№ 492
гр. Перник, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105782 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Анна
Софрониева, срещу Д. Л. Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
2178.96 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 13, находящ се в
******, от които главница в размер на 1899.76 лева за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. вкл, и 279.20 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 4145/2021 г. на Пернишкия РС – 03.08.2021 г. до окончателното плащане на
сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
1
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, копие от нотариален акт *****, том I,
рег. № 562, **** на нотариус Ивайло Иванов и декларация да отказ от право
на ползване.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез особения му представител – адв. Ал. А., е постъпил писмен
отговор. В същия се посочва, че предявените искове са допустими. Не се
оспорват представените с исковата молба документи, досежно собствеността
върху процесния имот. Не се оспорва начинът на формиране на процесните
суми, като в тази връзка не се оспорва, че дружеството е доставяло реално
топлинна енергия до имота като количеството и стойността на същата са
изчислени правилно. В тази връзка се възразява срещу допускането на
експертизи. Претендира се възнаграждение за особен представител.
В открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2022 г.,
процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска
същите да бъдат уважени.
Ответникът по делото не се явява в насроченото съдебно заседание,
като се представлява от адв. А.. Последната изразява становище за
постановяване на решение съобразно всички събрани по делото
доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1200/04.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 4145/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
По делото не се спори, а и от представеното извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за
доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1899.76 лева за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 279.20 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., като същите не са заплатени.
От представено по делото копие от нотариален акт *****, том I, рег. №
562, **** на нотариус Ивайло Иванов се установява, че на 21.03.2003 г.
ответникът е придобил чрез дарение в негова полза собствеността върху
следния имот – апартамент № 13, находящ се в ******. От ответника не са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили
промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му
2
статут, след извършване на посочената сделка. Действително, съгласно
посочения нотариален акт дарителят В.И.Т. е запазил за себе си вещното
право на ползване върху имота безвъзмездно и до края на живота си.
Видно от декларация с нотариална заверка на подписа от 20.02.2008 г.
обаче В.И.Т. е извършил отказ от запазеното в негова полза вещно право на
ползване върху апартамент № 13, находящ се в ******, предмет на сделката
дарение. Този отказ е вписан в служба по вписванията на 20.02.2008 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
1200/04.08.2021 г. по ч.гр.д. № 4145/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от
преди ДВ, бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
3
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по
делото писмени доказателства / копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от нотариален акт *****, том I, рег. № 562, **** на нотариус
Ивайло Иванов и декларация да отказ от право на ползване/ следва извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е
изключителен собственик на процесния имот, като между него и
„Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и
действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик
на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
никакви възражения. В тази връзка следва да се отбележи и че по делото се
установи, че лицето със запазено вещно право на ползване върху имота, е
извършило отказ от това си право преди процесния период.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота
следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът
на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в размер на 1899.76
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., следва да се приеме за
доказана по основание и размер, доколкото липсват и твърдения, а и
доказателства същата да е изцяло или частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
4
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава действително е в
размер на 279.20 лева, считано от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., както твърди
ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в”
ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна
давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 03.08.2021 г. и процесния период 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. вкл., такава давност така или иначе не е изтекла по отношение на нито едно
от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направил само ищецът:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 4145/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 93.58 лева, от които 43.58 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да му бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 5782/2021 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 493.58 лева, от които 43.58 лева държавна такса, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 350 лева – депозит за особен представител.
Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени, поради което следва да бъде присъдена
сумата от 493.58 лева изцяло.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Л. Д., с ЕГН: ********** и с
адрес: ******, ****, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, сумата от общо 2178.96 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот –
апартамент № 13, находящ се в ******, от които главница в размер на 1899.76
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 279.20 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.08.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4145/2021
г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Д. Л. Д., с ЕГН: ********** и с адрес: ******, **** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: ********* сумата от общо 93.58 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 4145/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 493.58 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 4145 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6