РЕШЕНИЕ № 5
гр. Пазарджик, 07.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на четиринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
65/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от Д.И.В., ЕГН **********,***, чрез адв. К. ***, срещу
„ПРОТЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 9, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 26 422.10
лева, представляваща сбор от 16 279.90 лева
(стойност на разхода, необходим на ищеца да поправи некачествената работа на
ответника) и
10 142.20 лева (сумата, с
която се иска намаляване на договореното възнаграждение), на основание чл.
79, ал. 1 вр. чл. 265 от ЗЗД, и сумата от 1 833.90
лева, представляваща
стойността на договорени и заплатени, но количествено неизвършени СМР, която ищецът
желае да му бъде върната
от ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД (относно
правната квалификация - Решение № 94 от 2.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 133/2010
г., II т. о. и изрично по настоящия казус Определение №
246 от 09.06.2017 г. по ч. в. гр. д. № 267/2017 г. на Апелативен съд –
Пловдив), ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 12.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и
направените по делото разноски.
Ищецът основава предявените искове на
следните фактически твърдения:
В исковата молба
се твърди, че на 10.05.2016 г. между ищеца и ответника бил сключен договор
за строителство с предмет „преустройство, реконструкция и надстройка на
съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ № кв. по плана на гр. Белово. Стойността на
договорените СМР била 73 210 лева. Срокът за изпълнението им е бил
определен на 66 работни дни, считано от сключването на договора, т. е. до
15.08.2016 г. Молителят твърди, че за периода 23.08.2016 г. – 28.11.2016 г. с
пет парични банкови превода е превел на ответното дружество 39 028.52
лева, а за периода май 2016 г. – юни 2016 г. е предал в брой срещу разписки
суми в общ размер на 55 455 лева. Така сформираната обща сума от
94 483.52 лева молителят излага, че е получена от ответника на основание
процесния договор от 10.05.2016 г. От тази сума следвало да се приспаднат
6 210 лева, представляващи стойността на инвестиционния проект – разход,
дължим от възложителя, макар и заплатен от ответника, респ. сумата от
88 273.52 лева е цената на договорените СМР. Излага се, че работата не е
извършена в срок, същата е некачествена, не са спазени техническите и нормативни
стандарти при изпълнението й, вложени са некачествени материали, надписани са,
че са извършени определени строителни дейности, които реално липсват. Заявява,
че в хода на строителния процес, в резултат на наложили се поради спецификата
на първоначално извършеното, било сключено допълнително споразумение между
страните за извършване на допълнителни СМР. Изрично ищецът сочи в уточнителната
си молба от 26.04.2017 г., че с основния договор са договорени СМР по вид и в
размер на 73 210 лева, а с допълнителното споразумение са договорени само
видовете на допълнителните работи, но без посочване на тяхната стойност, поради
което прави извод, че същите (допълнителните) следва да се остойностят по
средна пазарна цена. Подробно посочва по всяко едно твърдение в какво се състои
разликата между това, което молителят счита че дължи и това, което ответникът
претендира за плащане. Ответникът не съставял актовете, изисквани по Наредба №
3/2003 г. – обр. 7, 12 и 14. Петитумът на исковата молба съдържа искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 28 256 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата. С уточнителна молба ищецът е конкретизирал претенциите
си.
След
проведен инстанционен контрол, в
мотивите на Определение №
246 от 09.06.2017 г. по ч. в. гр. д. № 267/2017 г. на Апелативен
съд – Пловдив са дадени
задължителни указания за настоящия първоинстанционен съд да приеме, че в случая
се касае до два обективно съединени иска – първи по чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 265 от ЗЗД за сумата от 26 421 лева и втори по чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 1 833.90 лева.
Първият иск
за сумата от 26 422.10 лева,
представлява сбор от претенции за 16 279.90 лева
(стойността на разхода, необходим на ищеца да поправи некачествената
работа на ответника – чл. 265, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД) и 10 142.20 лева
(сумата, с която се иска намаляване на договореното възнаграждение - чл. 265,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, представляваща сбор от 6 520.04 лв. и 3 622.16 лв.). Вторият иск за
сумата от 1 833.90
лева, представлява стойността на
договорените и заплатени, но неизвършени СМР, за която
ищецът желае връщането й от ответника на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С оглед
задължителните указания на въззивния съд, а именно, че макар разпоредбата на
чл. 265, ал. 1 от ЗЗД да предоставя три изборни възможности на възложителя да
възстанови правото си, всъщност се касае до
един иск по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД. При това разбиране настоящият състав на
съда намира, че искът предоставен на възложителя по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на разходите, необходими за
поправката и намаление на възнаграждението, доколкото представлява един иск, е осъдителен по своя характер. Предвид на
това, е указал на ищеца
да обоснове правен интерес относно претенцията за сумата от 10 142.20
лева, за която сочи, че представлява искане за намаление на възнаграждението,
като уточни тази сума платена ли е на ответника. С уточнителна молба от
28.06.2017 г. ищецът заявява, че сумата от 10 142.20
лева е платена на ответника-изпълнител и същата е включена в общия размер на
платеното възнаграждение от 88 273.52 лева.
В срока по чл. 367 от ГПК е подаден
отговор на исковата молба от „ПРОТЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, в който се заявява, че искът е
неоснователен. По същество не се оспорва сключването на основния договор от
10.05.2016 г., но се оспорва страните да са договорили възложените СМР, в т. ч.
за изградената ел. инсталация, покривна конструкция, външна ВиК инсталация,
дренажна система и т. н. (част от които са предмет на допълнителните СМР) да
трябва да съответстват на какъвто и да било проект, още по-малко на
представения от ищеца, съгласуван на 28.05.2016 г., проект за обекта. Сочи се,
че за всички извършени СМР с бетон, ответникът е водил бетонов дневник за
обекта с приложени към него сертификати, издадени от производителя на бетон.
Ответникът редовно е водил заповедната книга на обекта и е издавал съответните
актове по Наредба № 3/2003 г. Твърди се, че всички основни СМР са изпълнени
изцяло и в срок, приети са от възложителя без забележки и са заплатени изцяло и
в срок от възложителя. Заявява се, че за допълнително извършените СМР изобщо
няма сключен договор. Въпреки че отрича да има сключено съглашение за
допълнителните СМР, ответникът посочва, че ищецът му е възложил такива за обект
„Белово“ в размер на 10 884.26 лева, а след изпълнението им и други
допълнителни СМР в размер на 14 976 лева (за приземен етаж и т. н.), както
и за доставка и монтаж на инсталация за отопление и климатизация от
подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД в размер на 10 000 лева. Твърденията си
подкрепя с представяне на доказателства, идентични на представените от ищеца –
два броя КСС за допълнителни СМР, наименовани „Допълнителни СМР на обект
„Белово“ и „Белово приземен етаж“ (л. 11-13, представени от ищеца и л. 110-112,
представени от ответника). Поддържа, че възнаграждението по основния договор и
допълнителните споразумения за допълнителните СМР е в общ размер от
109 070.26 лева. Признава, че към този момент възложителят му е заплатил
сумата от 88 273.52 лева, като излага, че остава остатък за доплащане в
размер на 20 796.74 лева (за тази сума ответникът е предявил насрещен иск,
който съдът не е приел за разглеждане в настоящото производство и го е изпратил
по подсъдност на компетентния съд с влязло в сила определение). Изрично се
заявява, че всички допълнителни СМР са изпълнени изцяло от изпълнителя.
Аргументира се, че доколкото няма договорено задължение в тежест на изпълнителя
да съобразява одобрен проект за обекта, то предмет на установяване в
производството е единствено дали работата е изпълнена така, че да бъде годна за
обикновеното или предвиденото по договора предназначение, в т. ч. и за
допълнителните СМР. Многократно извършваните плащания по договора и
допълнителните СМР следва да се тълкуват като приемане на извършената работа.
Сочи се, че възраженията на ищеца по изпълнението са възникнали, след като
изпълнителят го е уведомил, че има за доплащане сума от 20 796.74 лева.
След като при приемането възложителят не е направил възраженията си, то
работата следва да се счита за приета съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.
В срока по чл.
372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се отговаря на
възраженията на ответника. Излага се, че доколкото работата касае строителен
процес, то няма как да не се изисква задължително одобряване на инвестиционен
проект, който бил ангажимент на ответника. В тази връзка ответникът възложил на
проектантско бюро „ПМ АРХ“ ЕООД изготвянето на такъв. Въз основа на дадено от
възложителя нотариално заверено пълномощно в полза на управителя на ответното
дружество Б.Т., последният се подписвал в качеството си на възложител.
Постъпил е
допълнителен отговор на допълнителната искова молба по реда и в срока на чл.
373 от ГПК, с който се оспорва допълнителната искова молба. Сочи се, че пълномощното
е предоставено не на ответното дружество или на неговия управител, а лично на
физическото лице Б Т, като поради различните правни субекти, не може да се
приеме, че дружеството е имало задължение да възлага изготвяне на проект за
обекта. Като обобщение ответникът счита, че всички възражения за несъотвествие
с одобрения проект следва да се приемат за неоснователни, тъй като дружеството
не е поемало такова договорно задължение.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран
е родовокомпетентният
съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
От фактическа страна съдът приема следното:
Между страните
не се спори, че на 10.05.2016 г. между ищеца, като възложител, и ответното
дружество, като изпълнител, е сключен договор за строителство с предмет
извършване на строително-монтажни работи /СМР/ съгласно двустранно подписана оферта,
приложена към договора, с предмет „преустройство, реконструкция и надстройка на
съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ №, кв. по плана на гр. Белово, област Пазарджик.
Видно от офертата, възложената работа включва демонтаж и реконструкция на
сграда. Изпълнението е предвидено да се осъществи на четири етапа, описани
както следва: І Етап – демонтаж (покривна конструкция, жилищен етаж, част от
каменни зидове и навеси) – 7 000 лева; ІІ Етап – фундаменти, колони, шайби
и стоманобетонна плоча К+/- 0.00 /кофраж, арматура, бетон по одобрен проект/ -
23 435 лева; ІІІ Етап – зидария, кофраж, арматура и стоманобетонна плоча
К+2.75 по одобрен проект – 19 850 лева и ІV Етап – зидария, кофраж, бетон,
дървена покривна конструкция и керемиди – 16 925 лева; механизация и
транспорт – 6 000 лева, или всичко общо 73 210 лева. Офертата е
подписана за възложител от ищеца и за изпълнител - от Б.Т., като управител на
ответното дружество. Срокът за изпълнение на работата е 66 работни дни, считано
от датата на подписването на договора. Уговорена е възможност за промяна на
цената при извършване на допълнителни СМР, непредвидени в офертата.
Изпълнителят е поел задължението да изработи поръчаното качествено и в срок,
като отговорността му е по ЗЗД, вкл. за влагане на материали с лошо качество. Поето
е задължение, след писмено уведомяване от възложителя, изпълнителят да започне
отстраняване на появили се дефекти в 10-дневен срок. Плащането е разпоредено да
се извършва преди започване на всеки етап от строителството.
Между страните
не е спорно, че възложителят е поръчал допълнителни СМР на процесния обект, описани
в КСС „Допълнителни СМР на обект „Белово“ и „Белово приземен етаж“ (л. 11-13,
представени от ищеца, респ. л. 110-112 от ответника), но е спорно на каква
цена, доколкото ищецът твърди че са договорени само видове допълнителни СМР без
конкретно остойностяване. В приетата КСС е посочено количество,
единична цена и обща стойност на отделните видове СМР – напр.
механизацията (багер, бобкат, трамбовка) на стойност 1 480 лева, подливане
на бетон К 0.00 дебели стени – на стойност 1 920 лева, тухлена зидария
покривен етаж К +5.80 – на стойност 962 лева и т. н. Същата обаче изхожда от
изпълнителя и няма данни да е одобрена от възложителя.
Не е спорно и че
ответникът е получил от ищеца сумата от 88 273.52 лева, представляваща:
цялото предвидено възнаграждение по договора от 73 210 лева и
15 063.52 лева от възнаграждението по възложените от ищеца допълнителни
СМР.
Тези
обстоятелства съдът изрично е отделил като безспорни с определение по
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК в доклада по делото.
По делото е
приет одобрен на 08.06.2016 г. от гл. архитект на Община Белово инвестиционен
проект за обект: „Преустройство, реконструкция и надстройка на съществуваща
еднофамилна жилищна сграда в УПИ, кв. по
плана на гр. Белово“. Видно от обяснителната записка към него, сградата е
проектирано да се изпълни по монолитен начин като се запазят част от каменните
зидове на съществуващата сграда. Предвидено е да се съборят съществуващите
тухлени зидове до кота 0.00 и да се изпълнят нови стоманобетонови плочи на кота
-0.05 и кота +2.75. По делото са приети актове обр. № 7, 12 и 14 от Наредба №
3/31.07.2003 г. за процесния обект. В откритото съдебно заседание от 18.05.2018
г. процесуалният представител на ответника потвърди, че изпълнителят-ответник е
изпълнявал договора, работейки по проектите, представени от ищеца и приложени
по делото на л. 40-75.
От показания на Р.М.Т.и
Е.Р.Т.се установява, че свидетелите са работили на обекта, като подробно
излагат какви видове СМР са извършени. Св. Р И. Д сочи, че е установил недостатъци
на обекта два месеца, след като изпълнителят-ответник е приключил работата. Твърди,
че първоначално не достигала вода до къщата, т. к. тръбата била прекъсната.
Тогава се установило, че е налице разлика в предвидената по проект тръба и поставената.
Съдът е изслушал
три единични и една тройна СТЕ.
От
съдебно-техническата
експертиза, изготвена от в. л. С.И., която съдът приема за компетентно изготвена
и обоснована, се установи, че процесната сграда е изпълнена
съгласно одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, като в
хода на строителството са съставяни необходимите актовете по Наредба №
3/31.07.2003 г. – актове обр. № 7, 12 и 14. Действително са налице некачествено
извършени работи по основния договор и допълнително възложените СМР – в частта
относно електрическата инсталацията (монтирани са двужилни вместо трижилни
кабели), както и при направата на покривната конструкция, която не отговаря на
зададения проект. Липсва също така предвидената като допълнително СМР основа на
бетонова стена за ограда. Остойностени са СМР при евентуален демонтаж на
покривната конструкция с цел да се изработи същата съгласно предвижданията на
проекта – за сума от 1 596.43 лева, както и направата на нова такава – за
сума от 11 159.73 лева, за подмяната на двужилни с трижилни кабели –
4 974.54 лева, за изграждане на основа на бетонова стена за ограда (тъй
като същата липсва) – 197.51 лева, като е установено, че е налице надписване в
стойността на положената циментова замазка за 788.52 лева (разликата между
посочените от изпълнителя 1 837 лева и реално изработените 1 048.48
лева = 788.52 лева), респ. е съобразено изпълненото от изпълнителя в повече при
подливането на бетон за сумата от 84.60 лева (разликата между посочените от
изпълнителя 1 920 лева и реално изработените 2 004.60 лева = 84.60 лева). Вещото
лице сочи, че уговорените по договора от 10.05.2016 г. четири етапа на СМР са
извършени с нужното качество и притежават съответната документална
обоснованост, с изключение на ІV етап относно покривната конструкция, за която
се изложи, че не отговаря на одобрения проект. Относно посочените от
изпълнителя стойности за механизация,
тухлена зидария, извозване на отпадъци и т. н. експертът не е изложил конкретно
становище за реално изпълнено на място, тъй като липсва документална
обоснованост за това.
От заключенията по
СТЕ на вещите лица С.И. и Д.З. /обективирани в отделни документи/, приети от
съда за компетентно изготвени, се установява, че новоизградените външни стени
на процесната сграда сключват помежду си ъгли, различни от 90 градуса, като
необходимият разход за коригирането им до прав ъгъл възлиза на 11 422.18
лева. Установява се също така, че на процесния обект е положена ВиК тръба Ф110,
докато по проект предвидената тръба следва да е Ф160, като разходът за
подмяната й, вкл. за задължителното изпълнение на съпъстващите ги 2 бр.
ревизионни шахти, възлиза на сума в размер на 3 067.23 лева.
От
заключението
по СТЕ, изготвено от в. л. П.М., се установи, че действително
е налице изменение на покривната конструкция при съпоставяне с одобрения
инвестиционен проект, доколкото има частично неизпълнени стоманобетонови пояси,
което води до променя начина на подпиране на дървената покривна конструкция. В конкретния
случай поповете (стълбовете) стъпват само върху греди вместо върху
стоманобетонови пояси и греди. Установени са 4 бр. компрометирани греди, които обаче
биха могли да бъдат усилени чрез поставяне паралелно на други нови греди, които
съвместно да поемат натоварването, което не води до извод за необходимост от демонтиране
на изградената покривна конструкция – достатъчно е да се предприемат мерки за
усилването им и не е нужно откриване на покрива понеже се касае до вътрешни
зидове. Не е установено да има провисване на покрива, респ. направен е извод,
че покривната конструкция няма да падне. Не е установено документално отразено
искане на възложителя за поставяне на прозорци в подпокривното пространство.
По въпросите, на
които е отговаряло в. л. П.М. съдът е допуснал тройна СТЕ, която съдът намира
за обоснована и компетентно изготвена. От същата се установява, че изпълнената
покривна конструкция не е компрометирана, а установените изменения
(несъответствия с проекта) съставляват
несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на
чл. 154, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗУТ. Тези изменения се изразяват в изграждане на
надзид с височина от 200 см вместо предвидения по проект от 157 см, като това е
довело до намаляване на проектния наклон на покрива от предвидените 50 % (27
градуса) на 45 % (24 градуса); вместо предвидените 6 бр. дървени греди, върху
които стъпват 6 бр. попа, е изпълнена една решетъчна дървена греда под билото,
подпряна върху 7 бр. дървени греди (подпрени в двата си края върху
стоманобетонови греди № 30 от проекта) и върху една стоманобетонова греда № 23;
дървените ребра са разположени през 50 см осево едно от друго, като размерът им
е по-малък от този по проект. Независимо от това, в о. с. з. вещите лица са
категорични, че така направената конструкция дори е по-добра от предвидената по
проект – ребрата са много точно поставени, като главната столица (билната)
фактически се състои от две греди, вместо предвидената по проект една, което
дава много по-здраво укрепване. Установените на места естествени дефекти по
елементите на дървената покривна конструкция (посиняла дъсчена обшивка,
частично остатъци от дървесна кора по кантовете на 5 бр. дървени ребра, ивици с
посивяване), по отношение на техните механични свойства, са допустими. Не е
установено провисване на решетъчната греда, столици, ребра и дървена покривна
обшивка. Няма носещи дървени елементи, по които да са налице червоядини,
гнилоти, сърцевидни и отлупни пукнатини. Увеличената височина на надзида и
оформянето на прозоречен отвор в него не променят типа покривна конструкция.
При такова несъществено изменение не се налага преизчисляване и усилване на
конструкцията, въпреки че в правомощието на проектанта е да прецени
необходимостта от усилване на същата. Не е установено документално отразено
искане на възложителя за направата на описаните отклонения. Посочено е, че след
фактическото завършване на строежа по реда на чл. 175 ЗУТ следва да се изготви
екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от одобрения
проект.
Правни
изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 265 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Процесният
договор от 10.05.2016 г. между ищеца, като възложител, и ответното
дружество, като изпълнител, с предмет извършване на СМР съгласно двустранно
подписана оферта за „преустройство, реконструкция и надстройка на съществуваща
еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ №, кв. по плана на гр. Белово, област Пазарджик, представлява
договор за строеж и е разновидност на договора за изработка, уреден в чл.
258 и сл. ЗЗД. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че
договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
Налице е сключен
договор за извършване на СМР от 10.05.2016 г. Същият, в частта за конкретно
възложените СМР, препраща към оферта, която е двустранно подписана от
възложител и изпълнител, и представлява неразделна част от договора. В
офертата, макар и да липсва
конкретизация относно количествата СМР, тяхната единична цена, респ. обща цена
на съответния вид СМР, доколкото съдържа видовете СМР и тяхната обща цена, води
до извод, че договорът е валиден, тъй като е постигнато
съгласие между страните по присъщите на съдържанието му
съществени елементи – работа и възнаграждение (за липса на валидно сключен
договор за изработка при липса на конкретизация – виж Решение № 97 от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г.,
II т. о.).
По отношение на възлагането
на допълнителните СМР, обективирани в последващо изготвена от изпълнителя КСС, също
не е спорно възлагането, но е спорно на каква цена. Доколкото КСС нито е
подписана от възложителя, нито се установява да има съгласие по посочените в
нея цени – напротив, изрично ищецът заявява, че с допълнителното
споразумение са договорени само видовете на допълнителните работи, но не и
тяхната стойност, следва да се направи извод, че договорена цена няма. Независимо
от това, макар в случая стойността на възложената (допълнителна) работа
да не
е нито определена ориентировъчно, нито
определима, договорът е действителен поради приложимост на правилото на чл. 326, ал.
2 от ТЗ. Съдебната практика приема, че по аналогия на закона разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ следва да намери приложение и при договора за изработка, когато той е
сключен под режима на Търговския закон – така Решение № 57 от 11.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 3444/2015 г., I т. о.
По същия начин, в Решение № 36/30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г. на ВКС, IV
г. о. и Решение № 59 от 10.09.2010 г. по т. д. № 511/2009 г. на II т. о. е
прието, че предвид съществуващата близост между договора за търговска продажба
и договора за търговска изработка, правилата за търговска продажба могат да се
приложат към договора за изработка и когато договорът не съдържа елементи на
продажба. Според законовата презумпция, установена в чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако
цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че
страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на
сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Договорът
за търговска продажба е валиден и без страните да са договорили цена, за
разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, по който цената трябва да е
определена или поне определяема, защото в противен случай нетърговската
продажба би била нищожна. Процесният договор за извършване на СМР и
последващо сключеното споразумение за възлагане на допълнителни СМР са
сключени под режима на Търговския закон, доколкото представляват търговски сделки по смисъла на чл. 286,
ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 14, пр. 2 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
Оплакванията
на ищеца са за некачествено изпълнена работа както по основния договор,
така
и по допълнително възложените СМР, водещи до искане за
присъждане на разход за поправка и намаляване на възнаграждението. Релевирана е
и претенция за връщане на платена сума като дадена без основание, доколкото е
налице неточно изпълнение в количествено отношение.
Съобразно приетите
по делото заключения по СТЕ се установява, че СМР, уговорени с договора от 10.05.2016
г. на четири етапа, са извършени с нужното качество и притежават съответната
документална обоснованост, с изключение на ІV етап относно покривната
конструкция, за която се изложи, че не отговаря на одобрения проект. Независимо
от това претенцията на ищеца за заплащане на разхода за разваляне на покривната
конструкция и изграждането на нова съобразно предвижданията на проекта е
неоснователна, тъй като безспорно се установи, че изпълнената на място покривна
конструкция не е компрометирана, а установените несъответствия с проекта
съставляват несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по
смисъла на чл. 154, ал. 3 вр. ал. 2 ЗУТ, като по-важното е, че направената
конструкция дори е по-добра от предвидената по проект. Искане, основано макар и
формално на одобрения проект, при установения факт че изпълненото на място е
по-здраво направено от предвиденото, по същество води до уважаване злоупотребата
с право, което е недопустимо.
Основателна е
претенцията на ищеца за присъждане на разход за поправката на новоизградените
външни стени на процесната сграда до коригирането им до прав ъгъл (90 градуса),
предвид установеното от СТЕ разминаване, но до размер на поисканата от ищеца
сума от 3 115.67 лева, а не до
посочената от експертите 11 422.18 лева, доколкото няма надлежно заявено
увеличение на претенцията (виж р. І, т. 3 от исковата молба), а да се присъди
повече от поисканото означава да се наруши диспозитивното начало в процеса (чл.
6 от ГПК), което е недопустимо.
Основателно е
искането на ищеца за присъждане на разход за поправката (подмяната) на
положената в имота тръба с Ф 110 с тази, която е предвидена по одобрения
инвестиционен проект – с Ф 160, но отново до поисканата от ищеца сума от 1 005.50 лева (виж р. ІІ, т. 13 от
ИМ).
Основателна е и
претенцията за некачествено изпълнение на положената електроинсталация,
доколкото се установи, че се налага подмяна на двужилни с трижилни кабели, но
отново до поисканите от ищеца 868.74
лева (виж р. ІІ, т. 9 от ИМ).
Основателна е и
претенцията за намаляване на дължимото възнаграждение относно предвиденото изграждане
на основа на бетонова ограда, доколкото се установи, че дължимият разход за
направата й възлиза на сума от 197.51 лева. Ищецът е поискал намаляване с 287
лева (виж р. ІІ, т. 6 и уточнителна молба на л. 79 от делото), поради което
претенцията следва да се уважи до сума в размер на 239.99 лева, представляваща разликата между поисканите от
ответника-изпълнител 437.50 лева и реално дължимите 197.51 лева.
Основателна е и
претенцията за намаляване на дължимо възнаграждение относно направата на циментова
замазка, доколкото се установи, че изпълнителят е надписал 788.52 лева (разликата между
посочените от изпълнителя 1 837 лева и реално изработените 1 048.48
лева). Ищецът е поискал намаляване с 923.46 лева (виж р. ІІ, т. 7 ИМ), поради
което претенцията следва да се уважи до установената за основателна сума в
размер на 788.52 лева.
В останалата
част претенциите на ищеца по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 265 от ЗЗД са недоказани, доколкото
изрично съдът е указал на ищеца при разпределение на доказателствената тежест,
че той следва да установи неточно изпълнение в качествено и/или количествено
отношение. Водим от горното, искът по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 265 от ЗЗД следва да се
уважи до сумата от 6 018.42 лева
(4 989.91 лева за поправка и 1 028.51 лева - намаляване на
възнаграждението), а за разликата до 26 422.10 лева следва да се
отхвърли.
Неоснователен,
като недоказан е и искът по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за сумата от 1 833.90
лева,
представляваща стойността на договорени и заплатени, но количествено неизвършени СМР. Липсват каквито
и да е доказателства в подкрепа на противното. В основния договор например е
договорено само „керемиди“, без тяхната индивидуализация на червени или други, поради
което неоснователно се претендира разминаване в уговореното, такова по същество
липсва (отделно от това, в СТЕ е посочено, че средната пазарна цена на керемиди
Антрацит е идентична с предложената от строителя).
По
разноските:
Претенцията
на ищеца за разноски следва да се приеме до сумата от 2 517.67 лева,
доколкото няма доказателства адвокатското възнаграждение да е заплатено.
Предвид правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК за дължими от ответника съразмерно с уважената част от иска разноски,
същите възлизат на сумата от 546.90 лева. Ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Същите възлизат на 2 891 лева,
поради което след компенсация ищецът следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 2 344.10 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПРОТЕР
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Митко
Палаузов“ № 9, ЕИК *********, да заплати на Д.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 6 018.42 лева (шест хиляди и
осемнадесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща сбор от сумата
от 4 989.91 лева – разход за поправка на некачествено изпълнена от
ответника работа по договор за строителство от 10.05.2016 г. за „преустройство,
реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ №,
кв. по плана на гр. Белово, и допълнително споразумение към него, и сумата от 1 028.51
лева, с която следва да се намали възнаграждението на ответника по същия
договор и споразумение към него, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 265 от ЗЗД,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.В., ЕГН **********,***, срещу „ПРОТЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 9, ЕИК *********, иск по чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 265 от ЗЗД за разликата над
присъдените 6 018.42 лева (шест
хиляди и осемнадесет лева и четиридесет и две стотинки) до претендираните от ищеца 26 422.10
лева (двадесет и
шест хиляди четиристотин двадесет и два лева и десет стотинки), като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.В., ЕГН **********,***, срещу „ПРОТЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 9, ЕИК *********, иск по чл. 55,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД за сумата от 1 833.90
лева (хиляда осемстотин тридесет и три лева и деветдесет стотинки), представляващи стойността на
договорени по договор за строителство от 10.05.2016 г. за „преустройство,
реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ №,
кв. по плана на гр. Белово, и
допълнително споразумение към него, които са заплатени, но
количествено неизвършени
СМР,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.И.В., ЕГН **********,***, да заплати на „ПРОТЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Митко Палаузов“ № 9, ЕИК *********, сумата от 2 344.10 лева (две хиляди
триста четиридесет и четири лева и десет стотинки), представляващи съдебно-деловодни разноски след
компенсация.
Решението може да бъде
обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: