№ 375
гр. Дупница, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100192 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. А. В. срещу „Ка Парк“ ООД.
Ищцата твърди, че въз основа трудов договор от 01.06.2023г. e работила при ответника
на длъжност „помощник-готвач“ в гр. Сапарева баня, м. „Сиракова круша“, плувен комплекс
„Аква зон“, когато на 09.08.2023г. претърпяла трудова злополука (подхлъзнала се при
стъпване върху вода по пода при преминаване покрай един от хладилниците в кухнята, при
което паднала на пода), в резултат на която получила счупване на горния край на лява
раменна кост (хумерос). Заявява, че процесният инцидент бил признат за трудова злополука
с разпореждане на НОИ. Поддържа, че от злополуката претърпяла болки, страдания и
неудобства, като и към настоящия момент не се е възстановила от уврежданията. Намира, че
за претърпените от нея неимуществени вреди ответникът като работодател дължи
обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 25000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на трудовата
злополука, ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава наличието на трудово правоотношение
между страните, настъпването на твърдяната от ищцата злополука, както и че същата е
призната за трудова с разпроеждане на НОИ. Въвежда възражение, че ищцата умишлено е
причинила настъпването на злополуката, като не е изпълнила задължението си да
хигиенизира работното си място (в т.ч. да избърше евентуално потеклата от хладилниците
вода), както и с оглед последващото поведение на ищцата по регистриране на злополуката
като трудова. Евентуално счита, че ищцата е действала при груба небрежност. Поддържа, че
1
е заплатил на ищцата сума в размер на 4500 лв. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, а и от приложения трудов договор от 01.06.2023г. (л.
6) е видно, че между тях е имало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала при
ответното дружество длъжността „помощник-готвач“.
Няма спор и по отношение на това, че на 09.08.2023г. ищцата е претърпяла злополука,
която е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ-Кюстендил от 30.10.2023г., което
обстоятелство е видно и от приложените писмени доказателства (л. 7-13).
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза,
както и от подробния разпит на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание се
установява, че в резултат на злополуката ищцата е получила следните увреждания:
полифрагментна фрактура на лява раменна кост в горния й край (при раменната става) в
областите на хирургичната й шийка и големия туберкул. От заключението става ясно, че за
лечение на ищцата е проведено консервативно лечение – имобилизация на крайника –
първоначално с превръзка, а от следващите дни – с ортеза за рамо за период около 1,5
месеца; проведени са и два едноседмични курса физиотерапия и рехабилитация; наложило
се е приемане на обезболяващи медикаменти и вероятно нестероидни противовъзпалителни.
През първите около два месеца след травмата (т.е. през периода на имобилизация и в
периода на началното раздвижване след сваляне на имобилизацията) ищцата не е била в
състояние пълноценно да се самообслужва и се е нуждаела от чужда помощ за дейностите,
които налагат участие на двете ръце. Ограничения е търпяла и по отношение на всички
дейности, при които е налице сътресение на тялото и раменния пояс, но не и по отношения
на възможността за самостоятелно по-бавно, внимателно придвижване на сравнително равен
терен. Според вещото лице възстановителният период до трудоспособност е бил около 6,5
месеца, като пълно възстановяване не е настъпило и до момента. Въпреки че фрактурите са
зараснали напълно, налице са деформации (основно в областта на големия туберкул),
водещи до непълно възстановяване на функциите на горния ляв крайник. Към момента
ищцата е възстановена да изпълнява самостоятелно всички обичайни по-леки житейки
дейности, както и е трудоспособна да изпълнява дейности без по-съществено натоварване,
освен такива, налагащи пълен обем на движенията на раменната става, като при някои от тях
е възможно да изпитва леки до умерени болки в рамото. Според вещото лице в бъдеще може
да се очаква, че с течение на времето и при продължаване на лечението с
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури ще настъпи допълнително увеличаване
на обема на движенията в ставата и редуциране на болковия синдром, но най-вероятно няма
да настъпи пълно възстановяване на обема на движения, който е бил възможен преди
настъпване на травмата.
Съдът намира заключението за обективно, достоверно и убедително, поради което го
2
кредитира напълно. Изводите на вещото лице не се опровергават по никакъв начин от
останалите доказателства по делото, в т.ч. от приложената медицинска документация и
показанията на изслушаните свидетели, като в съществената си част изводите на вещото
лице се подкрепят и от показанията на свид. В. и свид. Д.. Крайно съмнителни са обаче
показанията на свид. М., в частта, в която твърди, че според самата ищца рамото й било ок,
като около месец след инцидента дори започнала работа в друг хотел. При наличието на
обективни медицински данни, че около 2 месеца горният ляв крайник на Д. В. е бил
имобилизиран и същата е била в невъзможност да се самообслужва пълноценно, тези
показания следва да не се кредитират в обсъжданата част, тъй като са недостоверни.
По отношение на емоционалното състояние на ищцата и последващите
неблагоприятни преживявания, свързани със злополуката, следва да се кредитират
показанията на разпитаните свидетели свид. В. и свид. Д., от които става ясно, че след
инцидента ищцата е била разстроена, чувствала се зле, а физическите болки повлияли на
чувствата и емоциите й.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 200 КТ. В тежест на ищцата е да
докаже верността на наведените от нея твърдения, както следва: че е работила при
ответника, когато на 01.06.2023г. претърпяла злополука, която е призната за трудова по
надлежния ред, че в резултат на злополуката са й причинени описаните в исковата молба
неимуществени вреди в посочените от нея размери. В тежест на ответника е да докаже, че
ищцата не е спазила конкретни изисквания за безопасност (в т.ч. че като част от трудовите й
задължения ищцата не е изпълнила задължението си да избърше водата по пода), което е
допринесло за настъпване на злополуката и уврежданията от нея.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че към 09.08.2023г. между
страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемалa при ответника
длъжността „помощник-готвач“, когато претърпяла злополука (падане), призната за трудова
въз основа разпореждане № 17 от 30.10.2023г. на ТП на НОИ - Кюстендил.
Предвид изложеното, съдът намира, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на предявеното материално право, поради което на разглеждане
подлежи въпроса за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
извърши при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
във всеки отделен случай. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са
свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр.
В конкретния случай при определяне размера на дължимото обезщетение за
3
неимуществени вреди, съдът отчита вида, характера и тежестта на телесните увреждания,
които се изразяват в полифрагментна фрактура на лява раменна кост в горния й край (при
раменната става) в областите на хирургичната й шийка и големия туберкул. Настоящият
състав взема предвид и начина, по който са осъществени уврежданията, а именно в резултат
на внезапно падане, при което травмата е настъпила ненадейно и неочаквано за
пострадалата. Следва да се съобрази и това, че за овладяване на уврежданията се е наложило
провеждането на консервативно лечение (имобилизация на крайника – първоначално с
превръзка, а от следващите дни – с ортеза за рамо за период около 1,5 месеца; два
едноседмични курса физиотерапия и рехабилитация; приемане на обезболяващи
медикаменти и вероятно нестероидни противовъзпалителни), което само по себе си също е
съпроводено с неприятни преживявания за ищцата. Необходимо е да се отчете и това, че
травмата е оказала непосредствено влияние върху ежедневието на ищцата, като през
първите около два месеца същата не е била в състояние пълноценно да се самообслужва и се
е нуждаела от чужда помощ за дейностите, които налагат участие на двете ръце.
Ограничения е търпяла и по отношение на всички дейности, при които е налице сътресение
на тялото и раменния пояс, но не и по отношения на възможността за самостоятелно по-
бавно, внимателно придвижване на сравнително равен терен. Необходимо е да вземе
предвид, че възстановителният период до трудоспособност е отнел около 6,5 месеца, като
към момента е налице пълно зарасване на крайника и ищцата е напълно възстановена да
изпълнява самостоятелно всички обичайни по-леки житейки дейности, както и е
трудоспособна да изпълнява дейности без по-съществено натоварване. В същото време,
настъпилите в хода на възстановяването деформации (основно в областта на големия
туберкул) водят до непълно възстановяване на функциите на горния ляв крайник, като и към
момента ищцата не е в състояние да извършва дейности, които изискват пълен обем на
движенията на раменната става и по-съществено натоварване, както и е възможно да
изпитва леки до умерени болки в рамото. Въпреки, че продължаването на лечението с
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури може да доведе до допълнително
увеличаване на обема на движенията и редуциране на болковия синдром, следва да се отчете
това, че не се очаква пълно възстановяване на обема на движения, който е бил възможен
преди настъпване на травмата. Несъмнено важни за преценката по чл. 52 ЗЗД са и
отчетените от съда вид, характер, тежест и интензитет на търпените от ищцата болки,
страдания, неудобства и психически увреждания, които неизменно и житейски логично
съпътстват описаните по-горе телесни увреждания и лечение. От съществено значение са и
неблагоприятните последици върху емоциалното състояние на ищцата, която след
инцидента се е чувствала разстроена, а физическите болки са повлияли на чувствата и
емоциите й.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че следва да определи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18500 лв. Така определеното обезщетение
в максимална степен съответства на установените по-горе критерии, преценени и в
контекста на възрастта на пострадалата (40-годишна към датата на злополуката), поради
което съдът намира, че същото отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост по
4
чл. 52 ЗЗД.
Следователно предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да се
уважи като основателен до сумата от 18500 лв. и се отхвърли за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 25000 лв.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият състав на съда намира
за неоснователно възражението на ответника за проявена от ищцата груба небрежност или
умисъл. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Относно съдържанието на понятието „груба небрежност“ по смис. чл. 201, ал. 2 КТ е налице
трайна и безпротиворечива съдебна практика, в която е прието, че същата съставлява проява
на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност, т.е. неполагане на грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия (Решение № 125 от
04.05.2016г. на ВКС по гр.д. № 4417/2015г., IV г.о., Решение № 252 от 30.09.2016г. на ВКС
по гр.д. № 1364/2016г., IV г.о. и мн. др.).
В настоящия случай възражението на ответника е обосновано с неизпълнението от
страна на ищцата на задължението й да хигиенизира работното си място. Данни за
вмененото от работодателя неизпълнение се съдържат единствено в показанията на
доведените от него свидетели – свид. Ц.А. (дъщеря на Е.А. - управител и съдружник в
дружеството) и свид. Г. М. (приятелка на един от съдружниците). От изявленията на свид. Г.
М. обаче става ясно, че общите й впечатления за лошата хигиена в кухнята, дори и да са
верни, не са относими към процесната дата, на която М. не твърди да е присъставала на
мястото на злополуката. Изолирано от останалите доказателства е изявлението й, че причина
за подхлъзването било наличието по пода на лед от ледогенератора, а и не става ясен
първоизточника на това свидетелство. Последното се опровергава и от показанията на
другия свидетел, доведен от ответника – свид. А., която заявява, че в деня на инцидента
един от хладилниците в кухнята бил изключен и имало вода по пода. Макар последната да
сочи, че не знае кога и от кого е изключен хладилникът, това става ясно от показанията на
свид. В. (дъщеря на ищцата и очевидец на злополуката), според която същият е бил
изключен сутринта от управителката Е., а падането е станало малко след идването на ищцата
на работа.
Ето защо, обсъдените доказателства се явяват крайно недостатъчни, за да се приеме, че
на процесната дата ищцата не е изпълнила задължението си да хигиенизира работното
помещение, респ. че именно това неизпълнение е в причинна връзка със злополуката. Още
по-малко може да се приеме, че с поведението си ищцата е проявила груба небрежност,
каквато не би проявил и най-небрежният помощник-готвач при подобни условия и
фактическа обстановка. В тази връзка, наред с горното, следва да се съобрази и това, че
злополуката е станала непосредствено след постъпване на ищцата на работа (видно от
показанията на свид. В. и протокола за резултатите от извършената проверка по чл. 57 КСО,
ищцата е постъпила на работа около 11:00 часа, а инцидентът е станал в 11:10 часа), а
5
конкретната причина за подхлъзването е изтекла вода от хладилник, изключен от
управителката Е.А. в нарушение на представената от самия работодател инструкция (л. 42),
съгласно която размразяването се извършва в края на работния ден.
Несъстоятелна е и тезата за отхвърляне на иска, обоснована с поведението на ищцата
след инцидента, която първоначално не поискала деклариране на злополуката като трудова,
а впоследствие подала декларация пред НОИ. Подаването на декларация пред
осигурителния орган е уредено в закона като задължение на осигурителя (чл. 57, ал. 1 КСО),
поради което последният не може да черпи благоприятни за себе си правни последици от
неизпълнението на нормативното си задължение.
Недоказано е и възражението на ответника за частично погасяване на дължимото
обезщетение. Данни за извършени плащания се съдържат единствено в показанията на свид.
М., от които обаче става ясно, че платените суми е следвало да послужат на ищцата да
извърши рехабилитация, поради което същите не водят до погасяване на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
При този изход на спора, ищцата има право на разноски, определени съобразно
уважената част от предявения иск, поради което в нейна полза следва да се присъди сумата
от 1480 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявения иск, поради което в негова полза следва да се присъди
сумата от 826,80 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС. Неоснователно е възражението на
ищцата за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което освен че е
адекватно на фактическата и правна сложност на настоящото производство е сравнимо и с
претендирания от самата ищца хонорар след начисляване на ДДС. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на СРС, следните суми: 740 лв. – държавна такса и 296 лв. – разноски за
експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КА Парк“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „Орлинска“ № 10 да заплати на Д. А. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Сапарева
баня, ул. „Иван Вазов“ № 49 следните суми: 18500 ЛЕВА, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука от 09.08.2023г.,
ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. до окончателното плащане, както и сторените по
делото разноски, а именно: 1480 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 18500 лв. до пълния предявен размер от
25000 лв.
ОСЪЖДА Д. А. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Иван Вазов“ № 49
6
да заплати на „КА Парк“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „Орлинска“ № 10 сумата от 826,80 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „КА Парк“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „Орлинска“ № 10 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Дупница следните суми: 740 ЛЕВА – държавна такса и 296 ЛЕВА –
разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7