Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/…………..2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание
на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1753/2017г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.
Образувано е по искова молба на МИКРОФИНАНСИРАЩА
ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник М.Б. срещу НЕСАО ЕООД, гр.Варна, ЕИК
********* и АГРОХИМ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, Добрич, за солидарно осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 96 262.54 лева, представляващи: редовна главница в размер на 71 614.79 лева; просрочена
главница в размер на 18 800.41 лева;
редовна лихва в размер на 150.15 лева;
просрочена лихва в размер на 3 574.21
лева; префактурирани разходи в размер на 1 126.60 лева и неустойка в размер на 996.38 лева. Претендират се и законните лихви върху сумата, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението ведно със
сторените разноски.
С исковата молба се
твърди, че вземането произтича от договор
за кредит от 22.05.2014г. и анекси към него както и от договор за цесия от 21.07.2015г. между кредитодател Българска банка
за развитие АД /ББР АД/ и Микрофинансираща институция Джобс ЕАД. /съкр.Джобс
ЕАД/ Твърди се, че между НЕСАО ЕООД и ББР АД е сключен договор за кредит на
22.05.2014г. за сумата от 155 000 лева, за закупуване на земеделска земя
/инвестиционен кредит/. Подписани са два последващи анекса към договора за
кредит, които са сключени с цесионера Джобс ЕАД. С договор за цесия от
21.07.2015г. банката – кредитодател и ищецът Микрофинансираща институция Джобс
ЕАД са постигнали съгласие за прехвърляне вземането по кредита. Твърди се, че
цесията е съобщена на длъжника като последния е извършвал плащания по договора на
цесионера Джобс ЕАД. Твърди се, че на длъжниците е обявена предсрочната изискуемост
на задължението. Твърди се, че по заявление на цесионера Микрофинансираща
институция Джобс ЕАД е било образувано ч.гр.дело №17065/2017г. на РС –Варна, заявлението
по което е отхвърлено с даване указания за предявяване на осъдителен иск по
чл.415, ал.3 ГПК.
От изисканото за
послужване заповедно ч.гр.дело №17065/2017г. на ВРС се установява, че същото е
образувано по заявление на цесионера Микрофинансираща институция Джобс ЕАД
срещу двама длъжници – ответниците по иска за същите суми, но въз основа на нотариален акт за договорна
ипотека, на осн.чл.417, т.6 ГПК. С разпореждане на ВРС от 09.11.2017г.
заявлението за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено
като актът на съда е влязъл в законна сила. С разпореждането си съдът е приел,
че от ипотечния акт не са ясни предпоставките за отнемане преимуществото на
срока, а освен това не са налице доказателства за съобщаване цесията на
длъжника. С разпореждане от 09.11.2017г. съдът, на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, е указал на заявителя Микрофинансираща институция Джобс ЕАД възможността
за предявяване на осъдителен иск за вземането в 1 месечен срок от
уведомяването, което е сторено на 30.11.2017г.
Осъдителният иск е предявен в предоставения срок като по същия е довнесена
дължимата за производството държавна такса по сметка на ВОС.
С молба
вх.№2951/29.01.2018г. са изпълнени указания на Окръжен съд за отстраняване
нередовности по исковата молба като е конкретизирана отговорността на
ответниците, размера и основанието на отделните искове. С последваща молба от
06.06.2018г. е уточнена и претенцията за неустойка съгласно чл.15 от договора
за кредит.
В срока за отговор по
чл.367 ГПК не са постъпили становища на насрещните дружества, уведомени за
производството по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
В съдебно заседание не се
явява представител на ищеца, но с писмена молба същия не възразява по гледане
на делото в тяхно отсъствие като заявяват, че поддържат исковата молба. /молба
вх.№12453/26.04.2018г./
В открито заседание не се
явяват представители и на двете ответни дружества. Същите се редовно призовани
по реда на чл.50 вр.чл.47 ГПК.
Въз основа на твърденията
на ищеца, събраните в хода на производството писмени доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представен Договор за банков кредит
№10017/22.05.2014г., сключен между БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД и двама
длъжници НЕСАО ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Н.К.като кредитополучател
и АГРОХИМ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр.Добрич, представлявано от Б.Т. като
солидарен длъжник на основание чл.121 ЗЗД, за предоставяне на банков кредит в
размер на 155 000 лева за закупуване на земеделска земя. Кредитът е
предоставен в лева. Уговорена е лихва върху усвоения размер в размер на 6%
годишно фиксиран за целия срок на договора. Лихвата се дължи ежемесечно на 10
число върху неизплатената част от главницата. Уговорен е начин на плащане по
погасителен план, но не по-късно на всички задължения /главница, лихви и
неустойки/ от 10.05.2019г.
Съгласно чл.11, раздел III от договора,
кредитополучателят се задължава да изплаща кредита на месечни вноски на датата
на дължимо плащане по погасителен план, приложение №1 към договора. В чл.13 от
договора е предвидена поредност на погасяване на задълженията, както следва:
такси и комисионни, неустойка за забава, просрочена лихва, просрочена главница,
редовна лихва, редовна главница. Плащанията се извършват чрез разплащателна
сметка на длъжника.
За
обезпечаване на кредита, съдлъжникът Агрохим България АД е учредил договорна
ипотека върху собствен недвижим имот в гр.Бургас, м.Караянос, земеделска земя с
площ от 7 200 кв.м., с идентификатор №07079.6.990. /нот.акт е приложен към
заповедното ч.гр.дело/ Подписани са договори за поръчителство с физическите
лица Н.К.и Б.Т., явяващи се и представляващи ответните дружества солидарни
длъжници.
Съгласно
чл.15 от договора, при неплащане или забава на която и да е сума по кредита,
длъжникът дължи неустойка в размер на 6% годишно над основния лихвен процент,
която се начислява от датата на дължимото плащане до момента на погасяване. В
ал.3 на чл.15 е предвидена друга неустойка в размер на 2% годишно върху
остатъка от дълга за периода на неизпълнението.
В
чл.23 от договора са предвидени случаи на неизпълнение на договора от страните
като съгласно ал.3 банката може в тези хипотези да обяви кредита за предсрочно
изискуем /б.”б”/ като иска плащане на цялата неизплатена част от главницата и
всички натрупани лихви, неустойки, дължими такси и комисионни като пристъпи към
служебно събиране на вземанията си.
В
чл.30 от договора е въведена фикция за получаване от кредитополучателя на
съобщения по договора на посочен изрично негов адрес в гр.Варна, ул.Ген.Колев
№14, вх.Б, ет.1, ап.4. В последващите анекси към договора за кредит, длъжникът
Несао ЕООД е посочил друг адрес, идентичен на вписания понастоящем в Търговски
регистър.
Към
договора е комплектовано приложение №1 /погасителен план/, подписан от двамата
съдлъжници. С анекс №1 от 17.03.2016г. към договор за кредит е променена
разпоредбата на чл.19, ал.2 от договора с отпадането и занапред. Анекс №2 от
25.11.2016г. променя падежът на задължението като измества пълното погасяване
на кредита не по-късно от 10.05.2020г., променя погасителния план на
издължаване на месечните вноски – приложение 1А.
Ищецът
се позовава изрично на обявена на длъжниците предсрочна изискуемост на цялото
вземане с изпратени им нот.покани.
Видно
от заповедното досие, по същото е представен нот.акт №138/02.06.2014г. за
учредяване на договорна ипотека от ипотекарния длъжник Агрохим България АД.
С
Договор за продажба на вземане с
нот.заверка на подписите, сключен на 21.07.2015г., банката кредитодател е
прехвърлила вземанията си по договора за кредит от Несао ЕООД и Агрохим
България АД на трето лице Микрофинансираща институция Джобс ЕАД, срещу цена от
129 066.97 лева, която се формира на база остатъчната стойност на кредита
към 11.07.15г. Изрично е прехвърлено и правото на събиране на лихви, неустойки
и др. от цесионера. Съгласно чл.7 от договора за цесия, страните подписват
споразумение за уведомяване на длъжника като цесионерът поема задължението от свое име и от името на цедента за
връчване съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне.
С
уточняваща молба ищецът заявява, че предявява иска солидарно срещу двамата
длъжници по договора за кредит. Поддържа, че задължението по договора е станало
предсрочно изискуемо на 20.09.2017г.
съгласно изпратената нот.покана, на основание чл.23, б.”а” от договора за
кредит. Поддържа, че претендира цялото вземане в размер на 96 262.54 лева,
след обявяване предсрочната изискуемост, както следва: просрочена главница,
считано от 10.02.2017г. /първата неплатена на падеж главница/ до 20.09.17г.,
когато се трансформира в предсрочно изискуема цялата главница; просрочена лихва
от 10.02.17г. до 22.10.17г.; префактурирани разходи; неустойка от датата на
първата непогасена главница и лихва до датата на предприемане на действия за
образуване на заповедно производство. Съгласно тази уточняваща молба и следваща
от 06.06.17г., докладната в съдебно заседание, неустойката е уточнена като
основана на чл.15, ал.1 от договора за кредит. Уточненията по размер, основание
и период са направени с молба на л.73 по делото.
По
делото е представена пощенска разписка на Български пощи ЕАД /на л.112 по
делото/, с която ищецът заявява, че е обявил на длъжника извършената цесия
между ББР АД и Джобс ЕАД. Освен това,
ищецът се позовава и на извършени по отношение на цесионера плащания от
задълженото лице. След проследяване на пратката на официалната страница на BULPOST,
съдът констатира, че посочената товарителница /л.39 и л.114- оригинал/ не е
била връчена като по електронната партида на товарителницата е посочено, че
пратката не е доставена. /съдът прилага разпечатка от извършеното проследяване
на пратка/ въпреки формално отразеното връчване на съобщение на служител
Маринова.
От
изслушаното по делото заключение на вещото лице Р.С. се установява, че общата
сума на усвоения кредит на НЕСАО ЕООД е в размер на 130 459.00 лева като
усвояването е направено на две отделни дати: на 12.06.14г. – 71359 лева и на
07.08.2014г. – 59 100 лева. Към датата на цесията /21.07.15г., след
уточнение на вещото лице в с.з., че е налице техническа грешка при изписване на
годината/ размерът на вземането е 129 064.46 лева: главница от
128 384.81 лева, договорна лихва в размер на 648.29 лева и такси в размер
на 31.36 лева. /в приложение №1 са дадени всички начислени суми до тази дата/
В
приложение №2 към заключението вещото лице е посочило всички начислени и
платени от Несао ЕООД суми по договора до датата на подаване на заявлението на
05.11.2017г. Към този момент размера на задължението възлиза на 97 106.71 лева
– главница от 90 415 лева, лихва 3 328.73 лева, наказателна лихва от 2 236.18
лева и годишна такса от 775 лева, преф.разходи. След тази дата 05.11.2017г.
няма отчетени плащания при ищеца по процесния договор. Всички извършени до този
момент плащания са извършени от Несао по банкова сметка. *** С., неустойката е
посочена в двете приложения към ССЕ като наказателна лихва в размер към
05.11.2017г. от 2 236.18 лева. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
тази неустойка представлява именно уговорената в чл.15, ал.1 /а не ал.3/ от
договора за кредит. Вещото лице заявява, че не е могло да осъществи контакт със
страните, поради което няма данни как са отчитани задълженията при длъжниците.
Изразява мнение за редовно водено счетоводство от кредитополучателя Несао ЕООД.
В
съдебно заседание в.л.С. заявява, че след две поредни вноски по договора за
кредит, вземането на банката е цедирано на настоящия ищец, спрямо който
длъжникът е извършвал плащания до м.11.2017г.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи по същество:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл.430 ТЗ вр.чл.92 от ЗЗД, от МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник М.Б. срещу
НЕСАО ЕООД, ЕИК *********, Варна и АГРОХИМ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, Добрич,
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 96 262.54 лева, представляващи:
редовна главница в размер на 71 614.79
лева; просрочена главница в размер
на 18 800.41 лева, считано от 10.02.2017г. до 20.09.2017г.; редовна
лихва в размер на 150.15 лева за периода
от 10.10.2016г. до 20.09.2017г.; просрочена лихва в размер на 3 574.21 лева, считано от 10.02.2017г.
до 22.10.2017г.; префактурирани разходи в размер на 1 126.60 лева, вкл. комисиона за управление /чл.15, чл.6/ и
неустойка в размер на 996.38 лева.
Претендират се и законните лихви върху сумата, считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението ведно със сторените разноски.
По делото ответниците не са предприели активна процесуална защита,
уведомени по реда на чл.47, ал.1 вр.чл.50 ГПК.
По искане на ищеца са приложении по делото нот.покана на нотариус Р. Г.,
рег.№330 в НК, РС – Добрич до Агрохим България АД, Н.К.и Б.Т. /последните двама
като поръчители по договора за кредит/; нот.покана на нотариус Стела
Костадинова рег.№446 в НК до ответника Несао ЕООД – двете покани за обявяване
на предсрочна изискуемост; молба на ищеца до СВп за вписване прехвърляне на
вземане, обезпечено с ипотека от 19.11.2015г.; договор за продажба на вземане
от 21.07.2015г. между ББР АД и Микрофинансираща институция ДЖОБС ЕАД с
нот.заверка подписите на страните на нотариус Цв.Димитрова, рег.№350 в НК ведно
с приложение №1 /обезпечение/; пощенска разписка на БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД на л.39
от делото; списък на фактурите към Несао ЕООД и направените плащания от Несао
ЕООД към ищеца към 19.12.2017г.; договор за банков кредит №100017 от
22.05.2014г. между Българска банка за развитие АД от една страна и от друга
страна солидарните длъжници НЕСАО ЕООД и АГРОХИМ – БЪЛГАРИЯ АД ведно с
погасителен план към договора за кредит; анекс №1 от 17.03.2016г., сключен с
ищеца; анекс №2 от 25.11.2016г., сключен между ищеца и длъжниците ведно с
погасителен план към анекса.
Съдът намира, че посредством обсъдените писмени доказателства както и
изслушаната и кредитирана от съда счетоводна експертиза се установява, че
ответниците са страна, съответно кредитополучател и солидарен длъжник, по
договор за кредит от 22.05.2014г., сключен с Българска банка за развитие АД,
ЕИК *********, София.
От счетоводната експертиза се установява, че сумата по договора е била
реално усвоена по банкова сметка ***: на 12.06.14г. – 71 359 лева и на 07.08.2014г.
– 59 100 лева, т.е. до общ размер от 130 459 лева.
От приложеният
договор за прехвърляне на вземане от 21.07.2015г. с нот.заверка подписите на
договарящите, се установява, че ББР АД е прехвърлила на Микрофинансираща
институция Джобс ЕАД на основание чл.99 ЗЗД вземанията си спрямо Несао ЕООД и
Агрохим България АД, произтичащи от договор за кредит №100017/22.05.2014г. с
размер от 155 000 лева срещу продажна цена от 129 066.97 лева, която се
формира на база остатъчната стойност на дълга към 11.07.15г., по договора за кредит.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица
и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. В тази връзка, относими към уведомяването на длъжниците, са
разпоредбите на чл.7 от договора, съгласно които страните по договора за цесия
подписват съобщение до длъжника по вземането за извършеното прехвърляне съгл.приложение №2 към договора, в три
екземпляра. Съгласно ал.2, цесионерът се задължава от свое име и от името на
цедента да извърши необходимите действия за връчване на съобщения по
предходната алинея до длъжника колкото е възможно по-скоро след влизане в сила
на договора като представи на цедента надлежно доказателство за връчването и
датата. Съгласно чл.12 от същия договор, с подписването му цедентът на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждава писмено на цесионера извършеното
прехвърляне, поради което отделно потвърждаване не се изисква.
В тази връзка, ищецът е представил разписка на Български пощи ЕАД /л.39/,
за удостоверяване връчването на съобщението за цесията на длъжника Несао ЕООД с
отразено връчване на служител Маринова, на 05.02.2016г. /оригинал на разписката
на л.114/, но след справка на страницата на Булпост, съдът констатира по номера
на товарителницата, че е налице отразяване недоставяне на пратката. Независимо
от горното, съдът намира, че цесията е била съобщена на цесионера тъй като
вещото лице по счетоводната експертиза е установило плащане на погасителните
вноски именно на цесионера от
длъжника Несао ЕООД, за периода от цесията поне до февруари 2017г. и частично
до ноември 2017г. Фактурите за задълженията по погасителен план са издавани
именно от цесионера и са заплащани нему – в приложение №1 към ССЕ са дадени
всички начислени при ищеца задължения по договора за кредит до датата на
цесията, а в приложение №2 – периода след това ведно с извършените плащания от
ответника Несао ЕООД. Цесионерът е отразил в АВп извършеното прехвърляне с
оглед учредената по договора за кредит договорна ипотека видно от молба по
чл.17 от ПВп от Джобс ЕАД до Агенцията от 19.11.2015г.
Извършваните и установени по делото плащания на цесионера сочат на
уведомяването на длъжника за извършената цесия и надлежния кредитор, комуто
дължи изпълнение. Не на последно място, съдът цени и подписаните анекси към
договора за кредит, съответно анекс №1 от 17.03.2016г. и анекс №2 от
15.11.2016г., двата подписании от кредитополучателя и съдлъжника, а от друга
страна от цесионера. /л.57-58/ Съдът намира, че с подписаните анекси длъжникът
е обявил на кредитора си и нов адрес за връчване в гр.Варна, ул.Ал.Дякович,
който е различен от посочения в договора за кредит адрес на длъжника. На този
адрес е изпратена впоследствие нот.покана за обявяване на предсрочната
изискуемост. Цесията
има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента –
чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е
цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по
чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. Последното е
предпоставено от настъпване изискуемостта на вземането.
Срокът за изпълнение по правило е установен в
полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора факти,
приобретателят на вземането в качеството си на кредитор, има правото да иска
предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост.
Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД,
т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл.
правото да обяви неговата предсрочна изискуемост. Настоящият състав споделя
виждането на ВКС обективирано в реш.№204/2018г. по к.т.дело №2230/2016г. на
Второ т.о. в сочения смисъл, а именно, че дори при липса на изрично делегирано
право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по
банков кредит, със сключването на договора за цесия върху последния преминава
правото да обяви отнемане преимуществото на срока за длъжника /изискуемостта/.
Изрично в чл.29 от
договора за кредит е прогласено, че договорът остава в сила с тези уговорки за
всички правоприемници на страните. Същевременно с договора за цесия, в чл.1,
ал.2, т.2, цедентът изрично прехвърля на цесионера привилегиите, обезпеченията
и др. им принадлежности, както и правото да събере от длъжника по вземанията
дължимите лихви към момента на
прехвърляне, така и възникналите след тази дата. Независимо от обема на изрично
прехвърлените права, съдът намира, че с валидно извършената цесия, цесионерът
встъпва изцяло в правата на цедента по договора за кредит. /чл.3 от цесионния
договор/
Съдът намира, че са
налице и условията за това, а именно предвидено в договора за кредит основание
за обявяване предсрочната изискуемост на цялото задължение. От заключението се
установява, че е налице спиране на плащанията по договора след февруари 2017г.
/в т.см.таблица на л.132/ Съгласно чл.23, ал.3, б.”б от договора за кредит
/л.52/, при възникване на неизпълнение, което съгласно ал.1 е всяко неплащане,
пълно или частично, на която и да е вноска по главница или лихва, банката може
да обяви кредита за незабавно предсрочно изискуем, да изиска плащане на цялата
неплатена част от главницата, натрупаната лихва, всички останали лихви,
неустойки за забава, дължими такси и комисионни като пристъпи служебно към
събирането им.
Видно от приложените по делото два броя нот.покани на нотариус Р.Г.,
рег.№330 в НК, район Добрич /л.24 -30/, същите са изпратени на 30.05.2017г. от
цесионера до длъжниците, за обявяване предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит на основание чл.23 от договора при неизпълнение на
просрочените задължения в предоставен 14 дневен срок за доброволно изпълнение.
Съгласно отбелязване върху поканата, същата е връчена по реда на чл.47 ГПК,
както следва: на Н.К.– на 06.09.2017г., на Б.Т. като представляващ Агрохим
България АД – на 15.08.17г. и на длъжника Несао ЕООД – на 01.06.2017г. чрез
служител Еленка Станкова срещу разписка. На Агрохим България ЕАД съобщението е
връчено по реда на чл.47 вр.чл.50 ГПК, видно от разписка на нотариус Р. Г. на
л.21 по приложеното ч.гр.дело №17065/2017г. на ВРС.
Въпреки че ищецът сочи като дата на
предсрочната изискуемост 20.09.2017г. /молба на л.72 по делото/, с оглед
връчване на нот.покана на Несао ЕООД на 01.06.2017г. /28, 29 по делото/ и
предоставеният 14 дневен срок за изпълнение, то изискуемостта е настъпила в
по-ранен момент към 15.06.2017г. Видно от заключението, плащанията са
преустановени изцяло към февруари 2017г. Съобразно посоченото, предсрочната изискуемост настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки, а
именно обективният факт на неплащане/просрочие (съобразно уговореното в
договора) и упражнено от кредитора право да обяви целият дълг за предсрочно
изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до длъжника. С
достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и ако
обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочна изискуемост,
изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. С оглед
удостовереното с материална доказателствена сила връчване чрез нотариус
Стелиана Костадинова на 01.06.2017г. срещу разписка на служител на Несао ЕООД и
обективното състояние липса на плащане към този момент, считано от 02.17г.,
съдът намира за установени предпоставките за обявяване и настъпване на
предсрочната изискуемост на дълга.
С оглед изричната
уговорка в договора за кредит и на основание чл.122 ЗЗД, кредиторът може да
насочи изпълнението както спрямо кредитополучателя Несао ЕООД, така и спрямо
солидарния длъжник Агрохим България ЕАД.
По отношение размера на вземането,
съдът съобразява неоспореното заключение на вещото лице С. и посочените в
приложение №2 на същото /последните четири колони/ задължения към м.11.2017г.
Видно от предявените с исковата молба размери, същите съвпадат с установеното
от вещото лице с изключение на договорните лихви и неустойката, които се
претендират в различни размери в исковата молба.
Договорната лихва е възнаграждение,
което банката получава за услугата по договора за банков кредит и се дължи до
датата, на която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора за
банков кредит и е възнаграждение на банката за това, че е предоставила паричен
ресурс на длъжника. Това право е изрично прехвърлено на цесионера с договора от
21.07.2015г. /чл.1, ал.2, т.2 от договор за цесия/ Тъй
като ищецът не е променил размера на предявения иск в тази част, то съдът
следва да уважи искането до съдебно установеният размер на договорната лихва от
3 328.73 лева като отхвърли за разликата. По аналогичен начин, съдът
следва да уважи предявения иск за неустойка /наказателна лихва/ до размера, в
който е предявен от 996.38 лева.
Върху
установеният по делото размер на задължението по договора за кредит, следва да
се присъди и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението на основание чл.86 ЗЗД.
Съобразно
тези изводи, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК в следните размери: 3 850.50 лева държавни
такси, ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева за исковото производство както и
заплатен депозит за вещо лице в размер на 300 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответниците. Съдът следва да присъди в полза на ищеца и
внесената по заповедното производство държавна такса тъй като същата се явява
половината от общо дължимата върху интереса държавна такса по иска и при
тълкуване разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА НЕСАО ЕООД, гр.Варна,
ЕИК ********* и АГРОХИМ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, Добрич, да заплатят солидарно
на ищеца МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС ЕАД, ЕИК *********, София, обявено
за предсрочно изискуемо задължение по договор за кредит №100017 от 22.05.2014г.
и цесия от 21.07.2015г. между БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД и ищеца
МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС ЕАД, за следните суми: сумата от 90 415.20 лева, включваща редовна главница в размер
на 71 614.79 лева и просрочена главница в размер на 18 800.41 лева;
договорна лихва в размер на 3 328.73
лева, начислена за периода 10.10.16г. до 22.10.2017г.; префактурирани
разходи в общ размер от 1 126.60
лева за периода от 10.02.17г. до 22.10.2017г. и неустойка по чл.15, ал.1 от
договора за кредит в размер на 996.38
лева, за периода от 10.02.17г. до 22.10.2017г. ведно със законните лихви
върху вземането от завеждане на иска до окончателното изплащане на дълга, на
основание чл.430 ТЗ вр.чл.92 и чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС ЕАД, ЕИК *********, София
срещу НЕСАО ЕООД, гр.Варна, ЕИК ********* и АГРОХИМ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,
Добрич, иск за осъждането им да заплатят договорна лихва по договора за кредит
от 22.05.2014г., за сумата над присъдените 3 328.73 лева до предявените
3 724.36 лева /съставени от редовна лихва и просрочена лихва/.
ОСЪЖДА НЕСАО ЕООД, гр.Варна, ЕИК ********* и АГРОХИМ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,
Добрич, да заплатят на ищеца МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС ЕАД, ЕИК
*********, София, сторените по делото разноски в размер на 3 850.50 лева
държавна такса, 300 лева ю.к.възнаграждение и 300 лева депозит за експертиза,
на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване на решението с въззивна
жалба пред Апелативен съд –Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: