№ 1115
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100512819 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20073452/08.01.2023 г. по гр.д. № 12824/2020 г. на СРС, 31 състав,
съдът е признал за установено по предявените от „Теленор България” ЕАД срещу Б. А.
Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Б. А. Д. дължи
на „Теленор България” ЕАД следните суми в общ размер от 303,81 лева: сумата от
42,87 лева, представляващи неплатени месечни такси за отчетен период от 05.05.2017
г. до 04.08.2017 г. по Договор за мобилни услуги, сключен на 13.10.2015 г. за
предпочетен номер +*******; сумата от 23,96 лева, представляващи дължими
лизингови вноски за периода от 05.05.2017 г. до 04.10.2017 г. по Договор за лизинг от
13.10.2015 г., с който е предоставено устройство Alcatel One Touch Pixi 3 4.5 Black;
сумата от 102,95 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода от 05.05.2017 г. до 04.08.2017 г. по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, сключено на 10.10.2016 г.;
сумата от 30,85 лева, представляващи неплатени абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*******, сключен на 29.04.2017 г., за периода
от 05.05.2017 г. до 04.08.2017 г.; сумата от 103,18 лева, представляващи неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.04.2017 г. за периода от 05.05.2017 г. до
04.10.2017 г., с който е предоставено за ползване LG K 4 Blue, ведно със законната
лихва върху главниците от 29.07.2019 г. до изплащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
443/2091 г. по описа на РС – Своге.
Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Б. А. Д. да
заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 1050 лева, представляващи разноски за
1
исковото производство, както и 325 лева, представляващи разноски за заповедното
производство. На основание чл. 77 ГПК съдът е осъдил Б. А. Д. да заплати по сметка
на СРС сумата от 100 лева, представляващи разноски за исковото производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Б. А. Д. чрез
назначения му особен представител – адв. Б. Н.. В жалбата са релевирани оплаквания,
че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е необосновано и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че за уважаване на исковите претенции се изисква
ищецът да докаже пълно и главно, че е бил изправна страна по договорите. Твърди се,
че въпреки дадените указания ищецът не е успял да установи, че е предоставил
далекосъобщителните услуги за процесния период. Поддържа се, че в представените
договори е посочено, че на абоната са предоставени устройства, но не и СИМ-карти.
Сочи се, че единственото доказателство за доставка на мобилните услуги са
представените по делото фактури, но липсват доказателства тези фактури да са
подписани или получени от абоната. Поддържа се, че от назначената по делото
експертиза не се установява по безспорен начин, че телекомуникационни услуги са
предоставяни точно и през целия исков период. Предвид изложеното се иска отмяна
на решението на СРС и отхвърляне на предявените срещу Б. А. Д. искове.
Въззиваемият – ищецът „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование
„Йеттел България” ЕАД, оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно. Поддържа, че в договорите са посочени идентификационните
номера на СИМ-картите, които Б. А. Д. е получил и които му осигуряват достъп до
мобилната мрежа. Твърди, че с това са изпълнени задълженията на мобилния
оператор. Твърди, че в допълнителното споразумение не е посочена СИМ-карта,
защото само са изменени условия по абонаментен план с предоставена по-рано СИМ-
карта. Твърди, че с назначената по делото експертиза е установено, че са липсвали
технически причини, обуславящи преустановяване на предоставяните услуги. Сочи, че
мобилният оператор е предоставил достъп до мрежата си и поради това се дължат
абонаментните такси, независимо от реалното потребление на услугите. Сочи, че
особеният представител не излага никакви оплаквания по същество срещу
присъдените лизингови вноски. Поддържа, че договорите за лизинг имат характера и
на приемно-предавателни протоколи и с подписването им потребителят декларира, че
е получил лизинговото устройство във вид, годен за употреба. Поддържа, че сроковете
по договорите за лизинг са изтекли и всички лизингови вноски са с настъпил падеж.
Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
2
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 342 ТЗ.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
За уважаването на претенцията за заплащане на месечни вноски по абонаментен
план за мобилни услуги ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: 1/ валидно сключен договор за мобилни услуги; 2/
че е изпълнил задължението си в съответствие с договора да доставя мобилни услуги
през исковия период, във връзка с което за ответната страна е възникнало задължение
да заплати уговорената месечна абонамента такса; 3/ размер и изискуемост на
задължението за заплащане на месечна абонаментна такса.
Спорно пред настоящата инстанция е дали са предоставяни мобилни услуги
през процесния исков период.
По делото е представен договор за мобилни услуги, подписан на 13.10.2015 г.
от Б. А. Д. и представител на „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование
„Йеттел България” ЕАД. Договорът не е бил своевременно оспорен от страна на
ответника (настоящ въззивник) с отговора на исковата молба. Видно от договора
страните са се споразумели мобилният оператор да предоставя мобилни услуги по
абонаментен план Резерв 13,99 с 50 минути извън мрежата на Теленор, 500 мобилни
минути към номера на Теленор, 300 MB резерв мобилен интернет и 100 резерв
национални минути за мобилен номер *******. Клиентът се е задължил да заплаща
месечна такса от 13,99 лева. Съконтрахентите са се споразумели фактури да бъдат
издавани на всяко 5-то число от месеца. Договорът е сключен със срок на действие до
13.10.2017 г. В договора изрично е посочено, че мобилните услуги ще се използват
чрез мобилно устройство Alcatel One Touch Pixi 3 4.5 Black и СИМ-карта №
89359050000512938864. От договора се установява, че договорът се сключва между
страните с цел преминаване от предплатена услуга към абонаментен план.
По делото е представено Допълнително споразумение от 10.10.2016 г.,
подписано между Б. А. Д. и представител на „Теленор България” ЕАД, с актуално
наименование „Йеттел България” ЕАД. Споразумението не е било своевременно
оспорено от страна на ответника (настоящ въззивник) в срока за отговор на исковата
молба. По силата на това споразумение страните са постигнали съгласие мобилен
номер ******* да бъде използван при условията на абонаментен план Нонстоп
40.99/30.99 promo. Допълнителното споразумение е влязло в сила незабавно след
подписването, като с него е продължено използването на горепосочения мобилен
номер до 10.10.2018 г. Със споразумението е уговорена промоционална цена за
първите 24 месеца от 30,99 лева, като мобилният оператор следва да осигурява 15000
МВ интернет на месец, 200 минути за разговори в роуминг в ЕС, 100 минути за
разговори към Зона 1 и Зона 2, 100 GB за съхранение в Capture. След изтичане на
първите 24 месеца промоционалните условия се преустановяват и се предоставят само
стандартните условия по абонаментния план.
По делото е представен договор за мобилни услуги, подписан на 29.04.2017 г.
от Б. А. Д. и представител на „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование
„Йеттел България” ЕАД. Договорът не е бил своевременно оспорен от страна на
ответника (настоящ въззивник) в срока за отговор на исковата молба. Видно от
договора страните са се споразумели мобилният оператор да предоставя мобилни
услуги по абонаментен план Стандарт 9,99 с включени 250 минути към национални
мрежи и 250 МВ интернет на максимална скорост за мобилен номер *******.
Клиентът се е задължил да заплаща месечна такса от 9,99 лева. Съконтрахентите са се
споразумели фактури да бъдат издавани на всяко 5-то число от месеца. Договорът е
3
сключен със срок на действие до 29.04.2019 г. В договора изрично е посочено, че
мобилните услуги ще се използват чрез мобилно устройство LG K4 Blue и СИМ-карта
№ 89359050000523076001. От договора се установява, че се сключва нов договор за
мобилни услуги за посочения мобилен номер, а не се касае за промяна на титуляря на
мобилния номер или преминаване от предплатена услуга към месечен абонаментен
план.
В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от
страните съдебнотехническа експертиза. От същата се установява, че в билинг
системата на „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование „Йеттел България”
ЕАД, е налице потребление на далекосъобщителни услуги за мобилни номера *******,
******* и *******. За същите мобилни номера са представените в настоящото
производство договори, сключени между страните по делото.
Вещото лице е констатирало, че за всеки от мобилните номера са налице три
отчетни периода, а именно: 05.05.2017 г. – 04.06.2017 г.; 05.06.2017 г. – 04.07.2017 г. и
05.07.2017 г. – 04.08.2017 г. Вещото лице е установило детайлно вида на използваните
услуги и начислените за това такси, като е отразило в заключението си стойността на
всяка услуга без вкл. ДДС. Така във връзка с мобилен номер ******* вещото лице е
установило, че в периода 05.05.2017 г. – 04.08.2017 г. няма начислявани такси за
използвани допълнителни услуги, които не са включени в абонаментния план. Във
връзка с мобилен номер ******* вещото лице е установило, че в периода 05.05.2017 г.
– 04.08.2017 г. няма начислявани такси за използвани допълнителни услуги, които не
са включени в абонаментния план. Във връзка с мобилен номер ******* вещото лице
е установило, че за периода 05.05.2017 г. – 04.08.2017 г. са начислени такси за
допълнителни услуги от 9,64 лева или 11,57 лева с вкл. ДДС.
По време на разпита си пред първата инстанция вещото лице е разяснило, че за
конкретния период не се установяват технически проблеми, попречили за доставянето
на мобилни услуги. Разяснил е също така, че анализираната билинг система, която е
ценообразуваща, черпи автоматично информация от трафичините данни, като
съобразява тарифния план на клиента. Вещото лице е посочило, че от билинг
системата не може да се установи дали е предоставяна услугата.
По делото са представени също така издадени от „Теленор България” ЕАД, с
актуално наименование „Йеттел България” ЕАД, фактури, относими към исковия
период. Във Фактура № **********/05.06.2017 г., касаеща отчетен период 05.05.2017
г. – 04.06.2017 г., се съдържа извънсъдебното признание на мобилния оператор ищец,
че всички задължения на потребителя Б. А. Д. за процесните мобилни номера и за
предходния отчетен период (05.04.2017 г. – 04.05.2017 г.) са погасени.
По делото е представена и ценова листа от 29.04.2017 г., подписана от абоната.
Същата не е оспорена в хода на производството от ответника (настоящ въззивник) в
срока за отговор на исковата молба. От ценовата листа се установява, че при
неплащане на задължения в срок се дължи такса за входящ трафик от 0,90 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна
следното:
Поначало правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде
доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува
законово ограничение за вида на доказването. При косвеното доказване се установяват
факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт,
който трябва да бъде доказан в спорното производство. Тоест съдът може да приеме за
установено обстоятелство, което е доказано по косвен път тогава, когато се изгражда
система от доказателствени факти, която изключва всяка друга вероятност и създава
сигурност, че правнорелевантният факт се е осъществил – така Решение №
4
60221/19.01.2022 г. по гр.д. № 3270/2020 г. на IV Г.О. на ВКС.
По делото безспорно се установява, че страните са сключили три договора за
мобилни услуги за три различни мобилни номера.
Неоснователни са твърденията на въззивника, формулирани чрез особения
представител адв. Б. Н., че по делото не е доказано предаването на СИМ-карти на
абоната. В приложените по делото и неоспорени от въззивника подписани договори са
посочени номерата на СИМ-картите, относими към процесните мобилни номера, чрез
които е осигуряван на потребителя достъп до мобилната мрежа на „Теленор България”
ЕАД, с актуално наименование „Йеттел България” ЕАД. Освен това от Фактурата №
********** от 05.06.2017 г. се установява, че са погасени задълженията на Б. А. Д. за
процесните мобилни номера, дължими за предходния отчетен период, а именно –
05.04.2017 г. – 04.05.2017 г. След като потребителят е заплащал предходните си
задължения, а за един от номерата е подписал допълнително споразумение, то
несъмнено може да се направи извод, че същият е разполагал със СИМ-карти, чрез
които да достъпи до мобилната мрежа на оператора и по този начин е могъл да
използва мобилните услуги, за които са сключени процесните договори.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, формулирано чрез особения
представител адв. Б. Н., че не е доказано по делото, че през исковия период са
доставяни уговорените мобилни услуги. От приетата по делото експертиза безспорно
се установява, че през исковия период не са констатирани технически пречки за
предоставяне на мобилните услуги. Следователно може да се приеме, че потребителят
е имал възможност да ползва всички услуги, които са били включени в абонаментния
му план. Дали същият е използвал тези услуги, е ирелевантно за дължимостта на
месечната абонаментна цена. Същата се дължи за това, че мобилният оператор е
осигурил достъп на потребителя до мобилната си мрежа, поради което потребителят
може във всеки един момент, ако желае, да използва услугите, включени в месечния
абонаментен план.
Следва да се посочи също така, че вещото лице изрично е посочило, че
анализираната билинг система получава автоматична информация от трафичните
данни, а последните показват потреблението на абоната. От експертизата се
установява, че за отчетния период 05.05.2017 г. – 04.06.2017 г. потребителят е
използвал за мобилен номер ******* една минута за разговори извън мрежата на
Теленор и четиридесет и шест минути за разговори с клиенти от мрежата на Теленор.
През същия период за мобилен номер ******* потребителят е използвал 1294,61 МВ
мобилен интернет на максимална стойност, четиридесет и пет минути за разговори
извън мрежата на Теленор, както и е изпращал SMS.
От експертизата се установява също така, че за отчетния период за 05.06.2017 г.
– 04.07.2017 г. потребителят е използвал за мобилен номер ******* двадесет и пет
минути за разговори с клиенти от мрежата на Теленор. През същия период за мобилен
номер ******* потребителят е използвал 729,96 МВ мобилен интернет на максимална
стойност, четиридесет и пет минути за разговори извън мрежата на Теленор, както и е
изпращал SMS и MMS, провеждал е разговори „Грижа за Клиента” и е ползвал
допълнителни услуги с добавъчна стойност.
От експертизата се установява, че за отчетния период 05.07.2017 г. – 04.08.2017
г. потребителят е използвал за мобилен номер ******* интернет на максимална
стойност в размер на 729,96 МВ. Освен това е провеждал разговори „Грижа за
Клиента”.
Предвид горното може да бъде прието за установено, че мобилният оператор е
изпълнил задължението си да осигури достъп до мобилната си мрежа, предоставял е
мобилни услуги през исковия период, поради което за потребителя е възникнало
5
насрещното задължение да заплаща месечната такса по уговорените абонаментни
планове, както и да заплаща дължимите такси за използваните от него допълнителни
услуги, които не са включени в месечния абонамент.
Във въззивната жалба няма оплаквания срещу размера на вземанията на
„Теленор България“ ЕАД, с актуално наименование „Йеттел България” ЕАД, поради
което на основание чл. 269 ГПК ограниченият въззивен съд не дължи да обсъжда по
същество първоинстанционното решение по този въпрос. Това следва от разясненията,
дадени с Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.
Въпреки това и с цел пълнота на изложението следва да се посочи, че СРС е
установил дължимостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД, с актуално
наименование „Йеттел България” ЕАД, в съответствие с доказаните по делото месечни
абонаментни такси, дължими за всеки от мобилните номера, установените от вещото
лице използвани допълнителни мобилни услуги, невключени в абонаментния план, за
които се дължи отделно заплащане, както и в съответствие с дължимата такса от 0,90
лева за входящ трафик на данни при незаплащане на задължения за мобилен номер в
срок.
С оглед на всичко изложено въззивният съд намира, че СРС правилно е уважил
исковете за установяване на съществуване на задължения на Б. А. Д. за доставени
мобилни услуги за за мобилни номера *******, ******* и ******* за периода
05.05.2017 г. – 04.08.2017 г. При служебно извършената проверка въззивният съд не
констатира допуснати нарушения на императивни материалноправни норми или
наличие на неравноправни клаузи в процесните договори, сключени с потребител.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 342 ТЗ:
За уважаване на претенцията за заплащане на лизингови вноски ищецът следва
да установи пълно и главно следните обстоятелства: 1/ валидно сключен договор за
лизинг; 2/ предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя; 3/ размер и
изискуемост на лизинговите вноски.
По делото е представен подписан договор за лизинг от 13.10.2015 г., сключен
между Б. А. Д. и „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование „Йеттел
България” ЕАД. Подписите върху договора не са били оспорени от страна на
ответника (настоящ въззивник) в срока за отговор на исковата молба.
По силата на представения договор за лизинг страните са се споразумели на Б.
А. Д. да бъде предоставен мобилен телефон Alcatel One Touch Pixi 3 4.5 Black с
телефонен номер *******. Уговорено е лизингополучателят да заплати обща
лизингова цена в размер на 137,77 лева, изплатима от потребителя чрез 23 месечни
лизингови вноски, всяка от които на стойност от 5,99 лева с вкл. ДДС. Съгласно чл. 2
договорът за лизинг се сключва за 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването
му. В чл. 4 от договора за лизинг е изрично удостоверено, че лизингополучателят е
получил мобилното устройство, предмет на договора, в състояние, годно за употреба,
функциониращо в съответствие с техническите характеристики и окомплектовано с
цялата документация. Тоест лизингодателят е изпълнил задължението си и е
предоставил за ползване лизинговата вещ по договора от 13.10.2016 г.
По делото е представен също така подписан договор за лизинг от 29.04.2017 г.,
сключен между Б. А. Д. и „Теленор България” ЕАД, с актуално наименование „Йеттел
България” ЕАД. Подписите върху договора не са били оспорени от страна на
ответника (настоящ въззивник) в срока за отговор на исковата молба.
По силата на представения втори договор за лизинг страните са се споразумели
на Б. А. Д. да бъде предоставен мобилен телефон LG K4 Blue с телефонен номер
*******. Уговорено е лизингополучателят да заплати обща лизингова цена в размер на
6
202,87 лева с вкл. ДДС, като при сключване на договора е заплатена първоначална
лизингова вноска от 95,00 лева с вкл. ДДС. Остатъкът лизингополучателят е следвало
да заплати в 23 месечни вноски от по 4,69 лева с вкл. ДДС. Съгласно чл. 2 договорът
за лизинг се сключва за 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му. В чл. 4
от договора за лизинг е изрично удостоверено, че лизингополучателят е получил
мобилното устройство, предмет на договора, в състояние, годно за употреба,
функциониращо в съответствие с техническите характеристики и окомплектовано с
цялата документация. Тоест лизингодателят е изпълнил задължението си и е
предоставил за ползване лизинговата вещ по договора от 29.04.2017 г.
Установителният иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се счита депозиран в
съда от датата на заявлението по чл. 410 ГПК, което в настоящия случай е 25.07.2019 г.
Тоест кредиторът „Теленор България“ ЕАД, с актуално наименование „Йеттел
България” ЕАД, е предявил исковите си претенции след настъпването на падежите за
последната вноска по всеки от двата договора за лизинг. В този смисъл за всички от
претендираните лизингови вноски е настъпила редовна изискуемост към датата на
исковата молба. Размерът на претендираните лизингови вноски е съобразен с
погасителните планове към всеки от договорите за лизинг.
Въззивната жалба е бланкетна, като не съдържа конкретни оплаквания срещу
първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете за признаване на
установено, че Б. А. Д. дължи претендираните в настоящото производство лизингови
вноски за две мобилни устройства, предоставени по договори за лизинг. В този смисъл
ограниченият въззивен съд на основание чл. 269 ГПК не може да извърши проверка за
правилността на първоинстанционното решение в тази част. При служебно
извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми или наличие на неравноправни клаузи в
процесните договори, сключени с потребител. Предвид това обжалваното решение на
СРС следва да бъде потвърдено и в частта, с която са уважени исковите претенции за
лизингови вноски по двата представени по делото договора за лизинг на мобилни
устройства.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има и въззиваемият „Йеттел
България” ЕАД. Същият е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, както и внесен депозит за особен представител в размер на 200 лева. По делото е
представен договор за правна помощ, в който е удостоверено от адв. В. Н., че същият е
получил в брой от въззиваемия сумата от 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. В тази част договорът за
правна помощ има характер на разписка съгласно Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Представени са също така доказателства за
внесен по сметка на СГС депозит за особения представител на въззивника.
Предвид пълната неоснователност на въззивната жалба и липсата на възражения
от страна на въззивника Б. А. Д. то на въззиваемия „Йеттел България” ЕАД следва да
се присъдят сторените по делото разноски в пълния размер от 600 лева.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК особеният представител на въззивника Б. А.
Д. е бил освободен от внасянето на държавна такса при депозирана на въззивната
жалба. Следователно държавната такса следва да бъде събрана с решението по делото.
Поради обстоятелството, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, Б. А. Д., който
не е освободен от такси и разноски в производството, следва да бъде осъден на
основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка
на Софийски градски съд сумата от 100,00 лева, представляващи дължима държавна
такса за въззивното производство.
7
Предвид цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20073452/08.01.2023 г. по гр.д. №
12824/2020 г. на СРС, 31 състав.
ОСЪЖДА Б. А. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, бул. *******,
да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 600,00 лева, представляващи
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. А. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, бул. *******,
да заплати на основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметката на Софийски градски съд сумата от 100,00 лева, представляващи дължима, но
незаплатена държавна такса по разгледаната въззивна жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8