№ 384
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 721/25.05.2024 г. по т.д. № 991/2023 г. на СГС, VI-17 състав е
отхвърлен предявения от „Хайбрид” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Панорамен път” № 28А, ап. 2, срещу „Вианд” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, ет. 7, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/, представляваща частично
заявена претенция за вземане в пълен размер от 3 174 462 лв. – неустойка, дължима
съгласно чл. 14, т. 1.1 от предварителен договор за сключване на окончателен такъв за
продажба на безналични акции с право на глас от капитала на „Свинекомплекс
Николово“ АД, който е сключен на 21.06.2019 г., между ответника „Вианд” ЕАД, от
една страна в качеството му на продавач, и ищеца „Хайбрид” ЕООД, дружеството
„Пимаро България“ АД и дружеството „Вестпарк Файненшъл Груп“ с.а., Люксембург,
от друга страна като купувачи, за неизпълнение на задължението на продавача по чл.
11, т. 11.10 от предварителния договор да извърши действия, в резултат на които да се
осигури, че към датата, на която се сключва окончателният договор за продажба на
акциите, срещу дружеството „Свинекомплекс Николово“ АД няма предявени съдебни
и/или извънсъдебни претенции от трети лица, както и да декларира съществуването на
това обстоятелство пред купувачите.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „Алекстрейд“ ЕООД.
С Определение от 12.08.2024 г. СГС е оставил без уважение искане на „Вианд“
ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.
Ищецът „Хайбрид“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против
1
първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно. Жалбоподателят
поддържа, че правилно СГС приел наличието на първите два елемента от фактическия
състав на иска за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение, а
именно, че между страните има договор и че е налице неизпълнение на задължение,
произтичащо от този договор. Неправилно обаче било прието, че липсва валидна
уговорка за дължимост на неустойка за неизпълнение, поради противоречие на тази
уговорка с добрите нрави. Преценката на съда не била съобразена с установените и
доказани със събраните доказателства обстоятелства, според които „Хайбрид“ ЕООД
не само не може да се обогати, но дори не може да получи това, което му се дължи
или неговата равностойност. Сочи, че процесният предварителен договор за обратно
изкупуване на акции от „Свинекомплекс Н.“ ЕАД е сключен вследствие опцията за
изкупуване, съществуваща в предходен Договор за покупко-продажба на акции,
купувачът по който – „Вианд“ АД се е задължил да запази имуществото на
свинекомплекса, да не го обременява и да не се разпорежда с него. Свинекомплексът
бил продаден за 3 174 462.09 лева, но всъщност тогава неговите активи били на
стойност 7 378 801.07 лева, което обуславяло значително по-висока цена от
уговорената. Уговорената неустойка обезпечавала задължението на „Вианд“ ЕАД да
прехвърли обратно закупените акции при цената, на която ги е придобило, но при
запазване имуществото на предприятието. Целта била от една страна „Вианд“ ЕАД да
удовлетвори вземанията си, но от друга първоначалните собственици на акциите
отново да станат такива при запазено имущество на предприятието и това личало
както от клаузите на предварителния договор, така и на основния договор за покупко-
продажба. Предвидените декларации в двата договора относно правното и
имуществено състояние на свинекомплекса целели да осигурят запазване цената на
акциите, както и че тя не е намалена вследствие управлението на „Вианд“ ЕАД.
Жалбоподателят твърди, че в първоинстанционното производство е установено, че
дадените от „Вианд“ ЕАД декларации са неверни, както и че свинекомплексът няма
никакво имущество, което рефлектира върху стойността на акциите. Невярна била
декларацията по чл. 11.10 от предварителния договор, че не са налице каквито и да е
съдебни и извънсъдебни претенции от трети лица, защото към 03.04.2023 г., когато
била дадена, била налице претенция от „Алекстрейд“ ЕООД за заплащане на
подобрения и оборудване в размер на 1 540 089.60 лева, с която „Вианд“ ЕООД било
запознато, видно от представени по делото нотариални покани. Това дружество скрило
и обстоятелството, че свинекомплексът се е разпоредил със своето имущество и се
опитало да продаде обратно акциите на минималната уговорена цена. Според чл. 4 от
предварителния договор всяко намаляване или увеличаване стойността на
предприятието на свинекомплекса се отразява на цената за обратно изкупуване на
акциите. При така установеното СГС необосновано приел, че уговореният размер на
неустойката и условията, при които тя се дължи води до поставяне на интересите на
„Хайбрид“ ЕООД над тези на „Вианд“ ЕАД и е налице неравно третиране. Сочи също,
че в хипотеза, в която наличието на претенции към свинекомплекса води до снижаване
цената на акциите до нула, то тогава за „Хайбрид“ ЕОД ще бъде налице вреда в размер
на цялата покупна цена по обратното изкупуване, поради което и не било вярно
приетото от СГС, че предвидната неустойка не съответства на размера на очакваните
вреди. Поддържа се още, че неправилно съдът направил паралел между купувача и
продавача и приел, че липсва идентична неустойка за неизпълнение по отношение на
ищеца. Задълженията на двете дружества били различни и не можел да се прави такъв
паралел. Изтъкнатите от съда обстоятелства не обосновавали извод за излизане на
неустойката извън нейните обезпечителна, санкционна и обезщетителна функции.
Необосновано СГС приел и че обичайните вреди от неизпълнение от „Вианд“ ЕАД на
задълженията му по чл. 11 от предварителния договор са в многократно по-нисък
2
размер от уговорената неустойка, която представлявала средство за обогатяване. Съдът
не отчитал нито обичайните вреди, които могли да настъпят от неизпълнението, нито
конкретно установените по делото обстоятелства. Изложени са и доводи за
неправилност заключението на съда за нищожност на клаузата по чл. 14.2 от
предварителния договор. Посочено е, че предвид неизпълнението по чл. 11 от
предварителния договор, „Вианд“ ЕООД е осуетило обратното изкупуване, поради
което ищцовото дружество е претърпяло вреда, изразяваща се в разликата между
цената, на която продало акциите и действителната стойност на активите на
свинекомплекса по това време, които били повече от двукратния размер на продажната
цена, като вреда нямало да настъпи, ако свинекомплексът бил в същото състояние като
при продажбата на акциите и беше извършено обратно изкупуване на тези акции.
Именно като обезпечение на обратното изкупуване била уговорена неустойката и тя
била съизмерима с посочените вреди. Ето защо клаузата за неустойка не била
нищожна. Направено е искане да бъде отменено първоинстанционното решение и
предявеният иск да бъде уважен изцяло.
В допълнение към въззивната жалба е направено доказателствено искане за
изслушване на комплексна Икономическа и счетоводна експертиза за установяване
стойността на предприятието на свинекомплекса и съответно на акциите от капитала
му към три различни момента, като е пояснено, че изясняването на тези въпроси има
отношение към преценката на вредите, които процесната неустойка идва да обезщети
и чийто размер е послужил като база за преценка действителността на клаузата за
неустойка като противоречаща на добрите нрави. Посочено е, че неправилно първата
инстанция не допуснал идентично такова доказателствено искане, като приел, че с
него се установяват неотносими факти.
Ответникът „Вианд“ ЕАД, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно. Сочи, че тезите на ищеца са изградени върху неверни фактически
твърдения, като част от тях се правели за първи път пред въззивната инстанция
(относно по-високата пазарна цена на акциите). Сочи, че свинекомплексът никога не е
бил печелившо предприятие.Сочи се още и че цената на обратното изкупуване не е
равна на първоначалния дълг, а в чл.14.6.3 от основния договор било предвиден
корективен механизъм, като фиксираната минимална цена от 3 174 462.09 се
намалявала с размера на намалението на стойността на активите и балансовата
стойност на предприятието, но се увеличавала с балансовия размер на
капиталовложенията и инвестициите, направени от купувача. Това правило било
възпроизведено и в чл. 4 от предварителния договор. Затова ищецът никога не е бил
застрашен, че ще получи „кухи“ акции. Посоченото сочело още, че „Вианд“ ЕАД не
било поемало задължение да запази активите на свинекомплекса, да не ги обременява
и да не се разпорежда с тях, освен посоченото в чл. 9.7 от основния договор.
Твърденията на ищеца били и неотносими към спора за неустойка. Сочи се още, че чл.
11.8 от предварителния договор поставя изискване Николово да няма задължения към
трети лица, които не са отразени в одитирания финансов отчет, а не изобщо да няма
задължения, нито относно тяхната динамика, поради което нямало как декларациите
да са насочени към запазване непроменено имуществото на Николово. Излагат се
подробни доводи защо е правилно първоинстанционното решение и се правят
твърдения в насока, че уговорената спорна неустойка не държи сметка за очакваните
последици от неизпълнението. Неустойката в случая нямала почти никаква
обезпечителна функция, а липсата на реципрочност при уговаряне на неустойката
водела до неравнопоставеност в противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че
претенциите не могат да влияят на цената на акциите, защото са различни от
задължения, което било видно при сравнение между клаузите на чл. 11.8 и 11.10 от
3
предварителния договор, а освен това липсвал допълнителен критерий, който да
разграничи последиците при претенции от 1 лев или 1000 лева. Сочи се
неоснователност и на всички други оплаквания във въззивната жалба. Излага се
становище за неоснователност на доказателственото искане на жалбоподателя.
Поддържат се всички възражения и доводи от отговора на исковата молба. На
последно място се сочи, че ако според твърденията на ищеца, той е развалил
предварителния договор, то търсената от него неустойка е недължима, тъй като в
хипотеза на разваляне на договора се дължи само неустойка за разваляне, като с
обратна сила отпадат всички задължения по договора, включително неустойката за
неизпълнение. Направено е искане първонистанционното решение да бъде
потвърдено.
Ответникът „Вианд“ ЕАД е депозирал и частна жалба против определението от
12.08.2024 г. с твърдения за неговата неправилност. Поддържано е, че определеният от
съда размер от 14 650 лева е определен в нарушение на правилата на Наредба №
1/2004 г., както и че в случая Наредбата за правната помощ не може да служи като
ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение, защото такова е уговорено
между страната и нейния адвокат, а не се определя по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
Правилният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. бил
72 266.93 лева без ДДС, като отделно следвало да бъде начислен и ДДС, доколкото
процесуалният представител на „Вианд“ ЕАД е регистрирано по ДДС. Изложени са и
доводи за висока правна и фактическа сложност на делото. Направено е искане
обжалваното определение да бъде отменено и вместо това на „Вианд“ ЕАД да бъдат
присъдени още 64 400 лева към присъдените вече 22 000 лева.
Ищецът „Хайбрид“ ЕООД и третото лице „Алекстрейд“ ООД не са депозирали
отговор на частната жалба.
По въззивната жалба
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът – „Хайбрид” ЕООД е твърдял в исковата си молба, че на 21.06.2019 г.
между дружествата „Пимаро България“ АД, „Хайбрид” ЕООД и „Вестпарк
Файненшъл Груп“ с.а., Люксембург, като продавачи, и „Вианд” ЕАД, като купувач, бил
сключен договор за покупко-продажба на 3 416 204 броя акции от капитала на
„Свинекомплекс Николово“ АД (наричано по-надолу и свинекомплекса или Николово.
В договора била предвидена опция за обратно изкупуване на акциите, предмет на
продажбата, поради което на 21.06.2019 г. между същите лица бил подписан и
предварителен договор, с който ответникът „Вианд” ЕАД поел задължение, при
поискване от „Пимаро България“ АД, „Хайбрид” ЕООД и „Вестпарк Файненшъл
Груп“ с.а., Люксембург, да продаде на тези дружества или на посочен измежду тях
един или двама купувачи акциите си в капитала на „Свинекомплекс Николово“ АД. На
основание чл. 2 от предварителния договор „Пимаро България“ АД, „Хайбрид” ЕООД
4
и „Вестпарк Файненшъл Груп“ с.а., Люксембург подписали споразумителен протокол,
по силата на който постигнали съгласие, че правото на обратно изкупуване на акциите
ще бъде упражнено единствено от ищеца „Хайбрид” ЕООД. Съгласно чл. 3 от
предварителния договор опцията за обратно изкупуване можела да се упражни в срок
от 4 години, считано от датата на приключването, която е тази, на която е издадено
доказателство за прехвърляне на акциите на ответника. Ищецът е твърдял още, че
датата на приключване била 09.08.2019 г. и уговореният срок изтичал на 09.08.2023 г.
Преди изтичане на този срок, на 29.03.2023 г. на ответника била връчена нотариална
покана от ищеца, с която последният заявил, че упражнява правото на обратно
изкупуване на всички акции от капитала на „Свинекомплекс Николово“ АД. Във
връзка с така упражненото право ищецът поискал от ответника да му предостави
документи, съдържащи информация, относима към определянето на цената за обратно
изкупуване съгласно чл. 14.6.4. и чл. 14.9.4. от предварителния договор, да му
представи декларации съгласно чл. 11.1. до чл. 11.10. от предварителния договор,
заедно със съответните официални документи, както се изисква в чл. 11.11. от
договора, както и декларации за изпълнение, предвидени в раздел 8 от предварителния
договор. В изпълнение на задължението си за деклариране по чл. 11.10. от
предварителния договор ответникът представил декларация, че към датата на
прехвърляне акциите на „Свинекомплекс Николово“ АД няма предявени срещу това
дружество съдебни и/или извънсъдебни претенции от трети лица. Ищецът е посочил,
че с това ответникът декларирал неверни данни, защото към този момент бил налице
предявен срещу „Свинекомплекс Николово“ АД частичен иск от дружеството
„Алекстрейд“ ЕООД, който имал за предмет задължение за заплащане на основание
чл. 59 ЗЗД на сума в размер на 1 305 843, 60 лв., за разглеждане на който иск било
образувано т.д. № 96/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Русе. Към този момент
срещу „Свинекомплекс Николово“ АД била предявена и извънсъдебна претенция от
„Алекстрейд“ ЕООД за връщане и заплащане на цена на собственото му оборудване,
находящо се в седем сгради на „Свинекомплекс Николово“ АД, което било на стойност
от 664 437, 17 лв. С чл. 14, т. 1.1. от предварителния договор страните по него
постигнали съгласие, че в случай че бъде установено, че някоя от декларациите по
раздел III е невярна, ответникът се задължава да заплати на ищеца неустойка за
неизпълнение в размер на продажната цена на акциите по т. 1.1. от договора. С оглед
на това и предвид наличието на невярно дадена декларация по чл. 11.10. от
предварителния договор, в тежест на ответника възникнало задължение за заплащане
на неустойка по чл. 14, т. 1.1. от предварителния договор, която била в размер на 3 174
462 лв.
Ищецът е поддържал още, че поради неизпълнението от ответника на
задължението му да даде вярна декларация по чл. 11.10. от предварителния договор, за
него е възникнало правото да го развали, което той направил с изявление,
обективирано в нотариална покана, която била връчена на ответника на 12.04.2023 г.
Поради изложеното ищецът е искал ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 250 000 лв., представляваща част от цялото вземане в размер на 3 174 462
лв., представляваща неустойка, дължима съгласно чл. 14, т. 1.1. от предварителен
договор за сключване на окончателен такъв за продажба на акции от капитала на
„Свинекомплекс Николово“ АД, сключен на 21.06.2019 г. между „Вианд” ЕАД, като
продавач, и „Пимаро България“ АД, „Хайбрид” ЕООД и „Вестпарк Файненшъл Груп“
с.а., Люксембург, като купувачи, за неизпълнение от ответника на задължението за
даване на декларация по чл. 11.10. от предварителния договор.
Ответникът – „Вианд” ЕАД е оспорвал предявения иск. Твърдял е, че ищецът не
е упражнил валидно правото за обратно изкупуване на акции, защото искане за това
не е отправено от трите дружества „Пимаро България“ АД, „Хайбрид” ЕООД и
5
„Вестпарк Файненшъл Груп“ с.а., Люксембург, които съвместно са титуляри на
правото за обратно изкупуване, а само от едното от тях. Освен това ищецът поискал да
изкупи само 97, 60 % от акциите, от които се състои капитала на „Свинекомплекс
Николово“ АД, а не 100 % от тях, което също означавало, че правото на обратно
изкупуване не е надлежно упражнено. Изявление за упражняване на това право било
направено и след изтичане на предвидения в основния договор от 21.06.2019 г. срок за
това, който бил три години от датата на приключване и изтичал на 09.08.2022 г.
Ответникът е твърдял, че по силата на сключения предварителен договор за него
изобщо не било възникнало задължение да даде декларация, че към датата на
прехвърляне акциите на „Свинекомплекс Николово“ АД няма предявени срещу това
дружество съдебни и/или извънсъдебни претенции от трети лица. Направил е
възражение за нищожност на клаузата на чл. 11.10. от предварителния договор,
сключен с ищеца, като противоречаща на добрите нрави, защото с нея се предвиждало
за едната страна по сделката да възникне задължение, изпълнението на което е извън
неговата воля. Заявил е, че тази клауза е нищожна, тъй като имала и невъзможен
предмет – не можело да се даде вярна декларация за липса на претенции, след като
още към датата на сключване на договора такива са съществували. Ответникът е
твърдял, че „Алекстрейд“ ЕООД е участник в общата система на отношения между
страните, породени от основния договор от 21.06.2019 г. и от предварителния договор,
поради което той не бил трето за тези сделки лице и неговите претенции към
„Свинекомплекс Николово“ АД не се обхващали от тези претенции, по отношение на
които трябвало да бъде дадена декларация по чл. 11.10. от предварителния договор.
Заявил е, че описаните в исковата молба претенции на „Алекстрейд“ ЕООД към
„Свинекомплекс Николово“ АД са съществували още към датата на сключване между
страните по спора на първия договор от 21.06.2019 г. за продажба на акции от капитала
на „Свинекомплекс Николово“ АД, по който ищецът като продавач е декларирал, че
това дружество няма никакви задължения, извън тези, посочени в междинния
финансов отчет, в който липсвало осчетоводяване на задължения към „Алекстрейд“
ЕООД. Твърдял е, че именно с оглед тези декларации на ищеца, той е съставил и
представил процесната декларация, която се твърди, че е невярна. Ответникът е
посочил, че към 03.04.2023 г., която дата е тази, към която са декларирани конкретните
обстоятелства, нямало предявени претенции от „Алекстрейд“ ЕООД към
„Свинекомплекс Николово“ АД, което правело вярна дадената декларация. Заявил е, че
не ищецът, а той е развалил предварителният договор с изявление, обективирано в
нотариална покана от 18.05.2023 г., връчена на ищеца на 23.05.2023 г., поради това, че
ищецът не е реализирал правото си за изкупуване на акциите на „Свинекомплекс
Николово“ АД, въпреки че ответникът е извършил всички необходими действия за
извършване на разпоредителната сделка с тях. След като предварителният договор бил
развален, то уговорената с чл. 14, т. 1.1. от него неустойка не се дължала. Ответникът е
направил възражение за нищожност на клаузата на чл. 14, т. 1.1. от предварителния
договор поради противоречието й с добрите нрави. Поради изложеното е искал
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Третото лице помагач - „Алекстрейд“ ЕООД е твърдял, че претенциите, които
има към „Свинекомплекс Николово“ АД за стойността на подобрения в нает имот на
дружеството и стойността на оборудване, останало там, са основателни, както и че
ответникът е знаел за тях, тъй като е получил покани за изпълнението на възникнали в
тежест на посоченото дружество задължения от 08.10.2021 г. и от 30.08.2022 г.
Посочил е, че на 07.04.2023 г. подал искова молба срещу „Свинекомплекс Николово“
АД пред ОС – Русе с предмет посочените вземания. Било образувано т.д. № 96/2023 г.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства и е изслушано заключение на графологическа експертиза.
6
Видно от представения Договор за покупко-продажба на акции от 21.06.2019 г.,
сключен между „Пимаро България“ АД, „Хайбрид“ ЕООД, „Вестпарк Файненшъл
Груп“ с.а., Люксембург от една страна, трите дружества наричани в договора Продавач
и от друга страна „Вианд“ ЕАД, наричано Купувач, Продавачът се е съгласил да
продаде на Купувача своите 3 416 204 акции от капитала на „Свинекомплекс
Николово“ АД, представляващи 97.60% от него при цена от 3 174 462.09 лева или при
цена от 0.92923668 лева за акция, от които „Пимаро България“ АД притежава
1 157 233 броя, „Хайбрид“ ЕООД – 1 125 728 броя и „Вестпарк Файненшъл Груп“ с.а.
– 1133 243 акции. Видно от преамбюла на договора, прехвърлянето на акциите при
посочената цена се извършва за погасяване задължения на „Свинекомплекс Николово“
АД и косвено свързаното с него дружество „Алекстрейд“ ООД към „Вианд“ ЕАД в
размер на 3 174 462.09 лева. Погасяването се извършва чрез замяна на дълг срещу
собственост.
В чл. 9.7 от договора Купувачът е поел задължение, в 3-годишен срок да не
обременява акциите на Николово освен за обслужване на задълженията на самото
Николово, както и да не ги прехвърля на трети лица, освен на такива, посочени от
Продавача. Купувачът също се е задължил при първо поискване от страна на
Продавача в 3-годишен срок, да прехвърли обратно купуваните акции при цена,
определена в този договор и в предварителен договор, който е неизменна част от този
договор.
В чл. 14.6 купувачът е гарантирал правото на Продавача да изкупи обратно
прехвърлените от него акции на Н. на еквивалентна цена на тази по договора, като
Купувачът се е задължил да сключи договор между Вианд и тримата досегашни
акционери – Продавачи с кол опция за обратно изкупуване на акциите от тях или от
посочен от тях един или двама купувачи. Опцията може да се упражни от Продавача
по негово усмотрение в срок не по-рано от Датата на приключване и завършващ в
деня след изтичане на 3 години от Датата на приключване (дефинирана в чл. 5.1 като
датата, на която прехвърлянето е вписано в Централния депозитар).
Според чл. 14.6.3 Пазарната цена на обратното изкупуване е справедливата
пазарна цена на акциите на Николово, определена по правилата за продажба на
акциите, продавани на регулирания пазар. Според чл. 14.4 пазарната цена на обратно
изкупуване не може да е по-висока от продажната цена към момента на подписване на
договора, като същата се намалява с размера на намалението на стойността на
активите и балансовата стойност на предприятието, но се увеличава с балансовия
размер на направените капиталовложения и инвестиции в Николово от Купувача в
максимален размер до 5 000 000 лева.
В чл. 14.9.1. е записана забрана Вианд да продава акциите на Николово в 4-
годишен период, освен на тримата акционери или посочено от тях лице.
В чл. 14.9.3 е посочено, че всяко реално намаляване или увеличаване на
пазарната стойност на активите на „Свинекомплекс Николово“ АД, ще се отрази
съответно на цената на обратно изкупуване на акциите.
Видно от представения Предварителен договор за покупко-продажба на акции,
представляващ Анекс „Б“ към договор за продажба на акции от 21.06.2019 г., между
ответника „Вианд” ЕАД, от една страна в качеството му на Продавач, и ищеца
„Хайбрид” ЕООД, дружеството „Пимаро България“ АД и дружеството „Вестпарк
Файненшъл Груп“ с.а., Люксембург, от друга страна като Купувачи, е сключен
предварителен договор за сключване на окончателен такъв за покупко-продажба на до
3 500 000 броя от акциите от капитала на „Свинекомплекс Николово“ АД при цена,
определена п оправилата на основния договор, но не по-малка от 3 174 462.09 лева.
Взето е предвид по-ранно съгласие на страните правото на обратно изкупуване да се
7
упражни в 4-годишен срок и отново е уговорено, че кол опцията може да се упражни в
този 4-годишен срок по усмотрение на Купувача – чл. 3. В чл. 4 е предвидено, че всяко
реално намаляване или увеличаване на стойността на предприятието Николово като
цяло, ще се отрази на цената на обратно изкупуване на акциите.
В клаузата на чл. 11 от Раздел III на предварителния договор е предвидено, че за
Продавача възниква задължение да декларира съществуването към определен момент
на десет конкретно посочени обстоятелства, по-голяма част от които свързани със
статута на “Свинекомплекс Николово“ АД като търговско дружество (напр. чл. 11.1 –
че дружеството е надлежно учредено, чл. 11.7 – Уставът е надлежно вписан в ТР и др.)
и вида и статута на акциите от капитала му (чл. 11.4. – стойността на акциите е
напълно заплатена, чл. 11.5 – книгата на акционерите е надлежно водена). В чл. 11.8 е
уговорено задължение за деклариране, че към датата на прехвърляне на акциите на
Николово, то няма задължения към трети лица, които не са отразени във одитираните
финансови отчети за съответната финансова година преди продажбата на акциите,
както и в съответния междинен финансов отчет, отразяващ вярно и точно
задълженията на Николово към момента на продажба на акциите. В чл. 11.10. е
уговорено задължение за деклариране, че към датата на прехвърляне на акциите на
Николово, за последното няма предявени срещу него каквито и да било съдебни и/или
извънсъдебни претенции от трети лица.
В чл. 14.1.1 е уговорено, че в случай, че бъде установено, че някоя от
декларациите по Раздел III от предварителния договор е невярна, Купувачът има право
да претендира, а Продавачът се задължава за му заплати неустойка за неизпълнение на
предварителния договор в размер на продажната цена на акциите по т. I.1 (най-малко
3 174 462.09 лева), а според чл. 14. 1. 2 алтернативно е уредена възможност Купувачът
да развали едностранно договора без предизвестие, като Продавачът следва в
едномесечен срок да му върне продажната цена в пълен размер ведно с неустойка за
разваляне на договора в размер на продажната цена на акциите.
Със Споразумителен протокол от 13.03.2023 г. дружествата „Пимаро България“
АД, „Хайбрид“ ЕООД, „Вестпарк Файненшъл Груп“ с.а., Люксембург са се
споразумели, че първите две дружества прехвърлят на „Хайбрид“ ЕООД правата си на
обратно изкупуване по процесните договори. Представеният с исковата молба
екземпляр е изключен от доказателствата по делото по реда на чл. 183 ГПК, но по
делото е представен и друг екземпляр, който не е оспорван и не е изключван от
доказателствата по делото.
На 29.03.2023 г. на „Вианд“ ЕАД е връчена нотариална покана от „Хайбрид“
ЕООД, с която е заявено, че се упражнява правото на изкупуване на акциите на
Николово и се изисква представянето на документи, включително декларации в 3-
дневен срок от поканата. Посочено е, че в случай, че в указания срок не бъдат
представени поисканите декларации или същите се окажат неверни, това ще се счита
за отказ от изкупуване и тогава нотариалната покана следва да се приеме като
уведомление за разваляне на предварителния договор от 2019 г., поради виновно
неизпълнение задълженията на Продавача.
Представена е и нотариална покана от „Вианд“ ЕАД до „Хайбрид“ ЕАД връчена
на 03.04.2023 г. (според признание на „Хайбрид“ ЕООД в негово последващо писмо до
„Вианд“ ЕАД), в която е заявена готовност за обратна продажба на акциите на
Николово и са направени декларациите по чл. 11 от Предварителния договор.
Видно от последваща нотариална покана от „Хайбрид“ ЕООД до „Вианд“ ЕАД,
връчена на 12.04.2023 г., в нея е посочено, че „Вианд“ ЕАД не са представили цялата
изискана информация, необходима за определяне цената на обратно изкупуване.
Посочено е още, че на „Хайбрид“ ЕООД е известно, че от 2022 г. „Алекстрейд“ ЕООД
8
претендира по извънсъдебен ред от „Свинекомплекс Николово“ АД парична претенция
в размер на 1 305 000 лева, представляващи извършени подобрения в наети в
„Свинекомплекс Николово“ сгради, както и претенция за връщане на оборудване на
стойност 664 000 лева. Заявено е и знание за предявяване на претенциите по съдебен
ред. Тези претенции били известни на „Вианд“ ЕАД, тъй като „Алекстрейд“ ЕООД ги
уведомили за тях с нотариална покана, връчена на 01.09.2022 г. посочено е и
неизпълнението на други дължими гаранции. Направено е изявление за разваляне на
предварителния договор и е претендирана неустойката по чл. 14.1.1. от негов размер
на 3 174 462 лева.
С последваща нотариална покана „Вианд“ ЕАД е отговорило, че посочената
претенция е отправена до „Свинекомплекс Николово“ АД и „Вианд“ ЕАД с
нотариална покана, връчена още на 15.09.2020 г., изходяща от „Алекстрейд“ ООД и
Пимаро, Вестпарки и Хайбрид. Към онзи момент Алекстрейд и Хайбрид се
контролирали от лицето А. Л. С.. Изложени са доводи за неоснователност на сочените
претенции. Изрично е изразена готовност за обратно прехвърляне на акциите.
В последваща нотариална покана до „Вианд“ ЕАД, връчена на 18.05.2023 г.
„Хайбрид“ ЕООД е посочило наред с друго, че за него вече не е налице интерес от
сключване на сделка за придобиване собствеността върху акциите на „Свинекомплекс
Николово“ АД (стр. 3 от поканата). Отново е претендирана неустойката, уговорена в
чл. 14.1.1 от предварителния договор.
С нотариален акт № 195, т. 7, дело № 1521/19.03.2024 г. „Свинекомплекс
Николово“ АД е продало свои поземлени имоти и сгради на „Мегафрукт Логистик“
ООД.
Приетото заключение на СГЕ, изготвено от вещото лице С. Б., установява, че
подписите на първа и втора страница от Споразумителен протокол за А. Б.,
представител на „Пимаро България“ АД и „Мейр Марк Клабин – изп. Директор на
„Вестпарк файненшъл груп“ с.а., са копия на подписи, положени от същите лица.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл.
14, т. 1.1. от процесния предварителен договор, която е уговорена за неизпълнение на
задължението на Продавача – ответник да даде вярна декларация относно всички
обстоятелства по чл. 11, т. от 1 до 10, като в случая се твърди, че той е дал невярна
декларация по чл. 11, т. 10 от предварителния договор, а именно, че към момента на
прехвърляне на процесните акции от капитала на „Свинекомплекс Николово“ АД при
обратното изкупуване, срещу това дружество няма съдебни или извънсъдебни
претенции от трети лица.
За да бъде основателна претенцията по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за
неизпълнение на посоченото задължение следва да бъде доказано по делото
сключването на валиден договор между страните, наличието на изрична уговорка за
дължимостта на неустойка при такова неизпълнение, изправност на страната, която я
претендира, виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна и размера
на неустойката.
Между страните по делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства
се установява, че във връзка с прехвърлянето вместо плащане на задължения на
„Алекстрейд“ ООД на акциите на трите дружества „Пимаро България“ АД, „Хайбрид“
ЕООД, „Вестпарк Файненшъл Груп“ с.а., Люксембург от „Свинекомплекс Николово“
АД с договор от 21.06. 2019 г. на кредитора „Вианд“ ЕАД, между тези три дружества и
„Вианд“ ЕАД е бил сключен и валиден Предварителен договор за покупко-продажба
9
на акции, представляващ Анекс „Б“ към договор за продажба на акции от 21.06.2019 г.,
по който предварителен договор ответникът „Вианд” ЕАД е Продавач, а „Хайбрид“
ЕООД е един от възможните Купувачи. Липсва и спор относно неговите клаузи,
включително, че в чл. 11.10 е уговорено задължение на Продавача да декларира пред
Купувача, че към момента на обратно прехвърляне на процесните акции от капитала на
„Свинекомплекс Николово“ АД срещу последното дружество няма съдебни или
извънсъдебни претенции от трети лица, както и че в чл. 14, т. 1.1 е уговорено
задължение за заплащане на неустойка в размер на продажната цена на акциите в
случай, че някоя от декларациите по чл. 11 е невярна.
При преценка основателността на иска за неустойка следва да бъде взето
предвид приетото в постоянната практика на ВКС, че неустойка се дължи само в
случаите и при условията, за които е договорена, като задължението за неустойка се
поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя
обезпечава и обезщетява (така решение № 111/28.07.2009 г. по т. дело № 714/2008 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 240/15.01.2014 г. по т.д. № 959/2012 г. на ВКС, II т.о.)
В случая е спорно между страните какво е съдържанието на задължението,
обезпечено с неустойката по чл. 14, т. 1.1 от Предварителния договор. Според ищеца-
жалбоподател, тази неустойка всъщност обезпечава задължението на ответника да
запази непроменено имущественото състояние на „Свинекомплекс Николово“ АД след
сключване на договор за продажба на акции от 21.06.2019 г., с който „Хайбрид“ ЕООД
и още две дружества са прехвърлили на „Вианд“ ЕАД акциите си от капитала на
„Свинекомплекс Николово“ АД, както и запазване цената на акциите при обратното
изкупуване.
Настоящият съдебен състав намира това тълкуване на ищеца-жалбоподател за
невярно, защото нито с договора от 21.06.2019 г., нито в Предварителния договор от
същата дата ответникът е поемал задължение да не променя имущественото състояние
на свинекомплекса. Напротив, такава възможност е допускана от страните, поради
което именно те са уговорили, че при евентуалното упражняване на кол опция за
обратно изкупуване на акциите от Продавачите по основния договор, при определяне
цената на обратното изкупуване ще бъде взето предвид всяко намаляване на активите
на „Свинекомплекс Николово“ АД (така чл. 14.6.4 от основния договор и чл. 4 от
Предварителния договор). Т.е., предвиден е механизъм за коригиране цената на
акциите в случай на промяна в активите на свинекомплекса, което само по себе си
означава, че е допускана възможност за такава промяна. Ето защо и неустойката не
може да обезпечава непоето задължение, а само това за вярна декларация по чл. 11.10
от договора.
Във връзка с възражението на въззиваемия, че дадената от него декларация по
чл. 11.10 е дадена в момент, предхождащ прехвърлянето на акциите, поради което
обстоятелството, че е невярна не може да активира отговорността му за вреди, при
тълкуване разпоредбата на чл. 11 от Предварителния договор и в частност чл. 11.10 от
него и съобразяване на смисъла му с останалите уговорки между страните,
включително чл. 14, при спазване нормата на чл. 20 ЗЗД, настоящият съдебен състав
намира следното:
С чл. 11 от Предварителния договор Продавачът по него се е задължил да
декларира пред Купувача различни обстоятелства, свързани с правното и имуществено
състояние на „Свинекомплекс Николово“ АД и акциите от капитала му. Това са все
обстоятелства, имащи значение за определяне справедливата пазарна цена на акциите
от капитала на дружеството към определен момент, следващ изявлението на Купувача,
че упражнява кол опцията за обратно изкупуване и предхождащ тяхното обратно
прехвърляне. Посоченият в някои от точките момент, към който съответното
10
обстоятелство е такова, каквото се декларира, а именно към момента на прехвърляне,
според настоящият съдебен състав определя крайния момент на един период,
започващ от изявлението за упражняване на кол опцията до самото прехвърляне, тъй
като логично към момента на прехвърляне цената следва да е вече определена, а както
бе посочено, тези обстоятелства имат значение именно за нейното определяне. Ето
защо съдът не възприема виждането на ответника, че значение за определяне дали е
налице или не е неизпълнение на задължението за деклариране, следва да се разглежда
само към момента на прехвърляне на акциите. Този момент е крайният, в който следва
да е вярна дадената декларация, доколкото декларираното с нея обстоятелство е
относимо към цената по прехвърлянето.
Извод относно посоченото по-горе, че задължението за вярно деклариране на
съответните обстоятелства не е фиксирано точно и само към момента на
прехвърлянето е и възможността като санкция за невярно деклариране
Предварителният договор за бъде развален от Купувача (чл. 14.1.2), което е възможно
само, ако не е сключен окончателен договор и акциите не са прехвърлени. Ако
задължението за деклариране е стриктно точно към момента на прехвърлянето, то по-
логично като санкция за невярната декларация би следвало да се предвиди
възможност за разваляне на окончателния договор за прехвърляне на акциите,
доколкото към този момент правоотношението по предварителния договор би било
изчерпано.
На следващо място, доколкото в чл. 11.8 се изисква деклариране, че
„Свинекомплекс Николово“ АД няма задължения към трети лица, които не са отразени
в одитирания финансов отчет за съответната последна финансова година, то следва да
се приеме, че под извънсъдебни или съдебни претенции в чл. 11.10 се имат предвид
претенции за неизпълнени задължения, които са спорни и не се признават от
дружеството, поради което и то не ги е отразило като задължения във финансовия си
отчет, което изисква отделното им посочване.
Според този съдебен състав задължението по чл. 11.10 не означава непременно
изискване да се декларира, че няма такива претенции. Както правилно отбелязва
ответникът, доколкото това задължение е поето при сключване на Предварителния
договор през 2019 г., а периодът на кол опцията е четири години, то няма как четири
години по-рано ответникът да се задължи да декларира, че няма да има такива
претенции през 2023 г., доколкото наличието на такива не зависи от неговата воля.
Разумът и логиката водят до извод, че всъщност целта на задължението е да се
положат усилия от страна на Продавача по Предварителния договор да осигури липса
на такива претенции, но ако такива има до момента на обратното прехвърляне на
акциите, то това обстоятелство следва да бъде обявено на Купувача, доколкото същото
има значение за определяне цената на акциите при съобразяване риска от
допълнително задлъжняване на свинекомплекса, а и за крайното решение дали да се
изкупят обратно акциите. Всъщност може да се предположи обосновано, че това
задължение всъщност отразява наличието на интерес у купувача да изкупи обратно
акциите само в случай, че такива неосчетоводени спорни претенции няма, но от друга
страна тази липса не е въздигната в условие за изкупуването. Т.е., задължението по чл.
11.10 от Предварителния договор за вярно деклариране, свързано със санкцията по чл.
14.1.1 е всъщност да се декларира както липсата на такива претенции при положени
съответни усилия за предотвратяването им, така и наличието на такива претенции, ако
все пак ги има (предвид обстоятелството, че наличието им до голяма степен зависи от
волята на трети лица), за да може да бъде определена справедливата пазарна цена при
изкупуването.
Ето защо и доколкото по делото се установява от разменените между страните
11
по делото нотариални покани, че още през 2021 г. и след това е имало финансови
претенции към „Свинекомплекс Николово“ АД от „Алекстрейд“ ООД и същите са
продължили и до 2023 г., когато претенцията е съдебно предявена, то направената от
„Вианд“ ЕАД декларация в нотариална покана от 03.04.2023 г., която е в отговор на
изявление на „Хайбрид“ ЕООД от 29.03.2023 г., че упражнява кол опцията, че към
свинекомплекса няма извънсъдебни или съдебни претенции от трети лица, се явява
невярна и в този смисъл е налице неизпълнение на задължението по чл. 11.10 от
Предварителния договор.
Дали обаче това неизпълнение е основание за търсене на неустойката по чл.
14.1.1 от Предварителния договор? На този въпрос следва да се отговори отрицателно
при следните съображения:
Логиката на уговорките между страните води до извод, че вредите от
посоченото неизпълнение следва да са такива, които настъпват след прехвърляне на
акциите, т.е., това са вреди от сключване на договор за прехвърляне на акциите и това
реално прехвърляне при цена, по-висока от справедливата пазарна цена. Както бе
казано информацията относно наличието или липсата на каквито и да е претенции от
трети лица, които са спорни и не са осчетоводени, е необходима за определяне цената
на акциите. Ако са налице такива претенции и те не са съобщени своевременно от
Продавача, и „Свинекомплекс Николово“ АД по-късно бъде осъдено да заплати сумите
по претенциите, което ще доведе до намаляване на активите му, то би се оказало, че
Купувачът е платил цена за акциите, която е по-висока от действителната. Т.е., вредата
му би възникнала от появата на нови неоспорими вземания след сключване на
договора за прехвърляне на акции, при което той ще се окаже, че е платил по-висока
цена на акциите от действителната вследствие неизпълнението на Продавача. Именно
към обезщетяване на тези вреди е насочена неустойката по чл. 14.1.1 от
Предварителния договор и само такива е възможно да настъпят от неизпълнението на
задължението по чл. 11.10.
В конкретния случай страните не твърдят да са сключвали договор за обратно
изкупуване на акциите или същите да са прехвърлени обратно. Напротив, всяка страна
твърди, че в различен момент е развалила Предварителния договор. При това
положение всяка страна, включително ищецът, могат да търсят неустойка за разваляне
на предварителния договор, каквато не се претендира, а не неустойка за
неизпълнението му.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя твърдение, че претендираната
неустойка обезпечавала вреди, изразяващи се разликата между цената, на която
продало акциите и действителната стойност на активите на свинекомплекса по това
време, за които се твърди, че определяли по-висока цена от продажната. Дори да е
могло такива вреди да бъдат предвидени при сключване на Предварителния договор,
те не са в пряка причинна връзка с неизпълнението за вярна декларация по чл. 11.10.,
защото, в такава връзка би било само завишаването на реалната продажна цена.
Ищецът няма задължение да изкупи обратно акциите (това е само опция), нито пък
има задължение за ответника да продаде обратно акциите на точно същата цена при
упражняването й, като запази същото имуществото на свинекомплекса. Напротив, още
в чл. 14.6.3. о Договора за покупко-продажба на акции от 21.06.2019 г. е предвидено,
че пазарната цена на обратно изкупуване е справедливата пазарна цена на акциите на
Николово, определяна по правилата за продажба на акциите, продавани на
регулирания пазар.
На следващо място, основателно е възражението на ответника, че ищецът е
знаел за претенциите на „Алекстрейд“ ООД. Това е най-малко така, тъй като при
справка в търговския регистър по партидата на това дружество се установява, че
12
управителят му Ангел Стумбов, който го е представлявал в периода юли 2019 г. – март
2023 г., е управител и на „Хайбрид“ ЕООД от април 2013 г. до сега. Т.е., при знание за
това обстоятелство и неоснователното му несъобразяване при определяне на цената на
акциите на „Свинекомплекс Николаево“ АД или при вземане на решение за купуването
им въпреки наличието на тези претенции, независимо дали декларацията по чл. 11.10
от Предварителния договор сочи наличието на претенцията, Продавачът „Вианд“ ЕАД
би се освободил от отговорност за вредите, на основание чл. 83, ал. 2 ЗЗД, съотв., не би
носил отговорност и за претендираната неустойка.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя срещу правилността на
изводите на първата инстанция, че уговорената в чл. 14.1.1 неустойка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
В т. 3 на ТР №1/09 г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, както и че
„прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави, като прекомерността се изследва към момента на неизпълнението.
Според мотивите на тълкувателно решение при спор за валидност на уговорената
неустойка преценката за нейната нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави при използване на някои от следните примерно изброени критерии: 1.
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека; 3.
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение
на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и др.
В случая се претендира неустойка, уговорена при неизпълнение не на основно, а
на спомагателно непарично задължение и имаща компенсаторен характер по
отношение евентуални вреди от това неизпълнение, изразяващи се в загуба от
заплащането на цена за акциите, по-висока от действителната. Тази неустойка е равна
на продажната цена, при която са купени акциите или в случая най-малко 3 174 462
лева. Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в
гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената компенсаторна
неустойка е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито
с възможните вреди от неизпълнение на задължението по чл. 11.10. Така не е
предвиден никакъв механизъм за съобразяване крайния размер на неустойката с
размера на предвидимите вреди, когато недекларираната претенция е с малък размер и
се отразява незначително на цената на акциите, доколкото задълженията са само един
елемент от множество други, които се вземат предвид при определяне цената на една
акция. Имайки размера на платената продажна цена, неустойката очевидно има
предимно санкционен характер и присъждането й би довело до несправедливия правен
резултат купувачът да получи обратно цялата платена цена под формата на неустойка,
въпреки изправността на продавача по отношение изпълнението на основното си
задължение да прехвърли обратно акциите на купувача. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на купувача за сметка на продавача.
Поради това и с оглед указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС съдържащата се в чл. 14.1.1 от Предварителния договор неустойка
13
следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Нищожността на
неустоечната клауза изключва възникването на претендираното с иска по чл.92 ЗЗД
вземане за неустойка и обуславя неоснователност на исковата претенция в за част от
пълния размер на уговорената с договора между страните неустойка.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен с
крайния извод на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че същата е частично основателна.
Ответникът е доказал уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
86 400 лева с ДДС. Същото е почти равно на минималното, определено по Наредба №
1/2004 на ВАдвС при цена на иска 3 174 462 лева. Посочената Наредба не е
задължителна за съда, но следва да служи като ориентир при определяне на
справедливото възнаграждение, съобразно чл. 36, ал. 2 ЗА. Настоящият съдебен състав
намира за справедливо правилото на чл. 2, ал. 7 от Наредбата, че при частични искове
възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер
на вземането независимо за каква част от него е предявен искът. Това е така, тъй като
при отхвърляне на първия частичен иск, се преклудира възможността да се търси
разликата, а при уважаването на такъв иск, значително се редуцира възможността за
правопогасяващи възражения на ответника. Т.е., на практика с процесуалните си
действия по първия частичен иск страните защитават цялото вземане.
На следващо място, фактическата и правна сложност на настоящото дело е над
средната, предвид въведените в процеса множество фактически твърдения и съответно
възражения. Като ориентир за това не може да служи обстоятелството, че
първоинстанционният съд е избрал да се произнесе само по част от тях.
Не на последно място процесуалният представител на ответника е проявил
значителна процесуална активност.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че справедливото адвокатско
възнаграждение не би било по-ниско от 60 000 лева, в какъвто размер ответникът
следва да бъде възмезден. Ето защо обжалваното определение следва да бъде
отменено и вместо него на ответника следва да бъдат присъдени още 38 000 лева.
По разноските: При този изход от спора, право на разноски пред настоящата
инстанция има въззиваемият. Той е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 43 200 лева, както и 15 лева за частна жалба и 0.50 лева държавна такса за
препис от нея, които следва да му бъдат заплатени от насрещната страна.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 721/25.05.2024 г. по т.д. № 991/2023 г. на СГС, VI-
17 състав.
ОТМЕНЯ определение от 12.08.2024 г. на СГС, VI-17 състав по т.д. № 991/2023
г. и вместо него постановява:
ДОПУСКА изменение на решението по т.д. № 991/2023 г. на СГС, VI-17 състав
в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Хайбрид“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на „Вианд“ ЕАД, ЕИК ********* още 38 000 лева – разноски пред СГС.
14
ОСЪЖДА „Хайбрид“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Вианд“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата 43 215.50 лева – разноски пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „Алекстрейд“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15