Р Е
Ш Е Н
И Е № 776
гр. Пловдив,27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на девети март,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 285/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 22514/24.07.19г.по описа на ПдОС,допълнена с допълнителна
въззивна жалба вх.№ 39202/14.06.19г.по описа на ПдРС,подадена от С.П.Д.,ЕГН-**********
и Г.Я.Д.,ЕГН- ********** чрез пълномощника им адв.Н.А. против решение № 1157/25.03.19г.,допълнено на осн.чл.250 от ГПК с решение №
2039/22.05.19г.,и двете поправени на осн.чл.247 от ГПК с решение №
4704/09.12.19г.,всички постановени по гр.д.№ 15909/15г.по описа на ПдРС,6-ти
гр.с.,с които е отхвърлен предявеният от С.П.Д. и Г.Я.Д. против Д.И.Д.,ЕГН-**********
и против И.Д.И.,ЕГН-**********,(конституиран
впоследствие) иск за делба на недвижим имот-овощна градина с площ от
4.825 дка,намираща се в землището на с. *******, в местността „Харманчетата“,ІV
категория,представляващ поземлен имот с идентификатор 78029.316.18 по
КККР,одобрени със заповед № РД-18-55/30.06.2017г.на Изпълнителен директор на
АГКК,с адрес: местност Харманчетата, с площ: 4825 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория
на земята при неполивни условия: 4, номер по предходен план: 316018, съседи:
78029.316.11, 78029.316.5, 78029.316.17, 78029.316.19, 78029.316.20,
78029.316.2. и е отхвърлено направеното от ищците С.П.Д. и Г.Я.Д. против Д.И.Д.
възражение за намаляване на завещателно
разпореждане от 19.12.2013г.,извършено от Т. И. Д. в полза на Д.И.Д. и за възстановяване
на запазената им част от наследството,останало от Т. И. Д..
Излагат се доводи за неправилност и
необоснованост на решението в частта му,с която съдът е приел за неоснователно
искането на ищците за възстановявяне на тяхната запазена част в качеството им
на законни наследници на Я. И.Д. от
наследството на общата наследодателка Т.
Д. поради извършеното от нея саморъчно
завещание от 19.12.13г.,в резултат на което е отхвърлен и предявеният иск за
делба на процесния недв.имот.Иска се отмяната на атакуваните решения и
постановяване на друго,с което да се извърши намаляване на
наследството,останало от Т. Д.,до размера на запазената им част от него,след
което да се допусне делба на описания в исковата молба недв.имот.Претендират
разноски.
Въззиваемият Д.И.Д.,ЕГН-********** чрез
особения му представител адв.Н.К. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира се
присъждане на възнаграждение за особен представител пред въззивната
инстанция,съобразено с разпоредбите на НМРАВ №1/04г.
Въззиваемият И.Д.И. чрез пълномощника
си адв.П.Д. също счита въззивната жалба
за неоснователна.Претендира разноски за възз.инстанция.
Съдът,като съобрази оплакванията в
жалбата и подадения срещу нея отговор и след преценка на събраните
доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна,която има правен интерес да обжалва постановеното отхвърлително спрямо
нея решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и
чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск от С.П.Д. и Г.Я.Д. на осн.чл.34 от ЗС за делба във фазата на допускането между тях и ответника Д.И.Д.
(впоследствие е конституиран като ответник и И.
Д.И.) по отношение на описания по-горе недвижим имот в землището на с.*********,в местността „Харманчетата“,представляващ ПИ с идентификатор
78029.316.18 по КККР, с площ от 4825
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: овощна градина.
От фактическа страна пред районния съд
е установено следното:
От представеното по делото
удостоверение за наследници на Т. И. Д.,поч. на 03.11.2014г. се установява,че
същата е оставила за свои законни наследници двамата си сина Я.И.Д. и Д.И.Д.. Я.
Д. е починал на 10.06.2015г.,видно от представеното удостоверение за наследници
и е оставил за свои законни наследници двете ищци-съпругата си С.П.Д. и дъщеря си
Г.Я.Д..
По делото е представен договор за
доброволна делба от 27.06.2008г., рег.№ 8009 на Нотариус, рег.№ 231 на
Нотариалната камара, с район на действие ПРС, видно от който Т. И. Д. е
получила в дял и е станала собственик на овощна градина в землището на
с.Цалапица,община Родопи,в местността „Харманчетата”,ІV категория,състояща се
от 4.825 дка,имот № 316018 по плана за земеразделяне на с.Цалапица, при описани
в договора граници и съседи.
От ответника по делото Д.Д. е представено
саморъчно завещание от Т. И. Д. от 19.12.2013г., по силата на което на И.Д.И.,ЕГН-**********,внук
на завещателката,са завещани 3 дка от западната част от процесната овощна
градина,която завещателката притежава съгласно Дял ІV от договора от
27.06.2008г.за доброволна делба,а останалата източна част с площ 1.825 дка е
завещана на сина на Т. И. Д. – Д.И.Д..Със същото завещание Т. Д. е завещала
на сина си Я. Д.,наследодател на ищците,собствените си 3000/5435 ид.части от друг свой имот,който
не е предмет на делбата-оризище с площ от 5,435дка в землището на
с.Цалапица,придобит от Т. Д. с договор за доброволна делба на земед.земи
от 30.11.2000г.
Представена е скица на поземлен имот с
идентификатор 78029.316.18 по КККР, одобрена със заповед №
РД-18-55/30.06.2017г., с адрес на поземления имот с.Ц., местност Харманчетата,
плок 4825 дка, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: овощна градина, номер по предходен план: 316018.
В първото
по делото съд.заседание от ищците е направено
възражение за нищожност на представеното с отговора на исковата молба саморъчно
завещание в частта му,в която са извършени разпоредителни действия с реални
части от процесния имот,тъй като тези реални части не могат да се обособят като
отделни имоти, при спазване на нормите за земеделските земи. При условията на
евентуалност е направено искане за намаляване на завещанието и възстановяване
запазената част на ищците.В тази връзка са и две от
изготвените три СТЕ по делото.Със съдебно-техническите експертизи е дадена оценка към 2014г.и към
2018г.както на процесния имот,така и на другия имот-3000/5435 ид.ч. от оризище,завещан
с процесното завещание на наследодателя на ищците Я. Д.,като с двата имота е
образувана наследствената маса от наследството на Т. Д. и експертизите са
използвали два метода на оценка-нормативен и сравнителен метод.
Въз основа на така очертаната
фактическа обстановка първостепенният съд е приел за безспорно,че ищците и ответникът Д.Д. са законни наследници на Т. И. Д., поч. на
03.11.2014г., като ищците са наследници на починалия син на наследодателката Я.
И.Д.,поч. на 11.06.2015г.,а ответникът е неин син.
Приел е
също,че недвижимият
имот,чиято делба се иска–овощна градина с площ от 4.825 дка.,находяща се
в землището на с.Ц.,е завещан както следва :
3 дка от западната част от имота–на И.Д.И.-внук на
наследодателката,и останалата източна част с площ 1.825 дка –
на Д.И.Д..
Районният съд е разгледал формулираните от ищците възражения като имащи
преюдициално отношение спрямо спора за наличие на съсобственост на завещания
имот,тоест спрямо иска за делба,като е приел за неоснователно първото
от възраженията на ищците–за нищожност на завещанието.В тази насока съдът е възприел изцяло приетото по делото заключение на изготвената СТЕ,според
което съгласно изискванията на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ от завещаните части на делбения имот– източна
и западна част на ПИ 316018 с начин на трайно ползване овощна градина,могат да
се обособят реални части,с допустима минимална площ от 1,000 дка.Позовал се е и на разясненията по Тълкувателно решение № 3/2014
от 28.06.2016 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2014 г. на ОСГК при ВКС и е приел,че завещанието е действително,поради което на разглеждане
подлежи наведеното възражение за накърняване запазената част на ищците.
По отношение на възражението за
нищожност на завещанието настоящата инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд,като намира за правилно позоваването му на цитираното
по-горе тълкувателно решение,което,макар и образувано по въпроса нищожен ли е
договор за прехвърляне на реално определени части от недв.имот,намира
приложение и в настоящия случай.Т.е.ако към момента на съставянето на
завещанието реално определените части от имота,предмет на завещанието (овощната
градина),не са фактически обособени между заветниците (И.Д.И. и Д.И.Д.),но е
възможно да бъдат обособени като самостоятелни обекти съобразно изискванията на
закона-чл.7,ал.1 от ЗСПЗЗ,(в какъвто смисъл е и приетото заключение на СТЕ от
28.11.17г.),то завещанието не следва да се приема за нищожно поради невъзможен
предмет.Ето защо правилно районният съд е приел,че завещанието е действително и
е разгледал наведеното при условията на евентуалност възражение за накърняване
на запазената част на ищците.
Искането за намаляване на завещателно
разпореждане,извършено от наследодател в полза на друг наследник по закон или
друго трето лице,с които се накърнява запазената част на наследника по закон,е
субективно преобразуващо право,което може да се упражни както със самостоятелен
иск-чл.30 от ЗН,така и чрез възражение в делбеното производство,какъвто е
настоящият случай.
Определянето на размера на запазената част на наследника
от своя страна предпоставя образуване на наследствена маса,включваща
всички имоти,принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му и
изваждане на неговите задължения,както и увеличението на наследството по чл.12,ал.2 от ЗН.Към общата маса се прибавят даренията,според тяхното
състояние по време на подаряването и според стойността им към момента на
откриване на наследството с изключение на обичайните такива.
По делото не се установява Т. Д. да е имала
задължения,които да бъдат извадени от наследствената маса.Не се установява да е
налице увеличение на наследството по чл.12,ал.2 от ЗН,нито да
са правени дарения.От събраните по делото писмени доказателства е видно,а и не
се спори между страните,че към момента на откриване на наследството на Т.
Д.–03.11.2014г.,същата е притежавала освен имота,предмет на
делбата,представляващ овощна градина,и идеална част от друг недвижим
имот–3000/5435 ид.ч. от имот с идентификатор 78029.25.34 по КККР
на с.Цалапица,представляващ оризище,който същата е завещала на сина си
Я. Д.,наследодател на ищците.От изложеното е видно,че със саморъчното си завещание от 19.12.2013г.наследодателката Д.
се е разпоредила с цялото си
имущество,като една част от него е завещала на сина си Я.- (3000/5435ид.части
от имот с идентификатор 78029.25.34,представляващ оризище),а другият неин имот,който е
и предмет на делбата-овощна градина,имот с идентификатор 78029.316.18 е
завещала на другия си син Д.-1,825дка и
внука си И.И.Д.-3.
В мотивите си ПдРС се е позовал на чл.29 от ЗН,като е
приел,че запазената част от наследството при две и повече деца е 2/3 от
имуществото на наследодателката,(т.е.по 1/3 за всяко от децата),а
разполагаемата част при две деца,(както в случая),е равна на 1/3 от
наследството.С други думи,запазената част за двете ищци общо възлиза на 1/3 от
наследството,на колкото възлиза и запазената част на ответника Д.Д..
За да прецени дали с
атакуваното завещателно разпореждане е накърнена запазената част на ищеца,първостепенният съд е приел,че от определената в парична стойност
маса на имуществото по чл. 31 ЗН следва да се пресметне стойността на запазената
и разполагаема част в пари.В тази връзка се е позовал на
изготвените по делото три съдебни експертизи,които са оценили имотите по
различни методи-нормативен и сравнителен.В резултат на това се е получила
голяма разлика в пазарната стойност на двата имота,оценени по сравнителен метод
и много по-малка разлика при оценката им по нормативния метод.Неправилно съдът
при определянето на запазената част е взел предвид оценките на двата имота,като
единият е оценен по сравнителния метод,а другия-по нормативния.Така съдът е взел предвид дадените от вещото лице
стойности на имот с идентификатор 78029.316.18 (овощната градина) от
7 237.50 лв.по сравнителен метод
и на имот с идентификатор 78029.25.34 (оризище) от 2010 лв. по нормативен метод,при което е
определил общата маса по чл.31 ЗН на 9 247.50 лв.
Настоящата инстанция
счита,че двата имота следва да бъдат оценени по един и същи метод,тъй като
критериите,по които се определя пазарната стойност на имотите по всеки от двата
метода,е различен и те не могат да бъдат сравнявани.Т.е.имотите следва да бъдат
оценявани по едни и същи критерии,заложени в един метод,независимо дали това е
нормативния или сравнителния.И тъй като в случая се констатира от самите вещи
лица и това е отбелязано и от първостепенния съд,че по отношение на оризището
няма сравнителен материал и точната му оценка може са се направи само по
нормативния метод,то от това следва,че и другият имот-овощната градина следва
да се оцени по този метод,за да са приложими едни и същи критерии спрямо двата
имота,в случая-отстоянието от населеното място и категорията на земята,каквито
са критериите по нормативния метод.
Ето защо общата насл.маса по
чл.31 от ЗН в случая следва да се определи,като
се вземе предвид пазарната
стойност на делбения имот-овощната градина към
момента на откриване на наследството през 2014г.,определена по
нормативния метод на 4772лв.,и пазарната стойност на другия
имот-оризището,определена също по нормативния метод към 2014г.в размер на 2010лв..Така насл.маса е в общ
размер на 6782лв.Следователно запазената част от наследството за двете
ищци,която е 1/3 съгл.чл.29 от ЗН,е в размер на 2260лв.т.е.запазената част на
двете ищци е накърнена с 250лв.
С извършеното в полза на ответника Д.Д. завещателно разпореждане обаче не
се накърнява запазената част на ищците,тъй
като запазената част на самия ответник Д.Д. е накърнена.В действителност
запазената част на ищците (и на ответника Д.Д.) е накърнена със завещателното
разпореждане в полза на ответника И.И.,той като с него е превишена
разполагаемата част от наследството.Тя също е 1/3 съгласно чл.29 от ЗН,т.е.в
парично изражение-2260лв.,а И.Д.И. е получил със завещанието 3 дка от овощната
градина,оценени на 2967лв.по нормативния метод,или със 707лв.повече от
разполагаемата част от наследството.
В тази връзка районният съд е изложил доводи,че
възражението за накърнена запазена част на ищците е упражнено само спрямо
първоначалния ответник по исковата молба – Д.И.Д.,но
не и спрямо конституирания по-късно, във връзка с наведеното възражение за
нищожност на завещанието,ответник И.Д.И.. В случая били
извършени две завещателни разпореждания,като във връзка с разпореждането в
полза на И.Д.И. следвало да се постави и въпросът за
приемане наследството по опис от ищците,тъй като И.Д.И. не е наследник,
призован да наследява,тоест при възражение по чл.30 от ЗН
и срещу този ответник,следвало да се преценя спазването на изискването по
чл.30,ал.2 от ЗН, доколкото под термина „наследници по
закон” по чл.30,ал.2 от ЗН следва
да се разбират наследниците,които в конкретен случай са призовани да
наследяват,а не всички лица,указани в чл. 5 - 10 от ЗН.Съдът счита,че приемането на наследството по опис би било елемент от
основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част
спрямо новоконституирания ответник.
В случая действително е приложима разпоредбата на
чл.32,ал.2 от ЗН по отношение на ответника И.И..Същият не е призован да наследи
Т. Д. като неин внук и син на ответника Д.Д..С ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС,т.4 е прието, че изискването за приемане на
наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото по чл.30,ал.1 от ЗН да
се иска възстановяване на запазена част от наследството,само когато
наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания,но
не и когато завещателното разпореждане е универсално-последното, съгласно чл.16,ал.1 от ЗН придава
на лицето,в полза на което е направено, качеството наследник,а не кредитор на
наследството.
В настоящия случай наследодателката се е
разпоредила със саморъчното си завещание с всички притежавани от нея имоти,но
не в полза на едно лице,а на три лица-двамата си сина и внука си.Няма законова пречка едно лице,с един акт да направи завещание в полза на повече от едно лице.Въпреки че са извършени с един акт,разпорежданията следва
да бъдат разгледани независимо едно от друго,като в случай че някое от тях е
недействително,то не опорочава другото.В този смисъл не може да се
приеме,че завещанието на Т. Д. е универсално и съответно И.И. има
качеството на заветник,доколкото се касае за завещателно разпореждане,отнасящо
се до определено имущество.
С т.4 от цитираното по-горе ТР №
3/13г.се приема,че приемането на наследството по опис е материална предпоставка
за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник,който не е призован към наследяване.Т.е.
приемането на наследството по опис е елемент от основанието за възникване на
правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо лице,което не е
призовано към наследяване-И.И.,както е
приел и ПдРС.
В случая по делото нито се
твърди от ищците,нито има доказателства същите да са приели наследството по
опис.Ето защо правилен е изводът на първостепенния съд за неоснователност на направеното
възражение за накърняване на запазената част на ищците както спрямо И.И.,(доколкото няма доказателства по делото ищците да са
приели наследството по опис),така и спрямо Д.Д.,доколкото с направеното в негова полза завещателно разпореждане не е
накърнена запазената част на ищците.
Предвид неоснователността на направените от ищците възражения,неоснователен се
явява и предявеният от тях
иск за делба на овощна градина,с идентификатор 78029.316.18 и с площ от
4.825 дка,тъй като не се установява наличие на съсобственост между ищците и
ответника.
Решението като правилно
следва да се потвърди.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на делото разноски се дължат от жалбоподателите на въззиваемите.Такива са
претендирани и от двамата въззиваеми-И.Д.И. за адв.възнаграждение пред
въззивната инстанция и от Д.И.Д. за адв.възнаграждение на назначения му особен
представител адв.Н.К..Жалбоподателите възразяват,че не дължат разноски за
особен представител за настоящото производство,тъй като са внесли още пред
първоинстанциония съд пълния размер на възнаграждението за цялото делбено
производство.Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателите и
намира,че за особения представител следва да се присъди възнаграждение за
въззивното обжалване,което да се заплати от жалбоподателите-ищци в
първоинст.производство съобазно чл.47,ал.6 от ГПК. Разноските за възнаграждението на особения представител по естеството си най-много се доближават до тези за
адвокатско възнаграждение,поради което и възлагането им между страните в делбеното производство
следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита.В този смисъл жалбоподателките дължат
възнаграждение за особения представител на въззиваемия Д.Д. в размер на 600лв.за
въззивната инстанция съобразно чл.9 от НМРАВ № 1/04г.,а на въззиваемия И.Д.И.-300лв.за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция съобразно представения от последния
ДПЗС.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1157/25.03.19г.,допълнено на осн.чл.250
от ГПК с решение № 2039/22.05.19г.,и двете поправени на осн.чл.247 от ГПК с
решение № 4704/09.12.19г.,всички постановени по гр.д.№ 15909/15г.по описа на
ПдРС,6-ти гр.с.
ОСЪЖДА С.П.Д.,ЕГН-********** и Г.Я.Д.,ЕГН- ********** да заплатят
на И.Д.И.,ЕГН-********** сумата от 300 (триста)лв.за адв.възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.П.Д.,ЕГН-********** и Г.Я.Д.,ЕГН- **********
да заплатят по сметка на ПдОС сумата от 600лв.за назначения на Д.И.Д. особен
представител.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му с касационна
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: