РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110117177 по описа за 2022 година
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата С. И. К. твърди, че на 16.07.2021 г., около 14.00 ч. в гр. София, л.а.
„Шкода Фабия“ с рег. № , управляван от В. В. Д., при движение по бул. „Черни връх“ с
посока от ул. „Св. Наум“ към бул. „Никола Вапцаров“, на пешеходната пътека в района
на кръстовището с ул. „Златен рог“, не пропуснал пресичащата я от дясно наляво
спрямо посоката му на движение ищца и реализирал ПТП. Твърди се, че причина за
пътнотранспортното произшествие са неправомерните действия на водача на лекия
автомобил, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП, а именно на чл.
5 ЗДвП във връзка с чл. 119 от ЗДвП. Сочи, че на мястото на инцидента са пристигнали
компетентните органи на МВР и по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № К-327. Ищцата била откарана от пристигналия на мястото на
инцидента медицински екип в спешното отделение на „Военномедицинска академия“
АД-гр. София в увредено общо състояние с оплаквания от болка в областта на челото,
дясно коляно, дясната ръка, дясна лопатка и ляво рамо. След проведени прегледи и
изследвания тя е била диагностицирана c разкъсна рана на челото вдясно с
размачкани ръбове, контузия на коляното, контузия на десен лакът, контузия на
раменния пояс и мишницата, охлузвания на дясна колянна и дясна тазобедрена
област, охлузвания на двете рамена. Охлузванията били обработени, проведена била
криотерапия, раната на главата била зашита, след което С. К. е освободена за домашно
лечение с указания за спазване на щадящ режим при покой и назначената
медикаментозна терапия, включваща обезболяващи медикаменти. На 19.07.2021 г. й
били дадени указания да продължи с назначеното медикаментозно лечение и щадящ
режим при покой.
Твърди се, че получените вследствие на ПТП травми са причинили болки и
1
страдания на С. К., които през първите седмици са били интензивни. Ищцата е
следвало да изпълнява щадящ режим, без физическа активност и натоварване, което е
пречело на самообслужването и посрещането със собствени сили на обикновените
битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от своите близки. В
резултат от болките тя е чувствала дискомфорт във всяко едно положение на тялото.
Не е можела да спи и да се отпусне, което е довело до общо влошаване на
здравословното й състояние. Инцидентът повлиял негативно и на психическото
състояние на К.. Същата станала нервна и безпокойна, преустановила социалните си
контакти и започнала да се чувства потисната и тревожна, плачела постоянно. Това й
състояние се изразило в напрегнатост, многократно неволево връщане към
преживяното, трудно заспиване, ранно събуждане и раздразнителност; периодично
усещала главоболие и болка в гърдите без изяснена физиологична причина. Счита, че
преживяла посттравматично стресово разстройство.
Твърди, че към момента на инцидента лек автомобил „Шкода Фабия“ с peг. № бил
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със застрахователна полица №
BG02/12/**********, валидна към датата на събитието. Счита, че телесните
увреждания, причинили болки и страдания на ищцата, са резултат от виновно
противоправно поведение на застрахованото при ответника лице - водача на л.а.
„Шкода Фабия“ с peг. №. Твърди, че до ответника била изпратена претенция с вх. №
ОК-г. с искане за обезвреда на С. К., но от ответното дружество не било налице
произнасяне по претенцията в законоустановения срок.
Поради тези и останалите изложени съображения моли ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 6000 лева, представляваща частичен иск от сумата от
общо 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.02.2022 г. /датата на изтичане на 3-месечният срок, в който застрахователят е
следвало да се произнесе по претенцията/ до датата на окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта
на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва обаче
механизма на ПТП, като твърди, че от представените по делото доказателства не се
установява твърдяното увреждане да е резултат от така описаното ПТП, както и че
няма представени от ищцата годни доказателства, установяващи така описания
механизъм. Оспорва да е налице деликт, счита, че не е налице противоправно
поведение на водача на процесния автомобил, както и виновно поведение от негово
страна. Счита, че е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Не се
установявало и наличието на причинно-следствена връзка с твърдения вредоносен
резултат. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението
на ищцата, която не спазила разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. Твърди освен това, че
пешеходката пресичала пътното платно на необозначено за това място. Оспорва
твърдените негативни последици на психиката на ищцата, както и факта, че
оздравителният процес е бил продължителен. Оспорва и размера на предявения иск,
като счита същия за завишен. Моли искът да бъде отхвърлен, алтернативно – да бъде
намален размерът на претендираното обезщетение като прекомерен. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 15.12.2022 г. на осн. чл. 214 ГПК съдът е допуснал
увеличение в размера на предявения иск със сумата от 4000 лева, като същият се счита
предявен за сумата от 10000 лева, частично от сумата от 15000 лева.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в претендирания размер, както и че са спазени
изискванията на чл. 380 КЗ.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 10.08.2022 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 03.11.2022 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите, че към процесната дата реализиралият пътното-транспортно
произшествие МПС е бил застрахован при ответника по застраховка Гражданска
отговорност, като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие
на договора.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на процесния автомобил, участвал в
ПТП, приетото по делото Наказателно постановление №г. и заключението по САТЕ.
От показанията на свидетеля В. В. Д. – водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с
рег. № , се установява, че ПТП е настъпило в на бул. „Черни връх“ в гр. София, като
движещото се пред процесния автомобил МПС рязко спряло, за да пропусне
преминаващи по пешеходна пътека лица. За да избегне удара в автомобила пред него,
водачът Д. преминал отляво на него, като ударил преминаващата по пешеходната
пътека ищца. Опитал да предотврати удара, като натиснал спирачките, но не успял.
Момичето било много уплашено, получила удар в главата, паднала на земята, имала и
рана.
Показанията на свидетеля се потвърждават и от приетото по делото влязло в сила
Наказателно постановление № г., с което на водача Викотрио Д. е наложена глоба за
виновното нарушаване разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП – непропускане на
преминаващи по пешеходната пътека пешеходци. Вещото лице по приетата по делото
САТЕ, отчитайки събраните по делото доказателства, потвърждава, че описаният от
свидетеля механизъм е възможният такъв за настъпване на процесното ПТП.
Механизмът на ПТП се установява и от съставения Констативен протокол № К 327 за
ПТП от 16.07.2021 г., в който е отразено и името на свидетеля, присъствал по време на
ПТП – Богомил Пиронев. От показанията на разпитания в настоящото производство
свидетел В. Д. се установя, че в близост до ПТП преминавал полицейски патрул, като
полицайте отцепили движението на булеварда.
Показанията на свидетеля Д. не са противоречиви относно механизма на ПТП,
като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в причинна връзка с удара от процесното ПТП на ищцата са причинени:
3
разкъсно-контузна рана на дясната челна област на главата - хирургически обработена,
зашита; контузии и охлузвания на десния лакът, дясното коляно и двете рамени
области. Посочено е, че установените травматични са констатирани непосредствено
след инцидента на 16.07.2021 г. при транспортирането на ищцата в лечебно заведение
(ВМА) от екип на ЦСМП, след проведени прегледи със специалисти (данни за първи
преглед около 40 мин след часа упоменат в Констативен протокол К-327).
При тези факти съдът намира иска за доказан по основание. При определяне на
размера му съдът съобразява фактите, установени от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, съдебно-психологична експертиза и събраните гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Александра Нейчева и касаещи
интензивността на болките и степента на възстановяване.
Съгласно заключението на СМЕ, установената разкъсно-контузна рана на челото
вдясно, наложила провеждане на хирургична обработка на същата - зашиване, като е
посочено, че същата реализира медикобиологичния квалифициращ признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите мекотъканни травматични
увреждания реализирали медикобиологичния квалифициращ признак болка и
страдание. Отчетено е от вещото лице, че установените травматични увреждания при
С. К, не създават условия за невъзможност да се извършват ежедневни действия и
дейности, т.е. ищцата е могла да се обслужва сама. Посочено е, че в конкретния случай
са налице данни за прием на обезболяващи медикаменти от ищцата.
Установява се, че освен болка, ищцата е търпяла и битово неудобство от
причинените травматични увреждания. От показанията на свидетелката А Н, живеещав
къщата, в която живяла и ищцата, се установява, че в продължение на около два месеца
й помагала да се обслужва. Свидетелката описва, че освен справянето с физическите
наранявания, инцидентът имал особено силно отражение върху психиката и
емоционалността на С. К.. Същата започнала да получава паник атаки, треперели й
ръцете, изпитвала ужас, когато се качи в автомобил и страх да пресича улици, станала
асоциална, отказала се да премине през шофьорски курс. Свидетелката споделя, че
инзидентът променил изцяло живота на ищцата, която работила в гр. София I АГ
болница, но поради трафикът, през който трябвало да преминава ежедневно, сменила
работното си място, като започнала работа в санаториум в с. Искрец, намиращо се на
около 10-15 мин пътуване от къщата, където живеела в гара Б. От инцидента й останал
белег на челото, който прикривала с козметика, но й останал комплекс заради това, че
се виждал.
От заключението по приетата съдебно-психологична експертиза се установява, че
наред с физическите травми, ищцата е преживяла и психическа такава под формата на
остра стресова реакция /свръхсилно емоционално пренапрежение/ като резултат от
витална на застрашеност за собствения си живот. Вещото лице описва преживяванията
на ищцата - от емоционален шок и ужас от мисълта за смъртта през опасенията и
страховете за живота и здравето впоследствие; понасянето на болките и страданията
към момента на инцидента и към последващите седмици на оздравяване. Тези
болезнени преживявания рефлектирали пряко негативно в реорганизация на личните и
социалните задължения и отговорности - затруднения при осъществяване на
ежедневните лични и социални взаимодействия и промяна в начина и качеството на
живот. Психологически това е изразено в: обща напрегнатост, многократно неволево
връщане и преживяване на травмиращото събитие, трудно заспиване, сънуване на
кошмари. Канстатирано е, че и понастоящем при ищцата са налице някои симптоми на
посттравматичен стрес.
При тези факти съдът и при условията на чл. 52 ЗЗД съдът приема, че справедлив
размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е 10000 лв.
4
За да стигне до този извод съдът отчита на първо място фактите, сочещи на преживяна
физическа и психическа травма и съпътстващите ги отрицателни преживявания /болка,
уплаха, физически дискомфорт, промени в живота, свързани със смяна на месторабота,
загуба на социални контакти/ - ищцата е взимала болкоуспокояващи, изпитвала е
дискомфорта на травматичните увреждания и нуждата от чужда помощ. Съдът отчита,
че преживените негативни емоционални и психологически преживявания са с по-голям
интензитет в конкретния случай. Същевременно прилагането на критерия на
справедливостта изисква съдът да съобрази и фактите, свързани с благоприятната
прогноза относно травматичните увреждания – изслушана в открито съдебно заседание
на 03.11.2022 г. вещото лице по СМЕ сочи, че от направения скенер не са установени
усложнения от инцидента, от резултата му се установило, че всичко е нормално ,
представено с цялостна запазеност на костите. Следва да се вземе предвид и
отчетеното в СПЕ, че въпреки преживяното К. към момента, макар че не се чувства в
пълна кондиция и се усеща различна отпреди катастрофата, изпълнява успешно своите
социални ангажименти като лаборант-рентгенолог, справя се със социалните роли на
съпруга, дъщеря, сестра, приятел, организирала и променила е живота си с цел да се
справи въпреки преживяната животозастрашаваща катастрофа.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на евреденото лице: Според общия правен принцип
виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само
за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и
поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт,
който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а
не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е
налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването на вредите да са
допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е
част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за
съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на увреденото лице за получените увреждания. Ответникът
твърди, че ищцата не е спазила разпоредбата на чл. 113 ЗДвП, предвиждаща правилата,
с които трябва да се съобразят пешеходците при преминаване на платното за движение
по пешеходна пътека. По делото не се събраха доказателства, за противоправно
поведение от страна на ищцата при пресичане на платното за движение. Ответникът,
носещ тежестта, не доказа твърдения факт, от който черпи правонамаляващото си
възражение. Напротив, от показанията на свидетеля В. Д. се установи, че последният
не е имал достатъчна видимост от движещия се пред него автомобил, като въпреки
това е предприел маневра за заобикалянето му отляво. Така водачът не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е
неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.
5
Поради изложеното съдът счита, че предявеният частичен иск следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 10000 лева, ведно със законна лихва върху сумата,
която на осн. чл. 409 КЗ вр. чл. 380 КЗ се дължи, считано от 02.02.2022 г., след
изтичане на срока по чл. 405 КЗ. Видно от приетата по делото застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение, същата е депозирана при ответника на
01.11.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1150 лева, представляваща направени разноски по делото, за които са представени
доказателства, от които: 400 лева заплатена държавна такса и 750 лева възнаграждения
за вещи лица.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. И. К., ЕГН
********** сумите, както следва:
- 10 000 лева на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
предявен като частичен иск от общата сума от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 16.07.2021 г. на бул. „Черни връх“ в
гр. София пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Шкода Фабия“ с peг. №
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от 02.02.2022 г. до погасяването;
- 1150 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6