Определение по дело №113/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 203 и сл от АПК във вр. чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба на адв. К. Г. Т. с адрес за призоваване гр. Елена, [улица] и посочен електронен адрес, против Административния ръководител- Председател на Окръжен съд Велико Търново гр. В. Търново, [улица] за причинените му неимуществени вреди в резултат на отменен административен акт – отказ за предоставяне на обществена информация, по Преписка № 2/2023г. по описа на ВТОС, отменен с Решение№189/27.6.2023г. , постановено по адм.д. 301/2023г. по описа на АСВТ, както и от нарушение на чл. 6§1 от КЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок за сумата от 8 000 швейцарски франка.

С Разпореждане от 435/7.02.2025г. по настоящото дело съдът е оставил без движение подадената искова молба, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 т. 3 от ГПК във вр. С чл. 144 АПК тъй като цената на иска не е посочена в български лева, на чл. 128, т.2 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК към нея не е приложено банково бордеро за внесена д.т. в размер на 10 лева и неправилно посочване на ответника по иска съгласно чл. 205, ал.1 от АПК, тъй като в исковата молба е посочен Председател на ВТОС, а такъв следва да бъде ЮЛ, в чиито състав се намира органът издал отменения административен акт т.е. ВТОС.

С молби вх. № 656/13.2.2025г., вх. № 709/17.2.2025г. и молба вх. № 732/17.2.2025г. ищецът е отстранил горепосочените в Разпореждането нередовности на исковата молба, при което като ответник е посочен, ВТОС, ЮЛ, в чиито състав е органът, постановил административния акт, отменен от АСВТ, а именно Председател на ВТОС съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.1 от АПК.

Цената на иска е 16 571,13 лева, ведно със законната лихва от датата на отмяна на ИАА-21.4.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ФАКТИТЕ НА КОИТО ОСНОВАВА ПРЕТЕНЦИЯТА си ищеца са следните :

Ищецът е подал Заявление за достъп до обществена информация рег. № 3430/4.4.2023г. до Председател на ВТОС който представлява задължените по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ лица с предмет: получаване на достъп до обществена информация чрез предоставяне на копие от Заповедта , сочена като основание за преразпределение или разпределение по график на дела на ВТОС ръчно / график, като тези ссведения касаят начина на изпълнение на заложения в чл. 9 от ЗСВ принцип на разпределение на делата в органите на съдебната власт чрез случайния подбор посредством електронно разпределение, съобразно поредността на постъпването им. Информацията, определена като сведения в конкретна Заповед, сочена в протоколите за разпределение на делата като основание за ръчното им разпределение или преразпределение, съответно параметрите , по които са били избрани докладчиците с оглед датата, на която е извършено разпределението ,за да може да си формира мнение за дейността на ВТОС.

По това Заявление, Председател на ВТОС се е произнесъл с Решение от 21.4.2023г., в което е обективиран изричен отказ за предоставяне на обществена информация, по Преписка № 2/2023г. по описа на ВТОС, с мотива, че по реда на ЗДОИ се предоставя информация, а не актове, каквито са съдебните такива и Заповед на Председателя.

Този отказ е отменен с Решение № 189/27.6.2023г. по адм.д. 301/23г. по описа на Административен съд Велико Търново, и преписката е върната на Председател на ВТОС с указания за точното прилагане на закона и е определен 14 дневен срок за произнасяне по Заявлението.

От този отменен по съдебен ред административен акт като пряка и непосредствена последица за ищеца са причинени неимуществени вреди изразяващи се накърнено е чувството му за справедливост, изпитвал безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентния орган, обида от незачитане правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Засягането на неимуществената сфера е значително, в резултат на генериране на негативни емоции- хроничен стрел, нарушен сън, тревожност, депресия, раздразненост, подтиснато настроение, хронично главоболие настъпило разстройство на адаптацията, което и до момента на подаване на исковата молба не е отшумяла.

ОТНОСИМАТА ПРАВНА УРЕДБА: Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Съгласно чл.1 , ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за предите, причинени на гражданите и ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод извършване на административна дейност, както и в за вредите причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни актове .

ДОПУСТИМОСТ НА ПОДАДЕНИЯ ИСК: С разпоредбата на чл. 204, ал. 1 – 2 АПК, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна по съответния ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Само в този случай, при липсата на тази предпоставка съдът може да прекрати делото без да разглежда исковата молба по същество на спора. Тъй като се претендират вреди, като резултат от незаконосъобразен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК във вр. С чл. от ЗДОИ, то след като е налице отмяна по съдебен ред на същия като незаконосъобразен, подадената искова молба се явява процесуално допустима.

В подадения писмен отговор на ответник жалба се посочва, че искът е недопустим, тъй като правната квалификация на същия е нарушение на чл. 6, §1 от КЗПЧОС във вр. С чл. 2б от ЗОДОВ. В допълнително подадено становище на ищеца, след като му е връчен отговорът на ответника по иска, същият уточнява, че претендира обезщетение за настъпили неимуществени вреди от отменен по съдебен ред административен акт.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: С оглед на така уточненото, в подадената молба с вх. № 1259/21.3.2025г. предявеният иск е с правно основание чл. 203 и сл. От АПК във вр. С чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и касае обезщетение за вреди настъпили от незаконосъобразен акт на орган при и по повод административна дейност, отменен по съдебен ред. Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗДД Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на . 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на причинените вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ :”§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.”.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ

1/.Елемент на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., , ОСГК, което съгласно т.3 и т.4, е елемент на фактическия състав, като в конкретния случай отменен ИАА, което се доказва от постановеното Решение на АСВТ.

2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,а именно наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и отменения административен акт или бездействията и действията на администрацията. В решение №1258/2008г. на ВКС по гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени „вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя, в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното лице, и вредата. Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба като следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции. „По повод” изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други.

В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът следи служебно за съпричиняването или за наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от ответната страна.

КОИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА се признават- НЯМА такива.

КОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва В., тъй като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови служители при и по повод възложената им административна дейност..

Водим от горното осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като ИЩЕЦ адв. К. Т. гр. Елена, [улица]

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК – ВТОС гр. В. Търново, [улица]

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 7 от 25.11.2010 г. на ВАС задължително е участието на прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново.

ИЗИСКВА от АСВТ за прилагане на адм.д. 301/23г.

ОБЯВЯВА на страните проекто- доклад по чл. 146 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.4.2025г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Велико Търново

.ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните и на ОТВЕТНИКА и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВЕЛИКО ТЪРНОВО,