Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в. гр. дело № 218 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Т.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 4668/19.11.2018
г., постановено по гр. дело №14956/2017 г. по описа на ВРС, ХХХIII-ти с-в, с коeто е отхвърлен искът на Т.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане от ответницата в полза на
ищцата на обезщетение в размер на сумата от 4494,58 лева, за лишаването на ищцата за периода от 01.04.2014 г. до 01.10.2017 г.
от ползването на собствените й 7/24 ид.части от наследствено между страните по
делото жилище, представляващо Апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 116, вх. А, ет. 1, с идентификатор 10135.2560.7.3.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, находящо се
на ет. 1 в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.7, с административен адрес: област Варна, община Варна, гр.
Варна, район Приморски, бул. „Осми Приморски полк" № 116, вх. А, състоящ се от: две стаи, кухня, килер,
баня-тоалет, входно антре и балкон, със застроена площ от 77.51 кв.м., при граници по документ за собственост: бул. „Осми
Приморски полк", двор, двор, стълбище и ап. 2, а съгласно схема на
СГКК-Варна при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2560.7.3.10,
10135.2560.7.3.2, под обекта: няма,
над обекта: 10135.2560.7.3.6, заедно с принадлежащото избено помещение с площ от 16.10 кв.м. и с принадлежащото таванско помещение с площ от 22.94 кв.м., както и съответстващите ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, за заплащане на сумата от 769.54 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, определено
върху претендираното по главния иск обезщетение за периода от 01.05.2014 г. до
01.10.2017 г., както и за заплащане на законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Въззивникът излага съображения за неправилност на
извода на съда, че не е безспорно установено едноличното ползване от страна на
ответницата на притежаваните от ищцата идеални части от съсобствения имот.
Претендира се отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Ю.В.Д.,
чрез особен представител адвокат В.В., в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от
страните:
Производството е инициирано по иск
на Т.Г.М. срещу Ю.В.Д., с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение в размер на
4494,58 лева (съобразно допуснато изменение на иска в открито съдебно заседание,
проведено на 19.10.2018 г.), за лишаването на ищцата за периода от 01.04.2014 г.
до 01.10.2017 г. от ползването на собствените й 7/24 идеални части от съсобствен
между страните недвижим имот - Апартамент
№ 3, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 116, вх. А, ет. 1, с
идентификатор 10135.2560.7.3.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, находящо се
на ет. 1 в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.7, с административен адрес: област Варна, община Варна, гр.
Варна, район Приморски, бул. „Осми Приморски полк" № 116, вх. А, състоящ се от: две стаи, кухня, килер,
баня-тоалет, входно антре и балкон, със застроена площ от 77.51 кв.м., при граници по документ за собственост: бул. „Осми
Приморски полк", двор, двор, стълбище и ап. 2, а съгласно схема на
СГКК-Варна при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2560.7.3.10,
10135.2560.7.3.2, под обекта: няма,
над обекта: 10135.2560.7.3.6, заедно с принадлежащото избено помещение с площ от 16.10 кв.м. и с принадлежащото таванско помещение с площ от 22.94 кв.м., както и съответстващите ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; за заплащане на сума в размер на 769,54
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
определено върху претендираното по главния иск обезщетение, за периода от
01.05.2014 г. до 01.10.2017 г.; както и за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че имотът е съсобствен
между страните и трето лице по наследяване, като ответницата Ю.В.Д. е
собственик на 5/12 идеални части; ищцата Т.Г.М. е собственик на 7/24 идеални
части; Михаил Георгиев Манолов е собственик на 7/24 идеални част, съгласно
влязло в сила съдено решене за делба на недвижим имот. Сочи се, че на
07.03.2014 г. ответницата разбила водната врата на жилището, сменила бравата и
се нанесла да живее. Ищцата отправила нотариална покана до ответницата за
освобождаване на жилището или заплащане на сумата от 300 лева месечно, считано
от 29.03.2014 г. Твърди се, че ищцата нито е била допусната до съсобствения
имот, нито е получила обезщетение за лишаването й от правото да ползва същия.
Изразено становище за неоснователност и на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД –
същият е оспорен по размер, като е направено и възражение за погасяването му по
давност за периода от 01.05.2014 г. до 01.10.2014 г.
В депозирания отговор на искова молба ответницата, чрез
назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорени са фактическите
твърдения, изложени в исковата молба, като се твърди, че не са налице
законовите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Счита, че ищецът не се е легитимирал като съсобственик на имота, не е установил
ползването на същия от ответника по начин и обем, превишават квотата му в
съсобствеността за процесния период, поради което намира и отправената покана
за плащане на обезщетение за лишена от правно основание. Твърди, че в
отправената покана ищцата заявила желание за освобождаване на целия имот, като
имала право да иска да й се предостави право да ползва имота само до квотата й
в съсобствеността, които действия на ищцата, ответната страна възприема като
нежелание за ползване.
Съставът на Варненски окръжен съд, като съобрази становищата на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в сила Решение №
1880/14.05.2016 г., постановено по гр. дело № 8188/2015 г. на ВРС, е допусната
делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.7.3.3 по ККР, одобрени със Заповед РД-18-92/ 14.10.2008
г., находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 116, вх. А, ет. 1, ап. 3, с обща застроена площ 77,51 кв.м., състоящ
се от две стаи, кухня, килер, баня-тоалет, входно антре и балкон, при граници
по документ за собственост: бул. „Осми Приморски полк", двор, двор,
стълбище и ап. 2, а съгласно схема: на същия етаж: 10135.2560.7.3.10,
10135.2560.7.3.2, под обекта: няма,
над обекта: 10135.2560.7.3.6, заедно с принадлежащото избено помещение с площ от 16.10 кв.м. и с принадлежащото таванско помещение с площ от 22.94 кв.м., както и съответстващите ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж, при квоти, както следва: 5/12 ид. части за Ю.В.Д.; 7/24 ид. части за М.Г. М.;
7/24 ид. части за Т.Г.М..
С Решение № 2891/14.07.2017 г.,
постановено по гр. дело № 8188/2015 г. по описа на ВРС, е постановено да бъде
изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2560.7.3.3
по ККР, одобрени със Заповед РД-18-92/ 14.10.2008 г., находящ се в гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк" № 116, вх.
А, ет. 1, ап. 3, с обща застроена площ 77,51 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня, килер, баня-тоалет, входно антре и балкон, при граници по документ за
собственост: бул. „Осми Приморски полк", двор, двор, стълбище и ап. 2, а
съгласно схема: на същия етаж: 10135.2560.7.3.10, 10135.2560.7.3.2, под обекта: няма, над обекта: 10135.2560.7.3.6, заедно с принадлежащото избено помещение с площ от 16.10 кв.м. и с принадлежащото таванско помещение с площ от 22.94 кв.м., както и съответстващите ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж, на стойност 96 000 лева, при начална
цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите, съобразно техните квоти: 5/12 ид. части за Ю.В.Д.; 7/24 ид. части за М. Г. М.;
7/24 ид. части за Т.Г.М..
Видно от представената нотариална покана с рег. № 1744, том
1, акт 72, връчена на Ю.В.Д. на 28.03.2014 г. в 14:05 часа, последната е
поканена от Т.Г.М., в седемдневен срок от получаването на поканата, да освободи
съсобствения имот, или да заплаща месечно обезщетение за лишаването на
съсобственик от правото да ползва имота в размер на 300 лева по посочена
банкова сметка.
***тво е допусната и изготвена
съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че
пазарният наем за процесния имот за периода от 01.05.2014 г. до 01.10.2017 г. е
в размер на 15410 лева, и съответно за 7/24 идеални части от имота – в размер
на 4494,58 лева. Вещото лице е посочило, че обезщетението за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.10.2014 г. до 01.10.2017 г. възлиза за целия
имот в размер на 2638,41 лева, а за 7/24 идеални части – в размер на 769,54
лева. Съставът на ВОС приема, че заключението е компетентно и обективно
изготвено, тъй като вещото лице е съобразило както местоположението на имота,
годината на изглаждане, инфраструктурата на района, в който е построен, така и
състоянието му към момента на оценяване. Затова и съдът намира, че следва да
кредитира дадената от вещото лице средна пазарна наемна цена.
В производството са ангажирани
доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Р. М. С. и Г.И.Х..
Съгласно показанията на свидетеля С.,
се установява, че въззивницата Т.М. имала ключ за процесния имот по времето когато
е била жива С. (майката на въззиваемата Ю.). По това време ответницата не
живеела в имота. Десет дни след смъртта на С., Т. имала ключове за имота, като
свидетелят С. влизал в жилището, тъй като Т. не желаела да влиза сама. Свидетелят
споделя, че една вечер, 10-15 дни след смъртта на Станка, видял, че в имота
свети, помислил, че се касае за обир, затова позвънил на входната врата. Същият
установил, че имотът е заключени и никой не отворил. Същата вечер с Т. взели
ключове и отишли до апартамента, като не успели да отключат. От полицията
разбрали, че Ю. е подала оплакване, че Т. не й осигурява достъп. По-късно
съседи на апартамента сигнализирали Т., че се изнасят мебели, като при
посещение на място, било обяснено, че се прави ремонт и мебелите ще се върнат.
По това време в имота била Ю., която участвала в изнасянето на мебелите.
Пред настоящата инстанция е
разпитан недопуснат пред първата инстанция свидетел – Г.И.Х.. Същата излага, че
живее постоянно на бул. „Осми Приморски полк“ № 114, вх. А. Познава С. от
рождението си, а също и дъщеря й Ю.. Излага, че към настоящия момент Ю. живее в
апартамента от време на време, като се е настанила след смъртта на майка си С.
Свидетелката, в качеството си на домоуправител на сградата събирала редовно от Ю.
месечни такси, а когато не можела да я открие своевременно – през следващия
месец Ю. плащала таксите за два месеца. Свидетелката е възприела, че в имота
живее Ю. с двете си деца и други лица (неин приятел). От имота се чували
шумове, музика, дори скандали.
Пред въззивната инстанция е
представено новоткрито доказателство, представляващо извлечение от водена
кореспонденция, посредством софтуерен продукт Evernote. Посоченото доказателство не следва да бъде ценено
от съда, доколкото не може да бъде направена преценка за авторството на
волеизявленията.
При така установената от фактическа обстановка, въззивният съд стигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба, по което е образувано настоящото произнасяне, е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият състав на ВОС приема
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат
до наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствения имот.
Предявеният иск намира правното си
основание в нормата на чл. 31 ал. 2 ЗС, която повелява, че когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
За основателността на претенцията
по чл. 31, ал. 2 от ЗС за присъждане на обезщетение следва да се установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на съсобственост върху недвижимия
имот, еднолично ползване на имота от единия от съсобствениците и отправянето на
писмена покана от неползващия съсобственик да заплаща обезщетение за ползване
на неговата част от имота.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от СК
обвързва задължението за заплащане на обезщетение с осъществявано само от
единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващия
съсобственик да доказва, че не е допускан до същата. Достатъчно е неползващият
съсобственик да отправи писмен покана за заплащането на обезщетение. За да се
освободи от отговорността за обезщетение, ползващия имота съсобственик следва
да предложи на съсобственика да ползва вещта според правата му в
съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражнява правото си на
собственост. В тази насока
е практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело №
7/2012 г. на ОСГК, Решение № 269/18.10.2013 г. по гр. дело № 1282/2012 г. на IV
г.о., Решение № 104/08.04.2014 г. по гр. дело № 5821/2013 г. на I г.о., Решение
№ 241/10.11.2014 г. по гр. дело № 928/2014 г. на I г.о.
От представените писмени
доказателства безспорно се установява, че въззивницата Т.Г.М. е собственик на
7/24 идеални части от процесния недвижим имот, а въззиваемата Ю.В.Д. – на 5/12
идеални части.
От събраните гласни доказателства
се установява, че въззиваемата Ю.В.Д. се е настанила да живее в имота след
смъртта на майка си С. Д. (настъпила на 19.02.2014 г., съгласно представено
препис-извлечение от акт за смърт). Същата е препятствала достъпът на
въззивницата до имота, считано от 10-15 след посочената дата, като е сменила
патрона на входната врата.
Съставът приема, че ирелевантно е
дали въззиваемата Ю.В.Д. е живяла в имота и реално го е ползвала ежедневно през
целия процесен период или го е ползвала периодично. Правно значение има
обстоятелството, че тя не е била лишена от ползването върху имота, а
въззивницата не е получила достъп до имота, т.е. била е лишена от такъв. Тези
обстоятелства са установени от събраните по делото гласни доказателства.
Отправянето на покана за плащане
на обезщетение за лишаването от ползването на съсобствения имот е осъществено
от въззивницата Т.Г.М. посредством изпратената нотариална такава с рег. № 1744,
надлежно връчена на въззиваемата Ю.В.Д. на 28.03.2019 г.
Съобразно квотата в
съсобствеността, за която Т.Г.М. има право на обезщетение за лишаването от
правото на ползване на съсобствения имот, на основание чл. 31, ал. 2 от СК,
същото възлиза на сума в размер на 4494,58 лева, поради което предявеният иск
следва бъде уважен.
Основателно е искането за присъждане
на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на акцесорната претенция по чл. 86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за
ползване на съсобствения имот, следва да се отбележи, че вземането за лихви
възниква от момента на изискуемост на главното вземане. Давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай, с
връчената на 28.03.2014 г. покана Т.Г.М. е поканила Ю.В.Д. да й заплаща месечен
наем, считано до 15-число на текущия месец, т.е. последната е изпаднала в
забава, считано от 15.04.2014 г.
Вземането за обезщетение за забава се погасява с
изтичане на краткия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, поради
което съставът на ВОС приема за основателно направеното възражение в тази
насока от Ю.В.Д.. С изтичането на три години от възникване на вземането за обезщетение
за забава, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими
преди тригодишния срок от предявяване на иска. Исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена за периода от 01.10.2014 г. до
01.10.2017 г., а за периода от 01.04.2014 г. до 01.10.2014 г. е неоснователна,
като погасена по давност. Предвид обаче обстоятелството, че безспорно се
установява, че обезщетението за забава за периода от 01.10.2014г. до
01.10.2017г. възлиза на 769,54 лв., в какъвто размер е и претенцията на ищцата
макар и за по-дълъг период, искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло,
като коректно бъде посочено в диспозитива на съдебния акт, че периодът на
обезщетението за забава е 02.10.2014г. до 01.10.2017г.
Решението на ВРС следва да бъде
отменено, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на Т.Г.М. срещу Ю.В.Д., с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС, за заплащане на обезщетение в размер на 4494,58 лева, за лишаването на ищцата за периода от 01.04.2014 г. до 01.10.2017 г. от
ползването на собствените й 7/24 ид.части от недвижмия имот, за заплащане на
сумата от 769,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 01.05.2014 г. до 01.10.2017 г., както
и за заплащане на законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
като исковите претенции бъдат уважени в претендираните размери.
Съобразно изхода на спора,
въззивницата (ищцата) има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от Т.Г.М. – с исковата молба пред ВРС, съответно с въззивната жалба пред ВОС.
Съобразно
представените платежни документи, съдът приема, че Т.Г.М. е установила
извършването на разноски в производството пред ВРС и ВОС в размери, както
следва: за първоинстанционното производство: заплатена държавна такса 302 лева,
внесен депозит за особен представител 945 лева, внесен депозит за експертиза
150 лева, адвокатско възнаграждение 720 лева; за въззивното производство:
държавна такса 151 лева, депозит за особен представител 300 лева (разликата до
пълния внесен размер от 945 лева е върната по банкова сметка ***), адвокатско
възнаграждение 1000 лева. В полза на въззивницата (ищцата) Т.Г.М. следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 3568 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4668/19.11.2018 г., постановено по гр.
дело № 14956/2017 г. по описа на ВРС, ХХХIII-ти с-в, с което е отхвърлен искът на Т.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане от последната в полза на М. на
обезщетение в размер на сумата от 4 494,58
лева, за лишаването на ищцата за периода
от 01.04.2014 г. до 01.10.2017 г. от ползването на собствените й 7/24
ид.части от наследствено между страните по делото жилище, представляващо
Апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 116, вх.
А, ет. 1, с идентификатор 10135.2560.7.3.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, находящо се
на ет. 1 в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.7, с административен адрес: област Варна, община Варна, гр.
Варна, район Приморски, бул. „Осми Приморски полк" № 116, вх. А, състоящ се от: две стаи, кухня, килер,
баня-тоалет, входно антре и балкон, със застроена площ от 77.51 кв.м., при граници по документ за собственост: бул. „Осми
Приморски полк", двор, двор, стълбище и ап. 2, а съгласно схема на
СГКК-Варна при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2560.7.3.10,
10135.2560.7.3.2, под обекта: няма,
над обекта: 10135.2560.7.3.6, заедно с принадлежащото избено помещение с площ от 16.10 кв.м. и с принадлежащото таванско помещение с площ от 22.94 кв.м., както и съответстващите ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, за заплащане на сумата от 769,54 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, определено върху претендираното по главния иск обезщетение за периода от 01.05.2014 г. до 01.10.2017 г., както и за заплащане на законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ю.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Т.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер
на 4494,58 лева (четири
хиляди четиристотин деветдесет и четири лева), представляваща
обезщетение за лишаването на Т.Г.М. за периода от 01.04.2014 г. до 01.10.2017
г. от ползването на собствените й 7/24 ид.части от съсобствен между страните по делото недвижим
имот – Апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк“ № 116, вх. А, ет. 1, с идентификатор 10135.2560.7.3.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, находящо се на ет. 1 в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.7, с административен адрес: област Варна, община Варна, гр.
Варна, район Приморски, бул. „Осми Приморски полк" № 116, вх. А, състоящ се от: две стаи, кухня, килер,
баня-тоалет, входно антре и балкон, със застроена площ от 77.51 кв.м., при граници по документ за собственост: бул. „Осми
Приморски полк", двор, двор, стълбище и ап. 2, а съгласно схема на
СГКК-Варна при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2560.7.3.10,
10135.2560.7.3.2, под обекта: няма,
над обекта: 10135.2560.7.3.6, заедно с принадлежащото избено помещение с площ от 16.10 кв.м. и с принадлежащото таванско помещение с площ от 22.94 кв.м., както и съответстващите ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, на основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС, както и сума в размер на 769,54 лева (седемстотин шестдесет и девет лева и 54 ст.), представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, върху главницата от 4494,58 лева за
периода от 02.10.2014
г. до 01.10.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от
4494,58 лева, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ю.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Т.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 3 568,00 лева (три
хиляди петстотин шестдесет и осем лева), представляваща сторените в
производството пред ВРС и ВОС съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.