№ 10111
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110152499 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Установителен
иск за съществуване на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
263959/25.09.2023 г., подадена от „Г К“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „.", ъгъла на ул. ., представлявано от
Членовете на УС: В Б А ЕГН **********, С Х Ц, ЕГН ********** и Н М
Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Г. С. Г., със
съдебен адрес гр. София, бул. „..........., кантора № 207, тел. 0888 ***** e-mail;
*********@***.** срещу Л. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „....., с
която е предявен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. чл.221, ал.2 КТ, с който се иска да се признае за установено, че Л. Г.
Д. дължи на „Г К“ АД сумата 2373 лева, представляваща обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието по трудовия договор, прекратен поради налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение", ведно със законната лихва върху
сумата от 2373 лева, считано от датата на депозиране заявлението за издаване
заповед за изпълнение - 21.12.2022 г., за която сума има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1836/16.01.2023 г. по ч.
гр. д. № 69476/2022 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е бил на
трудов договор по чл.67, ал.1 КТ с ищцовото дружество от 05.03.2019 г.
Твърди се, че ответникът е бил уволнен на 30.12.2019 г., съгласно Заповед за
1
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ,
като основанието било дисциплинарно уволнение. Посочва се, че причината
за уволнението била неявяване на работника на работа за периода от
03.12.2019 г. до 10.12.2019 г. Твърди се, че същият бил поканен да даде
обяснения, но не е дал, а заповедта за уволнение му била връчена. Ищецът
счита, че е възникнало правото му на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер
на срока на предизвестието, уговорено между страните. Твърди се, че била
изпратена покана за изплащане на обезщетението, която била получена от
длъжника на 15.12.2022 г., но той все още не е платил. Моли съда да уважи
иска.
Посочва банкова сметка на която ответника да плати, както следва:
IBAN: ...............................................................
В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковата молба.
Излага следната фактическа обстановка: пуснал молба за напускане на
15.06.2018 г., поради излизане в пенсия, като ищецът му отговорил, че
трябвало да изчака три месеца, тъй като такива били условията на договора.
Изчакал да минат трите месеца, като след това началника на ремонтно звено
му заявил, че трябва да чака още, тъй като нямало кой да работи. Изчакал още
два месеца и половина и казал на началника, че напуска. Напуснал на
03.12.2019 г. Бил тръгнал на същия ден и не се връщал. Отговорили му, че ще
го изгонят като мръсно куче. Нищо не е получавал, не е подписвал нищо.
Всичко било свободни съчинения, датите били измислени, информацията не
отговаря на истината. Ищецът се е комбинирал с адвоката и лъгали, като
дърти цигани. Посочва адрес и телефон за връзка: гр. София, ж.к. .... – V,
чл......., 0877 *****.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), редовно призован се представлява
от член на УС и от адвокат. Поддържа исковата молба. Моли да се уважи
иска, тъй като ответникът е уволнен дисциплинарно.
Ответникът се явява лично и чрез своя процесуален представител в
о.с.з. Поддържа ОИМ. Твърди, че неколкократно е пускал молба за
напускане, но не ищецът не се е произнесъл по нея. В лично обяснение
ответникът споделя практиката на ищеца да не заплаща заплата, както и че си
е оттегли жалбата от инспекция по труда, след като заплатата му била
изплатена. Моли да се отхвърли иска.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 46018/28.12.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
2
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.42-46 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
За да бъде уважен иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.221,
ал.2 КТ, в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
следва да установите следните обстоятелства: 1) Наличие на трудово
правоотношение между страните; 2) Заповедта е получена от ответника –
чл.195, ал.3 КТ; 3) Страните да са се договорили, че срокът за предизвестие
при напускане е 3 месеца; 4) Размерът на обезщетение за неспазен срок за
предизвестие по чл.221, ал.2 КТ да е 2373 лева.
За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи плащане на
процесната сума; че е подал молба за напускане, която да е в тримесечен
период преди датата на напускане, молбата да е достигнала до знанието на
работодателя.
С определение № 46018/28.12.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.42-46 от
делото).
Не е спорно между страните, че са се намирали в трудово
правоотношение при условията на безсрочен трудово договор – чл.67, ал.1,
т.1 ГПК. Не се спори, че договорът е сключен на 05.03.2019 г., а работникът е
започнал на работа на 11.03.2019 г. Не се спори, че ответникът бил със срок
на изпитване 6 месеца уговорен в полза на работодателя, съгласно чл.70, ал.2
КТ. Не е спорно, че съгласно трудовият договор страните са се договорили,
че срокът за предизвестие е 3 месечен. Не е спорно, че основната трудово
месечно възнаграждение било в размер на 700.00 лева, а допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 1% върху
основното месечно възнаграждение за всяка година.
Спорно е дали ищецът е имал основание да прекрати трудовото
правоотношение чрез дисциплинарно уволнение, спазени ли са
предпоставките да дисциплинарно уволнение – фактически състав.
Спорно е дали ответникът е подал молба за прекратяване на трудово
3
правоотношение в уговорения от страните или упоменатия от закона срок.
Ответникът е направил правопогасяващо възражение, че е подал молба за
напускане в тримесечен срок на 16.06.2018 г.
По възраженията на ответника
На пърно място е неоснователно възражението на ответника, че
дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно. Заповедта е от дата
30.12.2019 г. и същата е връчена на длъжника на 07.01.2020 г. (л.68-69 от
делото). Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се предявява в 2-месечен срок от деня
на прекратяването, на основание чл. 358, ал.1, т.2 вр. ал.2, т.1 КТ. Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, а ал.3 на чл.195 КТ постановява, че
дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на връчване на
заповедта на работника или от деня на нейното получаване, когато е
изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Следователно, за
прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо връчване на
писмено изявление в предвидената в Кодекса на труда форма. В този смисъл е
и нормата на чл.335, ал.2, т.3 КТ, съгласно която моментът на прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие е моментът на получаване от
работника на писменото изявление на работодателя. Работникът е получил
заповедта на 07.01.2020 г., поради което срокът по чл.358 КТ изтича на
07.03.2020 г. В този срок иск по чл.344 КТ не е предявен, поради което
уволнението е стабилизирано. В конкретния случай, по делото липсват
доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, че посочената Заповед от
30.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение да е била
оспорена по съдебен ред.
Заповедта, с която е прекратен трудовия договор не е била едностранно
отменена от работодателя, нито чрез предявяване на констативния иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. Искът по чл.344 КТ е конститутивен и брани потестативни
права. Потестативните права могат да се упражняват само чрез предявяване
на конститутивен иск по съдебен ред, но не и чрез възражение. Още повече, в
Кодекса на труда не е предвидена възможност то да бъде релевирано
инцидентно с възражение в рамките на друг съдебен спор, по който въпроса
дали трудовото правоотношение е прекратено и на какво основание би имал
преюдициален характер. В този смисъл е Решение № 313 от 21.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о., ГК.
Оспорване законосъобразността на уволнението не може да се извършва
инцидентно чрез насрещен иск, извън срока по чл.358 КТ или чрез
възражение по друг висящ процес. Не е нормативно предвидена възможност
правото за оспорване на заповедта за уволнение да бъде релевирано
инцидентно с възражение в рамките на друг съдебен спор, по който въпроса
дали трудовото правоотношение е прекратено и на какво основание би имал
преюдициален характер. Следователно, доводите на ответника относно
незаконосъобразно проведена процедура за дисциплинарно уволнение и
4
ненадлежното прекратяване на трудовоправната връзка не е основателно. В
това производство не може да се разглежда възражение за
незаконосъобразност на дисциплинарното производство. Същото следва да
бъде оставено без разглеждане.
По делото ответникът се позовава, че е подал молба за напускане от
16.06.2018 г., като твърди, че същата е в тримесечният срок. Представеното
доказателство не е относимо, тъй като няма доказателства тази молба да е
достигнала до знанието на ищеца. Освен това молбата предхожда началото на
трудовия договор 05.03.2019 г. (л.59 от делото), поради което няма как да се
установи от нея, че работникът е подал молба за напускане при положение, че
трудовото правоотношение все още не е било възникнало. Това възражение
на ответника не е основателно.
От представеното трудово досие на ответника се установи, че същият е
подал молба да бъде освободен от фирмата по лични причини. Молбата е с
дата 23.08.2019 г. (л.62 от делото). По делото липсва разписка кога този
молба е достигнала до ищеца. Но от факта, че тази молба се намира в
трудовото досие на ответника, което се съхранява от ищеца и досието е
представено от ищеца, то съдът приема, че е доказан факта, че тази молба е
достигнала до знанието на ищеца като работодател. Същата е изпратена от
ответника на 23.08.2019 г. (петък), съгласно получения бон. При прилагане на
обичая в практиката, с оглед факта, че адресите на подаване на писмото и на
получаване са в град София, то най-късната дата, на която е било възможно
да се получи това писмо от ищеца е на 26.08.2019 г. (понеделник).
Молбата изхода от лице, което се намира в трудово правоотношение с
ищеца. Молбата е в писмена форма. Въпреки, че в нея не е упоменат срок, от
нея може да се направи извод, че ответникът е направил изявление за
прекратяване на трудовото правоотношение. Изявлението в какъв срок следва
да се прекрати правоотношението има значение само при прекратяване по
смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ (взаимно съгласие), тъй като страните могат да
договорят и друг срок. Прекратяването на трудовото правоотношение с
предизвестие по чл.326, ал.1 КТ става с писмена молба – едностранно
изявление до работодателя. В тази молба не е необходимо да се посочва срок,
тъй като той е уговорен в трудовия договор, а ако такъв не е уговорен, то е
налице попълване от закона, тъй като законът определят срок – чл.326, ал.2
КТ.
Съгласно чл.1 от представения трудов договор (л.59-60 от делото),
страните са договорили срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя.
Съгласно чл.4 от представения трудов договор (л.59-60 от делото), страните
са договорили срок на предизвестие да бъде в размер на 3 месеца.
На основание чл.71, ал.1 КТ, уговорения срок в полза на ищеца –
работодател е досежно прекратяване на правоотношението без предизвестие.
Следователно в този 6-месечен срок работодателят може да прекрати
правоотношението без предизвестие. Наличието на клауза по чл.70, ал.2 КТ
5
не ограничава правата на работника да прекрати правоотношението си с
предизвестие по чл.326, ал.2 КТ. Следователно в срок от 6 месеца от
сключване на договора работодателят може едностранно да прекрати
трудовото правоотношение без предизвестие, а след този срок е три месеца.
Работникът, ответникът, може винаги да прекрати правоотношението с
тримесечно предизвестие.
Ето защо отправена молба от работника за напускане, която е изпратена
до ищеца на 23.08.2019 г., следва да се зачита като молба по чл.326, ал.1 КТ.
При получаване на молбата от работодателя на 26.08.2019 г., срокът изтича на
27.11.2019 г. (сряда), на основание чл.326, ал.4 КТ. Предизвестието на
ответника като работник е преди докладната записка, приложена в трудовото
досие, с дата 10.12.2019 г. (л.63 от делото). Следователно към момента на
констатиране, че работникът не се е явил в три последователни дни от
03.12.2019 г. до 10.12.2019 г., работникът е бил с прекратено трудовото
правоотношение, поради подадена молба по чл.326, ал.1 КТ и изтичане на
уговорения срок на предизвестие.
С изтичане на уговорения срок по чл.326, ал.2 КТ, трудовото
правоотношение следва да се счита за прекратено по силата на закона ex lege.
В този смисъл при постъпила молба (едностранно изявлението) от работника
по чл.326, ал.1 КТ, трудовото правоотношение се прекратява с изтичане на
уговорения срок, освен ако няма оттегляне по смисъла на чл.326, ал. 4 КТ.
Издаването на заповед има само констативен характер, а конститутивен има
при неспазен срок. В разглеждания случай трудовото правоотношение е
прекратено с изтичане на 3-месечният срок на предизвестието на работника за
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение. Предизвестието е
крайният акт, с който завършва дейността по прекратяване на
правоотношението, а заповедта не е конститутивен елемент. Заповедта за
прекратяване има конститутивен характер само при неспазен срок, заради
обезщетенията по 220, ал.1 КТ. При едностранното прекратяване с
предизвестие, правоотношението се прекратява с изтичане на срока по чл.326
КТ. В процесния случай издадена заповед за прекратяване на
правоотношението по чл.326, ал.1 КТ ще има само констативен елемент, но
не и конститутивен. В този смисъл Решение № 664 от 30.11.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1896/2009 г.
Следователно от 27.11.2019 г. ответникът не е бил работник при ищеца.
От тази дата правоотношението е било прекратено, на основание чл.326, ал.1
КТ. След като не е имало правоотношение след тази дата, то не е могло да
има дисциплинарно уволнение по смисъла на КТ. Следователно
правоотношенията, които ищецът счита, че са налице след 27.11.2019 г. до
30.12.2019 г., 07.01.2020 г., са недействителни, тъй като липсва действащ
трудов договор. Липсва правоотношение.
Както е посочено в Решение № 1129/23.05.1995 г. по гр. д. № 1214/94
г. на ВКС, 3 ГО и Решение № 650 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
6
1573/2009 г., III г. о., ГК, обявяването на недействителността на трудовите
договори се извършва от съдилищата по реда на чл. 357-363 от КТ както в
самостоятелен исков трудов спор, така и инцидентно в рамките на висящ
исков процес, включително и чрез възражение при висящ трудов спор,
включително и служебно от съда в рамките на разглеждан трудов спор без да
е сезиран от страните, когато констатира недействителност на трудовия
договор (в тази насока - проф. В. Мръчков и др., "Коментар на КТ", изд. 1995
г., стр. 143).
Като правен извод настоящият съдебен състав направи, че след като
няма трудово правоотношение от 27.11.2019 г., то същото не е могло да бъде
прекратено дисциплинарно и работодателят не може да претендира
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, тъй като липсва уволнение. Действието по
уволнение е нищожно. При това положение ищецът не успя да докаже, че е
имало трудовото правоотношение, което да е прекратено по вина на
работника без предизвестие. Ответникът успя да докаже, че е спазил
тримесечният срок за предизвестие за отхвърляне на иска. Не са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл.221, ал.2 КТ – прекратено
правоотношения без предизвестие от работника.
Ето защо исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изложеното, следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан, предявения от „Г К“ АД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „.", ъгъла на ул. .,
представлявано от Членовете на УС: В Б А ЕГН **********, С Х Ц,
ЕГН ********** и Н М Д., ЕГН ********** срещу Л. Г. Д., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. „....., иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. чл.221, ал.2 КТ, с който се иска да бъде признато за установено, че
Л. Г. Д. дължи на „Г К“ АД сумата 2373 лева, представляваща обезщетение
по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието по трудовия договор, прекратен поради налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение", ведно със законната лихва върху
сумата от 2373 лева, считано от датата на депозиране заявлението за издаване
заповед за изпълнение - 21.12.2022 г., за която сума има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1836/16.01.2023 г. по ч.
гр. д. № 69476/2022 г. по описа на СРС.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира разноски само за
възнаграждение за един адвокат. В о.с.з. представя пълномощно, в което е
уговорено възнаграждение в размер на 400.00 лева. В представеното
пълномощно е отбелязано, че има платена сума по договорното
възнаграждение като е посочено знак за повторение, като ред за брой е
отбелязано знак за повторение и отдолу е посочена банкова сметка. Съдът не
7
може да установи дали тази сума от 400.00 лева е платена по банков път или
на ръка при подписване на пълномощното. Липсва изявление, че
пълномощното служи за разписка при плащане на възнаграждението. Не
може да установи волята дали страните са се договорили плащането да бъде в
брой или по банков път. Знаците за повторение означават само 400.00 лева,
но с оглед липса на допълнителни уточняващи реквизити или задраскан текст
(при противоречие), съдът не може да установи дали този документ
представлява доказателства за извършен разход. В този случай при липса на
документ, от който да се установи, че реално е извършен този разход, съдът
приема, че не следва да се признават тези 400.00 лева разноски. В този смисъл
е т.1 ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан , предявения от
„Г К“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „.",
ъгъла на ул. ., представлявано от Членовете на УС: В Б А ЕГН
**********, С Х Ц, ЕГН ********** и Н М Д., ЕГН ********** срещу Л. Г.
Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „....., иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.221, ал.2 КТ, с който се иска да бъде
признато за установено, че Л. Г. Д. дължи на „Г К“ АД сумата 2373 лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието по трудовия договор,
прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", ведно
със законната лихва върху сумата от 2373 лева, считано от датата на
депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение - 21.12.2022 г., за
която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1836/16.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69476/2022 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8