РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Перник, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500528 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 544/ 14.06.24 г. по гр.дело 4433/ 23 г. състав на районен съд Перник
е постановил:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по иска предявен от С. З. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК **********, гр.П., п.к.***, ул. площад „***“
№***, представлявано от В. С. М., извършено със Заповед № ***/11.08.2023 г., на
управителя на „***“ ЕООД - гр.П., и като незаконосъобразна ОТМЕНЯВА същата заповед.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **********, гр. П., п.к. ***, ул. площад „***“
№***, представлявано от В. С. М., да заплати по сметка на Пернишкия районен съд, сумата
от 70.00 лева, представляваща дължима държавна такса, заедно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила, до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **********, гр. П., п.к. ***, ул. площад „***“
№***, представлявано от В. С. М., да заплати на С. З. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, сумата от 1650,00 лева, направени разноски по делото за изплатено адвокатско
1
възнаграждение.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „***“ ЕООД,
подадена чрез неговия пълномощник адв.Х.. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като направените правни изводи не кореспондират с
писмените доказателства приложени по делото и хронологията на установените факти.
Според жалбоподателя първия съд изобщо не е съобразил, че ищцата се позовава
на собственото си виновно поведение изразяващо се в злоупотреба с право. Това е така, тъй
като след образуване на дисциплинарно производство за което С. била известена, в
нарушение на принципа залегнал в чл.8 КТ едностранно подала заявление за прекратяване
на трудовото правоотношение.
Поради това се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се
постанови ново решение, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и
разноски.
От въззиваемата С., чрез нейния пълномощник- адв.Л. е постъпил отговор на
въззивната жалба. Сочи се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Преповтарят се доводите по същество пред районния съд, като се твърди, че към момента на
издаване на процесната заповед за уволнение ищцата вече била прекратила трудовия
договор с едностранно изявление чрез едномесечно предизвестие. Твърди се също така, че
към момента на подаване на това предизвестие С. не е знаела за образувано срещу нея
дисциплинарно производство, поради и което не е налице злоупотреба с права.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Видно от приетия по делото трудов договор № ***/19.04.2017 г. между страните е
било налице трудово правоотношение, като ищцата заемала длъжността „***“ в ответното
дружество. С приложената като писмено доказателство длъжностна характеристика се
установява, че крупието формира кредити на хазартните автомати, продава жетони, изплаща
печалби, както и съхранява парите за цялата смяна и отговаря за опазването им.
През месец юни 2023 г. управителя на „***“ ЕООД възложил извършването на
финансова ревизия. Отчета бил изготвен на 07.06.23 г. и показал, че в дружеството има
липси за 43 855.55 лв. Видно от болничен лист № ***, от същата дата ищцата излязла в
2
болничен отпуск. Тъй като управителя В. М. преценил, че за липсите е отговорна С., той
издал заповед №***/ 07.06.23 г. в която отразил, че започва дисциплинарно производство
против последната по повод установено присвояване от нея на фирмени парични средства. В
тази връзка поканил С., по телефона, да се яви на 12.06.23 г. в дружеството и да даде
обяснения по образуваното дисциплинарно производство. Това обстоятелство се установява
от свидетелката В. М.. Последната твърди и, че ищцата се явила на датата, но отказала да
даде обяснения и да се запознае с изготвените документи. Този факт се потвърждава и от
приетия като писмено доказателство и неоспорен от страните протокол № ***/ 12.06.23 г. В
него изрично е посочено, че работника е предупреден, че по отношение на него е започнало
производство за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно
наказание.
Видно от приетия болничен лист № *** ищцата удължила болничния си отпуск
от 21.06. до 11.07.23 г. Междувременно на 05.07.23 подала едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудово правоотношение, приложено по делото, което работодателя
получил на 06.07.23 г. На 08.08.23 г С. депозирала писмени обяснения във връзка с
образуваното дисциплинарно производство в които заявява, че никога не е присвоявала
парични средства от дружеството.
На 11.08.23 г. след като изтекъл последния й болничен отпуск /бол. лист ***/
ищцата се явила в офиса на „***“ ЕООД, където й била връчена заповед № 47 от същата
дата за налагане на наказание дисциплинарно уволнение.
При тези факти районния съд е развил едно единствено съображение, а именно,
че трудовото правоотношение между страните е било валидно прекратено на 05.08.23 г.
когато е изтекъл 30 дневния срок на предизвестието на С. до работодателя по чл.326 КТ.
Поради това в обжалваното решение са изложени доводи, че към момента на връчването на
ищцата на уволнителния акт /цитираната заповед за уволнение/ трудово правоотношение
между нея и работодателя вече не е съществувало, тъй като е било прекратено на основание
чл.327, т.3 КТ /в същност чл.326 КТ/ с едностранното изявление от 05.07.2023 г., тоест на
05.08.2023 г. Следователно уволнението е извършено при вече липсващо субективно
потестативно право на работодателя за това, поради което то е незаконно, а предявеният иск
за отмяната му - основателен.
Направеното с въззивната жалба възражение за това, че неправилно и в
противоречие с материалния закон районния съд е развил горните съображения е
основателно.
Действително- съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.1, вр. ал.1 КТ -
прекратяването на трудовия договор настъпва с изтичане на срока на предизвестието, без да
е от значение обстоятелството /и съдът не го изследва/ дали фактически е налице посоченото
в изявлението основание за прекратяване. Тази изходна постановка не е налице само когато
по делото е надлежно установено, че работникът /с оглед постигането на собствени цели/ е
злоупотребил с правото си по чл.326 КТ да прекрати трудовия договор, какъвто е и
настоящия случай /в този см. р. № 34 от 3.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2016 г., III г. о.,
3
ГК и решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на IV гр. о./.
За настоящия въззивен състав няма съмнение, че към 12.06.23 г. до ищцата е
достигнало категоричното решение на работодателя за образуване на дисциплинарно
производство срещу нея за установено нарушение- липса на финансови средства на фирмата
за които тя отговаря. Без значение за това знание е дали на С. е била връчена заповед № ***/
07.06.23 г. и кога е станало това. След като на последната безспорно е станало известно, че
срещу нея е започнало дисциплинарно производство и едва след това тя е връчила
предизвестие за напускане, налице е злоупотреба с право, тъй като ищцата не е действала
добросъвестно съгласно чл.8 КТ, а е целяла трудовото правоотношение да се прекрати по
реда на чл.326 КТ, за да избегне негативните последици за себе си от едно евентуално
дисциплинарно уволнение.
Като не е съобразил тези обстоятелства районния съд е постановил едно порочно
решение, което следва да се отмени, а спора между страните да се разреши по същество от
настоящия въззивен състав.
Доколкото с исковата молба са сочени и други нарушения на процесуалните
правила при постановяване на оспорената заповед за уволнение, то, те следва да се разгледат
на първо място.
Неоснователен е довода на ищцата, че работодателя не е изпълнил задължението
си преди налагане на дисциплинарното наказание да събере и оцени относимите
доказателства и в частност да оцени депозираните писмени обяснения.
Видно от заповед № ***/11.08.23 г. в мотивната й част е отразено, че
първоначално работника е отказал да даде обяснения, а в последствие е депозирал такива в
писмен вид, но не е посочил релевантни за случая факти и обстоятелства. Това е точно така,
доколкото във въпросните писмени обяснения ищцата е посочила най- общо, че никога не е
присвоявала средства на фирмата.
Неоснователен е довода, че процесната заповед не е мотивирана и не съдържа
императивните реквизити по чл.195, ал.1 КТ. Напротив, в заповедта е посочено изрично, че
след финансова ревизия е установена липса на конкретна сума за която С. отговаря в
качеството си на крупие, посочено е кога е извършено нарушението и къде, посочено е кога е
установено, мотивирано е какво нарушение представлява това и кое е правното основание
на наложеното уволнение. Ищцата сама е отказала да се запознае с писмените документи
обуславящи нарушението, поради което не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение.
Не е налице и твърдяното в исковата молба несъответствие между заповедта за
писмени обяснения и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В точно
изпълнение на разпоредбата на чл.193 КТ работодателя е поканил С., за да я изслуша във
връзка с твърдяното нарушение, а след това е приел и писмените й обяснения. Между двете
заповеди е налице пълна корелация доколкото и в двата случая е посочено, че се касае за
установена липса на парични средства /печалба на фирмата/ за които работника отговаря.
4
Видно от процесната заповед работодателя преди да наложи наказанието е взел
предвид обстоятелствата при които е извършено нарушението, поведението на работника и е
мотивирал виждането си за тежестта на това нарушение. Така са изпълнени предписанията
на чл.190, ал.2 вр. чл.189, ал.1 КТ.
Дисциплинарното уволнение не е извършено след преклузивния срок на чл.194,
ал.1 КТ. Видно от цитираните по- горе и приети като писмени доказателства болнични листа
работника е ползвал отпуск по болест непрекъснато от деня на установяване на
нарушението- 07.06.23 г. до 11.08.23 г., поради и което на основание чл.194, ал.3 КТ през
това време срока не е текъл.
Ответното дружество е доказало и по същество наличието на допуснатото от
работника дисциплинарно нарушение, както и неговата тежест.
Видно от заключението на в.л. по съдебно счетоводната експертиза след проверка
в ответното дружество е установено, че при същото са водени редовно дневни протоколи за
периода на твърдяното нарушение. В тях са отразявани производствен номер на игралния
автомат, показанията на ел броячи, показанията на ел механичните броячи, постъпилите
суми от участие в хазартните игри, изплатените суми на участниците и разликата между
последните две. Всички дневни протоколи са подписвани от съответното *** с име и
фамилия и управителя на игралната зала. Установено е също, че разликата между отчетите
снети от машинни данни и отчетени суми в дневен отчет за работна смяна с крупие С. С. за
периода м.01.23 г. до 04.06.23 г. е липса в размер на 33599.75 лв.
Сумата представлява 43 минимални работни заплати за 2023 г., изчислени от
съда.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е основателна,
респективно, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно и
незаконосъобразно и като такова, следва да бъда отменено.
Предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ следва да се отхвърли, тъй
като дисциплинарното уволнение на работника със заповед № ***/11.08.23 г. на „***“ ЕООД
е правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото в тежест на ищеца и в полза на жалбоподателя се
присъждат и съответни разноски за две инстанции- 1500 лв. адв. възнаграждение пред
районния съд и 35 лв. държавна такса за въззивното обжалване.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 544/ 14.06.24 г. по гр.дело 4433/ 23 г. на районен
съд Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ предявен от С. З. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК **********, гр. П., п.к.
***, площад „***“ №***, представлявано от В. С. М. за ПРИЗНАВАНЕ ЗА НЕЗАКОННО на
уволнението извършено със Заповед № ***/11.08.2023 г., на управителя на „***“ ЕООД -
гр.П., както и за неговата отмяна.
ОСЪЖДА С. З. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК **********, гр. П., п.к. ***, ул. площад „***“ №***, представлявано от В. С.
М., сумата общо от 1535,00 лева, направени разноски за две инстанции /адвокатско
възнаграждение пред районния съд в размер на 1500 лв. и 35 лв. за въззивна д.т./.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6