Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, III въззивен наказателен състав в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛОЯН ГЕРГОВ
2.
Мл.с. СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря: Александра Сергева
с участието
на прокурора: Анна Баракова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова ВНОХД №571
по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, въз основа данните
по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по повод въззивна жалба, подадена от
адвокат Н.М. ***- упълномощен защитник на подсъдимата В.М.Н., срещу Присъда № 57 от 18.04.2019г., постановена по
НОХД № 2474/2018г. по описа на Районен
съд-Плевен.
С
атакуваната присъда Районен съд-Плевен е
признал В.М.Н. - родена на *** ***, обл.
Плевен, ул. „******“ № **, българка, българска гражданка, без образование,
неомъжена, не работи, неосъждана /реабилитирана/, с ЕГН – **********, за ВИНОВНА в
това, че на 25.06.2018 г. в гр. Плевен, по
специален начин ловкост отнела чужди движими вещи – сумата от 150 лв. от
владението на собственика В.В.К. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр.
чл. 194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК я осъдил на
лишаване от
свобода за срок от 1 (една) година.
Със
същата присъда отложил на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода с три години изпитателен иск.
Със същия
съдебен акт осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимата В.М.Н.,
да заплати на гражданския ищец В.В.К. сумата от 150.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на деянието,
предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 25.06.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Със
същата присъда осъдил на осн. чл.189, ал.3 НПК подсъдимата В.М.Н. да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен
деловодни разноски в размер на 64.76 лева и по сметка на РС-Плевен деловодни
разноски в размер на 268.13 лева, както и
държавна такса в размер на 50.00 лв. върху
уважения граждански иск.
Срещу така
постановената присъда е подадена въззивна жалба от адвокат Н.М. ***-
упълномощен защитник на подсъдимата В.Н..
Съдебният акт се оспорва като неправилен и незаконосъобразен. Изложени са доводи, че пострадалото лице, въпреки прекия
контакт с подсъдимата Н., не е могло да
я разпознае по време на съдебното
следствие. Сочи се, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че
авторът на деянието е именно подсъдимата В.Н.. В тази връзка се излагат
аргументи, че разпитаните вещи лица са заявили, че е възможно да е тя, а представените дискове по делото не са годни
да се идентифицира лицето, извършител на деянието. Отправено е искане до
Окръжен съд-Плевен обжалваната присъда
да бъде отменена и делото да бъде върнато на РС-Плевен за ново
разглеждане от друг състав, или подсъдимата да бъде оправдана.
В проведеното на 23.10.2019г. открито съдебно заседание пред Окръжен съд-Плевен
подсъдимата В.Н. се явява лично и с упълномощен
защитник адвокат М.В. ***.
Адвокат М.В. поддържа въззивната
жалба по изложените в нея съображения, като излага становище, че
първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована и са допуснати
съществени процесуални нарушения. Посочва, че първоинстанционния съд въпреки
положените усилия и назначаване и на еднолична и на повторна идентификационна
експертиза, до последно е имал съмнение
дали подсъдимата е извършила престъплението, предвид използването в двете
експертизи на фразата „най-вероятно“. Излагат
се аргументи, че вместо да бъде извършено разпознаване, пострадалата е
разпитана и описва две различни жени. Твърди, че е използван незаконен похват
разпити на свидетели-полицейски служители, съчетан със заключенията на експертизите. Посочва, че записите не са
иззети по надлежния ред от медицински център „Окулус“- взети са от полицай и са
занесени на разследващия полицай. Сочи, че неправило в обвинителния акт е отразено,
че инкриминираната сума е в банкноти по двадесет лева. Поддържа, че има
съмнение в авторството на деянието и цитира практика, че присъдата не може да почива на предположения.
Отправя искане първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимата да
бъде призната за невиновна.
Подсъдимата В.Н. в правото си на лична защита твърди пред ОС-Плевен, че се е занимавала със
сватба, че са отишли в дома й и нищо не
са намерили-само очила и някаква чанта, каквито нямала. Заявява, че е била тук
по задължение, че е била при децата си, за да си купи дрехи. В последната си
дума отправя искане до ОС-Плевен да бъде
оправдана.
Пред
въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура-Плевен взема становище, че присъдата на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдена и счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, че
заключенията на експертизите, в които е използвана фразата „най-вероятно“ не
трябва да се разглеждат изолирано от
останалия доказателствен материал – от разпитите на всички свидетели,
включително и на гражданския ищец В.К..
Навежда аргументи, че с оглед неразпознаване и затрудняване на
индивидуализацията, подсъдимата Н. е поставила
в последствие очила и шапка, за да скрие част от лицето си, като не е
съобразила, че има камери на
видеонаблюдение в обекта. Посочва, че РС-Плевен е обсъдил пространно доказателствата
в мотивите на обжалваната присъда. Отправя искане до ОС-Плевен обжалваната
присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Гражданският
ищец В.В.К. ***, че първоинстанционната присъда
е правилна и законосъобразна. Посочва, че е била в труден момент, изтеглила е сумата
пари, за да посети медицински център „Окулус“ заедно със съпруга си. Описва, че
подсъдимата ги е застигнала на излизане
от „Пощенска банка“, движили са се покрай „Дом на книгата“, след това
същата жена ги е посрещнала в последствие на входа на „Окулус“ с думите, че клиниката е заключена и не
работи. Обяснява, че е било 16 часа и
служителка от персонала на клиниката се появила и обяснила, че няма такова нещо
и клиниката е отворена и работи до късно, а подсъдимата влязла вътре заедно с
тях. Пред въззивния съд твърди, че е
имала възможност да наблюдава подсъдимата и
е категорична, че това е лицето,
което е откраднало парите й. Добавя, че е пенсионер, педагог по образование, с
двеста лева пенсия и приема лекарства на
стойност двеста лева месечно. Добавя, че на камерата се вижда как се взети
парите. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Плевенски
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна. Не са налице основания за
отменяване или изменяване на постановената от РС-Плевен присъда, поради
следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и от приетите по делото
експертизи.
Въз основа на събрания
доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата В.М.Н.
е родена на *** ***, обл. Плевен, ул. „******“ № **, българка, българска
гражданка, без образование, неомъжена, не работи, неосъждана /реабилитирана/, с
ЕГН **********.
На
25.06.2018г. следобяд подсъдимата В.Н. се намирала в централната част на гр.
Плевен, където се намирала и свидетелката В.К., заедно със своя съпруг. Семейството
посетило клон на „Пощенска банка”/
„Юробанк България“ АД, находящ се в гр.Плевен на ул. „Данаил Попов“ №18, за да изтегли
В.К. сума, необходима й за лечение. Действията
на семейството били възприети от подсъдимата Н., която преценила, че може да открадне тази сума от
гражданския ищец В.К.. Именно с тази цел проследила В.К. и нейния съпруг до
Медицински център „Окулус”, който се намира в гр.Плевен, ул. „Васил Левски”. Подсъдимата
влязла в комуникация със семейството, преди да влязат в медицинския център и
заявила, че медицинския център е затворен. Докато семейството било въведено в
заблуждение, че медицинския център не работи, междувременно се появила служителка
от съседен обект, която ги уверила, че здравното заведение е отворено и
достъпът до него не е ограничен. Гражданския ищец В.К. и съпругът й влезли в
здравното заведение заедно с подсъдимата В.Н.. Там подсъдимата Н. се дегизирала като сложила слънчеви очила и
слънцезащитна шапка. Подсъдимата отстъпила ред на В.К. и съпругът й да минат пред нея. Подсъдимата застанала непосредствено зад гражданския
ищец ищец В.К., и с брошура, която държала в лявата си ръка, прикрила
действията на дясната си ръка, с която отворила ципа на чантата, използвайки
специален начин ловко бръкнала в нея и бързо извадила изтеглената преди това от
„Пощенска банка“ сума от 150 лева. Горепосочените действия
били заснети от охранителните камери намиращи се в медицински център „Окулус“. Веднага
след това подсъдимата В.Н. напуснала медицинския център и се отправила в
неизвестна посока. Малко по-късно, след напускане на медицинския обект, при посещение на търговски
обект и намерение да заплати покупка, гражданския ищец В. К. установила, че от чантата й липсва цялата сума от 150 лева.
По случая било образувано и
проведено досъдебно производство №1268/2018г. по описа на Районна
прокуратура-Плевен.
В хода на проведеното досъдебно
производство била назначена и изготвена видео-техническа експертиза. Дадено е
заключение от вещо лице Д.А., че не са установени следи от манипулация/намеса
върху записаната информация, че при направената оценка на кадрите, експортирани
от видеозаписите, се установява, че са заснети в горен ракурс, като лицето на
извършителя е прикрито със слънцезащитна
шапка и черни слънчеви очила и поради тези причини кадрите не могат да бъдат
използвани за идентификация на заснетото лице, а могат да бъдат ползвани
евентуално за разпознаване на заснетото
лице по външни признаци на фигура,
телосложение, походка, дрехи, обувки и др.
Приложено е копие на
нареждане/разписка от „Юробанк България“
АД/Пощенска банка, ФЦ Плевен, ул.“Данаил Попов“ №18 с наредител В.В.К.,
изтеглена сума 150 лева, дата: 25.06.2018г.
и посочен час.
В хода на
първоинстанционното производство е назначена допълнителна комплексна видео-техническа
експертиза, възложена по искане на защитника на подсъдимата на
Научноизследователски институт по криминалистика-МВР, изслушана и приета от
първоинстанционния съд. В заключението е посочено, че от проведеното
сравнително лицево-идентификационно изследване
може да се направи извод, че на снимка от фотоалбум, изготвен на 06.12.2018г. по ДП №1548/2018г. по описа на РП-Плевен и на изследваните снимкови кадри с изображение на лице от видим
женски пол, извлечени от видеофайлове, регистрирани от 2 камери, най-вероятно е заснето едно и също лице, посочено като В.М.Н.. В констативно-съобразителната част е отразено,
че се установява сходство в следните признаци: форма и охраненост на лицето; конфигурация на връх на носа, носова
преграда и ноздри; височина на горна устна, контур на устни, устна цепка и устни ъгли; линия на брадичката;
назолабилани гънки и ментолабиална гънка, наличие на двойна брадичка.
Така възприетата от въззивният съд
гореописаната фактическа обстановка, кореспондира с приетото от първата
инстанция по отношение на фактите.
Районен съд-Плевен, въз основа на
установените правилно фактически положения и съобразно закона, е приел, че от
обективна и субективна страна подсъдимата В.М.Н. е осъществила състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
Правните изводи на районния съд са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона.
Доказателствата,
върху които първоинстанционния съд е
изградил своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещите лица и приобщаване на
писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК.
Настоящият
въззивен състав отбелязва, че РС-Плевен
е проявил необходимата процесуална активност за събиране на всички
относими към делото доказателства. С
оглед на наведените в жалбата и пред съда твърдения във връзка с доказаността
на обвинението, въззивният съд направи свой собствен доказателствен анализ и
намери, че горепосочената фактическа обстановка отговаря на обективно станалото
в действителността.
Първоинстанционният
съд подробно и коректно в мотивите към постановения съдебен акт е посочил от
кои гласни и писмени доказателства е приел, че се установяват фактите по
делото, като е извършил анализ на показанията на разпитаните свидетели. Показанията
на свидетелите В. С. Л., Б.Б.К. и на гражданския ищец В.В.К. са логични,
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с приобщените към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства.
Неоснователни
са възраженията на защитника, че е използван
незаконен похват - разпити на свидетели-полицейски служители, съчетан със
заключенията на експертизите. В случая свидетелят В.Л. пред РС-Плевен подробно е описал по какви
белези разпознава подсъдимата В.Н., а именно: по антропологични белези, по
структура, по маниери, по движение, по лице. Посочва, че я е виждал безброй пъти, облечена по различен
начин, с плетени шапки, с кръгли шапки, с очила, без очила. Добавя,
че това е нейн стил на обличане, че при такъв вид престъпления в повечето случаи се използват очила, шапки,
шалове, пончота и други подобни, променя се цвета на косата. Свидетелят Л.
заявява, че в предходен период е работил
по линия престъпления-джебчийски кражби, познава голяма част от криминалния
контингент, канил е подсъдимата В.Н. да се явява в полицейското
управление, изяснявал е местонахождението й на конкретни дати, задържал я е,
освобождавал я е. Посочва, че към момента не му е известно има ли дела срещу В.Н..
Свидетелят Б.Б.К. заявява, че познава
подсъдимата, известна му е с
първо име „В.“, по повод работата му с криминалния контингент. Посочва,
че многократно е срещал „В.“ през годините, че тя се е променила, навремето е
била по-млада и по-слаба. Заявява, че голяма част от членове на група, извършваща
кражби, с участници от Дъбник,
Тръстеник, Долна Митрополия вече не вижда из града, но „В.“*** е пристъпил към
преглед на видеозапис на диск с
ръкописен надпис „МЦ Окулус 25.06.2018г.“, като свидетелят В.Л. е заявил, че
подсъдимата има характерна походка, ако се погледне в гръб-краката й след
коленете са отворени настрани (х-образни), има и широк ханш. Сочи, че познава
подсъдимата и в профил и в лице. И двамата свидетели –Л. и К., са категорични, че разпознават подсъдимата В.Н..
Тези показания не следва да се разглеждат изолирани от цялата доказателствена
съвкупност. Те кореспондират с показанията на гражданския ищец В.К., както и
със заключението на допълнителната комплексна видео-техническа
експертиза, възложена на Научноизследователски институт по криминалистика-МВР.
Не само върху тези показания РС-Плевен е обосновал присъдата си, поради което
възраженията на защитника във връзка с
използването на тези показания са неоснователни. Тези свидетелски показания
кореспондират се целия останал доказателствен материал.
Неоснователни са аргументите на защитника, че
вместо да бъде извършено разпознаване, пострадалата В.К. е разпитана и описва
две различни жени. Настоящият въззивен
състав намира, че показанията на свидетелката В.В.К. са последователни и
непротиворечиви. Пред РС-Плевен свидетелката К. е дала описание на лицето,
което е последвало нея и съпруга й от банката, до медицинския център. Описва
подробно посоката на движение, като посочва ръст, коса и телосложение на
лицето, млада възраст на подсъдимата. Заявява също така, че шапката е сложена
допълнително, че е от типа
слънцезащитна, че очилата са поставени допълнително, а не още при посещението
им в банката. Тези показания на В.К. не
са в противоречие с показанията й,
дадени пред разследващ орган. Предвид изминалото време от момента на деянието,
до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция, е обичайно да има
малки несъответствия в показанията на свидетели, а в случая съществени
несъответствия не се констатират. Пред ОС-Плевен В.К. заявява, че е имала възможност да наблюдава
подсъдимата и е категорична, че това е лицето, което е откраднало парите й. Пострадалата В.К. е била разпитана от разследващ
орган още на 25.07.2018г. (лист 13 от досъдебното производство), т.е. своевременно,
един месец след деянието, като и тогава е дала достатъчно подробно описание на
извършителката. Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че
пострадалото лице, въпреки прекия контакт
с подсъдимата Н., не е могло да я разпознае. Преценката дали
да се извърши разпознаване в случая е принадлежала на водещите разследването.
Действително разпознаване не е
извършено, но настоящият въззивен състав намира, че липсата на това
процесуално-следствено действие е случая не се е отразило на правилността на
присъдата. Настоящият въззивен състав намира, че няма такава разлика в описанието на извършителката, дадено от В.К.,
което да води до извод, че тя описва различни лица.
Неоснователни са възраженията на
защитата, че записите не са иззети по надлежния ред от медицински център
„Окулус“- взети са от полицай и са занесени на разследващия полицай. Досъдебно
производство №1268/2018г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №502/2018г. по описа на
Второ РУ-Плевен е образувано на
10.07.2018г. с Постановление на Районна
прокуратура-Плевен за образуване на ДП по общия ред. На лист 7 от същото се
намира Протокол за доброволно предаване, съставен на дата 28.06.2018г. от Д.Д.,
разследващ орган при Второ РУ-Плевен, с който протокол са приобщени два броя DVD-RW “Philips”, МЦ „Окулус“, 25.06.2018г.; един
брой CD-R с надпис „HP“;
МЦ „Окулус“. Горепосоченият протокол е съставен при извършването на
полицейската проверка, материалите са приобщени законосъобразно, цялата
преписка е изпратена на РП-Плевен с Писмо Изх. №339100-5940/06.07.2018г. по
описа на Второ РУ-Плевен (Вх. № В-3064/09.07.2018г. по описа на РП-Плевен) с мнение за образуване на досъдебно
производство. В случая няма нарушение при приобщаване на оптичните
носители-дискове.
Неоснователни са възраженията на защитата, по повод номинала
на банкнотите. В диспозитива на обвинителния акт не е посочван нито номинал,
нито серийни номера. Описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт –
банкноти по двадесет лева, има за цел приемане на фактическа обстановка от
Прокуратурата и в случая не се отразява на правилността на първоинстанционната
присъда. Настоящият въззивен състав намира, че предвид приложеното копие на нареждане/разписка от
„Юробанк България“ АД/Пощенска банка, ФЦ Плевен, ул.“Данаил Попов“ №18 с
наредител В.В.К., изтеглена сума 150 лева, дата: 25.06.2018г. и посочен час е безспорно, че гражданският
ищец е изтеглила посочената парична сума.
Настоящият въззивен състав намира,
че са положени необходимите усилия за установяване на авторството на деянието и
присъдата не почива на предположения. РС-Плевен
е изискал заверено копие на фотоалбум от
ОДМВР-Плевен, съставен по ДП №1548/2018г. по описа на РП-Плевен на 06.12.2018г.,
предявил го е на подсъдимата В.Н., тя е заявила, че на снимката е тя, облечена с тези дрехи,
че е била извикана в полицията и след
това освободена. Вещите лица от Научноизследователски институт по
криминалистика-МВР М.Е.Й. и А.Й.Д. при извършването на допълнителна комплексна видео-техническа
експертиза са изследвали този фотоалбум, съпоставен с кадрите от медицински
център „Окулус“ и са депозирали заключението си. В открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2019г.
пред РС-Плевен вещото лице М.Й. подробно е обяснило как се извършва
лицево-идентификационното изследване. Уточнило е, че заключенията могат да са в
няколко степени: не се изключва възможността; възможно, вероятно, най-вероятно, категорично. Пояснил е, че заключението им е
със степен „най-вероятно“, тъй като не може да дадат категорично заключение,
предвид закритото лице и че лицето е с
прикрити важни идентификационни признаци като
очни контури, линия на косата, поради поставени шапка и очила. Вещото
лице М.Й. отговаря пред съда, че само поради поставените шапка и очила не могат да отговорят
категорично, тъй като има изисквания на Европейската мрежа на Криминалистични
институти, и не може да се даде категорично заключение, дори вещите лица да
имат вътрешна убеденост, че е заснето
категорично едно и също лице. На въпрос на защитата вещото лице М.Й. е
отговорило, че при подобно качество на изображението, с видими идентификационни признаци винаги при
близнаците има някакви различия, не са абсолютно идентични. Вещото лице А.Д.
също поддържа даденото заключение и няма какво да добави към заявеното от
колегата й М.Й.. В този смисъл настоящият въззивен състав приема, че използваната
фраза „ най-вероятно“ е най-високата възможна степен на заключението, предвид
използваните шапка и очила на дееца. Единствената по-висока степен е
„категорично“, която би била възможна, ако не бяха използвани шапка и очила. По
отношение на записите от видеокамери в медицински център „Окулус“, същите са
били монтирани в обект, с обозначение за
видеонаблюдение, и имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението. Същите могат да се ползват, като в конкретния случай съмненията
за достоверността им са проверени с назначена, изслушана и приета експертиза.
Заявеното
от подсъдимата В.Н., че е подготвяла сватба и не се е намирала в град Плевен,
не се подкрепя от каквито и да е доказателства по делото. Настоящият въззивен
състав намира твърденията за сватбено тържество за защитна версия. В подкрепа
на горното е и заявеното от В.Н. пред въззивния съд „Бях тук при децата ми да си купя дрехите“, което от своя страна не
изключва пребиваване в град Плевен, макар
и за кратък период.
От обективна
страна, подсъдимата В.Н. е осъществила състава на престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал.1 НК, като
на на 25.06.2018 г. в гр. Плевен, по специален начин ловкост
отнела чужди движими вещи – сумата от 150 лв. от владението на собственика В.В.К.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна подсъдимата В.Н. е осъществила деянието по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал.1 НК при условията
на пряк умисъл. Съзнавала е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици, като пряко
е целяла настъпването на съставомерния резултат. Настоящият въззивен
състав намира, че подсъдимата Н. е съзнавала,
че е извършила кражба на чужди движими вещи;
че се намира на
местопрестъплението, проявила е упоритост в престъпните си намерения, следвайки
възрастната двойка от банковия клон до медицинския център.
Видът и размерът на наложеното на
подсъдимата В.Н. наказание е правилно определен от РС-Плевен, който е отчел
всички значими за правилното решаване на този въпрос обстоятелства. Този извод
е напълно споделен и от въззивната инстанция. Отегчаващо вината обстоятелство в случая няма. Смекчаващото вината
обстоятелство-съдебното минало е правилно отчетено от РС-Плевен, предвид
настъпилата реабилитация.
Въззивната инстанция намира
така определеното наказание за справедливо
по своя размер и адекватно на обществената
опасност на извършеното деяние и на личността на дееца, с оглед целите на
индивидуалната и генерална превенция.
Окръжен съд-Плевен намира, че присъдата на РС-Плевен е правилна и
законосъобразна и в частта относно уважения граждански иск. Граждански иск е предявен от гражданския ищец В.В.К. против подсъдимата В.М.Н. за
сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на престъплението предмет на обвинението, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 25.06.2018г. до окончателното й
изплащане. Окръжен съд-Плевен счита, че гражданският иск е изцяло основателен и
доказан.
Разноските по делото са правилно
изчислени от РС-Плевен и възложени в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.3 НПК.
Въззивният съд приема, че
първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.
При извършената на основание чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим
от горното и на основание чл.338 от НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№57 от 18.04.2019 година, постановена по НОХД №2474/2018г.
по описа на Районен съд – Плевен, като ПРАВИЛНА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.