РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Златоград, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Б.
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20255420200010 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Църква „С. Г.“ БУЛСТАТ *********, седалище и
адрес: гр. З., ул.“А.“ №**, представлявана от Председателя на Ц. Н.
свещеноиконом З. Г. Ш., чрез адв. Д. К. срещу НП №04-02-10/16.01.2025г.,
издадено от Главен Директор на ГД „ИОКН“ към М. К. гр. С..
Жалбоподателят сочи, че с наказателното постановление му е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 18 000.00 лв.
(осемнадесет хиляди) лева, на основание чл. 200, ал. 1, предл. второ във връзка
с чл. 83, ал. 1, т. 1 букви „а“ и „в“, във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, за
административно нарушение на чл. 200, ал. 1, предл. второ, във връзка с чл.
83, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „в“, във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, с дата на
нарушението: след 15 август 2023 г. /храмов празник на храм „У. Б.“/ и е
приключило през юни 2024 г. и място на нарушението: храм „У. Б.“, ул. “П. П.''
№*, гр. З., област С..
Жалбата е постъпила в срок, тъй като атакуваното НП е получено от
жалбоподателя на 20.01.2025г., а жалбата е постъпила на 31.01.2025г.
Няма твърдение от въззиваемия за просрочване на жалбата.
В жалбата си адв. К. твърди, че наказателното постановление е издадено
от некомпетентен орган, а освен това при издаването му не е оценил пълно и
обективно фактическата обстановка и е допуснал нарушение на чл. 52, ал.4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в НП не е посочено кога точно е извършено
нарушението, не става ясно за кое от двете нарушения е необходимо
1
съгласуване по чл. 83 ЗКН, за да бъде наложена санкцията по чл. 200, ал. 1,
предл. второ от ЗКН. Освен това, неправилно е прието, че юридическото лице
Църква „С. Г.“ - гр. З. е отговорно за извършените нарушения.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител сочи, че НП е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, която
предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, а
образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 200, aл. 1, предл. второ от
ЗКН, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 200б от ЗКН.
Определеният размер имуществена санкция от 18000.00 лв. е неправилно
посочен, тъй като по преписката няма данни от извършеното нарушение да са
засегнати широк кръг лица или те да са се отразили негативно на обществени
отношения.
Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. излага подробна аргументация, като
защитава атакуваното НП. Предлага съдът да приеме определена фактическа
обстановка, както и правни изводи в подкрепа на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Д. К. поддържа жалбата.
Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С атакуваното НП на Църква ,,С. Г.‘‘ гр. З., управлявана и
представлявана от председателя на ЦН З. Г. Ш. е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 18 000лв. Наказанието е
наложено за нарушение и въз основа на чл. 200, ал. 1, предл. второ, във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1, буква ,,а‘‘ и ,,в‘‘, във връзка с чл. 84, ал. 1 и 2 от
ЗКН.
Постановлението е издадено след издаване на постановление на ОП-С.
за прекратяване на наказателно производство, което постановление е влязло в
сила на 27.09.2024г. ДП е било образувано на 14.12.2023г. и е водено за
престъпление по чл. 278б, ал. 1 от НК. В мотивите на постановлението на ОП
се сочи, че деянието не е съставомерно, тъй като отец Х. е изпълнявал
решение на колективен орган – на Ц. н. при Църква ,,С. Г.‘‘, като действията
са одобрени и от П. м.. Това представлява пречка за обосноваване на
субективна съставомерност на деянието, според прокурор от ОП.
Не се спори по делото, че Църква ,,У. Б.‘‘ е със статут на единична
художествена недвижима културна ценност от местно значение. Тази църква
е собственост на църква ,,С. Г.‘‘ гр. З. и се управлява от същото Ц. н..
На 17.09.2023г. на свое заседание Ц. Н. на Църква ,,С. Г.‘‘, по повод
предстоящата 190-годишнина на църква ,,У. Б.‘‘, приело решение от три
точки, а именно да бъде подменен дървения родопски таван в притворната
част на храма, поради безвъзвратното му повреждане; да бъде почистена
2
дървената част в църквата, като бронзът за печки се почисти и местата се
обработят с позлатен шлак метал; да се реставрират иконите и рисунките по
иконостаса от лицензирана фирма.
Решенията на ЦН били протоколирани в Протокол №2/17.09.2023г. и
протоколът бил изпратен за одобрение в П. м.. На свое заседание от
19.09.2023г. П. м. одобрява протоколът на ЦН при църква ,,С. Г.‘‘.
Главният директор на Главна дирекция ,,ИОКН‘‘ е упълномощен от
Министъра на културата да издава НП за административни нарушения по ЗКН
и поради това притежава компетентност за издаване на атакуваното НП -
Заповед № РД 09-348/18.04.2024г. на Министъра на културата.
По случая с намесите в храм ,,У. Б.‘‘ са извършени четири проверки, за
които са съставени съответните констативни протоколи. Първият КП е от
21.10.2023г. и е съставен от арх. С. С.. В този протокол е описано, че е
извършен оглед, при който оглед е констатирано състоянието на интериора в
храма, описани са намесите в интериора, направени са заключения и са
дадени указания.
Следващият констативен протокол е от 05.12.2023г. и е съставен от
служители на Община З. и служители от НИНКН. В него е отразен
извършеният оглед на място, отразено е състоянието на интериора, намесите
по иконостаса, намесите по проскинитариите, реставрационни намеси върху
иконите, архитектурно-строителни намеси – описана е дъсчената обшивка на
тавана. В този протокол са описани предприетите намеси от Ц. Н.. Тоест, и в
този протокол е описано състоянието на интериора, дадени са и указания за
последващи действия.
В КП от 18.01.2024г., съставен отново от арх. С. С. се описват
констатации при извършения оглед. Направени са заключения и констатации
и са дадени указания за последващи действия. И с този протокол се засяга
интериора на храма.
Четвъртият протокол е от 17.09.2024г. и отново е съставен от арх. С. С..
В него са описани досегашните констатации с предишните три протокола,
дадените указания, извършен е оглед на място и са отразени резултати,
направени са заключения и констатации. В част от заключенията е
необходимостта от налагане на административно наказания по чл. 200, ал. 1
от ЗКН.
По повод на извършените проверки са давани становища от
изкуствоведа М. С., която в становището си също сочи, че намесите са в
интериора на храма и не са съгласувани предварително. Според нея са
нанесени невъзвратими повреди по иконописни произведения. Нейното
становище третира движимите вещи вътре в храма.
Друг специалист в тази област - свидетелката Р. Д. е разпитана и от
нейните показания се установява, че в периода от 1998г. до 2023г., когато са
извършени дейностите, заради които е санкционирана църквата–
жалбоподател, сочи че са извършвани и други дейности, за които няма данни
да са от лицензиран специалист, а по-скоро от нелицензиран такъв. Тя сочи за
3
бронзиране рамките, в които са поставени иконите.
По делото е представен проект за реставрация, като интересното е, че
всичко, което е предвидено за реставрация, са движимите вещи вътре в
църквата: иконостас, икони, владишки трон, амвон, проскинитарии. В този
проект е описано състоянието на стените, но никъде не се описват извършени
намеси върху стените и по-точно върху стенописите.
Като свидетели по делото са разпитани Д. Ю. Д., В. Б. Б.-Б., А. Н. И., М.
С., Н. Г. Ш., В. В. Д., М. А. А., Г. А. Х. и С. Х. С..
Съдът дава вяра на разпитаните свидетели и от същите приема за
установено, че при извършените намеси за периода 15.08.2023г. до месец
октомври 2023г. и месец септември 2023г. до месец юни 2024г. няма
съгласуване и изготвени проекти, които да са одобрени от М. К.. Решението
за тези дейности е на Ц. Н. на църква ,,С. Г.‘‘.
Преди тези дейности обаче е правен сериозен ремонт през 1993г., като
са боядисвани стените, сменени са стасидиите – там, където сядат миряните
по време на служба.
След 1993г. също са правени козметични ремонти. Сериозен ремонт
след 1993г. е правен на покрива на църквата ,,У. Б.‘‘, но той е правен от
общината. Свидетелката С. не е знаела, че през 1993г. са извършвани
ремонти. Архитект С. пък разбрал, че бронзирането по дървените части е с
бронз за печки и това не е автентичното състояние.
През 2023г. жълтият шлак метал е полаган там, където отдолу е имало
оригинална жълта боя. Според самият арх. С., ако е имало теч от покрива се е
налагала аварийна намеса, за да се отстрани това състояние.
От показанията на всички останали свидетели се установява наличието
на голямо количество влага в основата на църквата, която е вкопана в земята и
тази влага е предизвиквала мухалясване на стените и на дървенията вътре в
храма. всичко това е наложило отводняване и спиране на влагата.
Свидетелите са категорични, че след извършване на дейностите, храмът е
станал по приветлив.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде
отменено.
На първо място, следва да се направи анализ на посочената разпоредба,
която според наказващият орган е нарушена и въз основа на нея е наложена и
санкцията. Става въпрос за разпоредбата на чл. 200 от ЗКН, като в случая е
посочено, че е реализирано нарушението по предл. второ на ал. 1, а именно
извършена е намеса в защитена територия за опазване на културно наследство
без необходимото съгласуване.
Ще следва на база на законовите разпоредби, първо да се дефинира
4
понятието ,,защитена територия‘‘. Такава дефиниция е дадена в чл. 79, ал. 6
от ЗКН, а именно посочено е, че единичните и груповите недвижими
културни ценности с техните граници и охранителни зони, формират
защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които
се отразяват в кадастралните карти. В ал. 3 на чл. 79 от Закон за културното
наследство е посочено, че охранителна зона, обхваща непосредствената
територия около ценността.
Недвижимите културни ценности, според чл. 48, т. 1 ЗКН, могат да
бъдат единични, а съгласно т. 2 – групови.
В чл. 9 от ЗКН е посочено, че недвижимото културно наследство
обхваща културните ценности, които са трайно закрепени към земята.
Или от всичко гореизложено, се налага извод, че в случая сме изправени
пред единична недвижима културна ценност, а именно сградата на църквата.
Защитена територия може да представлява двора, съгласно отразеното в
кадастралната карта. По настоящото дело не е представена скица от
кадастралната карта и това не е необходимо, защото няма административно
обвинение за извършени дейности в защитената територия, а именно – в
охранителната зона.
Самото административно обвинение е мотивирано на стр. 21 от НП и
стр. 26 от делото, като при формиране на обвинението е допуснато
съществено нарушение. Както се посочи по-горе чл. 200, ал. 1 от ЗКН
защитава само и единствено недвижимата културна ценност, но при описание
на нарушението са посочени намеси, както върху движими вещи, така и върху
недвижима вещ – сградата на църквата. Такова смесване е недопустимо,
защото намесите върху дъсченородопския таван в притвора на храма,
поставянето на шлак метал по иконостаса и по част от проскинитариите, няма
как да бъдат недвижими вещи. Изрично в НП е посочено, че това са
действията, въз основа на които е извършено нарушението. Всички тези
действия обаче, касаят движими вещи. Както се посочи по-горе недвижимото
културно наследство, обхваща културните ценности, които са трайно
закрепени към земята – чл. 9 ЗКН. Тоест, в случая би могло да се допусне
нарушение по чл. 200, ако са извършени дейности по отношение на самата
сграда – стени (вътрешни и външни) и по двора.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че във
5
времето назад е ремонтиран покрива (обвинението е за тавана), но този
ремонт не фигурира в административното обвинение.
Т.е., налага се извода, че в случая липсва въобще извършено адм.
нарушение на чл.200, ал.1 от ЗКН.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че състоянието
на иконостаса и проскинитариите също не е било автентично, защото върху
тези дървени предмети е полаган бронз за печки върху оригиналния вид,
който бронз за печки дори е загрозявал иконостаса и проскинитариите.
Тоест, нарушението не е описано точно и ясно, каквото е изискването
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Между другото, след запознаване със съдебната практика, правят
впечатление две неща: по този текст от закона е имало наложени санкции
само и единствено за дейности по сграда, представляваща недвижима
културна ценност или в двора, тоест охранителната зона, и другото което
прави впечатление, че няма случай на санкциониране на църква като
юридическо лице.
Горните съображения касаят нарушения на материалния закон при
издаване на атакуваното НП. Освен нарушения на материалния закон, съдът
констатира и нарушения на процесуалния закон при издаване на НП.
Никъде в констативните протоколи не е посочено, че
административното нарушение е допуснато и извършено от Църква ,,С. Г.‘‘.
Навсякъде се сочи, че дейностите са извършвани от отец В. Х. и въз основа на
решение на Ц. Н..
След като липсва съставен АУАН, то би трябвало в съставените КП да
се посочи, че нарушението е извършено от църквата, но това не е сторено.
Тези КП- ли са послужили като доказателства във воденото ДП, по което пък
няма повдигнато обвинение спрямо конкретно лице, няма никаква
мотивировка за деяние, извършено от църквата и изведнъж едва в
атакуваното НП се налага директно санкция на църквата.
Решението на настоятелството е благословено и от П. м.. Тоест, имаме
решение на колективен орган, какъвто е Ц. Н., което изключва отговорността
на църквата като юридическо лице, която пък се състои от всички миряни.
Допуснато е едно съществено нарушение, тъй като втората дейност, за
6
която е наложена санкция, а именно тази по подмяна на дъсченородопския
таван в притвора на храма е започнала през месец септември 2023г. и е
приключила през месец юни 2024г. В същото време обаче, двата протокола с
констатации за намеси в интериора на храма са от 21.10.2023г. и от
05.12.2023г. и няма как с тях да е направена констатация за деяние
приключило през месец юни 2024г. С другите два КП от 18.01.2024г. и
17.09.2024г. няма констатации за дейности, а касаят даване на указания.
От събраните по делото доказателства, в това число показанията на Р. Д.
и М. С., а също и на С. С., се налага изводът, че състоянието на църквата ,,У.
Б.‘‘ към 2023г. не е било автентичното, защото назад във времето са вършени
много намеси.
Освен това, според арх. С., ако има теч от покрива се налага аварийна
намеса и тя трябва да се извърши веднага. В настоящия случай течащият
покрив (макар, че е ремонтиран) е довел до прогниване на тавана.
Съдът намира, че с посочването на продължителен период на
извършване на административно нарушение е допуснато процесуално
нарушение. По настоящото дело, за разлика от предишните три дела,
административното обвинение е за извършване на нарушение за един период
от близо една година – от 15.08.2023г. до месец юни 2024г. Това означава, че
трудно може да бъде направена преценка за спазване на сроковете по чл. 34
от ЗАНН и по този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че ще следва да бъде
уважената жалбата на жалбоподателя и атакуваното НП бъде отменено.
Ще следва М. К. да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски
за адвокат в размер 2000лв., а на Районен съд Златоград - разноски в размер
на 590.71лв. за явяване на свидетели.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №04-02-10/16.01.2025г.,
издадено от Главен директор на ГД ,,ИОКН‘‘ към М. К., с което на Църква „С.
Г.“ БУЛСТАТ *********, седалище и адрес: гр. З., ул.“А.“ №**,
представлявана от Председателя на Ц. Н. свещеноиконом З. Г. Ш. е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 18000.00 лв.
(осемнадесет хиляди) лева, на основание чл. 200, ал. 1, предл. второ във връзка
с чл. 83, ал.1, т. 1 букви „а“ и „в“, във вр. с чл. 84, ал.1 и 2 от ЗКН, за
7
административно нарушение на чл. 200, ал. 1, предл. второ, във връзка с чл.
83, ал.1, т. 1, букви „а“ и „в“, във вр. с чл. 84, ал.1 и 2 от ЗКН, с дата на
нарушението: след 15 август 2023 г./храмов празник на храм „У. Б.“/ и е
приключило през юни 2024 г. и място на нарушението: храм „У. Б.“, ул “П. П.''
№*, гр. З., област С., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА М. К. да заплати на Църква „С. Г.“ БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес: гр. З., ул.“А.“ №**, представлявана от Председателя на Ц.
Н. свещеноиконом З. Г. Ш. направените разноски по делото за адвокат в
размер на 2000лв., а на ЗлРС да заплати 590,71лв. – разноски за явяване на
свидетели.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
8