№ 4014
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20211110214335 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
1
и при участието на секретаря Йоана Долдурова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 14335 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-018690 от
14.09.2021 г., издадено от заместник-началника на отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което срещу Р. Г. Р. е постановено следното:
1. наложена е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена е глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „В“ от
ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, не се
явява, като изразява писмено становище със същите съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО) редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 24.08.2021 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 23.09.2020 г., около 15:40
часа в гр. София, ж.к. Овча Купел, пред бл. 30, като водач на лек автомобил
Опел с рег. № ***, управлява същия и поради недостатъчен контрол върху
МПС, реализира ПТП в лек автомобил Ситроен с рег. № *** – нарушение на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП, за това че на същото време и място е напуснал ПТП-то, като не е
2
изпълнил задълженията си на участник в ПТП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушенията и правната им квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН
срещу жалбоподателката е постановено следното:
1. наложена е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена е глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „В“ от
ЗДвП.
Съдът намира, за установено от фактическа страна още и това, че след
ПТП между двата автомобила, водачът на автомобила, който е осъществил
ПТП не е спрял за да установи щетите, а е продължил движението си.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения
се установяват от наличната доказателствена съвкупност: гласните и
писмените доказателства по делото. От писмените доказателства на л. 5, 7 и 8
от делото, както и от показанията на св. К. М. (л. 26-27 от делото) се
установява, времето и мястото на процесното ПТП, щетите от него и
участващите в него автомобили, както и поведението на водача на
автомобила, който е причинил ПТП. Съдът не кредитира представеното на л.
6 писмено доказателство, тъй като в него е преправена датата на деянието, без
да е ясно от кого и защо, поради което същото следва да бъде изключено от
доказателствената маса по делото. Видно от приложеното по делото на л. 23
от същото, писмено доказателство, жалбоподателката е депозирала сведение,
е което е посочила че е станало ПТП на 20.09.2020 г., а не на процесната дата.
От това писмено доказателство, както и от показанията на свидетеля К.К. (л.
3
27-28 от делото), се установява, че процесният лек автомобил Опел се
управлява само и единствено от жалбоподателката. Посочените
доказателствени източници, касателно обсъдените обстоятелства са
еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което
съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на
вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП), в частта му, касаеща
нарушението в т. 1, не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките
на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 20, ал. 1, вр. чл. 185 от ЗДвП, като водач на лек
автомобил Опел с рег. № ***, поради недостатъчен контрол върху МПС,
реализира ПТП в лек автомобил Ситроен с рег. № ***.
Нарушението е извършено с форма на вината небрежност – деецът не е
предвиждал общественоопасните последици (настъпването на ПТП), но е
могъл и е бил длъжен да го направи, особено ако беше съобразил поведението
си с възведената като нарушена правна разпоредба.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, по т.
1 от НП, АНО е наложил административно наказание, което е с абсолютно
определен размер, поради което и не може да бъде намалявано от настоящата
инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (в резултат на него е било
увредено чуждо имущество) и на нарушителя (за същия не се установени,
нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност), както
и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
4
сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
По отношение на нарушението, описано в точка (пункт) 2 от НП, следва
да се отбележи, че е налице допуснато процесуално нарушение, както в
АУАН, касателно това второ възведено нарушение. Така например в АУАН е
била посочена единствено правната квалификация на нарушението по чл. 123
от ЗДвП, без обаче същото да е описано словесно със всички съставомерни
признаци от обективната му страна. В АУАН, словесното описание на
нарушението е, че водачът след причиняването на ПТП, не е изпълнил
задълженията си на участник в ПТП. Било е необходимо обаче неизпълнените
задължения да бъдат подробно описани словесно, нещо което не е било
сторено, като по този начин е било допуснато неотстранимо, съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното
лице, тъй като то не би могло да научи в пълнота за повдигнатото му
обвинение, да го разбере и да организира пълноценно своята защита.
Посоченият порок при съставянето на АУАН, касателно това нарушение,
сериозно накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като то
има право на защита във всички фази на процеса. Със съставянето на АУАН
за пръв път нарушителя се запознава с обвинението и неговото право на
защита нe може да бъде компрометирано с непълно обвинение.
Независимо и наред с горното, следва да се отбележи, че в тази му част,
това обвинение е и необосновано, което е довело до неправилното
приложение на материалния закон, а това пък от своя страна е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП. От показанията на свидетеля К. М., а
в този смисъл е и попълненото от него сведение на л. 5 от делото, след
осъществяване на ПТП-то водачът на автомобила въобще не е спрял и не е
установил щетите от ПТП. Следователно контролните органи е следвало да
вменят като нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, а не ал. 3, тъй
като ал. 3 е приложима едва, когато водачът е изпълнил задълженията си по
ал. 1 от обсъжданата разпоредба. Като са процедирали по описания начин,
контролните органи са постановили едно необосновано НП, в обсъжданата му
част, което от своя страна е довело до нарушение и на материалния закон.
Този порок обаче не може да бъде компенсиран на настоящия етап от
производството, поради което в тази му част атакуваното НП, следва да се
отмени.
5
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, в неговия пункт първи е правилно - законосъобразно и
обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено, а в пункт втори –
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото разноски за страните не следва да бъдат
присъждани, като разноските следва да останат за сметка на страните, така
както са направени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21-4332-018690 от
14.09.2021 г., издадено от заместник-началника на отдел „Пътна полиция” –
СДВР срещу Р. Г. Р., В ЧАСТТА, с която е наложена е глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец, за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „В“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6