№ 158
гр. гр. Добрич, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Р.
в присъствието на прокурора Д. Н. Д.
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело №
20243200100734 по описа за 2024 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба вх.
№7903/11.12.2024 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от С. С. А. с ЕГН ********** от
гр.Добрич,*** срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 800
лв,настъпили вследствие незаконно повдигнато на ищеца обвинение по ДП
№*** г. по описа на Първо РУ на МВР-гр.Добрич,ведно със законната лихва
върху двете главници,считано от 09.03.2022 г.,до окончателното им
изплащане.Претендират се и разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България намира исковете за
неоснователни и настоява за отхвърлянето им.
Като обсъди събраните по делото доказателства,съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложено е в исковата молба,че с постановление от 10.03.2021 г. ищецът
бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №*** г. по описа на Първо РУ
на МВР-гр.Добрич за престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр. с ал.5 предл.5 от
1
НК.С постановление за частично прекратяване и разделяне на материали по
ДП от 04.02.2022 г. наказателното производство било прекратено по
отношение на ищеца за престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр. чл.354а ал.1 от
НК.Постановлението било обжалвано от А. относно основанието за
прекратяване,като с определение №43/24.02.2022 г. по ЧНД №42/2022 г. на
ОС-Добрич горното постановление на ОП-Добрич било потвърдено,респ.
същото влязло в сила на 09.03.2022 г.По време на воденото срещу ищеца ДП
същият претърпял редица притеснения,физически и психически
страдания,неудобства,стрес и унижения.На 09.03.2021 г. било извършено
претърсване и изземване с разрешение на съдия при ДОС в
жилището,обитавано от ищеца,жената,с която съжителствал,и двете им деца;в
жилището по постоянен адрес на ищеца,обитавано от неговата майка,и на
МПС /лек автомобил/-собственост на С. А..На 09.03.2021 г. А. бил задържан за
срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР,като на 10.03.2021 г. с
постановление на ОП-Добрич предварителното му задържане било
продължено до 72 часа.С определение от 11.03.2021 г. по ЧНД №*** г. на ДОС
спрямо ищеца била постановена мярка за неотклонение „задържане под
стража“,потвърдена и от АС-Варна,която на два пъти впоследствие по повод
негови молби не била изменена от съда в по-лека такава.С определение от
25.10.2021 г. по ЧНД №*** г. на ДОС,в сила от 29.10.2021 г.,мярката била
изменена в „домашен арест“.С постановление от 08.11.2021 г. на ОП-Добрич
мярката за неотклонение „домашен арест“ била отменена,като ищецът бил
освободен от 09.11.2021 г.,но му била наложена забрана да напуска пределите
на страната на основание чл.68 ал.1 от НПК.Наказателното преследване
спрямо ищеца било окончателно прекратено на 09.03.2022 г.
Воденото срещу А. разследване за престъпление,за което се предвиждало
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15 години,продължило 12
месеца и довело до силна тревожност у същия за бъдещето му и му причинило
неимуществени вреди-страдания,стрес,унижение и накърнено човешко
достойнство.Процесуално-следствените действия засегнали
неприкосновеността на дома и личните му вещи.Същите били извършвани в
присъствие на членове на семейството му и пред погледа на съседи и
съграждани,което допълнително допринесло за изпитване на отрицателни
чувства и до унижение на личността на ищеца.Повдигнатото обвинение и
задържането му под стража причинили на А. негативни емоции,които се
2
отразили неблагоприятно на психическото му състояние,на социалния му и
семеен живот.Прекараното в следствения арест време от почти 8 месеца
възпрепятствало А. да извършва трудова дейност,да оказва помощ на майка си
в производството и продажбата на селскостопанска продукция,което довело до
лишаването му от доходи и сериозни финансови затруднения на семейството
му.Жена му и двете им деца останали без постоянни доходи,каквито именно
ищецът им осигурявал преди задържането му.Наказателното производство се
отразило на психиката на ищеца-изпитвал страх,че може да бъде осъден и да
влезе в затвора,въпреки че не бил виновен.Макар и осъждан преди
това,предходните му наказания били за престъпления с по-ниска обществена
опасност и по-леко наказуеми.В случая същият бил силно обезпокоен и
притеснен,че може да му бъде наложено тежко наказание.По време на
неправомерното му задържане освен ограничаването на правото му на
свобода бил принуден да търпи и редица страдания и негативни емоции във
връзка с лошите условия в РС „ИН“-Добрич /липса на хигиенни
условия,пренаселена килия,липса на пряка светлина,без достъп до
пространство на открито/.Физическото и психическото му здраве се
влошили.Получил усложнение на съществуващ преди задържането му
здравословен проблем-увреждане на лумбо-сакралните коренчета.Поради
липса на адекватни медицински грижи многократно бил напълно
обездвижен,без възможност за движения на горни и долни крайници.Тези
болки ищецът търпял и поради отказа на ОП-Добрич да уважи молбата му да
бъде приведен в Затвора-Варна,където имало възможност за престой на
открито и разходки.Ищецът се затворил в себе си,срамувал се от
хората,отдалечил се и от своите близки,трудно контактувал с тях.Усещал
разколебаване във връзката с децата си.Имал проблеми със съня и чувствал
тревожност за бъдещите си отношения най-вече с децата си.Ищецът
претендира обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на
50 000 лв.Във връзка с повдигнатото обвинение ищецът претърпял и
имуществени вреди в размер на 1 800 лв-заплатено от него възнаграждение за
адвокатска защита.Именно ответната Прокуратура носела отговорността за
причинените неимуществени и имуществени вреди,доколкото образувала
досъдебно производство,упражнявала надзор върху него,поискала и
поддържала искането за налагане на постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“,както и постановила мярка „домашен арест“.
3
В отговора на исковата молба Прокуратурата на РБ изразява становище за
неоснователност на исковете.Навежда,че ищецът не бил ангажирал
доказателства нито относно датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство спрямо ищеца,нито относно
твърдяните неимуществени и имуществени вреди.Претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди била прекомерна,не отговаряла на
изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД и била несъответна на
претендираните вреди и икономическия стандарт в страната.Следвало при
преценката относно размера на обезщетението да се вземе предвид
обремененото съдебно минало на ищеца,което въпреки съдебната
реабилитация,в сила от 07.02.2025 г.,обуславяло по-нисък интензитет на
вредите.Ищецът бил претърпял вреди не само от актове на
Прокуратурата,като по въпроса относно мярката за неотклонение
многократно се били произнасяли и съдилища.Следвало да се отчете и
обстоятелството,че наказателното производство протекло само в досъдебна
фаза.Освен това наказателното производство спрямо ищеца било частично
прекратено единствено за деянието по чл.354а ал.1 от НК,като с оглед данните
за държане на наркотично вещество по смисъла на чл.354а ал.3 от НК
материалите по отношение на иззетото наркотично вещество и електронна
везна от дома му в гр.Добрич,*** били отделени от процесното ДП за
изпращането им на Районна прокуратура-Добрич.Липсвали доказателства,че
процесното наказателно производство срещу ищеца е изцяло прекратено.
Ищецът С. С. А. носи тежестта да докаже наличие на елементите от
фактическия състав на някоя от хипотезите на чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ,обосноваващ отговорност на ответната Прокуратура за вреди-в случая
прекратяване на наказателното производство срещу ищеца поради това,че
деянието не е извършено от него;настъпването за него на сочените по вид и
характер имуществени и неимуществени вреди;пряка причинно-следствена
връзка между тях и поведение на ответника по привличането му като
обвиняем по соченото ДП,между вредите и конкретно поведение на
Прокуратурата по воденото наказателно производство,както и да обоснове и
докаже размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
съответствие с тежестта на повдигнатото обвинение,продължителността на
наказателното преследване,броя и тежестта на извършените спрямо ищеца
процесуални действия,тежестта на наложените мерки за неотклонение,в
4
съответствие със справедливостта и икономическата конюнктура в
страната;да обоснове и докаже размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди-да сочи доказателства за упълномощаване на
адвокат,осъществил процесуално представителство на ищеца в рамките на
ДП,и за изплащане на защитника на уговорено между него и ищеца
възнаграждение в размер на 1 800 лв.Ищецът носи тежестта да установи
конкретните твърдяни в исковата молба факти-за развоя на наказателното
производство,за личните си негативни изживявания по време на
разследването,за последиците върху душевното и здравословното му
състояние от повдигнатото обвинение;за сочените ограничения на
гражданските му права вследствие наложените му мерки за неотклонение и
забрана да напуска страната;за твърдяната социална изолация на ищеца;за
отражението на обвинението върху отношенията му в семейството,с близки и
познати,върху възможността му за трудова реализация и финансово
обезпечаване на семейството му.
Ответната Прокуратура на РБ следва да докаже твърдяното от нея
обременено съдебно минало на ищеца.Останалите й доводи в отговора на
исковата молба почиват на развоя на наказателното производство,данни за
който се съдържат в преписката по досъдебното производство.
От приложеното към делото досъдебно производство №*** г. по описа на
Първо РУ на МВР-гр.Добрич се установява следното:
Досъдебното производство е започнало на 15.02.2021 г. за извършено
престъпление по чл.354а ал.1 от НК /държане на наркотични вещества с цел
разпространение/.Първоначално по същото е привлечено като обвиняем
лицето В. Д. Д. от гр.Добрич.С постановление от 10.03.2021 г. на
ст.разследващ полицай при Първо РУ-Добрич е привлечен в качеството на
обвиняем и ищецът по делото С. С. А. за престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр.с
ал.1 предл.5 от НК за това,че на 14.02.2021 г. в гр.Добрич при условията на
опасен рецидив без надлежно разрешително разпространил високорискови
накротични вещества,като продал на В. Д. Д. 68 бр.полиетиленови пликчета с
марихуана.Със заповед рег.№17173/119/09.03.2021 г. на полицейски орган
ищецът С. С. А. е бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл.72 ал.1 т.1 от
ЗМВР.С постановление от 10.03.2021 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура-гр.Добрич срокът на предварителното задържане е продължен до
5
72 часа.На 09.03.2021 г. са извършени претърсвания на собствен на ищеца
товарен автомобил марка „Мерцедес 312“ с рег.№***;на жилище в
гр.Добрич,***,на което е регистриран постоянният адрес на ищеца и е
обитавано от неговата майка М. М. Д. /виж удостоверение за раждане на лист
39 от делото/,както и на жилище в гр.Добрич,***,обитавано от ищеца,жената,с
която живее на семейни начала- А. Г. Р.,и двете им деца С.,роден на *** г.-на
*** към датата на претърсването,и С.,роден на *** г.-на *** към датата на
претърсването /в тази насока удостоверения за раждане на листи 37 и 38 от
делото/.
С протоколно определение №8/11.03.2021 г. по НЧД №*** г. на
Добричкия окръжен съд по искане на Окръжна прокуратура-Добрич спрямо
ищеца С. С.А. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“,потвърдена с определение от 23.03.2021 г. по ВЧНД №96/2021 г. на
Апелативен съд-Варна.
По досъдебното производство са извършени разпити на ищеца в
качеството на обвиняем на 10.03.2021 г.,на 22.03.2021 г.,на 26.03.2021
г.Присъства при разпит пред съдия по ЧНД №*** г. на ДОС на защитен
свидетел със скрита самоличност на 29.04.2021 г.Отново е разпитан на
13.05.2021 г. и на 17.06.2021 г.
Първоначално мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
ищеца е изпълнявана в следствения арест на РС „Изпълнение на наказанията“-
гр.Добрич,като въз основа на постановление от 03.06.2021 г. на прокурор при
Окръжна прокуратура-гр.Добрич същият е приведен в Затвора-гр.Варна.По
силата на последващо постановление от 08.06.2021 г. на прокурор при
Окръжна прокуратура-гр.Добрич същият отново е приведен в ареста на РС
„Изпълнение на наказанията“-гр.Добрич,считано от 15.06.2021 г.,до
приключване на действията по разследването с негово участие.
С протоколно определение №93/31.05.2021 г. по ЧНД №208/2021 г. на
Добричкия окръжен съд е оставена без уважение молба на ищеца С. А. за
изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в друга
по лека.Определението е потвърдено с определение от 08.06.2021 г. по ВЧНД
№181/2021 г. на Апелативен съд-Варна.
С протоколно определение №157/04.08.2021 г. по ЧНД №277/2021 г. на
ДОС отново е оставена без уважение молба на ищеца С. А. за изменение на
6
мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в друга по
лека.Определението е потвърдено с определение от 10.08.2021 г. по ВЧНД
№262/2021 г. на Апелативен съд-Варна.
С протоколно определение №256/25.10.2021 г. по ЧНД №*** г. на ДОС е
изменена мярката за неотклонение на ищеца от „задържане под стража“ в
„домашен арест“,което да се изпълнява на адрес в
гр.Добрич,***.Определението е влязло в сила на 29.10.2021 г.
С постановление от 08.11.2021 г. на прокурор при ОП-Добрич ищецът С.
А. е освободен,считано от 09.11.2021 г.,и от мярката „домашен арест“
Предвид горното ищецът С. С.А. е бил фактически задържан през
периода от 09.03.2021 г. до 28.10.2021 г. включително,като при изключване на
първоначалното полицейско задържане от 24 часа,през останалия период от 7
месеца и 18 дни същият е бил задържан първоначално с постановление на
прокурор за 72 часа и през останалата част от периода отново по искане на
Прокуратурата му е взета от съда мярка за неотклонение „задържане под
стража“.Ищецът е бил под домашен арест 11 дни.
С постановление от 08.11.2021 г. на прокурор при ОП-Добрич на ищеца е
наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
Р.България“ незабавно след освобождаването му на 09.11.2021 г.Взета му е с
постановление на ОП-Добрич от 09.11.2021 г. последваща мярка за
неотклонение „подписка“.
С постановление за частично прекратяване и разделяне на материали от
ДП от 04.02.2022 г. на прокурор при ОП-Добрич досъдебното производство е
прекратено частично по отношение на ищеца С. С. А. за престъпление по
чл.354а ал.2 т.4 във връзка с чл.354а ал.1 от НК,като е разпоредено
разследването да продължи срещу другия обвиняем В. Д. Д..Отделени са
материали от ДП,които да се заведат под нов номер ДП за престъпление по
чл.354а ал.3 от НК,които да се изпратят по компетентност на Районна
прокуратура-Добрич.Прекратяването на наказателното производство срещу С.
С.А. е обосновано с това,че не са събрани доказателства,подкрепящи
повдигнатото на ищеца обвинение.Постановлението за частично прекратяване
на производството е обжалвано от С. А. с искане за изменение на основанието
за прекратяване,като същото е потвърдено с определение №43/24.02.2022 г. по
ЧНД №42/2022 г. на ДОС,влязло в сила на 09.03.2022 г. според неоспорената
7
от ответната Прокуратура отметка на стр.1 от определението /на лист 45 от
т.V на ДП/,извършена от ДОС /в тази насока и изявление на Прокуратурата,че
не оспорва датата на влизане на прекратителното постановление в сила
09.03.2022 г.,в открито съдебно заседание на 14.04.2025 г.-на лист 96 от
настоящото дело на ДОС/.
Според твърденията на ищеца,неоспорени от ответната Прокуратура /виж
изявленията в съдебно заседание на 14.04.2025 г. пред ДОС-листи 94 и 95 от
настоящото дело/,след отделяне на материали от ДП №*** г. и изпращането
им на РП-Добрич срещу ищеца С. С.А. повече не е налице висящо наказателно
производство.Отделените материали били срещу неизвестен извършител
според обясненията на прокурора.Така наказателното производство срещу С.
С.А.,започнало на 10.03.2021 г. с привличането му като обвиняем,е завършило
окончателно с прекратяването му поради недоказаност на обвинението на
09.03.2022 г.,т.е. е с продължителност от 1 година.
Според разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите,причинени на граждани от разследващите органи,прокуратурата или
съда,при обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление,или поради това,че наказателното производство е
образувано,след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.В случая е налице хипотезата,регламентираща
отговорност на държавата при прекратяване на наказателното производство
поради това,че деянието не е извършено от лицето,на която се приравнява
прекратяването поради недоказаност на обвинението /в тази насока т.7 от
Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на
ВКС/.
Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по предявените
искове като процесуален субституент на държавата и орган,упражняващ
постоянен надзор и контрол върху досъдебните наказателни производства
чрез наблюдаващ прокурор,който в рамките на това си правомощие може да
проучва и проверява всички материали по производството и да дава указания
по разследването,да участва в самите действия по разследването,да възлага на
8
съответните органи на МВР извършването на отделни действия,да отменя по
свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на
разследващия орган.Горната обвързаност в действията на разследващия орган
и прокуратура води до извод,че за увреждането от незаконното обвинение
държавата следва да понесе отговорността чрез съответния разследващ орган
и Прокуратурата на РБ.Тази обвързаност с оглед разпоредбите на §1 от ЗР на
ЗОДОВ и чл.53 от ЗЗД обуславя извод,че отговорността на органите е
солидарна.Горното означава и съобразно чл.122 ал.1 от ЗЗД,че няма пречка
претенцията за обезщетение да бъде насочена само против един от
солидарните длъжници-Прокуратурата на РБ.
С оглед изложеното следва да се приеме,че всички елементи от ФС на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника са налице.
Събрани са по делото доказателства,удостоверяващи настъпването на
неимуществени и имуществени вреди в правната сфера на ищеца и наличието
на пряка причинно-следствена връзка между повдигането на незаконното
обвинение и вредите.
По делото са разпитани като свидетели А. Г. Р.,живееща на семейни
начала с ищеца от 17 години,и Р. З. Щ.,без родство с ищеца,приятел на същия
от 15-20 години,които са преки очевидци на ефекта на наказателното
производство върху душевното състояние на ищеца и които депозират
еднопосочни показания,че проведеното срещу С. С.А. наказателно
производство се отразило крайно негативно на психиката му,на физическото
му здраве и на нормалното му житейско функциониране.
Свидетелката А. Г. Р. споделя,че първите негативни и фрустриращи
преживявания на ищеца и семейството му били на 09.03.2021 г.,когато рано
сутринта дошли полицаи,докато всички /ищецът,свидетелката и двете им
деца/ още спяли,събудили ги,претърсили и „изровили“ навсякъде из
къщата.По време на горните действия присъствала и майката на
ищеца.Всички съседи наоколо наизлезли да гледат какво се случва.По време
на задържането на ищеца,което продължило почти 8 месеца,същият бил много
зле психически и физически-изглеждал зле,бил много отслабнал с тъмни
кръгове под очите,не можел да спи,не искал да се храни.Наложило се да взема
успокоителни.Оплаквал се от лошите битови условия-двама души стояли в
една килия метър на метър,като не можели да се движат и разхождат,което
9
довело до влошаване здравословното състояние на ищеца,който страдал от
*** отпреди задържането му /в тази насока медицинска документация от 2019
г. на листи 38-47 от том ІІ на ДП №*** г./.В ареста бил воден на лекар,който му
предписал лекарства.Ищецът изпитвал ужасни болки,схванал се.По време на
домашния арест ищецът бил също много стресиран заради посещенията на
патрулките през деня и нощта,пускането на много неприятна сирена от
полицейската кола и заради въпросите на съседи какви са тези посещения.Не
можел да спи по цели нощи.Задържането на ищеца изключително затруднило
издържането на семейството и влошило финансовото му
състояние.Ищецът,майка му и свидетелката работели с фирмата на майка
му,като произвеждали и продавали земеделска продукция в гр.София,и тази
дейност била единственият източник на доходи за тях /в тази насока и
представени справка за дейността на М. М. Д. за стопанската 2020/2021 г. за
засети площи с плодове и зеленчуци в землището на гр.Добрич,анкетен
формуляр от 04.01.2021 г. на М. М. Д.,анкетна карта за регистрация на
земеделски стопанин от 04.01.2021 г.-на листи 40-45 от делото/.След
задържането на С. работата била продължена само от майка му,защото
свидетелката трябвало да остане в гр.Добрич.Вземали заеми от
близки,роднини.След излизането от ареста ищецът не поддържал контакти с
никого,защото го било срам от случилото се и защото се чувствал
несправедливо обвинен.Хората говорели и той не искал да се среща с
никого,за да не го разпитват.Считал,че не е виновен,чувствал се
обиден.Същият имал и предишно задържане преди 2021 г. и бил осъждан,но
за по-леки престъпления,но този път било несправедливо,което му се отразило
много зле.И до настоящия момент не можел да се съвземе и да преживее
случилото се.Само това му било в главата и не можел да се успокои.
Свидетелят Р. З. Щ. потвърждава,че основното препитание на ищеца и
семейството му е от продажбата на плодове и зеленчуци в гр.София,която
дейност била възпрепятствана от задържането на ищеца.Свидетелят и други
близки събирали пари за децата му,жена му и за самия ищец,защото нямало
как да се издържат.Споделя за влошеното здравословно състояние на ищеца в
ареста /болки в кръста/,невъзможността му да спи.Задържането му се
отразило много зле,като се наложило да взема хапчета за психично
здраве.Подтискали го и битовите условия в ареста и в затвора,където търпял
мярката задържане.Бил много притеснен,че този път ще го задържат за
10
години.След освобождаването му бил като психично болен,затворен и
несподелящ.Не искал да излиза и да се събира с познати и приятели.
И двамата свидетели не споделят за особено влошаване на отношенията в
семейството,респ. на отношенията между ищеца и близките му,вкл. с двете му
деца.
От неоспореното заключение по допуснатата комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза,изготвено от вещите лица Т.
С. и Б. Г.,се установява,че проведеното наказателно производство е оказало
негативно влияние върху психиката,преживяванията и личността на
ищеца.Същият е обзет от гняв,обида и омерзеност от случилото се,живее в
страх и напрежение да не би отново да стане обект на несправедливо
обвинение.За него са настъпили резки промени в психичното състояние и
поведение вследствие непредсказуемостта на ситуацията-високи по
интензивност напрежение,тревожност,носещи характеристиката на остра
стресова реакция.Случилото се е изиграло ролята на стресор,отключил
състояние на биологичен и психолгичен стрес-болки в кръстната
област,трайно нарушен нощен сън,лесна раздразнителност и
напрежение,потиснатост,страх и тревожност,загуба на апетит,повишено
визуално и мисловно преработване на преживяната масивна психотравма.В
настоящия момент при ищеца е налице липса на когнитивна интеграция над
травмиращото събитие,т.е. невъзможност да си обясни създалата се ситуация
и да преработи случилото се.Същият е с притъпена способност да изживява
чувства на радост и удоволствие от живота.Откъснат е и отчужден,с
малоценностни преживявания и мисли за омерзеност,потъпкани чест и
достойнство,нарушено самочувствие и влошено качество на живот,насъбран
гняв срещу несправедливото обвинение и ангажираност с доказване на
невинността си пред обществото.Сънят му е подобрен.С времето същият е
успял да притъпи,но не и да преработи болезнените чувства и спомени.
За изброените неимуществени вреди като пряка и непосредствена
последица от воденото срещу А. досъдебно производство е отговорна
ответната Прокуратура.Със задържането на ищеца е било нарушено правото
му на лична свобода,засегнати са честта и достойнството му,настъпили са
физически и психически усложнения,които допълнително са влошили
негативните му преживявания в ареста и след освобождаването му.Следва да
11
се отчете обаче,че С. А. не е с чисто съдебно минало и е имал предходни
осъждания и то именно за идентични на процесното престъпления.Според
електронната справка за съдимост на лист 62 от делото с решение по НАХД
№234/2013 г. на ДРС е признат за виновен за държане на високорисково
наркотично вещество,като същият е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба;по НОХД №1246/2016 г. на
ДРС отново е признат за виновен за държане на високорисково наркотично
вещество,като поради маловажност на случая му е определено наказание
глоба;по НОХД №121/2018 г. на ДОС отново за държане с цел
разпространение на наркотични вещества му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година при първоначален общ режим и глоба.По
последното наказателно производство е търпял и мярка за неотклонение
„задържане под стража“ през периода от 06.04.2017 г. до 05.12.2017 г.-8
месеца.Следователно ищецът е имал предходен досег с полиция и
прокуратура и е пребивавал в местата за временно задържане за период от 8
месеца.Въпреки това новото му задържане по процесното досъдебно
производство очевидно е изиграло ролята на стресов фактор,както сочат и
вещите лица по комплексната СППЕ,защото в случая същият се чувствал
невинен и несправедливо обвинен /според показанията на разпитаните
свидетели/.Все пак негативните изживявания от лишаването му от лична
свобода и поставянето му в неблагоприятна битова среда и обкръжение следва
да се приемат за смекчени в сравнение с човек,който за пръв път влиза в досег
с правозащитни органи.В случая същият не е попаднал в непозната среда и
обстановка,но все пак е изживял сериозен стрес предвид осъзнатата от него
угроза за последващо вече по-сериозно осъждане заради деяние при условия
на опасен рецидив и предвид тежестта на обвинението и опасността за по-
дълъг период от време да бъде лишен от свобода.
Прокуратурата не отговаря за вредите от 24-часовото полицейско
задържане.Заповедта за задържане е издадена от полицейските органи по реда
на ЗМВР,има характер на административен акт и задържането по нея
представлява принудителна административна мярка.При издаването й
полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност и
само той може да реши дали са налице условията по ЗМВР за
задържането.Прокуратурата няма нито пряко,нито косвено /чрез
осъществяване на някакъв контрол и надзор/ участие в процедурата по
12
издаване на полицейската заповед,поради което и не е пасивно легитимирана
да отговаря за настъпили от 24-часовото полицейско задържане вреди.
Посочените по-горе настъпили от незаконното обвинение неимуществени
вреди подлежат на обезщетяване от ответната Прокуратура,като размерът на
обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.Понятието „справедливост“ не е абстрактно.То е свързано с
преценката на редица конкретни,обективно съществуващи
обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обстоятелства са личността на
увредения,данните за предишни осъждания,начина му на живот и обичайната
среда;тежестта на престъплението,за което е повдигнато
обвинението,продължителността на наказателното производство,наложените
мерки на принуда;отражението върху личния,обществения и професионалния
живот;разгласа и публичност;причиняване на здравословни увреждания
/решение №9 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д.№1692/2021 г.,III
г.о.,ГК/.Съгласно задължителната и трайно установената практика на ВС и
ВКС /ППВС №4/1968 г.,ТР №3/22.04.2005 г. по т. д. №3/2004 г. на
ОСГК,множество решения-напр. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г., IV г. о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о.,
решение № 60/13.04.2018 г. по гр. д. № 2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др./ при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства,които обуславят тези вреди.На
обезщетяване подлежат само неимуществените вреди,които са в пряка
причинна връзка с увреждането,и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на
уврежданията.Задължително се отчита общата продължителност и предмета
на наказателното производство,поведението на страните и на техните
представители,поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи,личността на увредения,вкл. дали обвинението е в
сферата на професионалната му реализация,както и всички други факти,които
имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост,който винаги се основава на конкретни факти и на
индивидуалната преценка за стойността,която засегнатите блага са имали за
13
притежателя си.Размерът на обезщетението следва да се определи и според
стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към
датата на деликта,за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия /решение №12 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр.д.
№1513/2019 г.,III г.о.,ГК/.
При определяне размера на дължимото от ответната Прокуратура
обезщетение следва да се има предвид,че наказателното производство срещу
ищеца все пак не е било продължително /1 година/ и е приключило още в
досъдебната си фаза,т.е. негативното въздействие върху психиката и
житейското му функциониране не се е проточило значително във времето,но
същевременно следва да се отчете фактът,констатиран от вещите лица,че и до
настоящия момент А. преработва негативните си емоции,чувството за
накърнени чест и достойнство.Същият е бил на *** към момента на
образуване на досъдебното производство-млада възраст,в която чувството за
разрушено бъдеще може да даде траен отпечатък върху бъдещото житейско
функциониране на личността.Негативните изживявания обаче следва да се
приемат за смекчени и с неособено голям интензитет от факта,че в случая не
се касае за човек с чисто съдебно минало-ищецът е имал предходни осъждания
и вече е търпял предходно задържане под стража в рамките на 8 месеца по
предходно наказателно производство,както и наказание лишаване от свобода в
рамките на 1 година /при приспадане на задържането/.От друга страна обаче
вследствие на предходния си досег с правозащитните органи и изтърпяването
на предходно наказание „лишаване от свобода“ ищецът следва да е бил
сериозно стресиран от опасността отново да преживее същото,като този
пореден път е бил под угрозата на по-сериозно наказание,ако бъде
осъден.Обвинението е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК,за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до
15 години според чл.354а ал.2 т.4 от НК,а последното допълнително е
засилвало притесненията на ищеца за съдбата му и за изхода от
производството.От друга страна следва да се отчете,че производството не е
продължило дълъг период от време и не е надхвърлило разумния срок за
неговото приключване.Същевременно следва да се отчете обаче негативното
въздействие,което е нормално за всеки човек независимо дали е имал
предходни осъждания и досег с правозащитни органи,на взетите по време на
разследването тежки мерки за неотклонение /7 месеца и 18 дни задържане под
14
стража и 11 дни домашен арест/,които сериозно и продължително са
ограничили личната свобода и права на ищеца,лишили са го от нормални
битови условия на живот,от общуване с близките му,от свободно
придвижване и възможност за пълноценно лечение на възникналия
здравословен проблем.След освобождаването му от домашен арест за кратък
период от време ищецът е бил и с наложена мярка „забрана да напуска
пределите на страната“,което също е форма на ограничаване на личната
свобода и правото на свободно придвижване.Всъщност едногодишният
период на разследването,макар и кратък според представите за разумен срок
на досъдебно производство,е бил доста тежък за ищеца,тъй като през цялото
време същият е търпял сериозни ограничения на личната си свобода и личния
си живот,не е могъл да изпълнява своите семейни,социални и трудови
функции.Не се твърди наказателното производство срещу него да е било
публично разгласено и да е станало достояние на широк кръг лица,с което
сериозно да са били накърнени авторитетът и доброто име на ищеца в
обществото.Станало е известно на ограничен кръг лица от близкото му
обкръжение и съседи в квартала,но то не е довело до сериозно увреждане на
авторитета му,доколкото последният е бил вече предходно увреден поради
предишните му осъждания заради държане на наркотични вещества.
При тези обстоятелства на ищеца С. А. се следва според съда
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 13 000 лв.Тази
сума е съобразена с икономическата конюнктура в страната и стандарта на
живот през периода март 2021 г.-март 2022 г. /предвид размера на
минималната работна заплата от 650 лв/.За периода на задържане и домашен
арест от почти 8 месеца /10.03.2021 г.-08.11.2021 г. вкл./ се следва обезщетение
за неимуществени вреди от 10 400 лв /по 1 300 лв на месец/,а за останалите 4
месеца до окончателното приключване на производството в размер на 2 600 лв
/по 650 лв на месец/-общо 13 000 лв.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД в полза на
ищеца е дължимо обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва върху нея,считано от датата на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство 09.03.2022 г.,до окончателното
изплащане на сумата /в тази насока т.4 от Тълкувателно решение
№3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.Предявеният иск за
обезщетяване на неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен
до размер от 13 000 лв,респ. като неоснователен следва да бъде отхвърлен в
15
частта за горницата от 13 000 лв до 50 000 лв.
В производството по ДП №*** г. ищецът С. С.А. е представляван от
упълномощен от него представител-адв.М. Я. от ДАК,което не е спорно
между страните.Посоченият адвокат е извършвал процесуални действия от
името на А. в хода на разследването,присъствал е при извършване на такива
действия с него и го е представлявал в съдебните производства по повод
исканията за изменение на мярката за неотклонение /вписан е в протоколите
от съдебни заседания като негов защитник,редовно упълномощен в хода на
досъдебното производство-така протокол №178/27.10.2021 г. от проведено на
25.10.2021 г. публично заседание по ЧНД №*** г. на ДОС-лист 27 от
делото;протокол №59/31.05.2021 г. по ЧНД №208/2021 г. на ДОС и протокол
№73/08.06.2021 г. по ВЧНД №181/2021 г. на АС-Варна-на листи 74 и сл. от т.ІІІ
на ДП/.Представена е от ищеца фактура №**********/18.03.2021 г. /на лист
36 от делото/,в която са обективирани извършени от Адвокатско дружество
„Я. и съдружници“ адвокатски услуги по процесното досъдебно производство
в полза на С. С. А. на стойност 1 800 лв с вкл.ДДС.Депозиран е и фискален
бон от 18.03.2021 г. за заплащане на сумата от 1 800 лв по фактурата.В този
смисъл извършеният от ищеца разход под формата на адвокатско
възнаграждение в рамките на досъдебното производство е доказан по
основание и размер.По делото не е представен,като такъв липсва и по
ДП,писмен договор за правна защита и съдействие,удостоверяващ
уговарянето между ищеца и пълномощника му заплащане на конкретен
размер адвокатско възнаграждение за представителството по досъдебното
производство.По правило адвокатът има право на възнаграждение за
положения от него труд /чл.36 ал.1 от ЗА/,чийто размер се определя в договор
между адвоката и клиента /чл.36 ал.2 от ЗА/.Договорът за правна защита и
съдействие е разновидност на договора за поръчка.С договора за поръчка
едната страна /доверител/ възлага на другата страна /довереник/ да извърши за
сметка на доверителя определени правни действия,които могат да се
изразяват в сключване на договори,плащане или приемане на плащане по
договори,процесуално и др. вид представителство и пр.Договорът за
поръчка,респ. и договорът за правна защита и съдействие,е неформален
договор,т.е. може да бъде сключен и в устна форма,както и с конклудентни
действия,стига от тези действия недвусмислено да личи,че довереникът
приема поръчката.При изрично уговаряне между страните по този договор се
16
дължи възнаграждение в полза на довереника /чл.286 от ЗЗД/.В случая
очевидно такъв договор по досъдебното производство е бил сключен,щом
адв.Я. е осъществил конкретни действия по процесуално представителство на
А. в рамките на ДП.Не се твърди и липсват индикации осъществяваната от
адв.Я. защита да е била безплатна,поради което на същия несъмнено е
заплатено от ищеца възнаграждение,като последното е удостоверено с
цитираните по-горе фактура и фискален бон от 18.03.2021 г.Принципно в
настоящото производство ответникът е могъл да наведе възражение за
прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.Такова е
допустимо и подлежи на разглеждане /в тази насока Тълкувателно решение
№1/11.12.2018 г. по тълк.д.№1/2017 г. на ОСГК на ВКС/.В отговора на
исковата молба обаче,подаден от ответната Прокуратура,такова възражение
липсва и съдът не дължи произнасяне дали изплатеното възнаграждение е
прекомерно.Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство,приключило с оправдателна присъда или
прекратено на основанията,посочени в чл.2 ал.1 от ЗОДОВ,са несъмнено
имуществена вреда за лицето,подложено на неоснователна наказателна
репресия,тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство.С оглед изложеното предявеният иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 800 лв е изцяло основателен
и следва да бъде уважен.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД и в съответствие с
указанията в т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС в полза на ищеца следва да
бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 1 800 лв,начиная от
датата на влизане в сила на прокурорското постановление за прекратяване на
наказателното производство,а именно от 09.03.2022 г.,до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът е претендирал разноски по делото.Такива му се следват на
основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ в размер на 10 лв-внесена от същия ДТ по
чл.2а от Тарифата за ДТ,които се събират от съдилищата по ГПК,в сила от
01.03.2008 г.Ищецът е представляван по делото от адвокат,поради което му се
следват и разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете.Съгласно депозираните фактура №**********/02.06.2025 г. и
фискален бон от същата дата /на лист 128 от делото/ за пъвоинстанционното
производство ищецът е заплатил на упълномощеното адвокатско дружество
възнаграждение в размер на 1 500 лв с ДДС,което не е оспорено от ответната
17
страна като прекомерно.На същия следва да се присъдят разноски под
формата на адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 428,57 лв.Други разноски от същия не са сторени.
Прокуратурата не е претендирала разноски и такива не следва да й се
присъждат за отхвърлената част от иска за неимуществени вреди,а и няма
доказателства да са сторени от нея.
На основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответната Прокуратура следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд разноските за вещите
лица по допуснатата комплексна СППЕ в общ размер на 1 500 лв /по 750 лв на
всяко от двете вещи лица/,които са били изплатени от бюджета на съда,тъй
като съгласно чл.9а ал.2 от ЗОДОВ ищецът е освободен от предварително
внасяне на разноски за производството.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес
гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на С. С. А. с ЕГН ********** от
гр.Добрич,*** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000 лв
/тринадесет хиляди лева/,настъпили вследствие незаконно повдигнато на
ищеца обвинение по досъдебно производство №*** г. по описа на Първо РУ
на МВР-гр.Добрич за престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр.с ал.1 предл.5 от
НК,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от 09.03.2022 г.,до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в частта за горницата от 13 000 лв до 50 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес
гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на С. С. А. с ЕГН ********** от
гр.Добрич,*** обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 800 лв
/хиляда и осемстотин лева/,настъпили вследствие незаконно повдигнато на
ищеца обвинение по досъдебно производство №*** г. по описа на Първо РУ
на МВР-гр.Добрич за престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр.с ал.1 предл.5 от
НК,съставляващи изплатено от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка
с воденото срещу него досъдебно производство,ведно със законната лихва
18
върху горната сума,начиная от 09.03.2022 г.,до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. С. А. с
ЕГН ********** от гр.Добрич,*** сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 438,57 лв
/четиристотин тридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/,от които 10
лв държавна такса за водене на делото и 428,57 лв адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на
Добричкия окръжен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 1 500 лв
/хиляда и петстотин лева/,представляващи изплатени от бюджета на съда
възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
19