Р E Ш Е Н И Е
град София, 17.06.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на седемнадесети
март,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 4712 по описа за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20263637 от 30.11.2020
г., постановено по гр. дело № 17036 по описа за 2018 г., Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав, е изменил,
на основание чл. 150 от Семейния кодекс (СК), размера
на присъдената
с Решение № 154 от 23.09.2009 г.,
постановено по гр. дело № 518/2009 г. по описа на Ихтимански районен съд, в
полза на Г.А.З., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и настойник М.Г.З.,
ЕГН **********, месечна издръжка от
30.00 лева. Осъдил е А.Л.З.,
ЕГН **********, да заплаща на Г.А.З., действащ чрез неговата
майка и настойник М.Г.З., месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 02.10.2017 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката. Осъдил е А.Л.З. да заплати по сметка на СРС сумата
от 388.80
лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Допуснал
е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката.
Ответникът А.Л.З. (въззивник в настоящото производство), е останал недоволен
от Решението и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 25185395 от 14.12.2020
г. по описа на СРС, в частта, в която искът за увеличаване на месечната
издръжка е уважен за разликата над 177.00 лева до присъдения размер от
300.00 лева. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на съдебния
акт в обжалваната част, поради противоречие с материалния закон, необоснованост
и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че не е взето предвид от
първата инстанция обстоятелството, че ищецът получава месечни добавки в размер
на 975.00 лева. Не отрича, че ищецът, предвид тежките му заболявания, има нужда
от издръжка, но релевира съображения, че същата следва да се определи в
минимален размер. Изтъква и доводи, че съдът не е преценил правно възможностите
на този родител да дава издръжка в присъдения размер. Съобразно изложеното моли
въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и
вместо него да постанови друг, с който да отхвърли иска за разликата над 177.00
лева до предявения размер от 300.00 лева. Претендира разноски за въззивната
инстанция. Въззивникът поддържа жалбата, чрез пълномощник. Представи писмени
бележки по делото.
Ищецът Г.А.З. (въззиваем
в
настоящото производство), действащ чрез неговата майка и настойник М.Г.З., е взел в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК становище по така депозираната въззивна жалба, с което я оспорва изцяло
по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната
част. Претендира разноски за въззивното производство. Въззиваемият, чрез
настойника му, поддържа оспорването, и чрез пълномощник.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваната част
съдебен акт.
Решението в частта, в която е осъден ответникът А.З. да заплаща месечна издръжка до размера на
сумата от 177.00 лева и в частта, в
която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, като необжалвано, е влязло в сила.
Софийският
градски съд,
като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така
очертания от въззивната жалба предмет на спора, прие следното:
При постановяване
на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за установено, че ищецът Г.А.З. е син на ответника А.Л.З., въз основа на приет акт за раждане
(л. 16 от
първ. дело). С Решение
№ 154 от 23.09.2009 г., постановено по гр. дeло № 518/2009 г. на Ихтимански районен съд, ответникът е
осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 30.00 лева. С влязло в
сила Решение № 6903 от 06.11.2018 г. по
гр. дело № 6455 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, Г.А.З. е поставен
под пълно запрещение, като за негов настойник е определена майка му – М.Г.З. (видно от
представено в първата инстанция удостоверение от кмета на Столична община,
Район “Младост“).
Установено е, че ответникът е прекратил трудовото си правоотношение с
работодателя “С.Б.“ЕООД, считано от 11.01.2018 г., съобразно със справка от информационната система на НОИ (на л. 45 от
първ. дело). Въз основа
на справка в Имотен регистър при Служба по вписванията – София съдът е
установил, че А.З. е продал на 29.11.2017 г. собствен недвижим имот,
представляващ жилище, находящо се в град София, жк“********от първ. дело).
В хода на съдебното дирене в първата инстанция са приети справки от НОИ и
НАП, които установяват, че ответникът не реализира месечни доходи (л. 113 и л. 96 от първ. дело).
В първоинстанционното
производство е установено, че за времето от 01.05.2017 г. до 31.08.2020 г. за
ищеца са изплащани помощи/добавки, на основание чл. 7, ал. 1 и чл. 8д, т. 1 от
Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), суми в средномесечен размер от 1 007.66
лева (отразени по месеци в приетото
Удостоверение, изх. № 2208 – 94А – 00 – 1909Н1 от 02.10.2020 г. на Дирекция “Социално
подпомагане“ – “Младост“ – л. 130 от първ. дело).
Майката на ищеца и негов
настойник е заявила пред първоинстанционния съд, че получава доход в размер на
501.00 лева по програма “Асистент за независимо детство“.
Съдът е установил от приетите в
първата инстанция писмени доказателства (медицински документи), а и не е било спорно
по делото, че ищецът страда от тежки заболявания – тежка умствена изостаналост
и епилепсия.
За да уважи иска, с правна
квалификация по чл. 150, пр. 1 и пр. 3 СК, в пълния му предявен размер от
300.00 лева, първостепенният съд е обосновал, че от присъждането на първоначалната издръжка е изминал продължителен период от
време, през който ищецът е пораснал, а с това са се увеличили и потребностите
му от средства за съществуване, лечение и грижи. Изложил е мотиви, че
установеното по делото прекратяване на трудовия договор на бащата не
освобождава последният от задължението да заплаща на Г.З. дължимата по закон
издръжка. По делото не били изложени твърдения относно причините за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Съдът е отчел и вписаната при Служба
по вписванията - София продажба на апартамент, извършена от ответника през м.
ноември 2017 г. Първоинстанционният съд е определил обща месечна издръжка за
ищеца от 500.00 лева, от която е
обосновал дял на бащата в размер на 300.00 лева, тъй като плащането на такава
издръжка било изцяло във възможностите на ответника А. З..
Предвид обсъдената
доказателствена съвкупност въззивният съд намира, че фактите правилно са установени
по делото от първата инстанция, но въз основа на обективно верните фактическите
констатации от съда са формирани погрешни правни изводи, довели до уважаване на
предявения иск в пълния му заявен размер в нарушение на материалния закон.
В тази връзка са основателни оплакванията на жалбоподателя, релевирани във
въззивната жалба, досежно несъобразяване на доказателствения материал по делото
– и в частност удостоверените с надлежно писмено доказателство месечно
получавани суми от ищеца под формата на помощи/добавки по ЗСПД. С ППВС № 5 от 16.11.1970 г. (което не е загубило силата си), е
изяснено, че задължението на родителите за издръжка на ненавършилите
пълнолетие техни деца, макар и да е безусловно, е подчинено на общото правило,
че има право на издръжка само този, който се нуждае от такава. Затова при определяне на издръжка, дължима от родител, следва да се преценят нуждите на детето с оглед на това дали тези
нужди не са задоволени по друг начин - примерно чрез получаване на пенсия, стипендия,
държавна издръжка и др.
Това се отнася и при определяне размера на увеличената месечна издръжка. Тези
средства, макар да не се дават от родителите, определят дали детето е нуждаещо
се лице. Щом нуждата е
задоволена по един от посочените начини, издръжката е безпредметна. Ако нуждата
е задоволена частично, за разликата следва да се присъди издръжка,
съобразно с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител
да покрие тези нужди, респ. с останалите
неудовлетворени нужди на детето.
В процесния случай, по делото е установено въз
основа на приетото писмено доказателство – удостоверение
от 02.10.2020 г. на Дирекция “Социално подпомагане“ – “Младост“, че
месечно за ищеца са изплащани за релевантния период, на основание чл. 7,
ал. 1 и чл. 8д, т. 1 ЗСПД, помощи/добавки
в средномесечен размер от 1 007.66 лева. В открито съдебно заседание, проведено
пред въззивната инстанция, настойникът на въззиваемия Г.З. заяви, че и към
момента ищецът (макар и вече пълнолетен) продължава да получава сумата от 930.00 лева месечно (като дете с увреждане и ученик), както и пенсия в размер на 259.00 лева. Въззивният съд, с оглед на всички
обстоятелства по делото, допълнително цени и тези изявления на представителя на
страната по реда на чл. 175 ГПК, достигайки до извод, че месечно въззиваемият -
ищец е получавал като непълнолетен лично за задоволяване на собствените му
нужди сума най - малко в размер на установената сума от 1 007.66 лева. Същевременно
въззивният съд зачита признанието на иска от въззивника до размера от 177.00
лева. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че за цялостната месечна
издръжка на въззиваемия за процесния период месечно е била необходима сумата от
1 250.00 лева, в която участието на бащата следва да се определи в размер
на 177.00 лева, а остатъкът над този размер и получаваните от въззиваемия
месечни помощи/добавки, следва да се поеме от майката, която полага
непосредствените грижи за него.
Ето защо, като е определил неправилно цялостната необходима
месечна издръжка на ищеца в размер на 500.00 лева и не е съобразил получаваните
за ищеца месечни помощи в посочения по - горе размер, а е уважил изцяло така
предявения иск за изменение на месечната издръжка в размер на 300.00 лева, първоинстанционният
съд е постановил неправилен съдебен акт
за разликата над сумата от 177.00 лева. Искът за увеличение на издръжката, с
правна квалификация чл. 150, пр. 1 и пр. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, се явява
неоснователен за разликата над размера от 177.00 лева до пълния предявен размер
от 300.00 лева и подлежи на отхвърляне.
По тези аргументи, и поради това, че изводите на
първата инстанция и на въззивната инстанция не съвпадат, първоинстанционното
Решение се
явява неправилно в атакуваната част и
следва да се отмени за разликата над 177.00 лева до постановената издръжка
в размер на 300.00 лева.
По разноските.
При този изход на спора решението се
явява неправилно и в частта относно размера на присъдената в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса. Съобразно
уважената част от иска държавната такса следва да е в размер на 211.68 лева, а
не на 338.80 лева.
Въззивникът има право на разноски за въззивното разглеждане на делото,
които са в размер на сумата от 384.60 лева – държавна такса по въззивната жалба
и адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено в брой, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие и по представения списък на разноските (на л. 14 и л. 15 от въззивното дело).
На въззиваемия разноски не следва да бъдат присъждани – арг. от чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Така мотивиран
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 20263637 от 30.11.2020 г., постановено по
гр. дело № 17036 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, III Гражданско
отделение, 149-ти състав, в обжалваната част, за разликата
над 177.00 лева до постановения размер месечна издръжка от 300.00 лева,
както и в частта относно държавната
такса, която А.Л.З. е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд
за разликата над 211.68 лева до постановения
размер от 388.80 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.З., ЕГН **********, действащ
чрез неговата майка и настойник М.Г.З., ЕГН **********, срещу А.Л.З., ЕГН **********, иск
с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и пр. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК - за увеличаване
на присъдената му месечна издръжка с Решение № 154 от 23.09.2009 г. постановено
по гр. дело № 518/2009 г. по описа на Ихтимански районен съд - за разликата над сумата от 177.00 лева до
пълния заявен размер от 300.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.А.З., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и настойник
М.Г.З., ЕГН **********, да заплати на А.Л.З., ЕГН **********, сумата от 384.60 лева – разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Г.А.З., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка
и настойник М.Г.З., ЕГН **********, за присъждане
на разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.