№ 13
гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело
№ 20235200200040 по описа за 2023 година
Производството е по чл.32 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС/ във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от
същия закон.
Постъпило е искане за признаване и изпълнение на Решение на
австрийски несъдебен орган, а именно с официално наименование
Bezirkshauptmannschaft Perg с номер на делото *** влязло в сила на
20.11.2020 г., постановено на основание чл.13 Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по отношение на лицето П. Й. М., ЕГН
********** от с.Г. (след справка в НБД „Население“). Към искането е
приложено удостоверение по чл.4 от цитираното Рамково решение, преведено
на български език и незаверено копие на решението /на немски език-
непреведено/, въз основа на което е издадено удостоверението.
Прокурорът поддържа становище, че искането не следва да бъде
уважавано.Не сочи доказателства.
1
Засегнатото лице П. Й. М. се явява лично, като оспорва основателността
на искането. Не сочи доказателства.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпилото искане за признаване и изпълнение на Решение №
ВНРЕ/919110006846/19 от 02.11.2021 г., влязло в сила на 20.11.2020 г.,,
постановено от австрийски несъдебен орган - Bezirkshauptmannschaft Perg,
ведно с приложените към него удостоверение и решение.
Депозираното в съда удостоверение по чл.4 от Рамковото решение,
съдържа всички реквизити, съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
По делото е депозирано и решение за налагане на парична глоба, което е
издадено от държава-членка на Европейския съюз – Австрия, а именно от
несъдебен орган въз основа на действия, които съгласно нейния национален
закон се преследват като правонарушения. Установява се от представеното
удостоверение, че Решението с рег. № ВНРЕ/919110006846/19 от 02.11.2020 г.
е влязло в сила на 20.11.2020 г.
Видно е от представеното удостоверение по чл.4 от Рамковото решение,
че същото не съдържа ясно, точно и недвусмислено описание на
обстоятелствата по извършеното нарушение, за което е наложена
финансовата санкция. При описанието на нарушението е казано буквално
следното: „Около края на 2016 г. сте се настанили в 4311 Schwertberg,
Unterkogelbergstrase 23 с основното ви жилище и сте се въздържали да се
регистрирате в полицията в регистрационния офис на пазарния град
Schwertberg поне до 26 октомври 2019 г., въпреки че всеки, който вземе
настаняване в апартамент могат да се регистрират в рамките на три дни
по- късно, за да се регистрират в службата по регистрация.
Като гражданин на ЕИП, според вашата информация, вие сте се
установили в 4311 Schwertberg, Unterkogelbergstrase 23 преди около 3 години,
т.е. около края на 2016 г. и следователно оставате в Г. повече от три
месеца.
Най-малко от 1 април 2017 г. до 26 октомври 2019 г. сте се
въздържали да уведомите властите за вашето установяване четири месеца
след влизането ви на федералната територия, въпреки че сте гражданин на
2
ЕИП, който има право на пребиваване съгласно правото на Съюза в
съответствие с Раздел 51 или Раздел 52 от Закона за установяване и
пребиваване, ако пребивават в Г. повече от три месеца, най-късно след
изтичане четири месеца от влизането им да докладват това на властите“.
От така написаното не може да стане еднозначно ясно какво точно е
извършеното нарушение, т. е. дали бездействие на лицето да се регистрира
адресно в полицията най-късно в рамките на три дни след настаняването му в
основно за него жилище или пък бездействие на лицето да уведоми властите
в рамките на четири месеца след влизането му на федерална територия, ако
пребивава там повече от три месеца.
При това положение са налице основанията да се откаже признаване и
изпълнение по чл.35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото удостоверението по
чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР, в частта на описаното нарушение е
неясно и от него не може да се прецени с категоричност дали това
административно нарушение представлява такова и според българското
законодателство, съгласно изискванията на чл.30, ал. 1 от същия закон. Още
повече, че в удостоверението няма отразяване на обстоятелство да е за
деяние, за което не се изисква двойна наказуемост по смисъла на чл.14 ал.2,
т.1 – 32 и по смисъла на чл.30 ал.2, т.1 – 7 от ЗПИИРКОРНФС.
Отделно от това в удостоверението е отразено, че лицето е пребивавало
без регистрация в Г., докато решението за налагането на финансовата санкция
е от австрийски несъдебен орган, което навежда на мисълта, че нарушението
е било извършено извън територията на издаващата държава, но в този случай
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния /чл.35, т.5, б. „б“ от
ЗПИИРКОРНФС/. Това пък е така, защото в чл.4 от ЗАНН е разписано, че
този закон и другите закони и укази, в които са предвидени административни
наказания, се прилагат за всички административни нарушения, извършени на
територията на Република България, на български кораб или самолет и по
отношение на български граждани, извършили административни нарушения в
чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата
държава. В конкретния случай дори извършеното от засегнатото лице в
чужбина хипотетично да бе наказуемо и по българските закони, то същото по
никакъв начин не засяга пряко интересите на държавата ни.
3
В заключение следва да се обобщи, че неяснотата относно
фактическите обстоятелства на евентуално извършеното от засегнатото лице
М. нарушение е от такова естество, че не налага извършването на
консултации по смисъла на чл. 32, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Това пък е така,
защото в българското законодателство, регулиращо пребиваването и
регистрацията на лица в страната - Закон за влизането, пребиваването и
напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и
членовете на техните семейства, Закон за чужденците в Република България и
Закон за гражданската регистрация, не се съдържа административно
нарушение свързано с бездействието на чужденец да се регистрира адресно
най-късно три дни след настаняването му в жилище в България или пък до
изтичането на четири месеца от момента на влизането му в България.
Така например в чл.6 от Закона за влизането, пребиваването и
напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и
членовете на техните семейства е разписано императивно, че „Гражданин на
Европейския съюз пребивава в Република България с валидна лична карта или валиден
паспорт за срок до три месеца“. От това следва, че след изтичането на
тримесечния срок, гражданинът на ЕС следва да поиска разрешение за
продължително или постоянно пребиваване в съответствие с разписаното в
чл.7 от посочения закон: „Гражданин на Европейския съюз може да пребивава в
Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение
от дирекция "Миграция" - МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или
областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица“, във
вр. с чл.9 от закона: „За издаване на удостоверение за продължително пребиваване
гражданинът на Европейския съюз и членовете на семейството му, които са граждани на
Европейския съюз, подават заявление до дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или
областните дирекции на МВР в тримесечен срок от датата на влизане в Република
България.
(2) Гражданинът на Европейския съюз прилага към заявлението:
….“.
Същевременно в административнонаказателните разпоредби на този
закон /чл.31 – чл.33/ не е инкриминиран състав на административно
нарушение свързано с пребиваването на чужденец извън срока по чл.6 или за
неподаване за заявление за продължително или постоянно пребиваване в
страната ни.
4
В чл.23 от Закона за чужденците в Република България е разписано, че:
„ (1) Чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на
влизането в страната;
2. продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени
в този закон;
3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за
подновяване след подадено заявление;
4. постоянно - с разрешен неопределен срок.
(5) За получаване право на продължително пребиваване чужденецът подава лично в
дирекция "Миграция" или в отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно
правилника за прилагане на закона.
(6) За получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване чужденецът
подава лично в дирекция "Миграция" или в сектори/групи "Миграция" при областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи
съгласно правилника за прилагането на закона“.
От това следва, че за краткосрочното пребиваване не се изисква никакво
разрешение, но след изтичането на 90-днвения срок, чужденецът може да
пребивава законно само ако е поискал разрешение за продължително,
дългосрочно или постоянно пребиваване. Според
административнонаказателните разпоредби на този закон /чл.48 ал.1, т.3/ е
предвидено, че се наказва с глоба чужденец, който е останал в страната след
изтичането на срока за пребиваване. Това обаче не е идентично нарушение,
като част от описаното в процесното удостоверение, което се е изразило в
бездействие на лицето да уведоми властите в рамките на четири месеца след
влизането му на федерална територия, ако пребивава там повече от три
месеца, т.е. не е налице двойна наказуемост.
В чл.28 ал.3 и ал.4 от Закона за чужденците в Република България е
разписно, че: (3) „Физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в
срок до 3 дни след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за
административен контрол на чужденците или районното управление на Министерството
на вътрешните работи по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава
имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за
самоличност на чужденеца.
5
(4) Лицата, извършващи хотелиерство, при настаняване на чужденец го
регистрират в регистъра по чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма, в който вписват пълния
брой имена на чужденеца, посочени в паспорта или заместващия го документ за пътуване,
датата и годината на раждане, гражданството, номера на паспорта или на заместващия
го документ за пътуване, както и периода на пребиваването му в туристическия обект“.
В чл.48б ал.1 и ал.2 от същия закон е предвиден състав на
административно нарушение, според който се наказва с глоба или
имуществена санкция физическо или юридическо лице, което не изпълни
задължението си по чл.28, но адресат на задължение по този член са онези ФЛ
или ЮЛ, които предоставят подслон на чужденецът, а не самият той.
Казаното до тук сочи, че не е налице двойна наказуемост и досежно
описаното като нарушението в удостоверението, че лицето - чужденец е
бездействало да се регистрира в полицията най-късно в рамките на три дни
след настаняването му в основно за него жилище. Такова задължение за
чужденец в българското законодателство липсва, поради което не е
предвидено и като състав на административно нарушение.
Извън всичко казано до тук, при служебна проверка в наказателното
деловодство на ПзОС, съдът констатира, че за същото решение на
австрийския несъдебен орган с официално наименование
Bezirkshauptmannschaft Perg, със същия номер на делото *** влязло в сила на
20.11.2020 г., за налагане на финансова санкция от 145 евро по отношение на
лицето П. Й. М., ЕГН ********** от с.Г., вече е било правено искане от Р
Австрия за признаване и изпълнение на решението. По този повод е било
образувано ЧНД № 617/2021г. по описа на ОС-Пазарджик. С Решение № 110
от 07.12.2021г. по посоченото ЧНД, ПзОС е отказал да признае и допусне
изпълнение на австрийското Решение № *** влязло в сила на 20.11.2020 г.
При това положение въпросът за признаване и изпълнение на решението вече
е бил решен с окончателен съдебен акт на компетентния български съд и не
следва да бъде пререшаван в противен смисъл.
По изложените съображения, следва да се откаже признаване и
изпълнение по молбата за признаване и изпълнение на решение постановено
от молещата държава Република Австрия срещу българския гражданин П. Й.
М. ЕГН ********** от Г., с което му е наложена финансова санкция.
Водим от горното, и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 2
6
от ЗПИИРКОРНФС съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА да признае и допусне изпълнение на Решение №
ВНРЕ/919110006846/19 от 02.11.2020 г., влязло в сила на 20.11.2020 г.,
постановено от австрийски несъдебен орган с официално наименование –
Bezirkshauptmannschaft Perg, с което на П. Й. М. с ЕГН ********** от Г. , е
наложена финансова санкция в размер на 145 евро с обща парична левова
равностойност 283.59 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД №
40/2023г. на ПзОС.
На основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде
уведомен компетентния орган на издаващата държава, както му се изпрати по
факс писмен превод на диспозитива на решението на съда от български на
немски език, за което се възлага превода на преводаческо бюро от гр.
Пазарджик, на които да се изплати сумата по фактура, от бюджета на ПОС.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от решението да се
изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България, за
уведомяване.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, който за
прокурора и засегнатато лице тече от днес, пред Апелативен съд гр. Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7