О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
София, 11.03.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV
състав, в закрито заседание на десети март
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2. АДЕЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Иванов въззивно
наказателно частно дело номер 109/20г. по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по частен протест на СП срещу протоколно определение
на Специализирания наказателен съд от 17.02.2020г. по НОХД №4517/2019г., XVI-ти състав, с което
е уважено искането на подсъдимия С.Д.Ж. за изменение на изпълняваната срещу
него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“,
контролирана чрез поставяне на устройство за електронно наблюдение на
подсъдимия Ж., съгласно ЗИНЗС и Инструкция №1/20.12.2018г. за взаимодействие
между структурите на МВР и ГД“ИН“.
Срещу протеста на прокуратурата е депозирано възражение в
седмодневния срок, предвиден в чл.342 ал.2 НПК, от един от защитниците на Ж. –
адв.Й.Н..
В протеста на СП се изразява несъгласие със заключенията
на първостепенния съд, за наличието на положителните предпоставки за изменение
на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.
В доводите си прокурорът се позовал високата степен на обществена опасност на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност по чл.321 ал.3
пр.2 и пр.3 алт.10 т.1 вр. ал.1 пр.2 НК, на продължителния период от 10 месеца,
на функциониране на престъпното сдружение, за чието ръководство е обвинен Ж..
Към доводите за наличие на висок риск от извършване на престъпление прокурора
изтъква съдебното минало на подсъдимия, доколкото е осъждан по НОХД 1406/2011г.
от ОС Б.на „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е
отложено за срок от четири години по чл.66 ал.1 НК и по НОХД 4482/2013г. на една
година и шест месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 НК,
за срок от четири години, като няколко месеца по настощото обвинение попадат в
изпитателния срок на отложеното наказание. Според прокурора съображенията на
съда свързани с констатираните здравословни проблеми, не са отчели
обстоятелството, че актуалното му здравословно състояние не било животозастрашаващо,
нито увреждащо здравето му, поради което не налага спешна медицинска намеса, респективно
не представлявало основание за смекчаване на мярката му за неотклонение в по –
лека.
По отношение срока на задържане, прокурорът счита, че
съдът превратно е съобразил периода на задържането му, като е основал
аргументите си върху неразумната му продължителност по см. на чл.5 от ЕСПЧ,
доколкото според прокурора, съдът не е отчел „тежестта на обвинението“ и
„активното му лично участие“. Според прокурора, смекчаване на мярката за
неотклонение, ще изложи на реален риск общественият интерес, чрез увреждащо
засягане на обществените отношения, защитени от нормите на НК.
Според защитата в депозираното възражение, срокът на
задържане от 27.11.2018г. на Ж. е с продължителност до момента – над една година
и три месеца, поради което се явява прекомерен. Според защитата, срока на
задържане е ново обстоятелство, което винаги е отчитано от съдилищата и е
залегнало в множество от решенията на ЕСПЧОС, доколкото намалява интензивността
на риск от извършване на престъпление, преценяван като наличен към
първоначалния момент на задържането и му и непосредствено след това, на
основата на формалните признаци - тежестта на обвинението и обществената му
опасност. В случая според защитата позоваване единствено на посочените формални
признаци, след продължителния период на задържане е лишено от основание. На
второ място, защитата акцентира върху липсата на възможност за провеждане на
резултатно лечение на установено му заболяване, за което по делото са приложени
съответните медицински документи. Изтъкват се и други причини от семейно
естество. Акцентира се и върху възможността, спрямо подсъдимия Ж. да бъдат
приложени иновативни методи за електронното му наблудение в условията на
домашен арест, което неминуемо минимизира възможните рискове, които
прокуратурата твърди, че все още са налице.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата и доводите
на страните изразени пред първостепенният съд, както и тези посочени във
въззивната жалба прецени, че внесения протест и възражението срещу него са процесуално допустими, протеста е
подаден срещу съдебен акт подлежащ на обжалване от процесуално легитимирана страна. Спазен е определения от закона седмодневен срок за представянето на
възражение срещу протеста от съответната страна, като намира, че протеста на СП
е неоснователен и атакуваното определение правилно постановено.
Срещу подсъдимия С.Д.Ж. с внесения обвинителен акт на
04.12.2019г. е повдигнато обвинение за участието му в организирана престъпна
група като нейн ръководител, по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.10 т.1 вр. ал.1
пр.2 НК с други участници общо 8 подсъдими, като групата била създадена за
извършване на престъпления чл.354а НК, с
користна цел.
Подсъдимия Ж. е с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 27.11.2018г. Мярката му за
неотклонение е била променена при обсъждане на въпросите в разпоредителното
заседание на „Домашен арест“ с електронно наблюдение, от първостепенния съд на
06.01.2020г., като след протест на прокурора, мнозинството от 03-ти състав на АСНС
на 27.01.2010г. по ВНЧД 26/20г. е отменил определението на СНС.
На 04.02.2020г. по НОХД 4517/2019г. във връзка с нова
молба за изменение на мярката за неотклонение от Ж. е постъпила по факс, а на
19.02.2020г. и в оригинал по пощата, приложена на л.211 по НОХД 4517/2019г.
актуална медицинска справка рег.№ 948/04.02.2020г. с приложения – 12бр. листа
от „Амбулаторен журнал“ от Директора на Затвора гр.С.– ст.комисар К.П.,
подписана от д-р Т.– Началник на медицинския център към Затвора гр.София.
В посочената медицинска справка се описват всички
действия на медицинските органи до този момент, както извършени от медицинския
персонал към болницата на Затвора София, така и при предприетите изследвания и
лечение от външни медицински специалисти от Медицинския институт към МВР.
Посочено е, че Ж. след постъпването в затвора
С.се оплаквал от наличието на силни
болки в кръста, придружени
с накуцване и изтръпване на ляв долен крайник. На подсъдимия Ж. е провеждано високоспециализирано
изследване на 12.04.2019г. - „КАТ“ на лумбални прешлени на
гръбначен стълб във
МИ-МВР болница, като при прегледа е установено, че
се касае за наличие на дискови хернии на ниво Л-2, Л-3, Л-5 - С-1, което е придружено със силни болки и изтръпвания
на ляв долен крайник. Посочено е, че са му предписани
на 26.08.2019г. от невролог Д-р В.- медикаменти - Мелбек -2х1т, Милгамма-2х1т, за срок от две седмици, които подсъдимия Ж.
приемал, но лечението било
без ефект. Препоръчано
е провеждане на физиотерапия, ползване на ортопедичен матрак и
прием на медикаменти.
На 29.01.2020г. отново е прегледан от невролог
Д-р В., която е дала мнение, за
провеждането на инжекционно медикаментозно лечение с Профенид, като се проведени посочените курсове на лечение на
дати -
29.01.20г,
31.01.20г. и 03.02.2020г., но при последващ преглед в МЦ при
затвора С.на 11.02.2020г. е установено, че
въпреки проведената медикаментозна терапия, болките и изтръпването не са
овладяни. Провеждана е и СМЕ с вещи лица-неврохирург и
съдебен лекар, която е приложена на л.300 – л.303
в съдебния том по НОХД №2544/2019г., където е потвърдена наличната диагноза и
проявленията на болки и изтръпване у подсъдимия, като е посочено, че в случай,
че консервативните методи на лечение са без резултат, следва да се пристъпи към
хирургическо лечение в съответна специализирана клиника по неврохирургия.
По делото на 24.02.2020 са проведени процесуално
следствени действия за събиране на доказателства, като е разпитан един от основните
свидетели, които на досъдебното производство съобщават факти относими към
обвиненето срещу Ж., а именно: полицейския служител Д.К.Ч.. Въреки разпита му
настощия състав намира, че обоснованото подозрениение за евентуална
съпричастност на подсъдимия Ж. към обвинението, за което привлечен към
наказателна отговорност не е намаляло.
Налице е и риск от извършване на престъпление, който
съдът установява от предходна съдимост на подсъдимия Ж., доколкото е осъждан по
НОХД 1406/2011г. от ОС Б.на 13.10.2011г. за престъпление извършено за времето
от 01.01.2009г. до 20.08.2010г. по чл.321 ал.3 вр. ал.2 и по чл.195 ал.1 т.4 НК
на „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е отложено за
срок от четири години по чл.66 ал.1 НК. По НОХД 4482/2013г. е осъден по споразумение одобрено на 30.05.2014г.
от РС гр.Б.за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. чл.18 ал.1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, отложени на
основание чл.66 ал.1 НК, за срок от четири години. Настоящото обвинение е
инкриминирало периода от началото на м. февруари 2018г. до 27.11.2018г., т.е.
период от 4 месеца преди изтичане на изпитателния срок по отложеното наказание
„лишаване от свобода“ наложено по НОХД 4482/2013г. на РС Б., като съдът отчита значителния период изминал от предходното
осъждане към настоящия момент, само за целите на настоящото производство по
преценка степента на риск от извършване на престъпление. От друга страна,
фактическото обвинение по обвинителания акт по настоящото съдебно производство
описва евентуални действия на подсъдимия Ж.осъществявани на територията на гр.Б.,
където се твърди, участниците в инкриминираната ОПГ са разпространявали
нсаркотични вещества. В този смисъл местоживеенето на подсъдимия в гр.С.кв.“С.“
ул.“М.В.“ №***, не се посочва обективно да е свързано с нито едно от
фаактическите обстоятелства обхванати от инкриминираната му деятелност.
При преценката за законосъобразното прилагане на мярката
за неотклонение „домашен арест“, първостепенният съд, правилно се е съобразил с
доказателствата по делото, които обосновават наличието на реален риск от
извършване на престъпление, отражението върху тази преценка на значителния период
на задържане от година и три месеца, както и възможността за допълнителен
контрол на подсъдимия с електронни средства, като акцента е правилно е поставен
върху новите данни за медицинските средства за справяне с търпените от него
болки и изтръпване на крайник, следствие на заболяването му и времето на
задържането му, както и върху преценката, че са налице безспорни данни за съответното
заболяване, проявяващо се със системни болки и изтръпване на крайник,
установени по надлежния ред. Продължаването на задържането му при условията на
пенитенциарните заведения, не обслужва в точния смисъл целите на мерките за
неотклонение по смисъла на чл.57 НПК, влиза и в противоречие с основните права
на човека за допустимите условия на задържане установени в чл. 3 на ЕСПЧОС, за забрана на изтезанията, според който „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко
или унизително отношение или наказание.“
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че въззивния
протест срещу атакуваното определение е неоснователен, а определението на Специализирания наказателен съд от
17.02.2020г. по НОХД №4517/2019г., XVI-ти състав, с което е уважено искането на
подсъдимия С.Д.Ж. за изменение на изпълняваната срещу него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, контролирана чрез
поставяне на устройство за електронно наблюдение за правилно и обосновано.
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 и чл.345 от НПК, IV въззивен състав
на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Специализирания наказателен съд
от 17.02.2020г. по НОХД №4517/2019г., XVI-ти състав, с което е изменена
изпълняваната срещу подсъдимия С.Д.Ж. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в „Домашен арест“, контролирана чрез поставяне на устройство за
електронно наблюдение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.