Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П., 22.05.2020год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
П.ският районен съд,
в публично заседание на 18.05.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Н.,
като разгледа докладваното от съдията ВИДОЛОВА гр.д № 110 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взема предвид:
Иск с правно
основание чл.49, ал. 1 от СК.
Постъпила е искова
молба от Д.Д.П. против Н.О., за прекратяване на гражданския брак между тях,
сключен на 26.11.2013г. в Р.К., поради дълбоко и непоправимо разстройство.
Ищцата твърди, че от брака си нямат деца, че са живели заедно в Р.К., че след
завръщането ѝ в РБ ответникът не е получил виза, и не са контактували
след 2013г., тя не знае къде се намира той. Счита, че бракът е разстроен, т.к.
всеки живее свой собствен живот, бракът съществува формално и е пречка за
изграждане на нова пълноценна връзка и за законови процедури – теглене на
кредит, разпореждане с имущества и др.
Моли съда да прекрати брака на основание чл. 49 ал. 1 от СК – без
произнасяне по въпроса за вината. Моли след прекратяване на брака да носи
предбрачната си фамилия П., която не е променяна. Не претендира издръжка.
Заявява, че семейно жилище няма и не желае произнасяне на съда в тази насока.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител на осн. чл. 48 ал. 2 от ГПК, счита, че искът
е допустим, а и вероятно основателен, с оглед изложението за една седмица
съвместен живот на страните през 2013г. Счита, че при доказателства, че бракът
действително е формален, той следва да бъде прекратен с развод. Възразява по
претенцията за разноски на ищцата, т.к. и двамата съпрузи с поведението си
стават причина за завеждане на делото.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Страните по
делото са законни съпрузи от 26.11.2013г., видно от приложеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Д.М., обл. П., по
акт ***като бракът е сключен в Р.К.. От брака си страните нямат родени или
осиновени деца. Твърденията на ищцата, че съпрузите не живеят заедно и са във
фактическа раздяла се потвърждават от разпитаните по делото свидетели П.Л. и М.И..
И двамата свидетели, въпреки че са в близки отношения с ищцата /св. Л. е и неин
брат/, не познават съпруга ѝ, т.к. бракът е сключен в неговата държава К.
и той не е идвал в РБ. Св. И. посочи, че ответникът не е имал тази възможност,
след като ищцата се е прибрала в страната сключването на брака и след кратък
престой в К., и че реално семейство не се е оформило. След прибирането на
ищцата, свидетелите посочиха, че страните не са контактували помежду си, но
самият факт, че ищцата има брак вече ѝ създава проблеми – необходими са
подписи на съпруга при теглене на кредити, при закупуване на имущество то е СИО
и не може да бъде продадено без съпруга, тя не може да създаде друго семейство.
При тези данни от
фактическа страна, съдът намира, че бракът между страните следва да се прекрати с развод - между тях липсва
чувство за принадлежност към една общност, не се установиха и присъщите на
брачната връзка взаимност и уважение. От свидетелските показания се установи,
че съпрузите не живеят заедно, брачното им съжителство не съществува почти от
началото на брака им през 2013г. Въпреки продължителността на фактическата
раздяла между съпрузите, на доказване подлежи въпросът - дали тя е довела до
отчуждаване на страните като съпрузи, като в случая от показанията на свидетелите
се установи, че страните не поддържат каквито и да било контакти помежду си. Липсата
на отношения и контакти между страните по делото в продължение на много години,
обстоятелството, че бракът вече се възприема като „пречка“ от ищцата за
самостоятелния ѝ живот, са признаци на пълно дезинтересиране на съпрузите
един от друг и какъвто и да е общ емоционален живот между тях. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че отношенията между съпрузите са разстроени дълбоко
и непоправимо, и че никоя от страните не полага и не би положила усилия за
възстановяването им. Бракът е изчерпан от своето нормално съдържание и неговото
продължаване е безпредметно. Поради изложеното, сключеният на 26.11.2013г. брак
между тях следва да се прекрати с развод, без съдът да се произнася относно
вината за разстройството му.
Поради
местоживеенето на страните в различни държави в продължителен период от време,
съдът приема, че те нямат семейно жилище, чието ползване да бъде предоставено в
настоящето производство, този въпрос не е поставен от страните, а дори и да
беше поставен, съдът не е международно компетентен да се произнесе по него.
При сключване на
брака никой от съпрузите не е променил фамилното си име, поради което ищцата
следва да продължи да носи фамилно име П..
Страните не претендират
издръжка един от друг, поради която такава не следва да се присъжда.
При този изход на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС допълнителна
ДТ в размер на 25.00лв., както и 5.00 лв.-такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист. Следва също така да бъде осъден да заплати на ищцата
направените в негова полза разноски в размер на 600.00лв. – внесен депозит за
адвокат, който е осъществил представителството му на осн. чл. 48 ал. 2 от ГПК.
Останалата част от претенцията за разноски на ищцата е неоснователна, доколкото
чл. 329 ал. 1 от ГПК разпорежда, че разноските при липса на вина или
недобросъвестност остават в тежест на всеки от съпрузите - както са ги
направили.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 49 ал. 1 от СК, гражданския
брак между Д.Д.П. с ЕГН ********** ***,
наст. адрес: ***, и Н.О., род. на ***г., гражданин на Р.К.,
сключен на 26.11.2013г. в Р.К., по акт за сключен граждански брак ***на Община Д.М.,
ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА.
След влизане на
решението в сила, Д.Д.П. с ЕГН **********,
ще носи фамилно име П..
Ползване на
семейното жилище НЕ СЕ ПРЕДОСТАВЯ.
След влизане в сила
на решението, страните не си дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Н.О., род. на ***г., гражданин на Р.К., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ПлРС допълнителна ДТ в размер на 25.00лв., както и 5.00 лв. - такса, в
случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.О., род. на ***г., гражданин на Р.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.П.
с ЕГН ********** ***, наст. адрес: ***, разноски в размер на 600.00лв. – внесен депозит за
адвокат, който е осъществил представителството му на осн. чл. 48 ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: