани с експлоатацията /дейността по
спиране, пускане/ на парното в Община Вълчи дол, познаване на принципите на парните
котли, повърхностите на нагряване и действието на контролно измервателните уреди –
такива, каквито са били възложени на ищеца описани в длъжностната характеристика за
длъжността „Огняр“, извън длъжностното му задължение да поддържа съоръжението в
изправност в качеството на „работник поддръжка“.
От друга страна, с оглед събраните доказателства, че лицето Н. В. е изкарал курс и се
е снабдил със свидетелство за правоспособност като машинист на котли с високо налягане
може да се приеме, че на длъжността „работник поддръжка“ са били възложени от
работодателя и трудови функции на премахнатата длъжност „Огняр“ свързани с
експлоатацията на парния котел в Община Вълчи дол. Горното съдът разглежда като
допустима трансформация на щат, при което трудовата функция на съкратената длъжност
„огняр“ се прехвърля към длъжността „работник поддръжка“, която е със съществено
различаваща се основна трудова функция – поддръжка, ремонт на сгради, помещения,
съоръжения, басейн, бар, ски влек и др. Трансформацията на длъжности е форма на реално
съкращаване на щата и правомощието на работодателя да огранизира и оптимизира
дейността по начин, който счита за добре е прерогатив на работодателката му дискреция,
която не подлежи на съдебен контрол.
На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание реално съкращване на щата доколкото
макар да не са премахнати трудовите функции на длъжността „Огняр“, изпълнението им е
възложено като допълнителна дейност към иначе съществено различаващите се основни
трудови функции на служител, заемащ длъжността „работник поддръжка“. Т.е налице е
реално съкращаване на щата чрез трансформиране на длъжности.
Липсата на реално съкращване на щата е въведно в исковата молба на ищеца и като
основание на възражението му по чл.8, ал.1 от КТ, а именнно незаконосъобразност на
10
уволнението му поради злоупотреба на работодателя с правото му да прекрати трудовото
правоотношение със служителите. Съобразно формираният от настоящия състав извод за
реално, а не фиктивно съкращаване на щата на ищеца, неоснователно се явява твърдението
му за недобросъвестно извършено уволнение.
С нормата на чл.8, ал.2 от КТ се презумира, че работодателят осъществява правата и
задълженията си добросъвестно и оборването на презумпцията е изцяло в тежест на
работника /така Решение № 232/13.06.2011г. по гр.д.№ 781/2010г. на ВКС, Решение №
70/27.07.2020г. по гр.д.№ 2550/2019г. на ВКС/. Установяването на злоупотреба с права от
страна на работодателя предполага успешното провеждане на пълно и главно доказаване, че
единственото желание на работодателя е било чрез иначе законово допустими средства да
постигне единствената цел да прекрати трудовия договор с конкретен служител или
работник, при това да е извършено виновно във форма на умисъл. Това в светлината на
избраното от работодателя основание – съкращване на щата означава да се докаже по
безспорен начин, че с промените в щатното разписание на Община Вълчи дол се цели
единствено уволнение на ищеца. Успешно доказване в този смисъл не е проведено.
Напротив, както бе посочено по-горе с последното щатно разписание, въпреки направените
трансформации на длъжности, се е достигнало до реално намаляване на щатната численост
за дейността „Битово и комунално стопанство“ с 5 щатни бройки, което е израз на
оптимизиране на дейността и разходите в съответния отдел на Община Вълчи дол, а
необхоидмостта и целесъобразността на същото отново стои извън допустимия съдебен
контрол.
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице
реално съкращаване на щата при спазване на правилата за предварителна закрила на ищеца
в качеството му на трудоустроен работник и при добросъвестно упражняване на
работодателската компетентност, което прави уволнението законно. Горното налага отмяна
на обжалваното решение, с което е достигнато до различни крайни изводи, изцяло и
отхвърляне като неоснователни на предявените главен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
обусловени от него кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззиваемата страна – Община Вълчи дол е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно изхода на спора такова и се следва. На
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП и чл.23, т.1 от Нредбата за заплащане на
правната помощ, за всяка от двете проведени съдебни инстанции в полза на Община Вълчи
дол следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 119/27.06.2023г. постановено по гр.д.№ 7/2023г. по
описа на РС-Девня, с което са уважени предявените от М. Т. С. против Община Вълчи дол
11
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ,
като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. Т. С., ЕГН ********** извършено
със Заповед № 1245/08.12.2022г. на Кмета на Община Вълчи дол на основание „съкращаване
на щата“ считано от връчване на заповедта на 08.12.2022г. И Е ОТМЕНЕНО, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЕН е М. Т. С., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност "Огняр " в Община Вълчи дол, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ;
ОСЪДЕНА е Община Вълчи дол, Булстат ********* да заплати на М. Т. С. сумата от
5461,96 лева - обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 08.12.2022г. до 07.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска - 05.01.2023г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл.
344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и Община Вълчи дол е ОСЪДЕНА да заплати на М. Т.
С. съдебно-деловодни разноски в размер на 1600 лева, както и държавна такса и разноски по
уважените искове в полза на Районен съд-Девня в размер на 418,48 лева, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Т. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. **** срещу
Община Вълчи дол, Булстат ********* с адрес: гр.Вълчи дол, пл.“Христо Ботев“ № 1,
представлявано от кмета Георги Тронков обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца М. Т. С.
за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 1245/08.12.2022г. на Кмета на Община Вълчи
дол, с която трудовото му правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца М. Т. С. на заеманата преди уволнението длъжност "Огняр" в
Община Вълчи дол и с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 3 от КТ, вр.чл.225, ал.1 от КТ за
осъждане на ответника Община Вълчи дол да му заплати сумата от 5461,96 /пет хиляди
четиристотин шестдесет и един лева и 0,96/ лева обещетение за оставане без работа
вследствие на незаконно уволнение за периода от 08.12.2022г. до 07.06.2023г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 05.01.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ НА Община
Вълчи дол, Булстат ********* с адрес: гр.Вълчи дол, пл.“Христо Ботев“ № 1,
представлявано от кмета Георги Тронков сумата от 200 /двеста/ лева - юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 200 /двеста/ лева -
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 08.11.2023г., на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13