Р Е Ш Е Н И Е

№

 

18.02.2021г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2147 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №480377-F 513169/27.11.2019 г. на *** НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАП, н. „П.И Д.Н.Н.И Г.“ АД *** БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 вр.чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила: в АУАН и НП не е посочена недвусмислено датата на извършване на твърдяното нарушение. Наред с това, макар да не оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, възразява срещу направените правни изводи и по-конкретно – че в случая е извършено нарушение на чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./“НАРЕДБАТА“/; в тази връзка изтъква, че се касае за ведомствена бензиностанция, в която биват зареждани единствено превозни средства на провереното дружество, стойността на зареденото гориво се определя условно на 1 лев, както и че не са извършени нарушения на отчетността или ощетяване на фиска. Алтернативно поддържа, че се касае за „маловажен“ случай на нарушение по чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а евентуално – че в случай, че всички изложени по-горе доводи не бъдат възприети – отправя искане да бъде намален размера на наложената имуществена санкция, до предвидения в чл.185 ал.1 ЗДДС минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съответен юрисконсулт, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е законосъобразно и правилно, като пледира същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 513169/03.10.2019 г. от страна на М.М.М. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, в присъствието на свидетелите Н.П.П. и Р.Г.Й. и съответно упълномощено лице /л.39 от делото/ от страна н. „П.И Д.Н.Н.И Г.“ АД *** БУЛСТАТ: ***. Съставен е за това, че при извършена проверка на 13.09.2019 г. във ведомствена бензиностанция „ГСМ-ДОЛНИ ДЪБНИК“ №2, находяща се в гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, УЛ. „***, стопаниствана и експлоатирана от споменатото дружество е установено, че в наличната в обекта КДФО се съхраняват дневни финансови отчети от ЕСФП: ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ  и ОЙЛ СИС 2.0-Д-КЛ; изяснено е, че първата от двете електронни системи с фискална памет е дерегистрирана на 13.06.2019г., а втората е регистрирана на 17.06.2019г.; от изисканите в хода на проверката документи от данъчно задълженото лице е установено, че не е отпечатан съкратен отчет на фискалната памет от действалото ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №OS001697 и ИН на ФП №58001697 в обекта за периода 01.04.2019г. – 30.04.2019г., в срок до 7 дни от изтичане на месец април 2019г. /до 07.05.2019г./ - нарушение по чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Следва да бъде отбелязано, че обстоятелствената част на АУАН /подобно на тази и на обжалваното НП/ съдържа изложение и на други факти и обстоятелства по извършената проверка, нямащи отношение към твърдяното така установено нарушение. При съставяне на АУАН не са направени възражения; такива са постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като са развити доводи в посока на това, че се касае за ведомствена бензиностанция, в която биват зареждани единствено превозни средства на провереното дружество, както и че не са извършени нарушения на отчетността или ощетяване на фиска.

Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа обстановка, а от друга страна е счел направените от страна на нарушителя възражения за неоснователни. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което н. „П.И Д.Н.Н.И Г.“ АД *** БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 вр.чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.54 – 56 от делото/.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, касаещи редовното протичане на административнонаказателното производство. Действително, както беше отбелязано и по-горе, в съставения АУАН и обжалваното НП е отразена обстоятелствена фактология, част от която няма отношение към предмета на доказване по настоящото дело /например какви документи са изискани от проверяваното лице, какви от изисканите документи в действителност са постъпили и по какъв начин и т.н./, но въпреки това, недвусмислено е отбелязано, че времеизвършването на твърдяното нарушение е през първите 7 дни от изтичането на месец април 2019г. – до 07.05.2019г., както и че се касае за неотпечатани съкратени отчети от конкретна ЕСФП за периода 01.04.2019г. – 30.04.2019г.; с други думи, както описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, така и времеизвършването му в частност, са достатъчно ясно посочени, поради което – нарушение на процесуалните правила в обсъжданата насока, не е допуснато.

Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.М.М., Н.П.П., Р.Г.Й., К.Т.В. и писмени доказателства /л.42 – 53, л.64 – 65 от делото/. Показанията на свидетелите М., П., Й. и В. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни, като същевременно държи сметка, че тези на свидетелите П. и Й. са напълно неинформативни, тъй като двете лица са единствено свидетели по съставяне на АУАН и нямат възприятия за фактите и обстоятелствата, изяснени в хода на проверката, извършена от органите на НАП. От друга страна, показанията на свидетелите М. и В. са подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; специално св.В., макар и ангажирана от страна на защитата уточнява, че процесната бензиностанция е ведомствена и при все че има зачислена касова книга, в обекта са налични единствено дневни отчети и фискални бонове от зареждане на превозните средства на дружеството – т.е. съкратен отчет на фискалната памет от действалото ЕСФП не е отпечатван нито през посочения по-горе период, нито – по принцип, тъй като такъв е бил възприетия от страна на дружеството подход. В потвърждение на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка са и представените по делото заверени преписи на Протокол за извършена проверка №0373424/13.09.2019г. и Протокол №1211888/03.10.2019г. Ето защо Съдът приема същата фактическа обстановка за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.

При така установените факти и обстоятелства, Съдът намира, че          нарушението по чл.41 ал.1 от НАРЕДБАТА, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност н. „П.И Д.Н.Н.И Г.“ АД ***, се явява доказано по несъмнен начин. Съобразно относимата редакция на чл.41 ал.1 от НАРЕДБАТА /ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, „В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.“; заслужава също така да се отбележи, че съобразно чл.41 ал.2, „Отчетите по ал. 1 се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден от периода.“, а според чл.41 ал. 4 – „(Нова – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при отчитане на продажби на стоки и услуги чрез вградени фискални устройства в автомати на самообслужване.“. Видно е, че чл.41 ал.1 от НАРЕДБАТА предвижда задължение за действие, с което при възприетите условия на време, място и обстановка, „П.И Д.Н.Н.И Г.“ АД *** не се е съобразило. Също така  видно, че не е налице изключението по чл.41 ал.4, както и че съобразно чл.41 ал.2 от НАРЕДБАТА, отпечатването на съкратен отчет на фискалната памет на устройствата в обект, има своето значение за редовното поддържане на отчетността в обекта, поради което и не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя в посока на това, че ведомствения характер на проверената бензиностанция, включително – условното отчитане на зареденото гориво на стойност 1 лев, своего рода, лишават от правен смисъл отпечатването на съкратен отчет на фискалната памет. Напротив, задължението по чл.41 ал.1 от НАРЕДБАТА е предвидено за всички лица по чл.3, като единственото изключение е въведено с чл.41 ал.4 и както беше отбелязано – то не е налице. Също така се налага да бъде отбелязано, че междувременно е настъпило законодателна промяна / ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г./ и новата редакция на чл.41 ал.1 и ал.2 от НАРЕДБАТА, съответно гласят „В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период.“ и „Отчетите по ал. 1 се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяка ЕСФП на страницата за датата на последния ден от периода.“, като разпоредбата на чл.41 ал.4 е отменена. Тези законодателни промени обаче не ползват по никакъв начин жалбоподателя в светлината на чл.3 ал.2 ЗАНН, тъй като задължението по чл.41 ал.1 /както и това по чл.41 ал.2/ от НАРЕДБАТА се е запазило само по отношение на ЕСФП, без изключения като в отменения чл.41 ал.4 от НАРЕДБАТА, а в процесния случай се касае именно за обект с действаща ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №OS001697 и ИН на ФП №58001697.

Следователно, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, съобразно която административнонаказателна разпоредба, „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“. По отношение на размера на имуществената санкция – 700 лева обаче, Съдът съобрази, че се касае за първо подобно нарушение и че не са налице аргументи, обосноваващи размер над предвидения минимален за имуществените санкции в чл.185 ал.1 ЗДДС. При липсата на подобни аргументи, уместно и справедливо е било налагането на имуществена санкция в минималния размер – 500 лева.

Ето защо Съдът намира, че Наказателното постановление се явява правилно, освен в частта относно размера на имуществената санкция, в която част следва да бъде изменено чрез нейното намаляване до 500 лева. Случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като обществената опасност по правило не е елемент от административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена, още повече, че в конкретния случай обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 - 5 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №480377-F 513169/27.11.2019 г. на *** НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАП, с което н. „П.И Д.Н.Н.И Г.“ АД *** БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 вр.чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, КАТО НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 700 /седемстотин/ лева – на 500 /петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: