РЕШЕНИЕ
№ 1117
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Василена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20205330110626 по описа за 2020 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищeц СТ. АТ. К. твърди, че е придобил ½ ид.част от правото на собственост въз основа на
договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на поземлен имот с
идентификатор № ****съгласно действащата КК и КР на гр. ****с площ от 274 кв.м. с
административен адрес: *****
Заявява се в исковата молба, че ответник Община Пловдив оспорва правото му на
собственост върху поземления имот като за същия бил съставен акт за частна общинска
собственост вписан в Служба вписвания – Пловдив под номер *****
Ето защо се иска да се постанови решение с което да се признае по отношение на ищеца, че
Община Пловдив не е собственик на ½ ид.част от правото на собственосто върху процесния
поземлен имот. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Община Пловдив чрез юрк. П.Г. оспорва предявения иск.
Заявява, че със заповед №*****. на Общински народен съвет – Пловдив на основание чл. 95
вр. с чл. 98 ЗТСУ /отм./ е допуснато отчуждаване на имотите включени в терена определен
за строителство на жилищен блок 1600 кв. „****“ като е отчужден имот пл. № ***в кв. 27
стар по плана на кв.***** като със същата заповед на основание чл. 1, т.1 от Указ №
2684/1983г. и чл. 253 ППЗТСУ /отм./ ищеца е обезщетен с двустаен апартамент.
1
С АДС № *** по НДИ /отм./ на основание заповед № СД177/26.06.1984г. на Общински
народен съвет – Пловдив са актувани дворно място с площ от 1 275 кв.м., пл. № 300, кв. 27
по регулационния план на кв. *****, ул. *****ведно с постройките в него.
Със заповед № ОА-1379/19.08.1992г. на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ по ЗТСУ и протокол
№ ***** е отменена заповедта от 26.06.1984г. по отношение на собствеността на*****К.
обезщетен парично като на 14.09.1992г. паричното обезщетение е възстановено.
Аналогично със заповед № ОА-1380/19.08.1992г. е отменена заповедта от *****. и по
отношение собствеността на наследниците на *****като паричното обезщетение е
възстановено.
Със заповед *****на ****на Община Пловдив на основание чл. 88, ал.4 НДИ /отм./ се
отписва като държавен част от имот пл. № 300, кв.27 по плана на кв. *****-север, у**** за
2/3 ид.части от паянтово жилище в североизточната част на имота от 31.28 кв.м., паянтов
магазин от 71 кв.м., паянтова постройка и две стопански постройки. Останалата част от
имота на основание чл. 2, ал.1, т.4 ЗОС във вр. с пар.7 ПЗР на ЗМСМА и заповед № ***-
***/****. е общинска собственост за което е съставен акт за частна общинска собственост,
който представлява дворно място с площ от 275 кв.м. ведно с двуетажна масиван сграда и
1/3 ид.част от източната част на имота – фурна.
Ето защо се иска отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан, тъй като със
заповедта от 26.06.1984г. за реализиране на строителството на жилищен блок 1600
процесния имот № 300 в кв.27 е отчужден, а със заповедта от 26.10.1992г. като държавни са
отписани 2/3 ид.части от паянтово жилище в североизточната част на имота от 31.28 кв.м.,
паянтов магазин от 71 кв.м., паянтова постройка и две стопански постройки, в останалата
част от имота, който представлява дворно място с площ от 275 кв.м. като Община Пловдив
на основание чл.2, ал.1, т.4 ЗОС вр.с пар.7 ПЗР на ЗМСМА се легитимира като собственик
за което е съставен АОС № 214/14.08.2000г. вписан в АВ – Имотен регистър. Ангажират се
доказателства.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
Страните не спорят относно обстоятелството, че имот с идентификатор № ****съгласно
действащата КК и КР на гр. Пловдив с площ от 274 кв.м. с административен адрес: гр. **,
ул. *****№ ***представлява имот бивш имот пл. № 300, кв. 27 - стар по плана на кв.
"*****" гр. Пловдив като се установява, че за този имот със заповед № ****. на Общински
народен съвет – Пловдив на основание чл. 95 вр. с чл. 98 ЗТСУ /отм./ е допуснато
отчуждаването му ведно с постройките в него като имотът е определен за строителство на
жилищен блок 1600 в кв. „***“ като със същата заповед на основание чл. 1, т.1 от Указ №
2684/1983г. и чл. 253 ППЗТСУ /отм./ ищеца е обезщетен с двустаен апартамент.
2
Към момента на отчуждаването на имота са взети предвид квотите в съсобствеността на
наследниците на ******К. - починал на *****. установени в делбено производство по гр.д.
№ 8310/1977г. на ПРС с Протокол от **** съгласно който на ********К. се отрежда в дял
2/9 ид.части от дворното място и апартамент от втори етаж, на ******К. се отрежда 2/9
ид.част от дворното място и целия втори етаж, на ******К. - 2/9 ид.части от дворното място
и целия първи етаж, както и по нот. акт № ***/****. в който е оформено прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка като *******К. и съпругата му
прехвърлят в полза на сина си - ищеца С.К. 1/2 ид.част от процесното дворно място заедно с
целия втори етаж.
Следователно към момента на отмяната на отчуждаването със заповед № ***-***/****. по
отношение на собствеността на *** и със заповед №*****. по отношение собствеността на
наследниците на ******К. се установява, че за наследниците на *******К. - ********К.а и
*******К.а/ които не са страни в производството/ отпада основанието въз основа на което
Държавата, а впоследствие и Община Пловдив се легитимират като собственици на
процесния поземлен имот до размера на 2/9 ид.части до колкото данните по делото са в
насока, че паричното обезщетение е възстановено. За наследниците на ******К. - един от
които е и СТ. АТ. К. отмяната на заповедта за отчуждаването от ****. не води до
възникването на права в неговия патримониум, тъй като ****К. приживе се е разпоредил с
притежаваната от него ид.част от поземления имот нот. акт № ***/*****., респ. от неговия
патримониум не е имало какво да бъде отчуждено. Същевременно по отношение на ищеца
С.К. няма отмяна на отчуждаването, последният е обезщетен с апартамент поради което и
притежаваната от него 1/2 ид.част законосъобразно е преминала към Държавата, а от там и
към Община Пловдив след 1996г. с влизането в сила ЗОС.
Предвид на гореизложеното Община Пловдив се явява собственик на процесната 1/2 ид.част
от имот с идентификатор № ****поради което и предявения иск се отхвърля като
неоснователен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от СТ. АТ. К. с ЕГН ********** против Община Пловдив с
ЕИК ********* представлявана от ******* с адрес: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов 1 за
признаване за установено, че Общината не е собственик на 1/2 ид.част от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № *****съгласно действащата КК и КР
3
на гр. ****с площ от 274 кв.м. с административен адрес: гр. ***, ****като неоснователен и
недоказан КАТО ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника сумата от 300 лева разноски за
настоящата инстанция с оглед изхода на спора по делото;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4