Решение по дело №491/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 226
Дата: 21 октомври 2024 г. (в сила от 21 октомври 2024 г.)
Съдия: Милен Руменов Ангелов
Дело: 20244330100491
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Тетевен, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100491 по описа за 2024 година
Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ул. „Черковна“ № 38, офис 4,
представлявано от управителя И. Х. К., действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Г. А.,
срещу Ц. В. В., ЕГН: ********** постоянен адрес: с. Орешене, ул. „Цанко Церковски“ № 9, с
правно основание: чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК и с цена на
иска: 6 221.49 лева.
В исковата молба се твърди, че 19.05.2023 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и
Ц. В. В. бил сключен Договор за кредит № ****** от 19.05.2023 г., съгласно който
„ЮтеКредит България“ ЕООД отпуснало кредит на клиента в размер на 4000.00 лева, при
годишен лихвен процент 22.00 %, със срок на договора за кредит, изтичащ на 18.05.2025 г.
Сочи се, че клиентът кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит
чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора www.iutecredit.bg. При
кандидатстването за потребителски кредит, заявителят предоставил лични данни, посочил
желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт,
условията при които желае да ползва кредита. Заявката била направена от разстояние и
клиентът потвърдил електронно като се е съгласил с Декларация за обработка на личните
данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР,
запознал се е и е приел Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез мобилното
приложение.
Ищцовото дружество заявява, че след одобрение на искането за кредит и след като
Клиентът се е запознал, и съгласил с предоставената му преддоговорна информация, приел
Общите условия и текста на Договора за потребителски кредит и било пристьпено към
подписване на Договора, при спазване изискванията на ЗПФУР.
На следващо място в исковата молба се сочи, че таксата за разглеждане била за
предварително разглеждане на документи на кандидат - кредитополучателя, тъй като между
1
страните все още нямало сключен договор за кредит, налице било преддоговорно
взаимотношение между тях, поради което кандидат - кредитополучателя /макар и физическо
лице/, все още нямало качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила
по смисъла на чл.411, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да
осъди ответникът - Ц. В. В., ЕГН: ********** постоянен адрес: с. Орешене, ул. „Цанко
Церковски“ № 9, да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ул. „Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от управителя И. Х. К.
суми в размер на: изискуема главница в размер на 4000.00 лева /четири хиляди/; изискуема
възнаградителна лихва в размер на 189.25 лева /сто осемдесет и девет лева и двадесет и пет
ст./дължима за периода от 18.06.2023 г. до 07.08.2023 г.; изискуемо обезщетение за забава в
размер на 883.76 лева /осемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/
начислена за периода от 21,04,2023 г. до 14.02.2024 г.; такса за разглеждане съгласно Договор
за кредит № ****** в размер на 1188.48 лева /хиляда сто осемдесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/, дължима считано от 19.05.2023 г.; лихва: законна лихва за
забава за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на
вземането.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в исковото,
така и в заповедното производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът, не е депозирал
отговора на исковата молба.
Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото
съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в
негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната
основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и
от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно
основателен.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
2
направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от
175.23 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
включващи 125.23 лева дължима по сметка на съда държавна такса, както и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от
Разпореждане № 699 от 12.03.2024 г. по Ч. гр. дело № 176/2024 г. на РС - Тетевен е, че е
отхвърлено заявлението на „ЮтеКредит България“ ЕООД против Ц. В. В., без да се
присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково
производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума,
направени по Ч. гр. дело № 176/2024 г. по описа на РС - Тетевен се явява изцяло
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, Ц. В.
В., ЕГН: ********** постоянен адрес: с. Орешене, ул. „Цанко Церковски“ № 9, да заплати на
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул.
„Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от управителя И. Х. К. суми в размер на:
изискуема главница в размер на 4000.00 лева /четири хиляди/; изискуема възнаградителна
лихва в размер на 189.25 лева /сто осемдесет и девет лева и двадесет и пет ст./дължима за
периода от 18.06.2023 г. до 07.08.2023 г.; изискуемо обезщетение за забава в размер на 883.76
лева /осемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ начислена за периода
от 21,04,2023 г. до 14.02.2024 г.; такса за разглеждане съгласно Договор за кредит № ****** в
размер на 1188.48 лева /хиляда сто осемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/,
дължима считано от 19.05.2023 г.; законна лихва за забава за периода от датата на подаване
на исковата молба в съда – 16.05.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ц. В. В., ЕГН: ********** постоянен адрес: с. Орешене, ул. „Цанко
Церковски“ № 9, да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ул. „Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от управителя И. Х. К.
сумата в размер на 175.23 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ул. „Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от
управителя И. Х. К. за заплащане на направените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело №
176/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3