№ 634
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Д.
при участието на секретаря Г. Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20223100102160 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Г. П. Г. и И. В. Г. срещу С. Л. К., Х. А. К., Ж. Т. Г., Д.
Д. Г., К. П. Я., А. П. П., В. Н. М., Г. И. Д., Д. Н. Д., С. Д. С., Г. Д. С., Р. С. И.,
М. В. М., Ж. O= Д., П. Д. Т., С. И. Т., Л. В. П., Н. Х. П., С. Д. Й., Е. И. Й., Т. К.
С., Н. П. С. и М. К. С., при участието на третото лице-помагач община Варна,
за премахване частта от сграда 10135.2554.487.4, която навлиза с 2.58 кв. м по
ПУП - ПРЗ на ПИ 10135.2554.293, одобрен със заповед Г-93 от 27.05.2008 г.
на Кмета на Община Варна, както е посочено по комбинирана скица – л. 80 от
делото или 18.06 кв. м застроена площ (7 етажа - един подземен и 6
надземни), с което пречи ищците да ползват ПИ 10135.2554.293, по чл. 109
ЗС, с присъждане разноските.
Ответниците оспорват иска и обстоятелствата. Предявяват, с
изключение на Т. С., възражение, основано на твърдения, че покривът на
гаража на ищците е навлизал в ПИ 487, а в случай, че се установи твърдяното
от ищците навлизане, сочат, че оставянето на незастроено място между двата
имота би било недопустимо, а мястото, което е с незначителна площ не може
да се ползва. Сочат, че ищците не са предприели строителство в имота си и
искът е преждевременно предявен. Намират, че изпълнената топлоизолация
10 см на калканната стена в случай на бъдещо строителство ще играе ролята
на противоземетръсна фуга.
Община Варна намира, че искът е неоснователен (л. 298).
По същество страните поддържат становищата. Ответниците представят
подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
По предмета и допустимостта:
Подробният устройствен план-план за регулация и застрояване е
административен акт, чрез който се утвърждават предвиждане за застрояване
и регулационните линии, в които застрояването следва да бъде осъществено.
Само по себе си навлизането на сградата в регулационните линии по плана не
е основание на иск по чл. 109 ЗС. Този иск, макар и решението да не формира
сила на пресъдено нещо за собствеността, е за защита на собствеността т.е.
негово основание е твърдението за навлизане в собствения имот на ищците в
частта, описана от тях.
Искът е основан само на твърдението за навлизане в поземления имот. В
първото съдебно заседание пълномощникът на ищците се е позовал (л. 325)
на обстоятелството, че височината на сградата е надвишила тази по ПУП.
Съдът приема, че твърдението е наведено за обосноваване нарушението на
ЗУТ, но не представлява ново основание на иска. Такова твърдение не би и
могло да бъде ново основание на иск за премахване на част от сграда, която
навлиза в съседен имот.
От представените от ищците заверени преписи се установява, че:
с нотариален акт, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № 8339 от 03.04.2007 г.,
акт № 32, том XXV, дело № 5966 ищецът, наред с трето лице е признат за
собственик на имот в гр. Варна, ул. "Жеравна" № 1 – жилище, заемащо целия
втори етаж и целия тавански етаж, ведно с право на строеж върху ПИ № 1524,
кв. 22 по плана на 24 подрайон и наред с още едно лице – за собственик на
160 кв. м ид. ч. от поземления имот (л. 7);
с нотариален акт, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № 12497 от 03.06.2016 г.,
акт № 51, том XXХIII, дело № 6924 ищецът е купил от съсобственика
идеалните част от жилището и от поземления имот по време на брака с
ищцата (л. 8, 12);
с нотариален акт, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № 27284 от 06.10.2017 г.,
акт № 62, том LXVI, дело № 14193 ищецът е признат за собственик на гараж
на същия адрес (л. 10).
Съдът приема за установена преюдициално собствеността на ищците.
От обясненията на вещото лице Д. в откритото съдебно заседание на
11.12.2023 г. (л. 356, гръб) се установява, че подробният устройствен план е
одобрен със заповед № Г-93 от 27.05.2008 г. на Кмета на Община Варна (л.
401) и по него триетажната сграда на ищците може да бъде запазена, но ако се
предприеме ново строителство, застрояването следва да бъде сключено със
сградата в съседния УПИ. Подробният план е одобрен на основата на КП от
1988 г. (л. 357).
Съдът приема, че това е допустимо, тъй като е налице хипотезата на § 4,
ал. 1 от ПЗР на ЗКИР.
Кадастралната карта е одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК (цитирана в скица на л. 31, обяснения
на л. 356). При преобразуването на кадастралния план в цифров вид е
допуснато отклонение (л. 357). Според вещото лице то е в допустимата
грешка.
Съдът приема, че намира приложение чл. 18 Наредба № РД-02-20-5 от
2
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Следователно репликите на ищците (л. 325, гръб) за нищожност на
разрешението за строеж № 164 от 22.12.2015 г., издадено от главния архитект
на община Варна (л. 403), на акт Образец 2 т.е. на протокола за трасиране,
означаване и координиране на основни строителни оси от 25.01.2016 г. (л.
154) и на трасировъчна скица от 25.01.2016 г. (л. 155), включена в протокола
(л. 367) са неоснователни. Това е така, защото това са все актове, които се
основават на кадастралния план, който е преобразуван в цифров вид при
допустима грешка.
Дори да се приеме, че искът може да бъде основан на твърдение, че
сградата навлиза не в имота на ищците, а в регулационните линии по ПУП,
следва да се приложи фикцията, че в разглежданата хипотеза регулационните
линии съвпадат с имотните граници (чл. 117а ЗУТ) т.е. няма такова
навлизане.
Налице е обаче навлизане при строителството на сградата в поземления
имот на ищците с 0.53 кв. м (заключение на л. 347, гръб, комбинирана скица
№ 1 на л. 351 и обяснения на вещото лице в протокола на л. 357).
Според вещото лице и това отклонение е допустимо.
Налице е нарушение на правото на собственост. То обаче е
незначително.
Исканото премахване би засегнало не само мазилката и изолацията, а
част от бетоновата конструкция (разрез на л. 397) т.е. би нарушило
устойчивостта на сградата.
Поради това защитата чрез премахването на частта от сградата, би била
несъразмерна на нарушението.
Съдът приема, че в този случай за ищците възниква само право на
обезщетение, но не и притезание за премахване.
За пълнота по твърдението за надвишаване на височината по ПУП:
Вещото лице Д. сочи, че е изпълнено разрешеното строителство на
жилищна сграда с един подземен, пет жилищни и един тавански етажи и че
измерената на място височина съответства на проектната 89.60 м (л. 348).
По предвидените и изградени самостоятелни обекти:
Чрез изменение в хода на строителството е предвидено над петия етаж в
неизползваемото подпокривно пространство да се обособят две жилища на
шестия етаж: апартаменти №№ 13 и 14 (л. 429, 430 срвн л. 422, 423).
Този екзекутив от 20.01.2017 г. не е посочен сред документите, които са
били прегледани преди издаването на Акт образец 15 т.е. констативният акт
за установяване на годността за приемане на строежа от 20.02.2017 г. в
копието, представено от ответниците (л. 147, гръб), но е посочен в завереното
копие, съхранявано в общината (л. 411). Важи документът, съхраняван в
общината.
По предвидената височина:
От заключението на вещото лице Г. (л. 396) се установява, че
проектните коти влизат в предвижданията на ПУП, но фактически
3
построеното е: кота корниз към ул. "Жеравна" с 1.30 м по-високо, кота корниз
към дъното на парцела с 1.10 м по-високо. Само кота било отговаря на
предвиждането.
В обясненията си (л. 445) вещото лице сочи, че предвижданията по
ПУП не бива да се приемат буквално, включително и предвиждането за
височина до 15 м и че може да се постигне и по-голяма височина чрез
отстъпи, предвидени със силуетен план.
По правното значение на отклоненията от ПУП, допуснати при строежа:
В съдебната практика се приема, че инцидентният съдебен контрол за
законосъобразност на разрешение за строеж, поради отклонение от ПУП, е
изключен след изпълнение на строителството (решение № 12748 от
25.11.2008 г. на ВАС по адм. д. № 6925/2008 г., II о., решение № 10915 от
24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2009 г., II о., решение № 12122 от
19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6470/2010 г., II о.).
Хипотезата е сходна, поради което съдът приема, че отклонения от
ПУП при строеж са правно нетърпима последица само когато е засегнат
публичен интерес. Процесният случай не е такъв.
В обобщение искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответниците не са претендирали разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. П. Г. ЕГН ********** от гр. Варна,
****** и И. В. Г. ЕГН ********** от гр. Варна. *****, съдебен адрес и за
двамата: ******, чрез адв. А. Г., тел. 0889 259 046, e-mail:
*************@***.** срещу С. Л. К. ЕГН ********** от гр. Варна, у******;
Х. А. К., ЕГН ********** от гр. Варна, *******; Ж. Т. Г., ЕГН ********** от
гр. Варна. ******, ет. 2, ап. 4; Д. Д. Г. ЕГН ********** от гр. Варна. *******;
4. К. П. Я. ЕГН ********** от гр. Варна. ******; А. П. П. ЕГН ********** от
гр. Варна. ****** 70, eт. 3, aп. 7; В. Н. М. ЕГН ********** от гр. Варна,
*******; Г. И. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. "Топола" № 36, ет. 3, aп.
11; Д. Н. Д. ЕГН 84072777969 от гр. ******, вх. Г. ет. 4. ап. 7; С. Д. С. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. "Феликс Каниц" № 3, ет. 1. aп. 1; Г. Д. С., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул. "Феникс Каниц" ***** и
настоящ адрес: ******; Р. С. И. ЕГН ********** от гр. Варна. ж. к. "Младост"
№ 150, вх. 5, ет. 1, aп. 3; М. В. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ******; Ж.
O= Д. ЕГН ********** от с. *******; П. Д. Т. ЕГН ********** от гр.
*******; С. И. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ********; Л.
В. П. ЕГН ********** от гр. Варна, *******; Н. Х. П. ЕГН ********** от гр.
Варна, *******; С. Д. Й. ЕГН ********** от гр. ******, ап. 8, настоящ адрес:
********; Е. И. Й. ЕГН ********** от гр. ******, ап. 8; Т. К. С. ЕГН
********** от гр. Варна, *******; Н. П. С. ЕГН ********** от гр. Варна,
******** и М. К. С. ЕГН ********** от *******, при участието на третото
лице-помагач община Варна, за премахване частта от сграда с идентификатор
10135.2554.487.4, която навлиза с 2.58 кв. м в ПИ с идентификатор
4
10135.2554.293, както е посочено по комбинирана скица – л. 80 от делото или
18.06 кв. м застроена площ (7 етажа - един подземен и 6 надземни), основан
на твърдение, че това пречи ищците да ползват същия поземлен имот, на
основание чл. 109 ЗС.
Скицата на л. 80 от делото, приподписана от съда, представлява
неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5