Решение по дело №259/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1091
Дата: 1 юни 2021 г.
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20217180700259
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

     

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1091/1.6.2021г.

Гр. Пловдив, 01. 06. 2021 год.  

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Административен съдПловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                    

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                                                                                НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

           при секретаря Д. Й. и с участието на прокурора И. ДЖ., като разгледа докладваното от председателя КАНД № 259 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния представител юриск. Колева, против Решение № 260010/04.01.2021 година по н.а.х.д. № 6721/2020 година на Районен съд – Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 526398-F548838/21.07.2020 година на директор дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - Пловдив.

С НП, за нарушение на чл.53 ал.1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, на П. Г. К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева.

Касаторът оспорва решението с аргумент, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както е приел съда.

Иска отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП.

Ответникът – Т.С.К., наследник на П. Г. К., съгласно удостоверение за наследници изх. № 1100-9398 от 20.01.2021 г., не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП Петър Кривенчев е санкциониран за това, че не е спазил законоустановения срок за подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 година (до 30.04.2020 година), в съответствие с предписанието на чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ.

РС е отменил НП, като е приел, че нарушението е извършено, но са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН, които не са били отчетени от наказващия орган.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

 С оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН,  следва да се посочи следното :

Действително, в ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК/ (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобрази безспорно установените и от решаващия съд обстоятелства, а именно, че в конкретния случай, декларацията е подадена само с тринадесет дни закъснение, а и дължимият данък, посочен в нея е в незначителен размер. В този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ, при което положение, налагането на санкция,  дори и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

 При наличието на описаните по-горе факти, административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007г. по тълк. н.д.№1/2005г. ОСНК - ВКС/.

Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от  Закона аз данъка върху доходите на физическите лица са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение на чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ.

  Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и като е отменил наказателното постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона.

 Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, като не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010/04.01.2021 година по н.а.х.д. № 6721/2020 година на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                                

                                                                                                          2.