Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64
Гр. Перник, 05.04.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло И. административно дело № 303 по описа за 2022 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно
– осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Г.П.И., с ЕГН **********,***,
чрез адвокат В.П. *** срещу Ревизионен акт №
Р-22001420003990-091-001/17.03.2022 година, издаден от М.А.К. – орган, възложил
ревизията и А.Л.И.– ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 922
от 13.06.2022 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с
който на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален
кодекс са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по
чл. 48, ал. 1 от Закона за данък върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ в общ
размер на 13 427.59 /тринадесет хиляди четиристотин двадесет и седем лева
и петдесет и девет стотинки/, в това число задължения в размер на 9 203.77
/девет хиляди двеста и три лева и седемдесет и седем стотинки/ за данъчни
периоди, както следва 2014 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и задължения
за лихва за забава, в размер на 4 223.82 /четири хиляди двеста двадесет и
три лева и осемдесет и две стотинки/.
Жалбоподателят счита, че така издаденият ревизионен акт е
неправилен, постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби, а също така и в противоречие със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, което го прави и необоснован. По същество излага
доводи за неправилен извод на приходния орган, че дарената сума по договор за
дарение от 28.08.2019 година, сключен между него и лицето И.Б.И. не е дарение
и, че същият не е нищожен, тъй като не е прогласена нищожността му по
съответния за това ред, а напротив изпълнени са всички изискуеми елементи,
предвидени в разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, които да го направят
действителен, като в съответствие с това претендира за неприложимост на чл. 44
– чл. 51 от Закона за местните данъци и такси. Твърди, че доколкото е налице
действително осъществено дарение, като вид правна сделка, предвидена в
действащата правна уредба, а това означава, че по силата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата, получена под формата на дарение е необлагаем доход. Сочи, че
неправилно е била извършена насрещна проверка на съпругата и сина на неговия
дарител, доколкото към този момент е налице подадено възражение срещу
ревизионния доклад и тези две насрещни проверки са извършени след сроковете,
които са били определени със заповедта за възлагане на ревизията за приключване
на ревизионното производство, респективно твърди да не са налице хипотези по
чл. 155, ал. 3 от ДОПК. На второ място посочва, че са неправилни констатациите
на административния органа досежно недействителност и
на дарението, осъществено между жалбоподателя и неговият брат. По отношение на
непризнатата сума от 30 000 лева твърди, че е представил необходими за
това доказателства, в това число служебна бележка от страна на неговия
работодател. Излага виждане, че са погрешни твърденията на приходния орган досежно сумата от 21 707.95 лева, получена като
дарение от неговия баща. С оглед на това, моли съда да отмени така оспорения
ревизионен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по
делото съдебни разноски.
В проведеното на 13.03.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат В.П.
***, която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който
същата да бъде уважена. Подробни доводи развива в представени по делото писмени
бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за
което прилага и списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 13.03.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ София, редовно призован не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт М.С., която пледира за неоснователност и недоказаност на жалбата и
в съответствие с това моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да
бъде оставена без уважение, респективно оспорения ревизионен акт да бъде
потвърден. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия
властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от
оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и е
насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде
разгледана съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р- 22001420003990-020-001/06.07.2020
година, издадена на основание чл. 112 и чл. 113от ДОПК. С тази заповед е
възложено извършването на ревизия на Г.П.И., с ЕГН ********** за установяване
на задължения по данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
период, обхващащ следните данъчни периоди от 01.01.2014
г. – 31.12.2019 г. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде
извършена от А.Л.И.– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Д.Н.Д.
– старши експерт по приходите. Посочен е срокът за извършване на ревизията, а
именно същата да бъде извършена в срок от три месеца от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е връчена лично на Г.П.И. на 15.07.2020 година, а това
означава, че срокът на ревизията изтича на 15.10.2020 година /лист 25/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия /ЗИЗВР/ № Р- 22001420003990-020-002/07.10.2020 година на основание чл. 112, ал. 1, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114,
ал. 2 от ДОПК е определено ревизията да приключи в срок до 13.11.2020 година.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 11.11.2021
година /лист 30/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия /ЗИЗВР/ № Р- 22001420003990-020-003 от 09.11.2020 година, издадена на
основание чл.112, ал.2,т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено
ревизията за приключи на 11.12.2020 година. Заповедта за изменение на ЗВР е
връчена отново лично на жалбоподателя на 11.11.2021
година / лист 33/.
Със Заповед № Р -22001420003990-023-001/14.12.2020 година
на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК и във връзка с постъпило искане от
страна на старши инспектор по приходите ревизионното производство е спряно,
считано от 14.12.2020 година. Заповедта за спиране на производството е връчена
лично на жалбоподателя на 11.11.2021 година /лист 36/.
Със Заповед № Р-22001420003990-143-001/05.11.2021 година
на основание чл. 35 от ДОПК ревизионното производство е възобновено, считано от
05.11.2021 година. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя на
08.11.2021 година /лист 38/.
С Уведомление № Р-22001420003990-113-001/05.11.2021
година на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че са
установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което основата
за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период
от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. и осигурителния
доход за установяване на задължения от ЗОВ ще бъдат определени по реда на чл. 122 – чл.124а от ДОПК, като заедно с
това е определен 14-дневен срок от датата на връчване на уведомлението за
представяне на доказателства и вземане на становище. Уведомлението е връчено по
електронен път на 08.11.2021 година /лист 260 от Приложение № 2/. Изготвено е и
Уведомление № Р- 22001420003990-139-001/05.11.2021 година на основание чл. 17,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, което е връчено на ревизираното лице на 08.11.2021 година
по електронен път /лист 263 от Приложение № 2/.
Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от И.М.Р.,
в качеството му на заместник на М.А.К. въз основа на Заповед № РД-8422-559/01.07.2020
година, а останалите две заповеди за нейното изменение, заповедта за спиране и
заповедта за възобновяване на ревизионното производство са издадени от М.А.К.
на длъжност: началник на сектор при Териториална дирекция София, като същите са
подписани с валиден към конкретния момент електронен подпис и са в съответствие
с изискванията на ЗЕДЕУ.
Резултатите от ревизията са обективирани
в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001420003990-092-001/10.12.2021 година. В
ревизионният доклад е прието че въз основа на събраните доказателства в хода на
ревизионното производство ревизиращите органи са установили, че на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с
чл. 48 от ЗДДФЛ следва да бъде внесен данък върху доходите на физически лица за
данъчни периоди, както следва:
-за д.п. 01.01.2014 – 31.12.2014
година: установява се несъответствие между размера на документално установените
разходи и документално установените приходи, като се установен размер на данъка
– 3 537.57 лева; авансово удържан /внесен/ данък – 1 053.72 лева; дължим
данък в размер на 2 483.85 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка
с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви в размерна 1 664.72 лева;
-за данъчния период 01.01.2015
– 31.12.2015 година не се установени допълнителни задължения;
-за данъчния период 01.01.2016 –
31.12.2016 година: установява се несъответствие между размера на документално
установените разходи и документално установените приходи, като се установен
размер на данъка – 3 537.57 лева; авансово удържан /внесен/ данък – 1 207.46
лева; дължим данък – 2 691. 66 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка
с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви в размер на 1 211.34 лева;
-за данъчния период 01.01.2017 –
31.12.2017 година: установява се несъответствие между размера на документално
установените разходи и документално установените приходи, като се установен
размер на данъка – 2 578.33 лева; авансово удържан /внесен/ данък – 1 329.30
лева; дължим данък – 1 249. 03 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка
с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви в размер на 456.63 лева;
-за данъчния период 01.01.2018
– 31.12.2018 година: установява се несъответствие между размера на документално
установените разходи и документално установените приходи, като се установен
размер на данъка – 2 037.66 лева; авансово удържан /внесен/ данък – 1 458.43
лева; дължим данък – 579.23 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви в размер на 153.07 лева;
-за данъчния период 01.01.2019
– 31.12.2019 година: не се установява несъответствие между приходи и разходи,
но се констатира недеклариран приход, като е установен размер на данъка –
3 894.09 лева; авансово удържан /внесен/ данък: 1 694,09 лева; дължим
данък – 2 200 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ са начислени лихви в размер на 153.07 лева /лист 40/.
С Уведомление за съставен ревизионен доклад № Р-22001420003990-115-001/10.12.2021
година жалбоподателят е уведомен за изготвянето на същия /лист 325 от
Приложение №2/. Ревизионният доклад е връчен лично на ревизираното лице на
13.12.2021 година /лист 73/. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК на лицето е
дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в
14- дневен срок от връчване на ревизионния доклад. В съответствие с
предоставеното му от закона право по чл. 117, ал. 5, изр. второ от ДОПК,
жалбоподателят с Молба с вх. № 59-00-691/23.12.2021 година е поискал удължаване
на срока за подаване на възражение срещу ревизионния доклад /лист 335 от
Приложение № 2/. С Уведомление за продължаване на срока за подаване на
възражения и представяне на доказателства по ревизионен доклад № Р-22001420003990-
РУС-001/29.12.2021 година срокът за депозиране на възражение срещу ревизионния
доклад е продължен до 27.01.2022 година /лист 332 от Приложение № 2/. В
определения от приходния орган срок, ревизираното лице е депозирало Възражение
с вх. № 59-00-691179 от 30.12.2021 година /лист 388 от Приложение № 2/, в което
оспорва изводите на ревизионния екип досежно
констатациите за определено от последния начално салдо към 01.01.2014 година в размер на 5 000 лева, а не както е
декларирано от жалбоподателя в размер на 30 000 лева. За произхода на тези
средства се позовава на няколко договора за дарение от 28.03.2009 г.,
28.10.2009 г., 15.04.2011 г., 14.04.2011 г., 16.04.2011 г., 08.06.2017 г.,
10.06.2017 г. и 15.06.2017 г. Твърди, че освен получените като дарение суми, в
общия размер на 30 000 лева се включват и спестяванията му получени от
трудово възнаграждение като служител на МВР. Вторият аргумент, на база който
оспорва констатациите в ревизионния доклад касаят д.п. 2017 година, като се
посочва, че общата сума в размер на 22 700 лева е получена на основание
сключени три договора за дарение с лицето Б.Б.,
явяващ се негов брат. Отхвърля извода на ревизиращия екип и по отношение на
полученото дарение, включено в данъчния период 2019 година за сумата от 22 000 лева,
като твърди че дарението е действително и е съобразено с разпоредбите на
действащото законодателство.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт №
Р-22001420003990-091-001/17.03.2022 година, издаден от М.А.К. на длъжност: началник
на сектор, възложил ревизията и А.Л.И.на длъжност: главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията. В ревизионния акт компетентните за това
органи са обсъдили доводите, представени с възражението на ревизираното лице,
като същите са отхвърлени със следните мотиви:
По отношение на първият довод, посочен във възражението,
депозирано от страна на ревизираното лицеи касаещ
договор за дарение за сумата от 22 000 лева, включена в данъчния период 2019
година между Г.П.И. /в качеството му на дарен/ и И.Б.И. /в качеството си на
дарител/ приходният орган е приел, че в случая представения от лицето
нотариално заверен договор за дарение не доказва фактическата установка, която
се твърди от негова страна. Органът, основавайки се на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства, както събрани преди, така и събран
след депозиране на възражението приема, че в случая се касае за един документ,
който е с невярно съдържание и който цели да докаже извършено дарение на
посочената сума. По тази причина приема, че така от страна на ревизираното лице
се цели да се прикрие произходът на имущество, което не е декларирано,
респективно което не е обложено с дължимия за това данък.
По отношение на втория довод, касаещ
получени суми в брой от страна на брата на ревизираното лице на стойност
22 700 лева, включени в данъчния период 2017 година, изводите на
приходният орган са в посока на това, че обясненията, които дава дарителя са
противоречиви, което е мотив за отхвърляне на същите. Органът посочва, че
липсва подадена декларация по реда на чл. 44 от ЗМДТ, когато има осъществено
дарение между братя, за същото да бъде подадена съответна декларация.
Що се касае до последното възражение, касаещо
началното салдо за данъчния период 01.01.2014 година,
то също е отхвърлено от страна на органа с мотив, че липсват доказателства от
които да се установи по категоричен начин, че наистина лицето е притежавало
въпросната сума в брой в размер на 30 000 лева.
В Ревизионният акт се приема, че правилно ревизията е
извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК и че правилно е определена
данъчната основа по механизма, който е предвиден в съответните за това
разпоредби. В съответствие с това са възприети констатациите, които са обективирани в ревизионния доклад и са определени данъчни
задължения, както следва:
-за данъчния период 2014 година е установен данък за
довнасяне в размер на 2 483.85 лева;
-за данъчния период 2015 година не са установен данък за
довнасяне;
-за данъчния период 2016 година е установен данък за довнасяне в
размер на 2 691.66 лева;
-за данъчния период 2017 година е установен данък за
довнасяне в размер на 1 249.03 лева;
- за данъчния период 2018 година е установен данък за
довнасяне в размер на 579.23 лева;
-за данъчния период 2019 година е установен данък за
довнасяне в размер на 2 200 лева /лист 14/.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице лично на
23.03.2022 година. Срещу него е депозирана Жалба с вх. № 94-Г-239 от 06.04.2022
година по регистъра на ТД на НАП- София и с вх. № 23-22-579/13.04.2022 година
по регистрите на Дирекция „ОДОП“. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – София се е произнесъл по така депозираната жалба с
Решение № 922/13.06.2022 година, с което е потвърдил ревизионния акт в
обжалваната му част. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на
13.06.2022 година /лист 7/.
На 20.06.2022 година чрез директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при Централно управление на Национална
агенция за приходите срещу Ревизионен акт № Р-22001420003990-091-001/17.03.2022
година е постъпила жалба с вх. № 53-04-523/20.06.2022 година, като същата е
препратена на основание чл. 150, ал. 1 от ДОПК на Административен съд – Перник.
Именно във връзка с нея е образувано и настоящото административно дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК
ревизионният доклад е неразделна част към ревизионния акт, като изводите на
органите по приходите, които са обективирани в тях са
направени след анализ на събраните и проверени в хода на ревизионното
производство писмени доказателства. С оглед на посочените констатации в тях се
установява следното:
Г.П.И. е местно физическо лице и на основание чл. 6, във
връзка с чл. 2 и чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи,
произтичащи от източници в България и чужбина. Лицето е регистрирано в
Териториална дирекция на НАП София с адрес, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно: гр. Б., ул. „***“ № 50. Установено е, че през ревизионния
период лицето е получавало доходи от Министерство на вътрешните работи СДВР
„Пожарна безопасност и защита на населението“, както и доходи от отдаване под
наем на автомобили и апартаменти. Пред периода Г.П.И. е разведен и има две деца
– дъщеря и син, които са под 18 годишна възраст. Лицето е член на колективен
орган на управление Сдружение Футболен клуб „***“- 2017 с ЕИК: *** от
06.10.2018 година. Предходни ревизии на лицето не са извършвани.
През ревизирания период лицето е декларирало, че
притежава лек автомобил „***“, закупен от него през 2017 година на стойност 400
лева; притежава два апартамента – в гр. Б. и в гр. Перник, които са закупени
през 2015 г. и 2017 г. и УПИ в гр. Б., закупено през 2019 година. През
ревизирания период лицето декларира осъществена продажба на лек автомобил „***“,
осъществена през 2017 година.
Декларирано е, че през този период лицето е извършвало
покупко-продажба на дялове по договорен фонд ДСК, като притежава четири на брой
банкови сметки, както следва: BG92STSA93000024429630;
BG28STSA93000025819919;BG92TTBB94004625987609;BG04TTBB94001521034131. Декларира се, че са получени суми по договори за
дарение, описани подробно на стр. 17 от Ревизионния доклад.
Във връзка с извършени разходи, свързани с обучение на
деца над обичайните, посочва, че не са извършвани разходи за обучение на деца,
но има лични разходи от 2017 година, възлизащи в размер на 690 лева на семестър
в Колеж по икономика и мениджмънт в гр. Благоевград. През ревизирания период
декларира, че има сключени договори за отдаване под наем на автомобил срещу
наемна цена в размер на 300 лева месечно и договор за наем на апартамент срещу
наемна цена от 350 лева месечно.
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание
чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и чл. 53, и чл. 56 от ДОПК на ревизираното лице е
отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ №
Р-22001420003990-040-001/06.07.2020 година, което е връчено на лицето лично на
15.07.2020 година /лист 59 от Приложение № 1/.
С Молба с вх. № 59-00-691/27.07.2020 година ревизираното лице е поискало
удължаване на срока за представяне на документи /лист 63 от Приложение № 1/. С
Решение № Р-22001420003990-106-001/29.07.2020 година, срокът за представяне на
документи и писмени обяснения е удължен до 12.08.2020 година. С придружително писмо с вх. № 59-00-691/12.08.2020 година е
представило документи и обяснителна записка, в това число удостоверение за
декларирани данни от Община Перник, три броя договор за покупко
-продажба на МПС, три броя нотариални актове за покупко
– продажба на недвижим имот, удостоверение от НОИ, служебни бележки за трудови
правоотношения за 2014-2019, договор за дарение, договор за наем на апартамент,
договор за наем на автомобил, осем броя договори за кредит, пет броя
застрахователни полици, четири броя фишове за глоби издадени от „Пътна
полиция“, договор за дялове и договорен фонд, квитанция за платени МДТ и ТБО,
четири броя копия от банкови извлечения, справки за налични активи, МПС и др. /лист
68 – 247 от Приложение № 1/. С ИПДПОЗЛ № Р-22001420003990-040-002/05.11.2021
година са поискани от ревизираното лице представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице /лист 267 от Приложение № 2/. ИПДПОЗЛ е връчено на
06.11.2021 година по електронен път. С ИПДПОЗЛ № Р-22001420003990-040-003/11.11.2021 година отново от е поискано представяне на
документи от страна на ревизираното лице /лист 270 от Приложение № 2/. С Придружително писмо с вх. № 59-00-691/18.11.2021 година са
представени Обяснителна записка от ревизираното лице, обяснителна записка от Б.П.Б.
и Декларации по чл.124 от ДОПК, касаещи периоди от 2014- 2019 година /лист 273
от Приложение № 2/.
С Искане за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ № Р-22001420003990-041-005/31.07.2020 година
на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК е поискано от Банка ДСК АД представяне на
информация за периода от 01.01.2014-31.12.2019 година
за движението по банковите сметки на Г.П.И. с ЕГН: **********, информация
относно сметки във връзка с договор за кредит и представяне на извлечения за
всяка сметка и всяка календарна година. ИПДСПОТЛ е връчено по електронен път на
31.07.2020 година /лист 243 от Приложение № 1/.
С ИПДПСПОТЛ № Р-22001420003990-041-017/31.07.2020 година
е поискано на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК е поискано от „***“ АД представян
на информация. В отговор на направеното искане с Писмо с вх. № 0911-47-051295
от 31.07.2020 година е представена поисканата информация /лист 250 от
Приложение №2/.
С ИПДСПОТЛ № Р-22001420003990-041-014/31.07.2020 година е
поискано на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК от „***“ ЕАД представяне на
информация във връзка с движението по банковите сметки на ревизираното лице,
информация във връзка със сметките, които са свързани с договор за кредит и
искане да бъдат представени извлечения от всяка една от банковите сметки /лист
254 от Приложение № 2/. В отговор на направеното искане е получено Писмо с изх.
№ 0204/168437 от 04.08.2020 година /лист 253 от Приложение № 2/.
С ИПДСПОТЛ № Р-22001420003990-041-036/05.08.2020 година е
поискано на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК от
„***“ АД представяне на информация, дали по отношение на лицето Г.П.И. има
издадена полица за сключена застраховка, дали по отношение на него е възникнало
застрахователно събитие.ИПДСПОТЛ е връчено по електронен път на 05.08.2020
година /лист 258 от Приложение № 2/. В отговор на направеното искане е получено
Писмо с вх. № 59-00-691/02.09.2020 година /лист 256 от Приложение № 2/.
На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни
проверки на свързани лица, както следва:
С ИПДПОЗЛ № П-22001420123099-040-001/10.08.2020 година
/лист 303 от Приложение № 2/ са поискани документи и писмени обяснения от „***.“
ЕООД, с ЕИК: ***. Искането е връчено на 19.10.2020 година лично на
представителя на дружеството. Представен е отговор с вх. № 59-00-691/19.10.2020
година. За извършената насрещна проверка е съставен Протокол за извършена
насрещна проверка № П-22001420123099-141-001/10.11.2021 година / лист 301 от
Приложение № 1/.
С ИПДПОЗЛ № П-22001420123088-040-001/10.08.2020 година е
поискано предоставянето на информация от „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, представлявано
от П. Б. И. /лист 309 от Приложение № 2/. Искането е връчено на 14.09.2020
година. Представен е отговор с вх. № 59-00-691/19.10.2020 година. За
извършената проверка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка №
П-22001420123088-141-001/11.11.2021 година / лист 307
от Приложение № 2/.
С ИПДПОЗЛ № П-22001420124519-040-001/10.08.2020 година е
поискано от П. Б. И. представяне на документи и писмени обяснения. Искането е
връчено на 14.09.2020 година /лист 313 от Приложение № 2/. Проверката е
завършила със съставяне на Протокол за извършена насрещна проверка №
П-220014201247519-141-001/19.11.2021 година /лист 315 от Приложение № 2/.
С ИПДПОЗЛ № П-22001420124507-040-001/10.08.2020 година е
поискано от Н.С.И..ова представянето на документи и
писмени обяснения. Искането е връчено на 14.09.2020 година / лист 323 от
Приложение № 2/. За извършената проверка е съставен Протокол за извършена
насрещна проверка № П-22001420124507-141-001/11.11.2021
година /лист 320 от Приложение № 2/.
С ИПДСПОТЛ № Р-22001420003990-041-046/11.11.2021 година е поискано от Б.П.Б. /лист 312 от Приложение
№ 2/. Представени са обяснителни записки /лист 311/.
С ИПДСПОТЛ № Р-22001420003990-041-048/24.01.2022 година /лист
339 от Приложение № 2/. В отговор на това е представена Декларация с вх. № 59-00-691/24.01.2022
година /лист 336 от Приложение № 2/.
С ИПДСПОТЛ № Р-22001420003990-041-049/24.01.2022 година
/лист 349 от Приложение № 2/ е поискано представяне на документи и писмени
обяснения от страна на Н.А.И.ова. В отговор на това
същата е депозирала декларация с вх. № 59-00-691/31.01.2022 година /лист 342 от
Приложение № 2/.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието основно и
допълнително заключение по извършена съдебно – счетоводна експертиза, като е
определено за вещо лице П.Д.К.. Въпросите, които са поставени на вещото лице са
шест на брой. Вещото лице е направило подробен анализ на поставените въпроси и
в заключителната си част е дало следните отговори в посока на това, че на първо
място се установява дублиране при определяне на данъчната основа за данъчен
период 2014 година, тъй като размерът на дохода от трудово правоотношение е
взет предвид веднъж при формиране на сумата за превишаване на разходите и втори
път този размер директно е включен при отлагателната основа. Въз основа на това
вещото лице е изчислило, че за 2014 година данъкът, който се дължи е в размер
на 1 430.13 лева, а лихвите са в размер на 1 010.49 лева. Същите
констатации вещото лице прави и по отношение на данъчен периоди 2015, 2016,
2017, 2018 и 2019 година, като е изчислило следният размер на дължимия данък,
както следва: за 2015 година е констатирано, че има надвнесен данък в размер на
1 213.88 лева; за 2016 година е установило дължим данък за внасяне в
размер на 1 484.20 лева и лихви в размер на 747.04 лева; за 2017 година е
установен надвнесен данък в размер на 80.26 лева; за 2018 година имаме отново
според вещото лице надвнесен данък в размер на 879.20 лева, а за 2019 година е
изчислило данък за довнасяне в размер на 505.91 лева и лихви в размер на 87.84
лева. Посочва изрично, че като причина за разминаването между изчисленията,
които са направени от приходната администрация е това, че два пъти е взет
предвид дохода, получен от трудови правоотношения, както бе отразено по – горе.
В заключението на вещото лице се приема, че е било възможно към 01.01.2014 година ревизираното лице да е спестило сумата от
30 000 лева от работна заплата, която е получавало от 2002 година насам.
Твърди, че след нов вариант и изчислени резултати по периоди след фиксиране на
ново начално салдо в размер на 30 000 лева за 2014 и 2015 година и 2019
година не следва да се изчислява размер на дължим данък, а за 2016 година, той
е в размер на 2 572.02 лева и лихви в размер на 1 294.60 лева; за
2017 година имаме изчислен от страна на вещото лице данък в размер на 1 249.04
лева и лихви в размер на 502. 05 лева; за 2018 година имаме данък в размер на
579.23 лева и лихви в размер на 174.10 лева. Вещото лице посочва също и, че ако
се вземат предвид получените от жалбоподателя дарения за 2009 година, които са
в размер на 13 401.65 лева, даренията получени през 2011 година в размер на 8 306.34
лева и сумата, с която жалбоподателят сочи, че разполага, а именно 30 000
лева, то първоначалното сало към ревизионния период 01.01.2014
година следва да е в размер на 51 707.95 лева. Вещото лице посочва, че
разминаването, което се получава при изчисленията, осъществени в ревизионното
производство и тези преизчисления, извършени с настоящата експертиза се дължат
на факта, че се възприемат промени в началното салдо към началния ревизионни
период. Така даденото заключение настоящият съдебен състав го кредитира изцяло
като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени
доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани
свидетелите Б.П.Б. /брат на жалбподателя/ и Р.П.М.
/нотариус/, водени от страна на жалбоподателя. От показанията на свидетеля Б.П.Б.
/брат на жалбподателя/ се установява, че през месец
юни 2017 година е дарил на брат си /настоящ жалбоподател/ сумата в размер на
22 700 лева за да купи апартамент. Така дадените свидетелски показания
настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй като се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и от свидетелските
показания на Р.П.М. /нотариус/.
От показанията на свидетеля Р.П.М. /нотариус/ се установява,
че действително е удостоверил подписите на дарителя и дареното лице за сумата
от 22 000 лева, която е била внесена предварително по банков път. Така
дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй като се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентността на органа:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от началник
сектор, като орган, който е възложил ревизията и главен инспектор по приходите,
като ръководител на ревизията. В настоящият случай оспореният ревизионен акт е
издаден от М.А.К. в качеството на началник на сектор, възложил ревизията и А.Л.И.на
длъжност: главен инспектор по приходите по приходите, ръководител на ревизията.
М.А.К. заема длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП София, възложил ревизията като лицето е надлежно оправомощено на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във връзка
с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № РД-01-128/18.02-2020 година, издадена
от директора на ТД на НАП София /лист 22/. Ръководител на ревизията е този,
посочен в заповедта за възлагане по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно
органът, възложил ревизията е териториалният директор или лицето, на което са
делегирани правомощия за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Видно от
Заповедта за възлагане на ревизия № Р-22001420003990-020-01/06.07.2020 година
за ръководител на ревизията е определено лицето Анна Любомирова И.ова, главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/. Следователно може да се приеме, че обжалваният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, респективно, че липсва основание за отмяна на
акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата:
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120,
ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити,
установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно
посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и
дата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията,
посочени са подробни какви процесуални действия са били извършени в хода на
ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, а
така също съдържа се и разпоредителна част, в която са определени задълженията
на ревизираното лице, посочено е пред кой орган и в какъв срок ревизионния акт
може да се обжалва, съдържа се и подпис а издателя му. В съответствие с
изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен
ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва,
че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
По процесуалната и материалната законосъобразност на
акта:
Процесуалните правила, свързани с издаването на
ревизионният акт, който е крайна цел на всяко едно ревизионно производство са
изчерпателно регламентирани в Глава петнадесета „Данъчно – осигурителен
контрол“ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. При извършена проверка досежно съответствието на издадения ревизионен акт с
процесуалноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав констатира,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да довели до неправилно
прилагане на материалноправните разпоредби на закона.
Аргументите на съда за това се изразяват в следното:
Издаването на ревизионния акт не е еднократно
процесуалноправно действие на компетентния за това орган, а се предшества от
извършването на множество други предхождащи го процедури, спазването на които
има важно значение за законосъобразното протичане на ревизионното производство,
респективно за издаването на един законосъобразен по своята същност ревизионен
акт. На първо място настоящият съдебен състав следва да подчертае, че цялото
ревизионно производство протича на три етапа – първият е свързан с поставяне
началото на ревизионното производство. В разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК
е предвидено, че ревизионното производство се образува с издаване на заповед за
възлагане на ревизията, която съдържа изчерпателно изброени реквизити.
Предвидено е в чл. 113, ал. 2 от ДОПК същата да бъде надлежно връчена на
ревизираното лице, а когато се налага да бъдат извършени някакви промени,
тогава законодателят е предвидил възможност за изменение на тази заповед за
възлагане на ревизията на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК, като тя също
подлежи на връчване на ревизираното лице. В настоящия случай, от представените
по делото писмени доказателства чрез административната преписка се установи, че
е налице издадена Заповед за възлагане на ревизията №
Р-22001420003990-020-001/06.07.2020 година, която съобразно представената
разписка е връчена на жалбоподателя на 15.07.2020 година, като връчването е
станало лично /лист 27/. Същата е била изменена два пъти, в частта свързана със
срока за извършване на ревизията, а именно със ЗИЗВР №
Р-22001420003990-020-002/07.10.2020 година и ЗИЗВР № Р-22001420003990-020-003/09.11.2020
година. Последните две заповеди, видно от представения доказателствен
материал са връчени на ревизираното лице приблизително година по – късно, а
именно на 11.11.2021 година /лист 30 и лист 33/. Въз
основа на така изнесената фактология преценена с
оглед на процесуалните разпоредби на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, настоящият
съдебен състав не констатира да са допуснати процесуални нарушения при
поставяне началото на ревизионното производство, които да са от такова
естество, че да рефлектират върху валидността на оспорения ревизионен акт. За
пълнота съдът счита, че следва да отбележи факта, че ЗВР, която е
основополагаща в случая е връчена на ревизираното лице своевременно, като по
този начин последното е надлежно уведомено за образуваното спрямо него
ревизионно производство. Що се отнася до констатациите на съда във връзка с
късното връчване на двете заповеди за изменение на ЗВР, то следва да се
отбележи, че в закона липсва изрично регламентирани правила, в какъв срок от
време същите следва да бъдат връчени, но с оглед зачитане на правата на
ревизираното лице и с оглед спазване на принципа за бързина и процесуална
икономия, регламентиран в чл. 11 от АПК, но приложим и в рамките на
ревизионното производство, същите е следвало да бъдат своевременно връчени.
Неизпълнението на последното обаче не е в състояние да доведе до отмяна на
оспорения ревизионен акт, доколкото в константата съдебна практика на Върховния
административен съд се приема, че дори тяхното невръчване не е съществен порок,
той като те са обвързани с първоначалната ЗВР, те изменят нея и съответно те
няма да могат да породят съответни правни последици, в случа такива свързани с
продължаване на срока на извършване на ревизията, ако не е налице редовно възложена
ревизия, в каквато хипотеза в случая не сме / в този смисъл е Решение № 3436 от
12.04.2022 година, постановено по адм. дело №
9196/2019 година по описа на Върховния административен съд/.
Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство
е издадена Заповед № Р-22001420003990-023-001/14.12.2020 година за спиране на
ревизионното производство /лист 34/ и Заповед №
Р-22001420003990-143-001/05.11.2021 година /лист 37/ за възобновяване на
производството, чийто прани последици се отразяват върху началния момент на
сроковете за издаване на ревизионен доклад, респективно ревизионен акт.
Основанията за спиране на ревизионното производство са посочени в разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. За периодите на спиране на основание § 2 от
ДР на ДОПК субсидирано се прилага чл. 61 от ГПК, съгласно който при спиране на
производството се спират и всички започнали да текат, но не изтекли срокове. В
този случай срокът спира да тече от деня на спиране на производството с
издаване на заповедта за спиране. За периода на спиране на основание § 2 от
ДОПК, субсидирано се прилагат разпоредбите на чл. 54, ал. 3 АПК, съгласно който
при спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на
административен акт, в случая сроковете за извършване на ревизията, срока за
издаване на ревизионен доклад и ревизионен акт също спират да текат. В тази
връзка настоящият съдебен състав счита, че следва да се подчертае факта, че
изтичането на срока за извършване на ревизията, а именно 11.12.2020 година не
прави невъзможно спирането на ревизионното производство, доколкото същото не
приключва със срока, посочен в ЗВР, а с издаването на ревизионен акт и до този
момент ние се намираме в ситуация на висящност на
ревизионното производство.От гореизложеното следва, че от датата на издаване на
заповедта за спиране, а именно 14.12.2020 година, срокът, предвидени в чл. 117
и чл. 119, ал. 2 от ДОПК не текат, а те ще започнат да текат едва след издаване
на заповед за възобновяване, т.е. от 05.11.2021 година. /в този смисъл е Решение
№ 4054 от 22.03.2011 година, постановено по адм. дело
№ 9818/2010 година по описа на Върховния административен съд/.
Вторият етап от развитието на ревизионното производство е
свързан с извършването на самата ревизия. На първо място е необходимо да се
посочи, че сроковете за извършване на ревизията са уредени в чл. 114 от ДОПК,
като по своята същност те са инструктивни, но са от съществено значение досежно валидността на извършените действия и събран доказателствен материал след тяхното изтичане, като също
така те се отнасят само до срока на извършване на ревизията, разбирана като
такава по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ДОПК, а именно съвкупност от действия на
органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, а не до протичането на цялото ревизионно
производство. В настоящият случай крайният срок за извършване на ревизията е
11.12.2020 година. Константно в съдебната практика се възприема виждането, че
продължаването на ревизията и след изтичане на срока за нейното извършване не
води до невалидност на ревизионния акт, но действията, респективно събраните
доказателства след този срок не следва да се вземат предвид. Това именно
произтича от общия принцип за обективност, предвиден в чл. 3, ал. 3 от ДОПК,
според който истината за фактите се установява по реда и със средствата, които
са предвидени за това в кодекса /в този смисъл е Решение № 10921 от 29.10.2021
година, постановено по адм. дело № 3795/2021 година,
Решение № 15442 от 14.12.2020 година, постановено по адм.
дело № 8391/2020 година,
Решение № 11840 от 23.09.2020 по адм. дело № 5057/2020 година по
описа на Върховния административен съд/.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК предвижда
ревизионният доклад да се състави от ревизиращия орган по приходите не по –
късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Предвид
горепосоченото, този срок ще започне да тече от 05.11.2021 година, тъй като
това е датата на която ревизионното производство е било възобновено със Заповед
№ Р-22001420003990-143-001/05.11.2021 година. Фактически крайният срок за
издаване на ревизионен доклад в настоящия случай е 19.11.2021 година.
Ревизионният доклад с № Р-22001420003990-092-001 10.12.2021 година е издаден на
10.12.2021 година /лист 40/, т.е. същият не е издаден в законоустановения
за това срок, но това не влече нищожност на издадения ревизионен акт, защото и
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК константо в съдебната
практика се приема за инструктивен и с изтичането му не се изчерпва надлежно
делегираната материална компетентност за издаването му /в този смисъл е Решение
№ 9636 от 27.09.2021 година, постановено по адм. дело
№ 2684/ 2021 година по описа на Върховния административен съд/. От друга
страна, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК въвежда правилото, че
ревизионният акт следва да бъде издаден в 14- дневен срок от подаване на
възражението по чл. 117, чл. 5 от ДОПК или от изтичане на рока за подаване на
същото. Видно от установената фактическа обстановка, ревизионният доклад е
връчен на ревизираното лице на 13.12.2021 година, като от тази дата започва да
тече 14 – дневния срок по смисъла на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, свързан с
депозиране на възражение срещу ревизионния доклад. Този срок е следвало да
изтече на 31.12.2021 година, но с Уведомление № Р-22001420003990-РУС-001/29.12.2021
година е бил удължен до 27.07.2022 година /лист 332 от Приложение № 2/, във
връзка с депозирана за това молба от страна на ревизирания. Последният депозира
Възражение с вх. № 59-00-691/30.12.2021 година, като
фактически от тази дата започва да тече 14-дневния срок в рамките на който
следва да бъде издаден ревизионния акт. В настоящият случай Ревизионният акт №
Р-22001420003990-091-001/17.03.2022 година е издаден на 17.03.2022 година /лист
14/, тоест извън законоустановения за това срок.
Според практиката на Върховния административен съд и този срок е инструктивен,
като неговото изтичане няма да се отрази върху валидността на ревизионния акт
/в този смисъл е Решение № 2647 от 21.02.2019 година, постановено по адм. дело № 7224/2018 година по описа на Върховния
административен съд/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът счита, че следва да
отбележи, че след срока на извършване на ревизията, а именно 11.12.2021 година
ревизиращият орган е предприел действия с цел събиране на нови доказателства,
които настоящият съдебен състав приема за невалидно извършени и непритежаващи доказателствена сила. В тази връзка следва да се считат за
невалидно извършени всички процесуални действия, с цел събиране на
доказателства, които са описани в т. 135 до т. 147, включително от стр. 59 на
РД, тъй като същите безспорно са извършени след изтичане на срока на ревизията.
Що се отнася до тези, които са събран в хода на издаване на ревизионен доклад и
ревизионен акт, макар по този въпрос за има противоречива съдебна практика,
настоящият съдебен състав счита, че същите също трябва да бъдат квалифицирани
като такива без надлежна доказателствена сила.
Аргументите на съда за това са следните: на първо място, разпоредбата на чл. 117,
чл. 5 от ДОПК допуска „събиране“ на нови доказателства, но само когато такива
са представени от страна на ревизираното лице при депозиране на възражение
срещу констатациите, обективирани в РД, като по
своята същност това е едно право на ревизираното лице, на което съответства
задължението на ревизиращия орган при издаване на ревизионния акт, в мотивите
си да обсъди и направените възражения – арг. от чл. 120,
ал. 2 от ДОПК. Никакви други правомощия във връзка със събирането на доказателства
не се дават на издателя на ревизионния акт. Тук не следва по аналогия да
приложим разпоредбата на чл. 155, ал. 3 от ДОПК, която дава възможност на
решаващият орган /в случая директора на Дирекция „ОДОП“/ да събира нови
доказателства, тъй като тази разпоредба е приложима само в хипотезата на
оспорване на вече издаден ревизионен акт по административен ред. В тази връзка
следва да бъдат споделени доводите, посочени в жалбата. От друга страна, дори
да се възприеме тезата за възможност на издателя на ревизионния акт, в тази
фаза да събира нови доказателства, то същите е следвало да бъдат предявени на
ревизираното лице, а в случая видно от стр. 8 от РА такива не са му били
предявени. Нещо повече дори да се приеме такава възможност, то отново тя няма да
е безгранична, защото по аргумент на чл. 114 от ДОПК и след изтичане на срока
по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, събраните доказателства не следва да имат доказателствена стойност. Ето, защо съдът счита, че
депозираната Декларация с вх. №59-00-691/24.01.2022 година във връзка с ИПДПОТЛ
№ Р-22001420003990-041/24.01.2022 година /лист 336 от Приложение № 2/ и
Декларация с вх. № 59-00-691/31.01.2022 година във връзка с ИПДПОТЛ №
Р-22001420003990-041-049/24.01.2022 година следва да се считат, като такива без
обвързваща доказателствена сила.
Настоящото ревизионно производство е осъществено по
особения ред, предвиден в чл. 122 и следващите от ДОПК. Органите са установили,
че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно
укрити приходи и доходи и декларирани и/или получени приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал ли на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период. За да стигне до тези изводи
органът по приходите се е позовал на констатирано в хода на ревизията превишение на разходите спрямо приходите за данъчен период
2014, 2016, 2017 и 2018 година и недеклариран приход в размер на 22 000
лева за данъчен период 2019 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основания по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя.
Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден
по особения ред, в тежест на органа по приходите е да установи наличието на
основания за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
В настоящият случай, съдът намира, че неправилно в РД и
РА ревизията е квалифицирана по чл. 122 от ДОПК. По делото не е спорно, че
ревизионното производство е образувано по общия ред с обхват установяване на
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период от 01.01.2014 година до 31.12.2019 година със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-22001420003990-020-001/06.07.2020 година. Тази заповед
е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22001420003990-020-002/07.10.2020
година и Заповед за изменение на ЗВР № Р-22001420003990-020-003/09.11.2020
година, като с последната срокът за извършване на ревизията е определен до
11.12.2020 година /лист 31/.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ДОПК предвижда, че
когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1,
той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде
определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред, и му определя срок за
представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде
по – кратък от 14 дни.
Уведомлението по чл. 124, ал.1 от ДОПК за констатиране на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК е изготвено на 05.11.2021
година /лист 260 от Приложение № 2/ и е връчено на ревизираното лице на
08.11.2021 година, едновременно със Заповедта за възобновяване на ревизионното
производство, т.е. след приключване на ревизията от 11.12.2020 година. Съгласно
константната съдебна практика по приложение на чл. 114 от ДОПК, както вече
настоящият съдебен състав отбеляза, го определя като инструктивен, но
извършените процесуални действия след неговото изтичане не следва да се вземат
предвид, като това съответства на принципа, предвиден в чл. 3, ал. 3 от ДОПК.
Върховният административен съд, константно в практиката си приема, че този
принцип е приложим както за процесуалните действия по събиране на
доказателства, така и за процесуалните действия по уведомяване на ревизираните
лица, с оглед задължението на органа по приходите да осигури упражняването на
процесуалните им права в хода на ревизията и правото им на защита. В конкретния
случай процесуалното действие по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е извършено след
приключване на ревизията и не може да служи като годно основание за преминаване
на облагането по особения ред. Това е довело и до нарушение на изискването на
чл. 122, ал. 3 от ДОПК, а
именно съставения ревизионен доклад от 10.12.2021 година не е обоснован с
обстоятелства по ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Последиците от продължаване на срока за извършване на
ревизията, т.е. продължаване на ревизията след 11.12.2020 година е обвързан с
незачитане на ефекта на извършените извън срока процесуални действия на
администрацията и дисквалифициране на събраните доказателства. Всичко това,
както се отбеляза в предходния абзац, води до нарушаване на изискването по чл. 122,
ал. 3 от ДОПК, тъй като съставеният ревизионен доклад на 10.12.2021 година не
би могъл да е обоснован с обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Настоящият състав намира, че горепосочените нарушения на
процесуалните правила за провеждане на ревизията по особения ред следва да се
квалифицират като съществени, тъй като засягат законосъобразността на
установените данъчна основа по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, представляваща недостиг
на парични средства от превишение на разходите на
ревизираното лице над декларираните и получени доходи. Разходите, направени от
задълженото лице се считат за подлежащи на облагане доходи само по силата на
презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, която е приложима единствено, ако
ревизията е по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК. Само по себе си превишението на разходите над приходите не представлява
облагаем доход по материалния закон – чл. 35, т. 6, във връзка с чл. 10, ал. 1,
т. 6 от ЗДДФЛ и не подлежи на облагане по общия ред. В този смисъл е и
тълкувателната практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 11 от 03.12.2021 година, постановено по тълкувателно дело № 3/2020
година.
При ревизията по общия ред, каквато в случая е извършена
видно от обхвата на ревизията в ЗВР, и без да е приложима презумпцията на чл. 123, ал. 1 от ДОПК при
превишаване на разходите над получените средства липсва обект на облагане по
ЗДДФЛ. Определянето на данъчната ставка по чл. 48 ЗДДСФЛ към образувана от
такъв доход данъчна основа представлява по съдържанието си облагане на разход,
а разходите не са обект на облагане по този данъчен закон. Без да има доход
като обект на облагане, не съществува и установеното с РА задължение за подоходен
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, а съответно и акцесорното
задължение за лихва върху данъка поради което установяването на публичните
задължения с ревизионния акт за данъчен период 2014, 2016, 2017 и 2018 година е
неправомерно.
Относно 2019 година не е установен паричен недостиг, а е
констатиран недеклариран доход в размер на 22 000 лева, като данъчните
органи са приели, че в случая по отношение на него също е налице обстоятелство
по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и е определен размерът на данъка по реда на чл.
122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. И тук важи казаното за това, че производството по
особения ред е опорочено предвид липсата на надлежно връчено уведомление по чл.
124, ал. 1 от ДОПК в рамките на срока, определен за извършване на ревизията. От
друга страна не правилно като основание е посочена т. 7, тъй като тя е свързана
с деклариране и/ или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имуществото и финансовото му състояние за
ревизирания период, а е следвало като основание да се посочи т. 2 на чл. 122,
ал. 1 от ДОПК, свързана именно с наличието на данни за укрити приходи или
доходи. Независимо от горното, не е налице годен за облагане доход и по общия
ред, доколкото се касае за доход получен в следствие на осъществен договор за
дарение, което по силата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не подлежи на облагане. По делото не е спорно, че на 28.08.2019
година по банковата сметка на лицето Г.П.И. е постъпила сума в размер на
22 000 лева и че основанието за това е извършено дарение. В хода на
ревизията, лицето е представило Договор за дарение на парична сума от
28.08.2019 година, сключен между него и И.Б.И., в качеството му на дарител,
съгласно който договор последният дарява на жалбоподателя парична сума в размер
на 22 000 лева за лични нужди, като сумата е заплатена по банков път /лист
138 от Приложение № 1/.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, с договора за дарение дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Според цитираната
разпоредба чрез дарението едно лице се обогатява, т.е. неговото имущество се
увеличава. Обогатяването на дарения и респективно обедняването на дарителя
трябва да настъпи веднага, което означава, че законодателят изисква дареният
веднага да придобие дадено право, т.е. то да премине в патримониума
на лицето, което ще се обогати. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД въвежда
форма за действителност на договора, като изисква договорът за дарение на
движими вещи да се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на
подписите или чрез предаване. Приложеният по делото договор е в писмена форма и
е нотариално заверен. Втората предвидена от закона предпоставка, за да може
дарението да произведе правни последици е да бъде предадена определената
парична сума. В случая тази предпоставка се доказва с банковите извлечения,
които обективират извършения банков превод.
В настоящият случай, съдебният състав приема, че е налице
явно изразена воля за дарение, като с преведената по банков път сума на
жалбоподателя договорът за дарение е произвел своето правно действие, защото
ревизираното лице се е обогатила със сумата в размер от 22 000 лева, респективно
дарителят е обеднял със същата сума.
Досежно заключението на органът по приходите, че във връзка с
така осъщественото дарение не е била подадена декларация по чл.49 от ЗМДТ, в
практиката си Върховния административен съд приема, че това е обстоятелство,
което е свързано с изпълнение на това задължение, неизпълнението на което е
основание за пораждане на административнонаказателна
отговорност, но това не може да се приеме за обстоятелство, което да е в
състояние да доведе до неприемане на действително извършено дарение. Отделно от
това, с разпоредбата на чл. 50а от ЗДДФЛ се
предвижда правна възможност, но не и задължение за местните физически лица да
декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината
доходи, които са освободени от облагане по силата на този закон, придобити
доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38, получено имущество по
наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право
на собственост по реда на нормативен акт. Тоест за ревизираното лице е
съществувала възможност да посочи полученото дарение в декларацията по чл. 50
от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 година, но тази разпоредба не създава за него
задължение да стори същото.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че дарението е
действително и е породило своите правни последици. След като е налице доход,
получен в следствие на договор за дарение, то по аргумент на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ същият не подлежи на облагане.
С оглед на изложените мотиви, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваният ревизионен акт се явява неправилен и незаконосъобразен,
поради неправилно приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде
отменен изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени
съдебни разноски следва да бъде уважено, като ответникът по жалбата заплати на Г.П.И.,
с ЕГН: **********, от гр. Б., ул. „***“
№ 50 сумата от 2 550 /две хиляди петстотин и петдесет/ лева. Претендират
се от жалбоподателя съдебни разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК и
писмени доказателства, както следва: платена държавна такса в размер на 50 /
петдесет/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство за съдебно производство в размер на 1 500 /хиляда и петстотин
лева/, депозит за вещо лице в размер на 400 /четиристотин/ лева, депозит за
вещо лице в размер на 400 /четиристотин/ лева, допълнителен депозит за вещо
лице в размер на 200 /двеста/ лева. делото е с материален интерес над
10 000 лева, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва
да се определи по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба №
7 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която предвижда, в случая да се приложи правилото на т.3 – 1 300 лева + 9%
от горницата над 10 000 лева = 1 300 + 9% от 3 125,06 = 1 300+ 281,25 = 1581,25 лева. Минималният
адвокатски хонорар се изчислява в размер на 1 581,25 лева. В случая не е
налице прекомерност на претендираното от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1
от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ срещу
Ревизионен акт № Р-22001420003990-091-001/17.03.2022 година, издаден от М.А.К.
– орган, възложил ревизията и А.Л.И.– ръководител на ревизията, потвърден изцяло
с Решение № 922 от 13.06.2022 година на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ София при Централно управление на Национална
агенция за приходите, с който на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно –
осигурителния процесуален кодекс са установени задължения за данък върху
доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от Закона за данък върху доходите
на физически лица /ЗДДФЛ/ в общ размер на 13 427.59 /тринадесет хиляди
четиристотин двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/, в това число
задължения в размер на 9 203.77 /девет хиляди двеста и три лева и
седемдесет и седем стотинки/ за данъчни периоди, както следва 2014 г., 2016 г.,
2017 г., 2018 г. и 2019 г. и задължения за лихва за забава, в размер на 4 223.82
/четири хиляди двеста двадесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – София да заплати на Г.П.И., с ЕГН: **********,***, ул. „Стране“
№ 50 съдебни разноски в размер на 2 550 /две хиляди петстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от връчването му
на страните.
Съдия: /п /