РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. М, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630201490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200225/ 18.11.2022г. на
Директора на Дирекция „ИТ” – М на П. М. Т. от град Бойчиновци, обл.М е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 500.00 лева на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е П. М. Т. от
град Бойчиновци, обл.М, който чрез адв.З. ГМ, АК-М обжалва същото с
оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно
заседание пълномощникът доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакувавното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка на място на 05.10.2022г. в 16.10 часа
административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е
подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно
постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ във
връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Акта е съставен на 19.10.2022 г, предявен е на нарушителя на
същата дата да се запознае със съдържанието му и да направи обяснения или
възражения, ако има такива. Към момента на предявяване на АУАН
административно наказаният е направил възражение, като е записал, че не е
съгасен със съставеният акт, а който ще представи писмено възражение.
Не се е възползвал от правото си по чл.44 ал.1 от ЗАНН да представи
писмени възражения по така съставения АУАН, като не представя никакви
писмени доказателства.
По делото е приложено единствено Заявление от жалбоподателя Т. с вх.
№ 22106579/11.10.2022г, с което заявление същият обяснява, че не е
работодател и не представя абсолютно никакви документи, които са изискани
от контролният орган с призовка по чл.45, ал.1 от АПК за извършване на
проверката по документи.
В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в
качеството му на работодател е осъществил от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е
2
правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това
органи и в изискуемата форма.
От доказателствата по делото се установява, че при извършена проверка
на мяста на 05.10.2022 г. в 16.10 часа по спазване на трудовото
законодателство от въззиваемата страна, в обект „ОТ“, находяща се в гр.М,
ул.“ЛК“ № ХХ, стопанисвана от П. М. Т., с ЕГН ********** се констатирало,
че жалбоподателя, в качеството си на работодател е допуснал до работа
лицето ТИТ, като работник да извършва трудова дейност в обекта, с
фиксирано работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, с уговорено трудово
възнаграждение 10.00 лв. дневно, без лицето да има сключен трудов договор
в писмена форма, преди постъпване на работа.
Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл.61 ал.1 от КТ
изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен
преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че
трудовият договор се сключва в писмена форма. Жалбоподателя е
работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ. Разпоредбата дава легално
определение на качеството „работодател“, а именно: „Работодател е всяко
физическо или юридическо лице, което самостоятелно наема работници или
служители“. В случая, считам, че жалбоподателя напълно отговаря на
качеството „работодател“ по смисъла на КТ. Наел е описанато в АУАН и НП
лице да извършва трудова дейност, в обект „ОТ“, без да има сключен трудов
договор в писмена форма, преди постъпване на работа. Трудови са
отношенията, които се пораждат при предоставяне и използване на
отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице (работник или
служител) на друго лице - работодател. Характерът им на трудови се
определя от техния обект, а именно работната сила на работника, която е
присъща на човека и се съдържа в неговата личност, поради което отдаването
й под наем поставя наемния работник не само в икономическа, но и в лична
зависимост от работодателя: той е длъжен да бъде на разположение на
работодателя, да му се подчинява и да изпълнява неговите нареждания при
извършването на определената работа в процеса на нейното изпълнение.
Трудовото правоотношение има и своето специфично съдържание - работен
режим, трудово възнаграждение, работно време и работно място, като едни от
характеристиките на трудовата дисциплина, дисциплинарна отговорност и
3
други. Разликата между трудов договор и граждански договор е техния
предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на една трудова
функция, а с гражданския договор се уговаря един определен резултат.
Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в
чл.66 КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като
трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Съгласно
правната теория, трудовият договор е определен като двустранно или
многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за
определен срок работната си сила, като се задължава да извършва
възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на
труд. Физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден
вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно
място.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите съгласно
чл.416, ал.5 от КТ.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда,
предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред.
Съдът намира, че следва да се остави без уважение твърдението на
жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1
от КТ във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. Правилно и законосъобразно е определен
и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на
чл.83 ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници – 1500 до 15 000лв. В
случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1
500 лв, явяващ се минималният установен в закона, предвид цялостните
параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил
наличието или липсата на основания по чл.28 от ЗАНН. Тежестта на
нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна
на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и
4
социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и
допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест
за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква
настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за
определени субекти, съдът намира, че не може да се приема в случая, че се
касае за маловажно нарушение.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват,
както от субективна, така и от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ.
Наведените доводи от жалбоподателя, че в случая става въпрос за
психично болно лице, съдът намира за неоснователни. На първо място, видно
от прадставинет по делото писмени доказателства не се установява на това
лице да у забрането да полага труд. Нещо повече, лицето само е попълнило
декларацията, като е отговорило на всички поставени в нея въпроси. От
разпита на свидетелите П. А. и З. А. се установява, че лицето е полагало труд
в момента на проверката, а при пристигане на граждани е вземало и
съответната такса.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя
следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото
разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - М
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 12-2200225/
5
18.11.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – М, с което на П. М. Т. от град
Б, обл.М е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500.00
лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. М. Т. от град Б, обл.М, ул.“НВ“ № ХХ, с ЕГН **********
да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – М на основание чл.63 от ЗАНН
направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-М в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
6