№ 23270
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110129203 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 от ГПК и чл.119,
ал.3 от ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* срещу В. С. К. с
ЕГН ********** с п.а. и н.а. в ***, с която се претендира осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 247,56 лв., представляваща изплатено от застрахователя по застраховка
„ГО“ обезщетение на собственика на увреден автобус „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ***, в
резултат на ПТП от 12.04.2022 г. настъпило в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“, на
кръстовището с ул. „Транспортна“, предизвикано виновно от страна на ответника В. К., при
управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, собственост на В. С. К.. Основание за
регресната отговорност, ищецът извежда от факта, че ответника е управлявал МПС по време
на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, което е осн. за
търсене на регресна отговорност съгл. чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ.
Ищецът е сезирал с исковата си молба Софийския районен съд, като не е съобразил
нито общата разпоредба относно местната подсъдност на делото, съвпадаща с постоянния
адрес на ответника, нито специалната разпоредба на чл.113 от ГПК, предвиждаща особена
местна подсъдност относно исковете срещу и от потребители.
В чл.105 от ГПК е предвидено искът да се предявява пред съда, в района на който е
постоянния адрес или седалището на ответника.
Съответно, с чл.113 от ГПК законодателят е уредил правна възможност искът на
потребител или срещу потребител да се заяви и по неговия настоящ или постоянен адрес.
В ГПК липсва легална дефиниция на качеството „потребител“, поради което смисъла
и обхвата на понятието „потребител“ ще следва да се извлече от материалния закон.
Законодателят е дал определение на понятието „потребител“ в ЗЗП, като съгласно параграф
13, т.1 от ДР на ЗЗП „това са физически лица, придобили стока или ползвали услуга“.
Кодекса за застраховането /както отменения от 01.01.2016 г., така и сега действащия
КЗ /борави с понятията „потребители“ /„ползватели“ на застрахователни услуги, което е
частен случай на общото понятие „потребител“ по см. на цитираната разпоредба на ЗЗП.
Доколкото предявения в настоящото производство регресен иск касае отношения
между страните произтичащи от сключен между тях договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.113 от ГПК относно
предвидената по закон местна подсъдност, сочеща за компетентен съд този по настоящия
1
адрес на потребителя, а в случай, че не е известен такъв, по постоянния му адрес.
Съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ "ползвател на застрахователни услуги" е застраховащият,
застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са
възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице,
което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни
продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с
предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на
потребителите. При сравнение съдържанието на горепосочената норма и тази на § 1, т. 1 ДР
на КЗ (отм.) се установява, че те са с идентично съдържание и законодателят е вложил
еднакъв смисъл в понятието "Ползвател на застрахователни услуги" и понятието
"Потребител на застрахователни услуги" (така и определение № 349/07.07.2016 г. по ч. т. д.
№ 1433/2016 г. на ВКС, II ТО).
С т. 6 от ТР № 1/2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че
подсъдността по чл. 113 ГПК се прилага по отношение на предявения пряк иск по чл. 226 КЗ
(отм.) от пострадалия (или третото ползващо се лице) срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Видно е от мотивите на тълкувателния акт, понятието
"потребител на застрахователни услуги" е разширено извън кръга на лицата, които са
застраховани и са страна по договора за застраховка. В случай че застрахованият е
физическо лице, което ползва застрахователните услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност или физическото лице като страна по
договора действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, то се касае
за потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, вр. чл. 2, б. "б"
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Съдържанието на визираната по-горе правна уредба, отнесено
към обстоятелството, че искът по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ е срещу виновния водач на
МПС, сочи че искът е предявен срещу лице ползвател на застрахователни услуги,
респективно, същият има качеството потребител. Въпреки че регресното право на
застрахователя възниква по силата на закона, то е във връзка със сключен договор за
застраховка, покриваща отговорността на застрахования делинквент – настоящ ответник и
последният следва да се ползва от предоставената му потребителска защита, включително от
подсъдността по чл. 113 ГПК. Според тази специална подсъдност исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя (така и: Определение № 14785 от 06.12.2023 г. по гр. д. № 10486/2023 г. на
Софийски градски съд; Определение № 6350 от 22.05.2023 г. по гр. д. № 4776/2023 г. на
Софийски градски съд; Определение № 893 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 656/2023 г. на
Софийски градски съд; Определение № 5459 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 4850/2022 г. на
Софийски градски съд и др.).
В настоящия случай, съдът при извършване на служебна проверка за редовността и
допустимостта на исковата молба е разпоредил изготвяне на служебна Справка за постоянен
и настоящ адрес на ответника В. С. К.. Видно от последната, ответникът е с регистрирани
постоянен и настоящ адрес в гр. Бургас. Видно от приложените към исковата молба
2
доказателства процесното ПТП от 12.04.2022 г. също е настъпило на територията на гр.
Бургас.
Съобразявайки разпоредбата на чл.113 от ГПК, местно компетентния съд, към който
район съвпада настоящия адрес на ответника в гр. Бургас е Районен съд – гр. Бургас.
Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск.
В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.)
е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК
и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата
молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г е
предвидена специална местна подсъдност относно исковете на, и срещу потребители, като
същите се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
При тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК, се налага извод, че за разлика от
предходната правна уредба, в случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези, местната
подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следва да следи
служебно, дори при липса на отвод.
Следователно, тъй като е установено, че нито настоящия адрес на ответника, нито
постоянния такъв, се намира в съдебния район на сезирания Софийски районен съд,
производството образувано пред СРС подлежи на прекратяване и изпращане на местно
компетентния съд.
С оглед горното и при проверка процесуалните предпоставки за разглеждане на спора
във връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл.113 от ГПК /след изм. от 07.08.2018 г./, Софийски
районен съд, намира исковата молба, с която е сезиран да му е неподсъдна по правилата на
местната подсъдност, поради което производството пред него, като недопустимо, следва да
бъде прекратено и делото изпратено по компетентност на Районен съд – Бургас.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.118 от ГПК вр. с чл.105 и 113 от
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 29203/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 164-ти
състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 119, ал.3, пр.2 вр. с чл.118, ал. 2 ГПК, и чл. 113
ГПК, на Районен съд – гр. Бургас, като местно компетентен да разгледа предявения по
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, регресен иск.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца, с частна жалба пред Софийски градски съд
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3