РЕШЕНИЕ
гр.С.,
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на единадесети октомври
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН МИХАЙЛОВ
САВА ШИШЕНКОВ
с участието на секретаря С.А. и в присъствието на прокурора Пламен
Петков след като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД №3857/2016г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу
присъда постановена на 06.11.2015г. по нохд №10762/2014г. по описа на СРС, НО,
112 състав, с която подсъдимият Ю.А. К. е признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 320а НК, за това че
на 16.08.2013г., около 21:30 часа в гр. С., ж.к. „*******”, до блок ***, пред
магазин „****“, се заканил на Р.В.Й. да извърши престъпление по чл. 330 НК с
думите: „Ще те запаля теб, колата ти и майка ти“ и това заканване е
предизвикало основателно опасение за осъществяването му у Р.В.Й..
С депозирания протест и допълнението към него се
твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Според
прокурора от събраните доказателства в хода на досъдебното производство и
приобщени в хода на съдебното следствие се доказва авторството на деянието описано
в обвиненителния акт по един несъмнен и категоричен начин, както от обективна,
така и от субективна страна. Твърди, че районния съд неоснователно се е позовал
на показанията на свидетеля Й. дадени в хода на съдебното следствие игнорирайки
показанията на този свидетел от досъдебното производство, в които е посочил, че
именно подсъдимия е лицето, което е запалило неговия лек автомобил, защото
знаел, че той е палил автомобили и на други лица. Намира също, че заканата
отправена от подсъдимия К. няма как да не е от такова естество, че да не
предизвика основателно опасение, че може да бъде осъществено. За установяване
на това обстоятелсто държавния обвинител счита, че първия съд е следвало да
назначи съдебно психиатрична експертиза, която да отговори по един безспорен
начин на въпроса дали у пострадалия е предизвикано основателно опасение за
изпълнение на заканата за палеж на неговип автомобил. Моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия К.
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
С протеста и допълнението към него не се иска събиране
нови доказателства, въпреки отправения упрек към процесуалната дейност на
първия съд от страна на прокурора, който е депозирал същите.
С определение постановено по реда на чл. 327 от НПК,
въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд
представителят на СГП поддържа въззивния протест и допълнението към него. Счита
присъдата на първия съд за правилна и законосъобразна. Твърди също, че макар
този съд да е събрал всички относими доказателства за разкриване на обективната
истина, то е направил погрешно тълкуване на доказателствата. Това според
прокурора е така, защото правилно е възприета правната квалификация на деянието,
правилно е прието за установено, че подсъдимия е отправил закани към
пострадалото лице за запалване на неговия автомобил, но въпреки това неправилно
е посочено, че не е налице другата предвидена от закона предпоставка, а именно
заканата да би могла да предизвика основателно опасение, че може да бъде
осъществена. Според прокурора е налице и вътрешно противоречие в мотивите на
първия съд в тази насока, т.к. този съд в мотивите си приема, че законодателят
не изисква заканата да е предизвикала основателно опасение у пострадалия и
въпреки това е приел, че тази закана не е осъществена. В този смисъл сочи, че
трайната съдебна практика е в насока, че за изпълнение на процесния състав
следва отправената закана да е от категория да би могла да възбуди опасение за
нейното осъществяване. Твърди, че в конкретния случай пострадалия не се е
уплашил от заканата, но това не изключва харакрера на така направената заплаха.
Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и постановена нова такава, с
която подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В открито заседание пред въззивния съд защитника на
подсъдимия – адв. Р. счита, че отправената закана не би могла да възбуди
основателен страх, тъй като подсъдимия е бил оправдан с влязла в сила присъда
за извършения палеж над автомобила на пострадалото лице. С оглед на това счита,
че подсъдимия не може да бъде от категорията лица, който да възбуди основателен
страх, поради нещо. В тази насока се позовава на възприетото от районния съд,
който приема, че в случая се касае за стари междуличностни отношения от преди
тази случка, което се е изяснило в съдебната зала. Защитата моли за потвърждаване
на първоинстанционната присъда.
В правото си на лична защита подсъдимия К. поддържа
казаното от неговия защитник.
В своята последна дума по реда на чл. 333, ал.2 НПК,
подсъдимия К. моли да бъде оправдан от настоящия съд.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната инстанция
е провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за
изясняване на правнозначимите обстоятелства, които са относими към предмета на
доказване по делото. При извършената пълна служебна проверка на присъдата
въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се
налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на
районният съд е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените
фактически констатации. В тази насока правилно районният съд е приел от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю.Д.К. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, с адрес: гр. С.,
жк „*******“, бл. №***, вх.1, ет. 11, ап.80. с ЕГН **********.
Подсъдимият Ю.К. и свидетелят Р.Й.. живеели в един и
същ блок и един и същ вход на адреса находящ се в гр. С., жк „*******“, бл. №***,
вх.1. Във вход 1 подсъдимия К. живеел под наем в ап. №81, а свидетеля Р.Й.. бил
домоуправител на етажната собственост.
Отношенията между двамата били влошени от един продължителен
период от време преди настъпване на процесния инцидент. Това се дължало на
обстоятелството, че свидетеля Й. участвал, като поемно лице при извършен претърсване
в жилището, което се обитавало под наем от подсъдимия К., във връзка с водено
разследване срещу подсъдимия по друго наказателно производство. След този
случай двамата изпитвали помежду си неприязън, но въпреки това не се е стигало
до физическа саморазправа между тях.
На 16.08.2013г. свидетеля Й. се прибирал към дома си, но
преди това решил да се отбие пред намиращия се до бл. *** магазин „****“. Там
се намирал и подсъдимия К., който пиел бира. Подсъдимият К. след като видял
свидетеля Й., го попитал защо неговия чип за входната врата на блока не работи.
Свидетелят Й. му обяснил, че пълномощници на собствениците на апартамент №81, в
който подсъдимият бил наемател са му казали, че той вече няма да живее там и са
го помолили да ограничи достъпа на подсъдимия до жилището, като спре чипа му за
входната врата, което направил като домоуправител. Подсъдимият К. заявил на
домоуправителя – свидетеля Й., че ще продължи да живее в апартамент №81.
Свидетелят Й. отговорил, че за него е без значение кой ще обитава жилището, за
което следва да се разбере със собствениците на апартамента, след което отново
ще му активира чипа за входната врата. След този разговор свидетелят Й. се
прибрал в дома си.
На 16.08.2013г., около 21,30 часа вечерта, свидетелят Р.Й..
отново отишъл до магазин „****“. По същото време подсъдимия К. също бил в
магазина и отново пиел бира, но вече бил във видимо нетрезво състояние. Щом подсъдимия
К. видял свидетеля Й. започнал да му крещи и да се заяжда с него, като му
казал: „Кой си ти, че ще ми спираш чипа“, „ Ще запаля теб, майка ти и колата ти“.
На същото място се намирал и свидетеля Х.К., който се намесил, с цел да тушира
напрежението между двамата, но подсъдимия К. се сбил със свидетеля К. и
започнал да заплашва и него със същите думи, каквито бил отправил към свидетеля
Й.. На мястото присъствал също и свидетеля К.Н.. Свидетелят Й. не отвърнал на
заплахите на подсъдимия К., не ги приел на сериозно и се прибрал в дома си.
Свидетелят К.Н. също не забелязал свидетеля Й. да е притеснен или уплашен,
който от своя страна възприел поведението на подсъдимия К., като реакция от
употребеното количество алкохол от него, както и заради възникналия спор между
подсъдимия и свидетеля Й. относно спреният му чип на входа.
На следващия ден – 17.08.2013 година, около
21:30-22:00 часа свидетеля Й. отново се прибирал към дома си. На пейките пред
блок № *** видял подсъдимия К. и свидетеля Н.. Подсъдимият К. отново започнал
да пита свидетеля Й., защо е спрян чипа му за входната врата. Свидетелят Й. му отговорил
изтъквайки същите причини, които вече му бил казал и предходния ден. Двамата не
си повишили тон, нито е имало изблици на физическа агресия помежду им. Свидетелят
Й. си тръгнал, а подсъдимия К. се провикнал след него – „И, все пак, ще ти
запаля колата“. Свидетелят Й. не реагирал по никакъв начин на отправените от
страна на подсъдимия думи и се прибрал в жилището си.
Около 22:20-22:30 часа на 17.08.2013г. свидетелят А.П.,
който обитавал жилище на първия етаж от същата етажна собственост, видял силно
светещо жълто отражение на прозорците на своето жилище и си помислил, че нещо
се е запалило в дома му. Ставайки обаче, забелязал, че пред блока гори
автомобил, който бил собственост на домоуправителя - свидетеля Р.Й.. – марка
„БМВ“, модел „316“, поради което веднага отишъл да съобщи на Й.. Последният,
след като бил уведомен от свидетеля П. за пожара излязъл на балкона си и се
уверил, че действително гори неговата кола, след което слязъл на първия етаж в
жилището на свидетеля К., взел кофа с вода и я засипал върху горящото „БМВ“.
Въпреки направените опити за потушаване на пожара, същите били неуспешни.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно психиатричната експертиза, която е изслушана и приета в
хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд се установява, че подсъдимия
К. страда от антисоциално личностово разстройство. Това заболяване според
експерта, не изключва вменяемостта му, тъй като не е същинско психично
заболяване. В заключението си експерта е категоричен, че към момента на
деянието освидетелстваният е разбирал свойството и значението на постъпките си,
както и последиците от действията си. Според експертното заключение подсъдимия К.
може пълноценно да участва в наказателното производство.
Така установената фактическа обстановка от първата
съдебна инстанция се основава изцяло на събраната пред нея доказателствена
съвкупност, а именно на гласните и писмени доказателствени средства, писмените
доказателства и способите за доказване, които са приобщени по реда на чл.283 НПК към делото и изразяващи се в показанията на свидетелите Р.Й.. /както и тези
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК/, К.Н.
/както и тези приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК/, Х.К.
/както и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 НПК/, Д.Б., А.П.,
заключението по изготвената съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия и
справката за съдимост на подсъдимия.
Въззивният
съд констатира, че при изграждане на своите фактически изводи, районният съд правилно
е дал вяра на показанията на свидетелите Р.Й.. и К.Н., като логични,
последователни и непротиворечиви. Вярно е
в случая, че се наблюдават определени несъответствия между показанията на двамата
свидетели дадени в хода на досъдебното производство, които са приобщени чрез
процесуалния подход визиран в разпоредбата на чл.281, ал.4 и ал.5 НПК и тези
дадени в хода на съдебно следствие, но това несъответствие в случая се дължи и
би могло да бъде отдадено на отдалечеността във времето от датата на
инкриминираното деяние, така и на индивидуалната способност на всеки отделен
субект да възпроизвежда конкретни факти от заобикалящата го действителност,
които в една конкретна обстановка е възприел. Независимо от това, тези
противоречия в техните показания са преодоляни от районния съд именно, чрез
прочитането има по посочения процесуален ред. На следващо място районния съд е
обсъдил показанията на двамата свидетели изключително детайлно и обстойно не
само поотделно, но така също и в тяхната съвкупност и логическа последователност,
при което правилно са установени, както времето и мястото на процесния
инцидент, така и участниците в него. Юрез показанията на двамата свидетели категорично
се изяснява фактът на отправените заплашителни изрази и тяхното конкретно
съдържание от страна на подсъдимия К. към свидетеля Й.. Независимо от така
установеното, правилно районният съд е отбелязал, че свидетеля Й. не е възприел
на сериозно отправената към него закана от страна на подсъдимия К., за
заплаване на собствения му лек автомобил от подсъдимия. Напротив, дори в хода
на съдебното следствие, в хода на проведения разпит на свидетеля Й. от
първоинстанционния съд, същия ясно и категорично заявява, че не е приел
насериозноотправените му заплахи от подсъдимия К., защото не е имал конфликти с
него. В подкрепа на зачвеното от свидетеля Й. са и показанията на свидидетеля Н.,
което правилно е отчетено от първич съд, а именно, че след отправената закана
от подсъдимия К. към свидетеля Й., последния е възприел заканата спокойно, не е
изглеждал уплашен, а по-скоро е бил нервиран.
Правилно и обосновано,
отчитайки противоречията между депозираните показанията от свидетеля Х.К. в
хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, районният съд
е дал вяра на тези от досъдебното производство след тяхното приобщаване към
доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4 НПК. Това е така, защото
от една страна свидетеля К. е демонстрирал ясен спомен за процесния инцидент
към момента на провеждане на разпита му от разследващия орган, а от друга
страна напълно верен е изводът на първия съд, че този свидетел цели
благоприятен изход от процеса за подсъдимия, тъй като заявеното от него пред
съда е в пълно противоречие с останалата събрана по делото доказателствена
съвкупност. В този смисъл въззивния съд счете, че достоверно дадени се явяват
показанията на свидетеля К. от досъдебното производство, т.к. чрез тях се
изясняват обстоятелства имащи значение за предмета на доказване по делото и
по-конкретно, чрез тях се изяснява описания словесен конфликт между подсъдимия К.
и свидетеля Й., както и отправените заплахи от подсъдимия към този свидетел. Заявеното
от свидетеля К., че подсъдимия К. е бил в близост до горящия автомобил остава
извън предмета на повдигнатото обвинение от страна на държавното обвинение,
който е очертан от внесения в съда обвинителен акт. Ето защо настоящият съдебен
състав не счита за необходимо обсъждането му, доколкото същото не би допринесло
за изясняване на обективната истина по делото с оглед обективните признаци от
изпълнителното деяние на състава на престъплението по чл.320а НК.
Въззивният съд не
намери основание да не се довери на показанията на свидетеля Б., който е продал
процесния лек автомобил марка „БМВ” на свидетеля Р.Й... Правилно е преценено от
първия съд, че въз основа на заявеното от свидетеля Б. се изясняват
обстоятелствата касателно собствеността на автомобила, а именно, че към
инкриминираната дата свидетеля Р.Й.. е бил закупил автомобила от свидетеля Б..
Следва да бъдат кредитирани
и показанията на свидетеля А.П., доколкото същите са логични, последователни и
обективни. Обосновано районният съд е преценил, че същите намират опора в
останалите гласни доказателствени средства. Отчитайки тяхната свидетелска
устойчивост и достоверност, както и предвид липсата на заинтересованост у този
свидетел от изхода на процеса, то и настоящият съдебен състав им даде вяра,
т.к. чрез тях се изясняват обстоятелства свързани с горящия процесен автомобил,
собственост на свидетеля Й., както и предприетите
от него действия по уведомяване на Й. за инцидента. От показанията на свидетеля
П., а така също и от показанията на свидетеля Й. не се установи, някой от тях
да е възприел подсъдимия К. в близост до горящия процесен автомобил, поради
което и като обективно и безпристрастно дадени въззивния съд им се довери и при
изясняване на това обстоятелство, независимо, че същото не е инкриминирано по
делото.
Съдът кредитира
частично обясненията на подсъдимия К., отчитайки тяхната двойствена природа,
т.к. същите служат, както за изграждане на неговата защитна версия за случилото
се, а също така представляват и гласно доказателствено средство, поради което
са и способ за събиране на доказателства по делото, при което ги прецени в
съвкупност с останалия доказателствен материал. Въззивният съд даде вяра на
обясненията на подсъдимия, в частта, в която същия посочва, че отношенията му
със свидетеля Й. са били влошени, тъй като Й. е участвал, като поемно лице при
процесуално следствено действие претърсване на жилището обитавано от
подсъдимия. Достоверни и обективни са обясненията на подсъдимия К. и в частта,
в която същия посочва, че процесната вечер е избухнал конфликт между него и свидетеля
Й., т.к. в тази насока неговите обяснения са съответни и намират опора и в
показанията на свидетелите Н. и К., които свидетелстват за същите обстоятелства.
В останалата част обясненията на подсъдимия К. целят да изградят изцяло негова
защитна версия за случилото се, като в тази насока липсва дори в минимално
количество доказателствен материал, за да бъдат обясненията му съпоставени и
проверени, поради което същите остават изолирани, необективни и целенасочени.
Настоящият съдебен
съста намира за вярно приетото от районният
съд, че между подсъдимия К. и свидетеля Й. е съществувал вербален конфликт.
Обосновани се явяват изводите на първия съд касаещи датата, мястото на
процесния инцидент и участващите в него лица. Също така обосновано са възприети
и инкриминираните по делото, които са установени и изяснени, чрез наличната еднопосочност
в показанията на свидетелите по делото, касаещи отправените конкретни заплахи
от страна на подсъдимия К. към свидетеля Й.. Категорично според въззвиния се
доказа и фактът, че свидетеля Й. не се е почувствал застрашен и не е взел
инкриминираните изрази насериозно, още повече, като заплаха за него и вещ,
която е негова собственост, а напротив прибрал се е в своя дом, без да
сигнализира за това компетентните органи на реда.
Въззивният съд
кредитира напълно заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство съдебно психиатрична експертиза, която е приета и
обсъдена от районния съд като обективно, пълно и компетентно изготвено. Въз
основа на него правилно районния съд е установил, че подсъдимия К. страда от
антисоциално личностово разстройство, но това заболяване не изключва
вменяемостта му, тъй като не е същинско психично заболяване и същият е можел да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и пълноценно да участва в наказателното производство.
При така установената
фактическа обстановка и направени фактически изводи, първата съдебна инстанция
обосновано е приела, че подсъдимия К. не е извършил престъплението по чл. 320а НК, за което му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт.
Специфичното за
престъплението по чл. 320а НК е, че изпълнителното деяние се извършва само с
действие и се изразява в обективирано намерение към пострадалия, че дееца ще
извърши престъплението по някой от изброените начини в посочената материално
правна норма, а именно чрез извършване на престъпленията визирани в престъпния
състав на чл.320а НК. Действително по делото категорично се доказа, че на
16.08.2013г. подсъдимият К. се е заканил на свидетеля Р. Й., че ще му запали
колата, което правилно районният съд е преценил като наличие на един от
елементите на обективната страна на изпълнителното деяние на визираното престъпление
в чл. 320а от НК. Независимо от това обаче, законът изисква също така да е
налице възможност за възбуждане на основателен страх от жертвата от осъществяването
на така изречената закана. Такъв би бил налице, когато при отправянето ѝ
съществува реална възможност дееца да осъществи намерението си, като
същевременно от действията му личи и оформеното у него решение да го осъществи.
При преценката на този елемент, който правилно е посочен от районния съд, като
част от съставомерността на престъплението по чл.320а НК следва да се вземат
предвид също така обстановката, начина, по който е отправена заканата,
психичното състояние на дееца, а не да се инкриминират действия извадени от
контекста на една цялостна ситуация.
Или, освен изричане или обективиране чрез
действия, необходимо е да се установи и каква е била действителната воля на
дееца при отправяне на заканата и доколко в конкретната обстановка е могла да
окаже такова въздействие върху заплашения, че той да я възприеме като възможна,
реално осъществима. В случая освен, че сам свидетеля Й. заявява, че не е
възприел заплашителните думи на подсъдимия К. насериозно, тъй като от една
страна подсъдимия бил видимо повлиян от изпития от него алкохол, а от друга
страна между двамата това не бил първия такъв конфликт, поради което и заплашителни
изрази не са приети от свидетеля Й. за съзнателно отправени и той не ги е приел
в съдържанието, което е казано от подсъдимия. В конкретния случай е видно, че
подсъдимият е бил афектиран от действията на пострадалия Й., който е бил спрял
действието на чипа, с който се отваряла входната врата на етажната собственост,
в която и двамата живеели и в яда си е изрекъл заканителното предупреждение,
което било възприето от присъстващите лица несериозно. По делото закономерно и
безспорно е установеното от районния
съд, че инкриминираната закана не е била от естество да предизвика основателно
опасение у свидетеля Й. за нейното изпълнение. Това обстоятелство правилно е
изяснено от районния съд чрез предприетото бездействие от страна на свидетеля Й.,
който не подал сигнал за отправените му закани, а едва след заплаване на
процесния лек автомобил подал сигнал и за заканата отправена му предния ден.
Ето защо тук се налага закономерния извод, че ако не беше запален процесния лек
автомобил, то тогава и свидетеля Й. въобще нямаше да подаде сигнал или жалба до
компетентните органи на реда, които да разследват случая и установят
извършителя на престъплението. По отношение изясняването на втория обективен
признак от състава на престъплението по чл.320а НК, а именно дали процесната
закана би могла да предизвика основателно опасение у свидетеля Й. за нейното
осъществяване, районния съд е дал мотивиран, пълен и обективен отговор в своите
мотиви, като е приел, че за изясняване на това обстоятестство не е необходимо
назначаване на съдебно психиатрична експертиза, защото това обстоятелство е
изяснено чрез показанията на свидетелите Н. и Й., а от друга страна това е
правен въпрос, който следва да се изясни от съда, което всъщност е напарвено от
контролираната съдебна инстанция. Всичко изложено до момента води до извода, че
инкриминираните действия са израз на гнева и яда на подсъдимия, който се е
чувствал засегнат от поведението на свидетеля Й.. При това положение и след
като се установи, че заплашителните изрази са използвани импулсивно и носят
единствено емоционален заряд и израз на гняв, то се налага несъмнения и
категоричен извод, че същите не са годни да предизвикат съставомерния признак
по отправяне на заканата, която от своя страна да предизвика основателно
опасение от нейното осъществяване.
Правилно е преценен от
районния съд и факта, че изгорелия при палежа процесен лек автомобил,
собственост на свидетеля Й. не следва да се обсъжда, доколкото същият излиза извън
рамките на обвинението очертано посредством внесения в съда обвинителен акт. Доколкото
самият палеж е осъществен след извършване на инкриминираното деяние по
настоящото дело, то не би могло да се прави каквото и да е заключение за виновността
на подсъдимия К. в осъществяване на повдигнатото му обвинение за извършено престъпно
деяние по настоящото дело от един последващ факт, за който няма доказателства,
че е извършен дори от подсъдимия. Нещо повече, обвинението спрямо него е
прекратено, като прокурорът е съставил мотивирано постановление, с което е
отрекъл съпричастността на подсъдимия в извършения палеж на лекия автомобил собственост
на свидетеля Й..
Във връзка с
възражението релевирано от страна на
прокурора, че е следвало да бъде назначена експертиза, въз основа на която да
се прецени дали пострадалият е изпитал основателно опасение от осъществяване на
отправената закана или не, настоящият въззивен състав счита за нужно да
отбележи следното:
Характера на
повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение предполага, че поставеният въпрос дали
извършените от страна на подсъдимия действия са могли да възбудят основателно опасение
у пострадалия за тяхното осъществяване е правен въпрос, чийто отговор следва да
бъде даден не от експертите - психолози и психиатри, а от съда. Назначаването
на процесната експертиза би довело до изразходването на неоправдани финансови
средства, както и до загуба на процесуално време. Тъй като назначаването
ѝ не е задължителен елемент в доказателствената дейност на съда, правилно
районният съд е преценил, че фактите предмет на изясняване от нея са установени
от оценката на свидетели очевидци Н. и Й..
С оглед на всичко
гореизложено, настоящият въззивен състав се солидализира с изводите на районния
съд, че деянието е несъставомерно от обективна страна. С оглед
липсата на обективна съставомерност не следва да се обсъжда субективната страна
на деянието, тъй като съставът на престъплението е съвкупност от обективни и
субективни признаци, чрез които законодателят е очертал в норма от особената
част на НК даден вид престъпление. При това положение правилно и
законосъобразно с атакуваната присъда пред въззивния съд, районнния съд е
признал за невинен подсъдимия К. и на основание чл.304 НК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.320а НК. Този
съд правилно е преценил и обсъдил доказателствения материал, като е изложил и
задълбочени съображения при спазване изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК и е
формирал законосъобразни правни изводи въз основа на кредитираните
доказателства по делото.
При осъществената в цялост служебна проверка на
обжалваната присъда от Софийски градски съд,
не бяха констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила
или необоснованост, даващи основание за нейното изменение или отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена
изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Софийски Градски съд, НО, ХIII въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда постановена на 06.11.2015г. по нохд № 10762/2014г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 112-и
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.